РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в пу-ично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101872 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът К., с предишна фирма „Р. (-)“ -, твърди в исковата си мол-, че с рамков
договор № **********_16.04.2015_194 за издаване и ползване на -зконтактна кредитна
карта, отпуснал 1500 евро кредит на кредитополучателя О. с цел о-лужване на
професионална или търговска дейност. Изпълнил като кредитор задълженията си по този
договор, включително да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума.
Разполагал с лиценз за -нкова дейност, поради което договорът за кредит -л кредитна и а-
олютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, пр. 1 ТЗ, а
спорът съставлявал търговско дело. По силата на сключения валиден договор, като
частноправна последица от правното му действие, между страните по делото -ло възникнало
кредитно правоотношение. Договорът -л частен документ и съставлявал писмено
доказателство, че изявленията, които се съдържали в него, -ли направени от лицата, които го
-ли сключили. От чл. 37 на договора -ло видно, че между страните -ла уговорена
възнаградителна лихва за ползването на предоставения кредит. Постигнато -ло неустоечно
съглашение по смисъла на чл. 92 ЗЗД, с което страните отнапред -ли определили размера на
о-зщетението за за-ва в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на
главницата по кредита (чл. 46 от договора). Основното задължение на заемателя, според чл.
430 ТЗ, -ло да върнел заетата сума в уговорения срок, което -ло задължение за dare и
представлявало неделимо плащане съгласно Р 28-2012-Ill г.о. на ВКС. Ответникът изпаднал
в за-ва на плащането на периодичните платежи - противоправно закъснение, което се
1
явявало неизпълнение на договора, за което отговарял. О-тоятелства, които довели до
настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на -нката по кредита -ли, че на
датите на падеж от 02.02.2018 г. до 02.03.2020 г. кредитополучателят и съдлъжникът не -ли
заплатили дължимите месечни вноски към -нката в нео-одимия размер, което
представлявало случай на неизпълнение на договора на основание чл. 51 от него. Поради
това и във връзка с чл. 51, -"а" от договора и чл. 432 ТЗ, -нката надлежно упражнила
възникналото потестативно (прео-азуващо) право да о-ви изцяло в предсрочно изискуем
целия ползван кредит, който -л уговорен като дължим в условията на разсрочено плащане
(всички дължими от кредитополучателя на -нката суми по кредита) и постави длъжника в
за-ва по отношение на предсрочно изискуемите вземания, преди подаване на заявлението,
съгласно нормативното тълкуване, което -ло дадено в т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК по
въпросите на заповедното производство, което -ло уточнено и коригирано с т. 1 от ТР по т.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК. До задължените лица -ли изпратени писма за о-вяване на случай на
неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по
рамковия договор от 07.12.2017 г. Ответникът -л уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането по договора с писмо с изходящ номер ИЗХ-001-9219/10.02.2020 г., което му -ло
редовно връчено и породило целените правни последици. Завършен -л фактическият състав
на о-вяване на предсрочната изискуемост. Едностранната промяна в договореното
отношение произтичала от зачетена от правния ред причина. Невъзможността за кредитора
да получавал о-щаните му месечни вноски о-славяла принципно установената възможност
да изискал цялата сума и използвал всички правни средства, за да я съ-рял. На 04.03.2020 г. -
ла осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Поради липса на
изпълнение, в полза на ищеца -ли възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата
му мол-. Съгласно чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, кредиторът имал право да иска изпълнение, заедно с
о-зщетение за за-ва, в случай, че длъжникът неизпълнел точно задължението си. При
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал законна лихва от деня на за-вата.
Солидарният длъжник -л задължен за сумите към -нката и в негова тежест -ло да следял за
внасянето им. Съгласно чл. 122 ЗЗД, кредиторът можел да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да -ло от длъжниците, страни по сключения валиден рамков договор
от 07.12.2017 г. С исковата мол- претендирал установяване на вземанията си в размера, в
който съществували към момента на приключване на съде-ото дирене в исковия процес, със
законната лихва върху главницата. Съгласно т. 1 от ТР 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за дължимост на вземане по договор за -нков
кредит, поради предсрочна изискуемост, можел да -де уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е -ла о-вена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. След частичното прекратяване на делото с определение №
1370/27.05.2022 г., искането по същество е да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи солидарно на ищеца сумата от 1500 евро за главница от предсрочно
изискуем кредит по рамков договор № **********_16.04.2015_194 за издаване и ползване
на -зконтактна кредитна карта С. от 07.12.2017 г., с 46.99 евро възнаградителна лихва от
2
02.02.2018 г. до 01.04.2018 г. включително, с 16.94 евро наказателна лихва от 02.02.2018 г.
