Решение по дело №12211/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2906
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Албена Ботева
Дело: 20211100112211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2906
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100112211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 20486/08.10.2021 г., предявена от К. В.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, против С.О., с ЕИК ****, с адрес:
гр. София, ул. ****.
Ищцата твърди, че на 23.09.2020 г., около 07.30 ч., е вървяла в гр. София, кв.
„Княжево“, по десния тротоар на бул. „Цар Борис III“. Ищцата се движела в посока от
ул. „Синята скала“ към ул. „Витошки бор“, когато стъпила на участък с неравни и
неукрепени плочки, които, при стъпването върху тях и бордюра, поддали, в резултат на
което, ищцата паднала. Мястото, на което тротоарните плочки и бордюра били
неукрепени и били разбити, не било обозначено или оградено, поради което и ищцата
не очаквала, че преминаването й от там крие риск.
В исковата молба се твърди, че в резултат на описаното стъпване на
необезопасено място и последвалото падане, на ищцата е било причинето следното
травматично увреждане: счупвания на подбедрицата - открито – дясно.
След падането, ищцата била транспортирана с екип на Спешна медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД - гр. София. На 23.09.2020 г., на ищцата
била извършена оперативна интервенция - кръвна репозиция на счупената кост и
остиосинтеза на откритата фрактура на десен фибуларен малеол с 1/3 стоманена
тубуларна плака и винтове. В рамките на 6-дневен болничен престой, била проведена
и активна медикаментозна терапия чрез прием на обезболяващи и антитромботичн
1
средства. На 09.01.2021 г., ищцата отново постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, където й била извършена нова операция за екстракция на 1 бр. супрасиндесмален
винт. В периода между 29.09.2020 г. - 12.01.2021 г., ищцата спазвала
рехабилитационна програма по повод на продължаващите оплаквания от болки,
скованост и ограничени движения. Ищцата твърди, че към предявяване на исковата
молба продължава системно да извърша физикална терапия поради неотшумял болков
синдром и скованост в травмирания крайник.
Ищецът твърди, че вследствие на получените увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Освен това, ищцата
изпитала и редица неудобства, свързани с невъзможността на натоварва крака си, като
използване на проходилка, невъзможност да се обслужва и необходимост от чужда
помощ. Ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
остеосинтезен пакет, проходилка, медикаменти, и потребителска такса.
Ищецът сочи, че тротоарът на бул. „Цар Борис III“, е общинска собственост и
съгласно Закона за пътищата и Правилника за прилагането му, общината е била
длъжна да го ремонтира и поддържа, което задължение ответникът не изпълнил.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати:
сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от попадане на ищеца, на 23.09.2020 г., в гр. София, кв.
„Княжево“, на десния тротоар на бул. „Цар Борис III“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.09.2020 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 2 338.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от попадане на ищеца, на 23.09.2020 г., в гр. София, кв.
„Княжево“, на десния тротоар на бул. „Цар Борис III“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.10.2020 г. до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.О., не е депозирал отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание, ответникът оспорва исковете с възражението, че
са неоснователни. Счита, че отговорността му не е доказана. Моли, исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 23.09.2020г., ищцата К. В. С. е приета за лечение в Първа клиника по
оптопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД – видно от
представената по делото Епикриза (л. 5), издадена от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“
ЕАД. В анамнезата, снета по данни на пациента, е посочено, че болките и ограничените
2
движения в областта на десния глезен датират от деня на приема, когато пациентката е
пострадала при стъпване в тротоарен бордюр. В болничното заведение е била докарана
от екип на ЦСМП. На 23.09.2020 г., на ищцата е била извършена оперативна
интервенция - кръвна репозиция и остиосинтеза на откритата фрактура на десен
фибуларен малеол с 1/3 стоманена тубуларна плака и винтове. В Епикризата е
посочено още, че по време на болничния престой на К. В. С., е проведена и
медикаментозна терапия. На 29.09.2020 г., ищцата е била изписана.
На 09.01.2021 г., ищцата отново е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“
ЕАД. Видно от представената Епикриза (л. 6), на ищцата е извършена нова операция за
екстракция на 1 бр. супрасиндесмален винт. На 12.01.2021 г., ищцата е изписана с
препоръки за ХДР и домашно лечение.
