№ 114
гр. гр.Велинград, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, против А. И. С., ЕГН**********, с адрес: гр.Велинград, ул. *****, с които
се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
2759.43 лв. представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 30.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2022.62
лв. /две хиляди двадесет и два лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 02.05.2016 г. до 02.03.2019 г., сума в размер на
1803.48 лв. /хиляда осемстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава, за периода от 02.03.2019 г. до 29.03.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 192 от 04.04.2022 г.., по ч.гр.д. № 297, по описа
ВРС за 2022 г., кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание по чл. 79
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на
2697.27 лв. /две хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща допълнителни услуги възнаграждение за закупен пакет по
ДПК № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.03.2022 г. до
изплащане на вземането.
1
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е била издадена Заповед за изпълнение № 192 от
04.04.2022 г., по ч.гр.д. № 297, по описа ВРС за 2022., като съдът отхвърлил
заявлението на дружеството в частта, с която се претендират възнаграждение за
закупени допълнителни услуги, поради което в тази част е налице правен интерес от
предявяване на осъдителен иск, а за кумулативно съединените искове е налице правен
интерес, поради подаване в срок възражение от длъжника. Твърди, че между него и
ответника, на 02.02.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** ,
по силата на който длъжникът е получил сума в размер на 2800 лв., която се е
задължил да върне в срок от 36 месеца, при вноската в размер на 136.63 лв., Годишен
процент на разходите в размер 49.90 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %;, Лихвен
процент на ден: 0.11 %, като общото задължение по кредита е в размер на 4918.68 лв..
Поддържа се, че е закупена допълнителна услуга в размер на 2778.48 лв., с размер на
вноска по закупени допълнителни услуги е 77,18 лв., поради което общото задължение
по кредита и по пакетите допълнителни услуги е в размер на 7697.16 лв., с общ размер
на вноската 213.81 лв. Излага, че в допълнителна молба за рефинансиране А. И. С. е
пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани негови задължения към
дружеството в размер на 1225.63 лв.. Поддържа се, че ответникът е избрал да се
възползва от описаните в договора допълнителни услуги. Твърди се, че е погасеното
задължение по ДПК № **********, което е в общ размер на 220.00 лв. /двеста и
двадесет лева /. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 217.84 лв., като със сумата от 2.16 лв. е
погасена лихва за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ Сочи, че падежът на
последната погасителна вноска по процесния договор е настъпил на дата 02.03.2019 г.,
като от този момент цялото неизплатено задължение е изискуемо. Поради изложеното
моли съдът да уважи предявените установителни и осъдителни искове. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2,
пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът
извежда от наличните по делото данни, че на ответникът А. И. С. е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подал
отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от представените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо
съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по направеното от ищеца искане.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в двете производства, съобразно
уважената част от исковете или на сума в общ размер на 851,57 лв., представляващи
платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх. В, против А. И. С., ЕГН**********, с адрес: гр.Велинград, ул.
*****, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 и чл. 86 ЗЗД, че А. И. С., ЕГН**********, с адрес: гр.Велинград, ул. *****, ДЪЛЖИ
НА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на от 2759.43
лв. (две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 43 стотинки) представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
30.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2022.62 лв. (две хиляди двадесет и
два лева и шестдесет и две стотинки), представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 02.05.2016 г. до 02.03.2019 г., сума в размер на 1803.48 лв. (хиляда
осемстотин и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща лихва за
забава, за периода от 02.03.2019 г. до 29.03.2022 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № 192 от 04.04.2022 г.., по ч.гр.д. № 297, по описа ВРС за 2022 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД А. И. С., ЕГН**********, с адрес:
гр.Велинград, ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, сума в размер на 2697.27 лв. (две хиляди шестстотин деветдесет и седем
лева и двадесет и седем стотинки), представляваща допълнителни услуги
възнаграждение за закупен пакет по ДПК № **********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 30.03.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН**********, с адрес: гр.Велинград, ул. *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 851,57 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца
в исковото и заповедно производство.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4