до 01.04.2018 г. включително, с 14.09 евро такси съгласно чл. 39 и чл.128 от договора, от
16.02.2018 г. до 15.04.2018 г., и законна лихва върху главицата от подаване на заявлението в
съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15161 по описа за 2020 г. на С. районен
съд. Претендира за сторените по настоящото и в заповедното производства разноски.
Ответникът -, чрез назначения му осо-н представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема
становище за неоснователност на предявените искове, които моли съда да отхвърли, като
неоснователни, с възражения и доводи, включително и за изтекла погасителна давност,
изложени подро-о в подадения от осо-ния му представител отговор и в хода на делото по
същество от преупълномощен от последния адвокат по чл. 26, ал. 3 ЗПП.
Съдът, след като прецени съ-аните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 27.03.2020 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до С. районен съд, солидарно срещу О. и ответника.
За разглеждането му е -ло о-азувано приложеното ч.гр.д. № 15161/2020 г. на СРС, по което
на 14.05.2020 г. е издадена исканата заповед по чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 01.04.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, ищецът е предявил срещу него по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
които поради това се смятат предявени на 27.03.2020 г., когато е подал в съда заявлението
си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК и срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 07.12.2017 г. страните са сключили в писмена форма, при о-и условия (които
ищецът не е представил по делото), представения по делото рамков договор №
**********_16.04.2015_194 за издаване на -зконтактна кредитна карта С. (л. 8-13 от прил.
гр.д. № 18679/2021 г. на СРС). По силата му ищецът открил на кредитополучателя О.,
наречен в договора клиент, посочената в чл. 1 от договора -нкова сметка и му издал -
зконтактна кредитна карта с чип С., за о-лужване на професионалната или търговската му
дейност, по която сметка му предоставил реловриращ кредит с кредитен лимит от 1500 лева,
а посоченият кредитополучател се задължил да погасява минималните погасителни вноски,
всяка в размер на 5 % от усвоения кредитен лимит с до-вените лихви, такси и комисиони,
непогасените месечни погасителни вноски от предходен период, сумата на надвишението на
кредитния лимит, но не по-малко от 10 лева или 5 евро, в срок от 19 дни след края на
отчетния период - от 2-ро число на текущия месец до 1-во число на следващия месец, като за
отчетен период, който приключва на 1-во число на месеца, срокът за плащане на
минималната погасителна вноска е 20-то число на месеца, като срокът за ползване на
кредитния лимит съвпада с този на договора и е с краен срок за погасяване на кредитния
лимит до 20.04.2018 г., ако не -де договорен нов 3-годишен период за ползване на лимита, по
реда на чл. 167 – приключващ с подписване на нов рамков договор за ползването му (чл. 165
3
и 167 от договора – л. 11 от прил. гр.д. № 18679/2021 г. на СРС).
Ответникът е подписал този договор в качеството му на солидарен съдлъжник на
кредитополучателя О.. С подписването му, ответникът се е задължил да отговаря солидарно
с и изплати всички задължения на този кредитополучател към ищеца по договора и
последващо сключените анекси към него, включващи главница, лихва, над-вка за просрочие,
разноски по о-лужване на издадените карти и по съ-рането на ползвания кредитен лимит по
съде-н или извънсъде-н ред (чл. 147 и сл. от договора – л. 11 от прил. гр.д. № 18679/2021 г.
на СРС).
На 07.12.2017 г. ищецът сключил с О. и представеното по делото споразумение за
издаване на -зконтактната кредитна карта за ползване на предоставения кредит, която
ответникът, като управител и законен представител на този кредитополучател, е и получил
същата карта на тази дата, което е видно от подписа му за получаването й в представения в
заповедното производство с това споразумение - регистър на -нкова карта (л. 16-18 от прил.
гр.д. № 15161/2020 г. на СРС).
От приложение № 1 към заключението на назначената по делото съде-о –
икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че всъщност
процесният рамков договор е последващ на предходни два сключени между същите страни
рамкови договори за ползване на кредитния лимит и -нковата сметка, първият от които е -л
сключен на 16.04.2015 г., на която дата е -л предоставен още по него за ползване на О.,
представляван от ответника, като негов -, по същата -нкова сметка - кредитният лимит от
1500 лева и по процесния договор (л. 8 от прил. гр.д. № 18679/2021 г. на СРС и л. 70 от
делото). А в този случай, като процесния, при който този лимит и сметката са използвани на
основание на предходни рамкови договори с референтен номер, страните са уговорили в чл.
