РЕШЕНИЕ № 30

гр. Перник 23. 01. 2 020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гр. дело № 703, по описа за 2 019 година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 586/15.05.2019г., постановено по гр.д. № 1224/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по предявения от Д.Д.Р. срещу „Фьоле Груп“ ООД, гр. Перник установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 123, вр. чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ, че „Фьоле Груп“ ООД дължи на Д.Д.Р. сумата от 1 017,09 лв., представляваща неизплатен остатък от разпределена печалба – дивидент, дължим съгласно протоколно решение на Общото събрание на „Фьоле Груп“ ООД от 04.09.2017 г. и законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело  № 08837/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед № 7269 от 22.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 3 517,09 лв. Със същото решение е признато за установено, че „Фьоле Груп“ ООД дължи на Д.Д.Р. сумата от 11,58 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2017 г. - 11.12.2017 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 48,85 лв. .

Д.Д.Р. е обжалвал решението в частта му, с която искът е отхвърлен и моли да се отмени и да се постанови друго такова, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер.„

„Фьоле Груп“ ООД, гр. Перник е обжалвало решението в частта му, с която искът е уважен и моли същото да се отмени и искът да бъде отхвърлен.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.

Ищецът, Д.Д.Р., е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 3 517,09 лв., представляваща неизплатен остатък от разпределена печалба – дивидент, дължим съгласно протоколно решение на Общото събрание на „Фьоле Груп“ ООД от 04.09.2017г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 21.12.2017г. до окончателното изплащане на вземането и 48,85 лв. - законна лихва за забава за периода 01.11.2017 г.- 11.12.2017 г.

Твърди, че към 04.09.2017 г. е бил съдружник в ответното дружество. На 04.09.2017 г. е взето решение печалбата от 118 848,93 лв. да бъде разпределена между съдружниците, съобразно дяловете им, като сумите бъдат изплатени до 31.10.2017 г. и съответно той е трябвало да получи 41 597 лв. На 30.10.2017 г. „Фьоле Груп“ ООД му превело 36 000 лв. и продължавало да му дължи разликата от 5 597 лв. Неплащането в срок на вземането прави дължима и законната лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2017 г. до 11.12.2017 г.

Ответникът „Фьоле Груп“ ООД е оспорило иска, тъй като в полза на ищеца не съществуват претендираните вземания. Не оспорва факта, че на ищеца е следвало да се изплати дивидент в размер на 41 596,93 лв. Твърди се че върху тази сума на основание ЗДДФЛ е дължим данък в размер на 5 %, който се удържа и внася от платеца на дохода. Посочва, че от дължимите се 41 596,93 лв. ответното дружество удържало и внесло като данък сумата от 2 979,84 лв., поради което на ищеца е следвало да се изплатят 38 617,09 лв. На 30.10.2017 г. „Фьоле Груп“ ООД му е превело сумата от 36 000 лв. В периода 02.10.2017г.- 27.10.2017г. ищецът е изтеглил от сметката на дружеството 36 050 лв., като на 25.10.2017г. е внесъл 10 000 лв. или налице са 26 050 лв., които той не е предоставил в счетоводството и не са заприходени в касата на дружеството. Посочено е, че ответникът счита, че по този начин с извършеното теглене на 04.10.2017г. в размер на 2 500 лв.  ищецът сам си е изплатил /прихванал/ остатък от  дължимия се дивидент в размер на 2 617,09 лв. За останалата  част от сумата в размер на 23 550 лв. е предявен насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД , разглеждането на който е отделено в отделно производство.

Безспорно по делото е, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, че на 04.09.2017 г. общото събрание на съдружниците е взело решение за разпределяне на сумата от 118 848,39 лв., представляваща неразпределена печалба на дружеството за 2016 г., под формата на дивиденти, които да бъдат изплатени до 31.10.2017 г. и съответно , че ищецът е следвало да получи 41 597 лв., от които 36 000 лв. са изплатени на 30.10.2017г.