На 28.09.2020 г., УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, като доставчик на
описаните стоки – 1/3 тубуларна пака, комплект с винтове и Разширен остеосинтезен
пакет, е издал фактура № **********/28.09.2020 г., за сумата от 2 106 лева (с ДДС), с
получател К. В. С.. Видно от представения фискален бон от 28.09.2020 г., сумата по
фактурата е била заплатена.
На 29.09.2020 г., УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е издало фактура ца сумата
от 34.80 лева, с получател К. В. С., за следната услуга – потребителска такса.
Представени са 4 бр. фактури (от 28.09.2020 г., от 30.09.2020 г., 07.10.2020 г., и
от 19.10.2020 г.), всички издадени от „С.“ ООД, всички с получател К. В. С., съответно
за следните стоки: проходилка (66 лв.), клексан (43.60 лв.), клексан (43.80 лв.), и
клексан (43.80 лв.).
Видно от представените фискални бонове от същите дати, сумите по фактурите
са били заплатени.
По делото са представени (л. 37 и сл.) Протокол за месечна инспекция,
извършена на 24.08.2020 г., Констативен протокол от 24.08.2020 г., и Отчет за
извършени СМР на улици и булеварди на абонаментно поддържане – м. август 2020 г.
В тези документи е посочено, че в изпълнение на договор от 24.06.2019 г. и договор от
09.03.2019 г., комисия съставена от представител на Възложителя, на длужители от
Дирекция „Строителство“ към СО и на „Т.Г.Х.“ АД, след като е разгледала
констативните протоколи от извършени проверки на място по улици и булеварди, е
констатирала следното: недостигане на необходимото ниво на обслужване – 0 бр.
улици, неизпълнение на обслужване на улици и булеварди (пукнатини, дупки и
пропадания, коловози, изкуствени неравности, банкети) – 0 бр., тротоари (неравности и
дупки) – 0 бр., и др. (отново 0 бр.). Констатирано е, включително, и изпълнение на
критериите за поддръжка на бул. „Цар Борис ІІІ“ (от бул. „Н.П.“ до Александровия
мост). Констатирано е обслужване и конфорт на тротоарите (дупки – 0 бр., неравности
– макс 8 %). Приет е Отчет за извършени СМР на улици и булеварди на абонаментно
3
поддържане – м. август 2020 г.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите М. П.а С.-С., В.Б.Г., и В.В.Л.-Х.
Свидетелката М. П.а С.-С. е дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че на
23.09.2020 г., двете заедно с майка си били заедно и водили децата на свидетелката на
детска градина и училище. Времето било слънчево, нямало дъжд или сняг. Вървели от
ул. „Синята скала“ надолу към трамвайната спирка и се качили на тротоара между ул.
„Синята скала и ул. „Витошки бор“. На тротоара имало кофи за боклук. Тротоарът бил
около 4 плочки широк. Вървели от дясната стана на тротоара, като ищцата вървяла „на
една крачка“ зад свидетелката. С периферното си зрение, свидетелката видяла как една
плочка след контейнера, поддала и ищцата паднала на дясната си страна. След това се
обадили на телефон „112“ и дошла линейка.
Свидетелката В.Б.Г. е майка на ищцата. Свидетелката сочи, че от своя внук и
свота внучка е разбрала за инцидента и че дъщеря й е приета в „Пирогов“ със супен
крак. Свидетелката нямала право да влиза при нея заради Ковид и видяла ищцата след
като била изписана от „Пирогов“. Състоянието й било много тежко, била с две
патерици и трудно я качиили по стълбите. С патерици ищцата била два месеца. След
това й купили проходилка. През това време, свидетелката се грижела за ищцата, тъй
като не можела да се обслужва. След това, ищцата претърпяла и втора операция.
Извадили й един пирон, но в кракът й още имало шина (разпитът е проведен на
11.04.2022 г.). След втората операция, свидетелката също се грижела за ищцата.
Съдът, прецени със засилена критичност показанията на тези две свидетелки,
предвид най-близката им връзка с ищцата (съответно дъщеря и майка). След като взе
предвид, обаче, че показанията и на двете свидетелки са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на непосредствени впечатления и
кореспондиращи на събраните писмени доказателства, съдът им даде вяра и ги
кредитира.
