Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 73
Гр.Елхово, 02.08.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на четвърти
юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 138 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***49, бл.53Е,
вх.В, чрез пълномощник – юрисконсулт К.А., против И.А.М., с ЕГН ********** ***, с която по реда на чл. 422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за
установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 875/2018 година по описа на РС – Елхово.
В исковата молба се твърди, че
ответникът И.М. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1390.95 лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********
от 16.11.2017 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.08.2018 година до окончателното изплащане,
както и разноски по делото.
Ищецът
твърди, че на 16.11.2017 година между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ********** при конкретно посочени условия, а именно:
сума на кредита – 600.00 лева; срок на кредита– 11 месеца; размер на вноската –
66.40 лева; ГПР – 49.88 %; годишен лихвен процент – 41.17 %; лихвен процент на
ден – 0.11%, като съгласно тези клаузи на договора общото задължение по кредита
възлиза на сума в размер на 730.40 лева. Твърди се, че ответникът е избрал
опция за вътрешно финансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по друго негово
задължение към дружеството на стойност 74.16 лева. Остатъкът от сумата в размер
на 525.84 лева ищецът твърди, че е превел по посочена от длъжника банкова
сметка ***.11.2017 година.
Освен това
се твърди в исковата молба, че ответникът е избрал и закупил и пакет от
допълнителни услуги, за който дължи възнаграждение в размер на 660.55 лева,
като договорената месечна вноска по този пакет от допълнителни услуги е в размер
на 60.05 лв.
Съгласно
сключения договор, ответникът се е задължил да заплаща месечна вноска, съгласно
погасителен план в размер на 126.45 лева с падеж 15 – то число на месеца за
срок от 11 месеца. След сключване на договора и усвояване на сумата ответникът не
е извършил плащания на вноските по договора.
След
изпадането му в забава и съгласно т. 12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, на 20.03.2018 г. договорът е прекратен автоматично от
страна на ищцовото дружество и е обявена
неговата предсрочна изискуемост. Сочи се, че на 30.03.2018 г. на ответника е
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен,
че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Вземането си,
представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит, ведно
с лихвите, ищецът заявил по реда на чл. 410 ГПК и в негова полза била издадена Заповед
за изпълнение № 1765 от 05.12.2018 година по ч.гр.д № 875/2018 г. на ЕРС, но
поради връчването й на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415,
ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5 от ГПК е било указано на заявителя – ищец в
настоящото производство да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съгласно
изложеното в исковата молба ответникът се е отказал от част от сумите,
претендирани в заповедното производство, а именно: сумата от 8.87 лева,
представляваща лихва за забава и сумата от 30.00 лева, представляваща такси за
извънсъдебно събиране на задължението.
Ищецът желае съдът да признае за установено, че има срещу
ответницата валидно и изискуемо вземане за сумата от 1390.95 лв., представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 16.11.2017
година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението до
окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, както и разноските, направени в заповедното
производство.
Ответникът И.А.М. в
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК не е подала такъв, не е
взела становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е
посочила и представила доказателства, не е направила доказателствени искания.
В съдебно заседание, за което е
редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена
молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде
уважен.
Ответникът, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С оглед изявленията на страните и от приложените по делото писмени
доказателства, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е приел за безспорно, че въз
основа на изрично писмено искане от 16.11.2017 година /л.25-32 от делото/ от И.А.М.,
на 16.11.2017 година е сключен между страните Договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ с № ********** /на л.7 и сл./, съгласно който ищцовото
дружество „Профи кредит България“ ЕООД като кредитор предоставя на
кредитополучателя И.А.М. сума в размер на 600.00 лева, със срок на погасяване
на кредита 11 месеца, при ГПР 49.88 %, ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%.
Общата дължима сума по кредита е 730.40 лева. По искане на ответника част от
отпусната в заем сума е за рефинансиране на задължение на М. към „Профи Кредит
България“ в размер на 74.16 лева. Остатъкът от сумата в размер на 525.84 е била
преведена по сметка на М. на 17.11.2017 година, което се установява от
приложеното на л. 40 от делото преводно нареждане.
Видно от договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги на
обща стойност 660.55 лева, като на 16.11.2017 година е подписано Споразумение
за предоставяне на пакет допълнителни услуги, Общи условия и декларации,
Стандартен европейски формуляр, всички неразделна част към Договора за кредит.
Възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 660.55 лева
е разсрочено за срок от 11 месеца на вноски от 60.05 лева, като по този начин
общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги възлиза на 1390.95
лева, при месечна вноска от 126.45 лева, платима на 15-то число от месеца.
От представеното от ищеца заедно с исковата молба извлечение към 07.03.2019
г. по сметка към Договор за потребителски кредит №**********, е видно, че М. не
е извършила плащания по Договора за кредит и закупения пакет допълнителни
услуги, както на падежните дати, така и извън тях. Съгласно приложеното
извлечение задължението на ответника към ищеца към дата 07.03.2019 година
възлиза на сума в размер на 1390.95 лева, включващо главница и лихви.