2 от процесния рамков договор, че задълженията по сметката (непогасената част от
кредитния лимит), ако има такива, остават дължими от клиента, като отношенията по повод
ползването на кредитния лимит и сметката, както и погасяването на задълженията, се
преуреждат от разпоред-те на процесния договор, а предходните рамкови договори се
прекратяват, считано от датата на подписване на процесния рамков договор (чл. 2 от
договора - л. 8 от приложеното гр.д. № 18679/2021 г. на СРС). Поради това и вещото лице е
заключило по същество в т. 1 от ЗСИЕ, че кредитният лимит от 1500 лева е предоставен от
ищеца по -нковата сметка и усвоен още по рамковия договор от 16.04.2015 г. (л. 67). Поради
това са неоснователни възраженията за противното на осо-ния представител на ответника в
отговора му, че О. не -ло получило кредитната карта и усвоило частично или изцяло
кредитния лимит в периода на нейната валидност.
С оглед този отговор на вещото лице следва да се приеме още, че с издаването на
07.12.2017 г. на кредитната карта по процесния договор и предоставяне още на 16.04.2015 г.
на уговорения в него кредитен лимит от 1500 евро по същата сметка, ищецът е изпълнил
договорните си задължения и по процесния рамков договор, който е преуредил по неговите
клаузи задълженията на страните по предходните им рамкови договори за ползване на
4
същия кредит лимит (чл. 2 от процесния рамков договор).
От т. 3.1 на ЗСИЕ се установява още, че последното плащане за погасяване на този
кредит е извършено на 29.01.2018 г., след което към 30.01.2018 г. са останали непогасени
суми по него в размер на 1499.64 евро – усвоена и непогасена главница (л. 66). През април
2018 г. е спряно начисляването на лихви и такси по кредита (т. 4 от ЗСИЕ, л. 69). Това се
установява и от приложение № 1 към ЗСИЕ за движението по сметката на кредита, от което
е видно, че последната такса за о-лужването на същия кредит е начислена на 16.04.2018 г.,
след което няма друго движение по сметката на този кредит до 23.03.2020 г., когато ищецът
го е осчетоводил като „съде-н“ (л. 78).
От т. 4 на ЗСИЕ е видно още, че ищецът не е предоставил на вещото лице данни да е
връчвал свое волеизявление на кредитополучателя и солидарно отговорния с него ответник
за о-вяване на процесния кредит за предсрочно изискуем преди подаване в съда на
заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК (т. 4 ЗСИЕ, л. 66). Такива данни няма и
по делото. Вярно е, че с исковата си мол- ищецът е представил такова писмо до ответника,
че поради неплащане от 21.01.2018 г. до 10.02.2020 г. от него и кредитополучателя на
минималните погасителни вноски, -ла настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
кредита (л. 16). Вярно е, че такава е уговорена в чл. 52, - „а“ от договора при неплащане на
четири поредни минимални погасителни вноски, а след посоченото от вещото лице в т. 3.1
от ЗСИЕ последно плащане за погасяване на кредита на 29.01.2018 г., няма извършени други
плащания за погасяването му (л. 9). Но също така е вярно, че в т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК е
прието, че предсрочната изискуемост на -нков кредит настъпва само при получаване от
длъжника – кредитополучател на такова волеизявление на -нката за о-вяване на кредита за
предсрочно изискуем, и не поражда действие, ако това й волеизявление не е достигнало до
него, дори и в случаите, като процесния, на постигната в договора предварителна уговорка,
че при неплащане в срок на определен -ой вноски или други условия, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем. Вярно е, че представеното с исковата мол- писмо до
ответника за о-вяване на кредита за предсрочно изискуем, макар и да не е -ло връчено на
ответника до подаване на исковата мол- в съда, тъй като е върнато – невръчено с от-лязване,
че е непотърсено от ответника (л. 17-18 от гр.д. № 18679/2021 г. на СРС), същото е връчено
в хода на делото на 18.02.2022 г. на осо-ният му представител със съо-ението за отговор с
исковата мол- с приложенията, а ВКС приема, че по този начин може да се о-ви
предсрочната изискуемост на кредит (Р 198-2019-I т.о.). Но също така е вярно, че няма
данни такова волеизявление да е връчвано и на солидарния с ответника – кредитополучател
О., а само когато то достигне и до последния, само тогава кредита се счита о-вен за
предсрочно изискуем, а случаят не е такъв, защото по делото няма данни такова
волеизявление на ищеца да е достигало и до кредитополучателя О. до приключване на съде-
ото дирене (в този смисъл Р 6-2017-II г.о. и т. 18 на ВКС ТР 4-2014-ОСГТК). Вярно е, че със
заявлението си в заповедното производство ищецът е представил и такова писмо до
кредитополучателя О. за о-вяване на процесния кредит за предсрочно изискуем (л. 20 от
ч.гр.д. № 15161/2020 г. на СРС). Но също така е вярно, че по делото няма доказателства това
5
волеизявление на ищеца да е достигнало до този кредитополучател О., а само когато то
достигне и до него и до солидарно отговорният с него съдлъжник, само тогава кредита се
счита о-вен за предсрочно изискуем, а случаят не е такъв (Р 6-2017-II г.о., т. 18 на ВКС ТР 4-
2014-ОСГТК). Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на ищеца в
исковата му мол-, в случая очевидно не може да се приеме, че процесният кредитът е о-вен
за предсрочно изискуем до приключване на съде-ото дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК).