Свидетелката В.В.Л.-Х. работи в Отдел „Инженерна инфраструктура,
благоустройство и екология“ в район „Витоша“ към С.О., от м. януари 2020 г.
Свидетелката сочи, че се „занимава“ с инфраструктурата, отговаря за улиците,
тротоарите, трамвайните линии, на територията на район „Витоша“. Работели и по
сигнали на граждани. Работели с договори, подписани от общината, за поддръжка на
пътната инфраструктура. Във връзка с тези договори, всеки месец обхождали на
обиколка с представители на инвеститора, на С.О., и на района, и правели заснемане и
оглед.
Свидетелката сочи, че са нямали оплаквания за отсечката между ул. „Синята
скала“ и ул. „Витошки бор“. Тротоарът бил в нормално състояние. Свидетелката
4
уточнява, че не казва, че е в добро състояние, тъй като имало мърдащи плочки,
имало и трева между тях. Според свидетелката, тротоарът, изобразен на приложените
по делото снимки, е в прилично състояние на тротоара. Действително, бордюрът се е
отместил, но е запълнен с пръст. Към 2020 г., били в по-добро състояние.
Заявява, че не е длъжна да помни всичко, че не гледа кофите за боклук и не
може да каже имало ли е такива на тротоара.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза,
извършена от д-р К. А. С. - специалист ортопедия и травматология. Вещото лице, след
като се е запознало с представената медицинска документация и длед като е
извършило на 12.05.2022 г. личен преглед на ищцата, е приело, че:
При процесния инцидент, ищцата е получила счупване на външния малеол и
открито (с наличие на рана) изкълчване на дясна глезенна става. Това увреждане е
довело до трайно затрудение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от
30 дни.
Механизмът на получаване на такъв вид увреди е така нареченото „стъпване
накриво“. Възможно е такова увреждане да се получи по описания в исковата
молба начин.
Непосредствено след настъпване на увредата е проведено оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове. Поставен е един винт (наречен транссиндесмален),
който е отстранен преди започване на рехабилитацията.
При нормално протичане на лечебния процес, срокът на възстановяване при
такъв вид увреждания е около 6 месеца. През този период, ищцата е търпяла болки и
страдания, като първите 4 месеца, болките са били с по-голям интензитет.
Най-честите трайни последици, след такъв вид увреждания и проведено
оперативно лечение, ка оперативните белези в областта на глезенната става и
ограничения обем движение в ставата. Установените при прегледа на 12.05.2022 г. на
ищцата белези от двете страни на глезенната става и ограничения обем на
движение имат траен характер.
Разходите по представените по делото финансови документи, са във връзка с
проведеното лечение на ищцата.
По делото е прието заключението по съдебно-техническата експертиза,
извършена от вещото лице инж. Л. П. Г. - специалност „Транспортно строителство",
профил „Пътно строителство“.
В СТЕ е посочено, че тротоарните настилки се изпълняват съгласно проектно
предвидените размери и конструктивни основи. Обикновено тротоарните плочи се
нареждат върху подложен пласт от цименто-варов разтвор с дебелина не по-малко от 2
5
см. Нареждането се извършва в редове, започвайки от бордюра, като се съблюдава
равност, праволинейност на редовете и правилната връзка на фугите. При нареждането
на плочите между тях се оставя фуга с ширина 5 мм., която се запълва с цименто-
пясъчен разтвор. В надлъжно отношение на разстояние около 5 м. се оформя напречна
разделителна фуга с ширина 15 мм., която следва да поема надлъжни разширения.
Фугата се запълва с битум (асфалтова паста) след свързването на цименто-варовия и на
цименто-пясъчния разтвор. Допустими са отклонения (в посочените от ВЛ размери).
В изпълнение на възложените му задачи, на 06.09.2022 г., ВЛ е извършило
непосредствен оглед на участъка от пътя, където се твърди да е възникнал процесния
инцидент, а именно левия тротоар на бул. „Цар Борис III“, частта разположена между
ул. „Витошки бор“ и ул. „Синята скала“. ВЛ е констатирало, че участъкът от тротоара,
на който е възникнал инцидента, разположен в ляво на бул. „Цар Борис III“, по посока
на нарастването на уличната номерация, между ул. „Синята скала“ и ул. „Витошки
бор“, е с настилка от квадратни тротоарни плочи 40/40/5 см., с ширина на тротоара от
160 - 180 см.