От приложеното от ищеца уведомително писмо от 30.03.2018 година до
ответника И.М. е видно, че дружеството - ищец /кредитор/ е отправило изявление
за едностранно прекратяване на договора поради
неизпълнение задълженията по него, считано от 20.03.2018 г.
и обявяването му за предсрочно изискуем. М. е поканена да се свърже
с кредитора в най-кратък срок, за да уредят отношенията си, като е уведомена,
че в противен случай ще бъдат предприети действия по принудително събиране на
задължението. Няма данни по делото това уведомително писмо да е било реално
изпратено до ответника и съответно – да е получено от него.
От изисканото и приложено по настоящото
дело ч.гр.д. № 875/2018 г. по описа на РС-Елхово се установява, че въз основа
на подадено на 30.08.2018 година от ищцовото дружество заявление до РС – София
е образувано ч.гр.д. № 57567/2018 година, прекратено и изпратено по подсъдност
на РС – Елхово, съдът е издал Заповед № 1765 от 05.12.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като е разпоредил ответникът по настоящото
производство И.А.М. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, сума в общ размер на
1 429.82 лева, включваща: главница в размер на 1 390.95 лева, такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 16.01.2018 г. /дата
на изпадане в забава/ до 20.03.2018 г. /дата на прекратяване на договора в
размер на 30.00 лева, лихва за забава за периода от 16.01.2018 г. /дата на
изпадане в забава/ до 20.03.2018 г. /дата на прекратяване на договора/ в размер
на 8.87 лева., ведно със законната лихва върху главницата от 1 390.95
лева, считано от датата на завеждане на заявлението в съда - 30.08.2018 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер на 98.60 лева,
в т.ч. 28.60 лева заплатена държавна такса за образуване на заповедното
производство и 70.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Не е спорно, че така издадената Заповед № 1765 от 05.12.2018 година за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане № 182 от 30.01.2019
г. по ч.гр.д. № 875/2018 г. заповедният съд е указал на заявителя – ищец в това производство, че на основание чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против И.М..
Исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния
преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на
иска по чл. 422 ГПК е получено от ищеца на 12.02.2019 г., а исковата молба е депозирана в съда на 12.03.2019 г. /изпратена по куриер на 11.03.2019
г./.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД.
В заповедното производство заявителят
/ищец в настоящото производство/ е претендирал заплащане от длъжника /в
настоящото производство ответник/ сума в общ размер на 1429.82 лева, от които
главница в размер на 1390.95 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30.00 лева, начислени за периода от 16.01.2018 година до
20.03.2018 година и лихва за забава за периода от 16.01.2018 година до
20.03.2018 година, начислена върху главницата от 1390.95 лева в размер на 8.87
лева.
В исковата молба се сочи, че предоставената
на ответника сума по договора кредит е в размер на 600.00 лева.
От исковата молба и представеното Извлечение
по сметка към Договор за потребителски кредит № ********** от 16.11.2017 година, съпоставено с погасителния план към договора, се установява
начинът, по който ищецът е формирал исковата си претенция, като в сумата от
1390.95 лева е включил: неизплатена главницата в размер на 600.00 лева, неизплатено
договорно възнаграждение в размер на 130.40 лева и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55 лева.
От заявлението, въз основа на което е
образувано заповедното производство, е видно, че не е посочено задължение за
възнаградителна лихва, като в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец на
заявлението липсва такъв запис, като не са изложени обстоятелства относно
сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги и за договорено
възнаграждение за тях. Не е заявена нито в т.12 /„обстоятелства, от които
произтича вземането”/, нито в „допълнителните изявления” /т.14/ от заявлението претенция
за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от изявленията на заявителя в
заповедното производство може да се направи единствено изводът, че претенцията
за 1390.95 лева е за главница, в какъвто смисъл е и изводът на заповедният съд,
обективиран в издадената заповед за изпълнение. Недопустимо е въвеждането в
исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 600.00
лева до 1390.95 лева. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото
вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска
/виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, съдът счита, че липсва
правен интерес от установителен иск за вземанията, които не са посочени в
заявлението пред заповедния съд - за възнаградителни лихви и възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги. Ищецът би могъл да ги претендира с
осъдителен иск в отделно производство. Ето защо претенцията за лихви и
възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, а производството по делото в тази му част следва
да бъде прекратено. Тъй като за вземането за главница, претендирано със
заявлението, за разликата над 600.00 лева до 1390.95 лева, както и за вземането
за такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева и лихва
за забава в размер на 8.87 лева за периода от 16.01.2018 година до 20.03.2018
година, не е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК, следва заповедта за изпълнение
в тази й част да бъде обезсилена от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
По отношение на претенцията за главница в
допустимата й част до размера на 600.00 лева, искът се явява основателен и доказан
по следните съображения:
За успешното провеждане на
установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване
изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на
претендираната сума, т.е. че
към датата на депозиране на заявлението му за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, а именно към 30.08.2018 година вземането му, произтичащо от
сключено договорно правоотношение с
ответника за предоставяне на потребителски заем, е съществувало до размера на
исковата претенция в допустимата й част, налице ли е
забава в плащанията на дължимите вноски за погасяване на кредита, за кои
месечни вноски се отнася тя и в какъв размер, какъв е размера на дължимата главница
по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
обявяван ли е от страна на ищеца кредита за предсрочно изискуем, на какво
основание и уведомен ли е длъжникът за настъпилата предсрочна изикуемост на
задълженията по Договора за кредит.