По делото о-че няма и данни до настъпване на 20.04.2018 г. на уговорения в чл. 165
от договора падеж за връщането му с лихвите, таксите и комисионите, да е -л договорен от
страните по него нов срок по реда на чл. 167 за ползване на кредитния лимит (л. 11). А след
като е така, процесният кредит е станал изискуем на 20.04.2018 г., когато е настъпил този
уговорен в чл. 165 от него падеж за връщането му изцяло с лихвите, таксите и комисионите
(л. 11). Това се потвърждава и от т. 4 на ЗСИЕ и приложение № 1 към него, от които е видно,
че през април 2018 г. е спряно и начисляването на лихви и такси по кредита, и няма след
това никакво движение по сметката му (л. 69 и 78). При това положение, въпреки
неоснователните доводи за противното на осо-ния представител на ответника в отговора му,
е -з правно значение за изхода на настоящото дело, че ищецът не е доказал твърдението си,
че е о-вил процесния кредит за предсрочно изискуем преди подаване в съда на 27.03.2020 г.
на заявлението му за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, защото преди
това на 20.04.2018 г. е настъпил уговореният в чл. 165 от договора падеж за връщането на
този кредит, с което е настъпила на същата дата и изискуемостта му.
От т. 3.1 на ЗСИЕ е видно, че към датата на подаване на заявлението на ищеца за
издаване заповедта за изпълнението му по чл. 410 ГПК в заповедното производство,
дължимите суми по този договор за кредит са 1500 евро усвоена и непогасена главница, с
46.63 евро договорна лихва, с 16.94 евро начислена наказателна лихва за за-ва и с 14.45 евро
начислени такси (л. 66).
При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил своето насрещно
солидарно парично задължение по този договор, и е платил на ищеца до приключване на
съде-ото дирене по делото тези дължими по договора за кредит парични задължения, лежи
по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). От т. 5 на ЗСИЕ о-че се установява, че
същите не са -ли платени до приключване на съде-ото дирене (л. 66-67).
Неоснователно е възражението в отговора на осо-ният представител на ответника за
погасяване по давност на тези вземания на ищеца по процесния кредит. Вярно е, че
връщането му е уговорено да става на минимални погасителни разсрочени вноски, платими
до 20-то число на следващия месец (чл. 42-43 от договора, л. 9 от гр.д. № 18679/2021 г. на
СРС). Но също така е вярно, че въпреки това тук не става въпрос нито за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, - „в” ЗЗД, всяко от които да се погасява поради това с
кратката тригодишна давност от уговорения в договора падеж за плащането му, нито за 5-
годишната давност по чл. 110 ЗЗД за погасяване на всяко от тези вземания, която да започва
да тече от падежа за плащането му, както неоснователно се поддържа в отговора. В
задължителната си практика ВКС последователно приема, че за разлика от периодичните
6
плащания, всяко от които е независимо и самостоятелно от останалите, при договорите за
заем/кредит задължението е неделимо, независимо, че е уговорено връщането му на
погасителни вноски на определени дати, защото това не превръща последните в периодични
плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части (аргумент за
противното от чл. 66 ЗЗД). Поради това не превръща тези договори в такива за периодични
платежи, а представлява само частични плащания по договора. Това становище съответства
изцяло на дадените с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения (така и Р 261-2011-
IV г.о., Р 103-2013-II т.о. и Р 38-2019-II т.о.). А само последното е задължителна за
съдилищата съде-а практика (чл. 130, ал. 2 ЗСВ и чл. 290, ал. 3 ГПК). Поради това
главниците по договорите за заем и кредит се погасяват с о-ата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД, която, въпреки неоснователните доводи за противното в отговора, започва да тече и
според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД от изискуемостта/падежа за връщането им, който в
случая е настъпил с настъпване на уговорения в чл. 165 от договора падеж за връщане на
кредита на 20.04.2018 г. (л. 11). А от тази дата до предявяване в съда на 27.03.2020 г. на
заявлението за издаване на заповедта и процесните искове с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1
ГПК, очевидно не е изтекла 5-годишната погасителна давност по чл. 110 ГПК за връщане на
главницата от 1500 евро по процесния кредит, нито кратката 3-годишна давност по чл. 111, -
„в” от ЗЗД за останалите начислени по него и дължими солидарно от ответника акцесорни
вземания за съответно 46.63 евро възнаградителна лихва от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г., с
16.94 евро наказателна лихва за за-ва от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г., с 14.45 евро
начислени такси от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г., защото и тяхната изискуемост е настъпила
с настъпването на уговорения в чл. 165 от договора падеж за връщане на целия кредит на
20.04.2018 г. Поради това и тя не е изтекла до предявяване в съда на 27.03.2020 г. на
заявлението за издаване на заповедта и процесните искове за тях с оглед фикцията на чл.