Видно от СТЕ, на този участъка от тротоара, при извършения от ВЛ оглед и
замервания, са констатирани значителни недостатъци на тротоарната настилка -
неравности в хоризонтално и във вертикално направление, тротоарни плочи с
неправилна форма поради счупвания, фуги между плочите с различен размер, както и
счупени бордюри с неправилно разположение надлъжно и напречно. ВЛ е
констатирало и че по тротоарната повърхност са разпръснати множество боклуци от
разположените в близост контейнери.
Сравнението на изискванията към тротоарните настилки, посочени в
Правилника за изпълнение и приемане на пътища и улици, спрямо актуалното
състояние на обследвания участък, констатира съществено надвишаване на
допустимите отклонения, респективно несъответствие на приетите правила в
строителството и експлоатацията на пешеходни тротоари, както следва:
надвишение на вертикалните отклонения (изпъкнали части от тротоарни
плочки) - до и над 50 мм, т.е превишение на допустимата неравност с 45 мм.,
което е 9 пъти;
надвишение на ширини на фуги между тротоарните плочки - до и над 70
мм., т.е. превишение на допустимата ширина с 55 мм., което е 3,5 пъти;
ВЛ е констатирало, че съгласно Правилника, при наличие на отклонения, по-
големи от допустимите, следва да се извършват поправки.
Заключенията по СМЕ и СТЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
6
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира. Възраженията на ответника, в тази
връзка, са неоснователни.
Други доказателства по делото не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От изложените твърдения в исковата молба, представляващи основание на
предявените искове, следва извода, че реализирането на отговорността на ответника се
иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на
общинска собственост – тротоар и отстраняване на повреди по него, от което
бездействие ищцата е претърпяла посочените имуществени и неимуществени вреди,
за обезщетяването на които вреди ищцата претендира исковите суми. Така
предявените от К. В. С. срещу С.О. искове са с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищцата), същите да са
причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответника) е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника. Отговорността на възложилия
работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето,
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или от характера на работата. Субективното отношение на възложителя
не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е
възложена работата, като се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Наличието на
останалите обективни елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД,
доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното
право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Съдът намира за установено по делото, че ищцата е претърпяла вреди.
Безспорно в производството е установен фактът на настъпили на 23.09.2020г. внезапни
травматични увреждания на здравето на ищцата, изразени в счупване на външния
малеол и открито (с наличие на рана) изкълчване на дясна глезенна става. Това се
установява от събраните писмени доказателства – епикризи, от събраните гласни
доказателства и от кредитираното заключение по съдебно медицинската експертиза, от
които се установява също, че въпросните травматични увреждания са довели до
трайно затрудение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни, че
7
от травматичните увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания, като
продължителността на болките е била около 6 месеца, като първите 4 месеца, болките
са били с по-голям интензитет, а също и неудобства и дисконфорт, трудности в бита,
нужда от помощ.
Ищцата твърди травматичните увреждания на здравето й да са настъпили при
стъпване на участък от тротоара с неравни и неукрепени плочки, които, при стъпването
върху тях и бордюра, поддали, в резултат на което, ищцата паднала, и поради
неизпълнение на предвидено в закон задължение на ответника да ремонтира и
поддържа за въпросния тротоар .
Съдът приема, че събраните веществени доказателства (снимки), ценените
гласни доказателства и приетите писмени доказателства, обсъдени в съвкупност,
установяват деликта и причинната връзка с вредите.
Наличието на неравни и неукрепени плочки на тротоара (и бордюра) на бул.
„Цар Борис III“ (в посока от ул. „Синята скала“ към ул. „Витошки бор“), към датата на
настъпване на процесното увреждане - 23.09.2020 г., се установи съвкупно от
приобщените снимки, показанията на разпитаните свидетели (включително от
показанията нас свидетеля, доведен от ответника) и от заключението по съдебно-
техническата експертиза.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че се
установи и механизмът на уврежданията – а именно, че уврежданията на ищцата са
настъпили именно при стъпване на неравни и неукрепени плочки на тротоара и
бордюра на бул. „Цар Борис III“. Това се установява при съвкупната преценка на
приетите документи и показанията на св. М. П.а С. – С., които почиват на
непосредствени впечатления, и са последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Причинната връзка между механизма на уврежданията и настъпилите
вреди се установява и от заключението по съдебно-медицинската експертиза.