Доколкото
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът следва да прецени дали са
налице обективните предпоставки за обявяването на същата, уговорени в т.12.3 от
Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски
кредит, които са неразделна част от процесния Договор за потребителски кредит. В чл. 12.3 от ОУ е разписано настъпване на автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочната му изискуемост,
без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния
длъжник уведомление, покана, предизвестие или други в случай, че
клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни. От
приложеното извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит, е видно,
че ответникът не е извършил никакви плащания на вноски по договора за кредит, т.е. налице е
просрочие за повече от тридесет календарни дни - обективно основание за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост по смисъла на чл.12.3 от ОУ.
На 16.01.2018 година, към която дата ответникът е бил изпаднал в забава, тъй
като от датата на падежа на първата вноска са били изминали повече от 30 дни и
плащане не е било извършено. На 30.03.2018 година е било изготвено уведомително
писмо до длъжника, съдържащо изявлението за обявената предсрочна изискуемост на
кредита поради неизпълнение задълженията по договора. Уведомителното писмо е
адресирано до И.М. на посоченият от нея при сключването на договора за
потребителски кредит адрес в с. Княжево, община Тополовград, но по делото не са
представени доказателства от ищеца уведомителното писмо да е изпратено до
адресата, а още по-малко да е получено от него.
Безспорно е, че страните
по договора за заем за потребление по ЗЗД могат, съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗД, уреждаща договорната
свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките
за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем
става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на
характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора,
което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва
с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в
закона /виж. Реш. №3/17.04.2019г. по т.д. №1831/2017г., ТК, II т.о./. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорената между
страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е
налице такова изявление, но липсват доказателства то да е било получено от
насрещната страна. При липсата на данни за изпращане на уведомлението, не може
да се фингира получаването му съобразно клаузата на чл. 13.3 от ОУ. Поради това
не са настъпили последиците, предвидени в ОУ и длъжникът не е изгубил
преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
От друга страна обаче, срокът на договора за потребителски кредит е изтекъл
на 15.11.2018 година, на която дата е настъпил крайният падеж на вземанията.
Съгласно задължителната съдебна практика - ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.
д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в
мотивите на решението, че дори когато в производството не бъде доказано,
че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото
това вземане по отношение на вече падежиралите вноски. В цитираното ТР ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда
на чл.422,
ал.1 от ГПК. Правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на
предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. В тълкувателното решение се сочи,
че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на
вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези,
чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по
погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост
не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство
по чл.
422, ал. 1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.
Следователно, след като
всички вноски по процесния договор са падежирали –част от тях преди подаване на
заявлението, а останалите – след това, ответникът дължи връщане на заетата
сума. Претенцията за неплатена главница се явява основателна и следва да бъде
уважена. Както се посочи по – горе, неплатената главница по договора за
потребителски кредит, е в размер на 600.00 лева, предвид липсата на каквито и
да било плащания по договора от страна на ответника, за която сума искът за
главница следва да бъде уважен.
По делото е направено искане за присъждане
на разноски в заповедното и в исковото производство. Искането за присъждане на
разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено, като
се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 141.42 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са
дължими разноски съразмерно на уважената част от искането в размер на 41.38
лева.
Водим от гореизложеното
Елховският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ***49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник – юрисконсулт К.А.,
против И.А.М., с ЕГН ********** ***,
иск по чл.422, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД – да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца разликата над 600.00 лева до1390.95 лева, включваща
вземания за неизплатено договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ в
размер на 130.40 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 660.55 лева, поради процесуална недопустимост на иска в тази му
част.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.М., с ЕГН ********** ***, дължи
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ***49, бл.53Е, вх.В, по Договор за
потребителски кредит № ********** от 116.11.2017 година сума в размер на 600.00 лева, ведно със законната лихва върху
нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.08.2018 година до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1765 от
05.12.2018 година по ч. гр. дело № 875/2018 г. по описа на РС - Елхово.
ОСЪЖДА И.А.М., с
ЕГН ********** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ***49, бл.53Е, вх.В, направените
по в исковото производство разноски в размер на 141.42 лева.
ОСЪЖДА И.А.М., с
ЕГН ********** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ***49, бл.53Е, вх.В, направените
по заповедното производство разноски в размер на 41.38 лева.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Слез влизане на решението в сила препис от него да се
приложи по ч.гр. дело № 875/2018 година по описа на РС – Елхово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.......................
/Яна Ангелова/