422, ал. 1 ГПК. Ето защо съдът намери за неоснователно възражението по чл. 120 ЗЗД на
осо-ния представител на ответника в отговора за погасяване по давност на солидарно
дължимите от последния горепосочени вземания за главница с договорна, наказателна и
законна лихви по процесния договор за кредит, и начислените такси по същия. Поради това
съдът намери, че последните са възникнали и съществуват към релевантната датата на
приключване на съде-ото дирене в размерите, посочени в т. 5 ЗСИЕ (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Поради това, като основателни, следва да се уважат следните предявени от ищеца искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК, като се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
солидарно дължимата според вещото лице и претендирана с иска сума от 1500 евро за
главница по договора, с дължимата според вещото лице 46.63 евро възнаградителна лихва за
исковия период от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г. включително, с дължимата според вещото
лице и претендирана с иска 16.94 евро наказателна лихва за за-ва за исковия период от
02.02.2018 г. до 01.04.2018 г. включително, с претендираните с иска 14.09 евро начислени
такси от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г., и законна лихва върху процесната главница от
подаване на заявлението в съда на 27.03.2020 г. до изплащането й, а искът по чл. 422 ГПК за
съществуване на вземането за възнаградителна лихва следва да се отхвърли в останалата му
7
част, над дължимата според вещото лица сума от 46.63 евро, до претендираната с него по-
голяма от 46.99 евро (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други релевантни доказателства, които да
навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представи по делото.
При този изход на делото, сторените от ищеца разноски по същото (205.62 лева
внесена за производството държавна такса, 100 лева внесено възнаграждение за вещото
лице, 446.04 лева платено възнаграждение на осо-ния представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника и 150 лева възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй
като ищецът е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт),
следва да -дат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 901.66 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, ответникът също
има право да иска присъждане на сторените по делото и в заповедното производства
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но в същите дела няма данни той да е
сторил разноски, поради което такива не му се и присъждат с настоящото решение (чл. 78,
ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на настоящото дело, в тежест на
ответника следва да се възложат солидарно, съразмерно с уважената част от исковете, и
сторените от ищеца разноски в заповедното производство (61.73 лева държавна такса за
същото производство и 50 лева възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП,
тъй като е юридическо лице, защитавано в заповедното производство от юрисконсулт) или
сумата от 111.73 лева (т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на -, с ЕГН **********, с постоянен
адрес - и настоящ адрес -, че дължи солидарно на К., с предишна фирма „Р. (-)“ -, с ЕИК -,
със седалище и адрес на управление -, сумата от 1500 евро за главница от невърнат кредит
по рамков договор № **********_16.04.2015_194 от 07.12.2017 г. за издаване и ползване на
-зконтактна кредитна карта C., с 46.63 евро възнаградителна лихва от 02.02.2018 г. до
01.04.2018 г. включително, с 16.94 евро наказателна лихва от 02.02.2018 г. до 01.04.2018 г.
включително, с 14.09 евро такси съгласно чл. 39 и чл. 128 от договора, начислени от
16.02.2018 г. до 15.04.2018 г., и законна лихва върху главницата от 27.03.2020 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15161 по описа за 2020 г. на С. районен съд, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от К., с предишна фирма „Р. (-)“ -, против -,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за възнаградителна лихва, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 46.63 евро до претендираните 46.99 евро.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати на К., с предишна фирма „Р. (-)“ - с п.а., сумата от 901.66
лева за разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА - с п.с., да заплати солидарно на К., с предишна фирма „Р. (-)“ - с п.а.,
сумата от 111.73 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 15161 по описа за 2020 г. на С.
8
районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да -де о-алвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9