Следващата предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника е
съществуването на уредено в закона задължение, общината като юридическо лице, да
поддържа мястото, на което ищцата е претърпяла травматично увреждане в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.
Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са
публична общинска собственост. Легалната дефиниция на „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6
от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от
пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата
широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
8
движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Чл. 31 от ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законовата разпоредба на
общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската
пътна мрежа, разглеждана като съоръжена от посочените елементи в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.
Ответникът не оспорва, че тротоарите са публична общинска собственост. С
оглед на това и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът приема, че тротоарът на бул. „Цар Борис III“ , вкл. в участъка от ул. „Синята
скала“ към ул. „Витошки бор“, на който ищцата е претърпяла травматичното
увреждане, е общинска собственост (публична общинска собственост).
От обстоятелството, че на тротоара на бул. „Цар Борис III“, към момента на
увреждането, е имало неравни и неукрепени плочки на тротоара и бордюра на бул.
„Цар Борис III“, се налага извода, че общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината
като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по
повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно
състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата,
поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя –
С.О. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по
арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се презюмира да е виновно.
Така обоснования извод за осъществен фактически състав, придаващ на С.О.
качеството на лице, отговарящо на деликтно основание, не би се променил, ако са
налице различни хипотези на възлагане на определена работа – на пряк изпълнител, с
възложено му задължение за поддържане на пътната мрежа или с предоставяне на
компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов
представител на юридическото лице – С.О. – да сключва договор за поддържането на
общинската пътна мрежа. Произходът на установените неравни и неукрепени плочки
на тротоара е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП
предвижда общо и абстрактно задължение на общината да поддържа общинските
пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик. Ирелевантно е и становището на
лицата, на които С.О. е възложила да пъддържа тротоара, че същият е в нормално
9
състояние – както сочи свидетелката В.Л.-Х. (която същевременно сочи, че има
„мърдащи плочки“ и трева между тях) и както е посочено в представените от ответника
документи (Протокол, Отчет и т.н.). Това становище е опровергано по делото от
посочените по-горе доказателства и доказателствени средства.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично понятие
включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и
неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства,
включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и др. Т.е.
критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
продължителността и интензитета на търпените болки. Като съобрази изложените
критерии, съдът намира, че справедливото обезщетяване за разглежданите в
настоящото производство неимуществените вреди следва да бъде определено на
сумата от 25 000 лева, до който предявеният иск е основателен и доказан, а за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева, искът е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ГПК и предвид изричното
искане, на ищеца следва да се присъди законната лихва върху сумата от 25 00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 23.09.2020г.
до окончателното изплащате на сумата.
10
Относно иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2 338 лева – обезщетение за имуществени вреди.
Представените фактури и фискални бонове установяват разходи, направени на
ищцата в причинна връзка с процесните травматични увреждания видно от
заключението по СМЕ. Общият размер на направените разходи е 2338 лева. Искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи изцяло.
Както беше посочено, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определените обезщетения се дължи
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането, който при имуществени вреди е
деня на направения разход. В случая се претендира законна лихва от датата, на която е
направен последния разход – 19.10.2020 г., от която и следва да се присъди законна
лихва.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. А. С. В., адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1275.12 лева (1500.14 лв. х 0.85).
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва
да се присъди сумата от 45 лева (300 х 0.15) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата
от 1 884.02 лева, които включват: държавна такса – 1093.52 лева и депозит за вещи
лица – 790.50 лева (930 лв. х 0.85), от внасянето на които, ищецът е бил освободен (с
определение от 25.10.2021 г., л. 23 от делото).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на К. В.
С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД, сумата от 25 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
увреждания на здравето, настъпили на 23.09.2020г., в гр.София, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020г. до окончателното плащане, и на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2338 лева – обезщетение за
11
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.10.2020 г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за
разликата над 25 000 лева до предявения размер от 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
адвокат А. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1275.12 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати на С.О., с ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата от 45 лева - юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 884.02
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12