От заключението на приетата съдебно икономическа експертиза се установява, че печалбата на ответното дружество към 31.12.2016 г. възлиза на 155 848,39 лв.. Част от нея – 37 000 лв. по решение на съдружниците от 28.08.2017 г. е разпределена между тях съобразно дяловете им. Ищецът е следвало да получи 12 302,50 лв., която сума е формирана след приспадане на дължимия се данък от 5 % и същата му е изплатена изцяло на 15.09.2017 г. Останалата част от печалбата за 2016 г. в размер на 118 848,39 лв. е разпределена между съдружниците с решение на общото събрание от 04.09.2017 г. Вещото лице е посочило, че ищецът е следвало да получи чиста сума в размер на 39 517,09 лв., формирана като разлика между сумата от 41 596,94 лв. /35 % от печалбата/ и 2 079,85 лв. - данък в размер от 5 %. На 30.10.2017 г. са изплатени 36 000 лв. и съответно оставащата неплатена част от дивидента е в размер на 3 517,09 лв.

Видно от заключението на вещото лице за периода 02.10.2017г. -31.10.2017г. ищецът е изтеглил с нареждане – разписка от банковата сметка на ответното дружество сума в общ размер на 36 050 лв., от които на 04.10.2017 г. - 2 500 лв. На 25.10.2017 г. ищецът е внесъл 10 000 лв., като основанието за внасяне е „за захранване на сметка“. За изтеглената сума на 04.10.2017 г. не е посочен изричен текст относно основанието за това. Сумата от 36 050 лв., изтеглена от ищеца за релевантния период от сметката на дружеството, съгласно извлечението от банковата сметка, била осчетоводена по сметка 498 „Други дебитори“.

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че следващата се на ищеца част от печалбата на дружеството за 2016 г. в размер от 118 848,39 лв., съобразно притежаваните от него 35 дружествени дяла, възлиза на 41 596,94 лв., от които следва да се приспадне дължимия се данък в размер на 2 079,85 лв. или чистата стойност за получаване е 39 517,09 лв. На 30.10.2017 г. са изплатени 36 000 лв. и останалата неплатена и дължима част възлиза на 3 517,09 лв. Съдът е приел, че с оглед изричното възражение на ответника тази сума следва да бъде намалена с 2 500 лв., която е изтеглена от ищеца от сметката на ответното дружество на 04.10.2017 г., с оглед липсата на твърдения от негова страна и съответно доказателства относно наличието на основание за тегленето ѝ респ. за задържането ѝ, както и отсъствието на такива, от които да се направи извод, че със сумата от 10 000 лв., внесена от ищеца на 25.10.2017 г., е върната именно сумата от 2 500 лв. Съдът е формирал извод, че предявеният иск е основателен за сумата от 1 017,09 лв., за колкото и е уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 3 517,09 лв. искът е отхвърлен. Съдът изрично е посочил, че заявеното от ответника възражение за намаляване на сумата, търсена от ищеца, със сумата от 2000 лв., представляваща изтеглена от него от сметката на „Фьоле Груп“ ООД на 02.10.2017 г. и задържана без основание е недопустимо въведено в процеса едва в хода на устните състезания, поради което и същото не следва да бъде обсъждано по същество. Претенцията по чл. 86 ЗЗД е уважена за  сумата от 11,58 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 48,85 лв. е отхвърлена.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на основание чл. чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Жалбоподателят Д.Д.Р. твърди, че неправилно съдът е приел, че главницата от 3 517,09 лв. следва да бъде намалена със сумата от 2 500 лв., която сума той е изтеглил от сметката на дружеството на 04.10.2017г., Твърди, че против него е предявен насрещен иск от „Фьоле Груп“ ООД за сумата от 36 050 лв., в която са включени и изтеглените от него на 04.10.2017г. 2 500 лв., като производството по този иск е отделено, а в исковата молба на „Фьоле Груп“ ООД се твърди, че за периода 02.10.2017г.- 27.10.2017г. Д.Р. е изтеглил 36 050 лв. Жалбоподателят поддържа, че ПРС неправилно е приел, че сумата от 2 500 лв. е изтеглена за изплащане на остатък от дължимия се дивидент, тъй като в тази връзка по делото не са събрани доказателства.

Жалбата е неоснователна.

Един от начините за погасяване на съществуващо парично задължение е чрез плащане и именно наличие на такова се поддържа от ответната страна с отговора на исковата молба, а в последствие и в хода по същество. По несъмнен начин е установено, че към датата, на която е изтеглена сумата от 2 500 лв. – 04.10.2017г., ответното дружество е дължало на ищеца дивидент в размер на  3 517,09 лв. Ищецът по делото и пред двете инстанции не е изложил фактически твърдения и не е ангажирал доказателства за наличие на негово друго вземане към ответника, предвид на което и съдът приема, че с получаването на тази сума е погасена част от съществуващия дълг в размер на 2 500 лв., поради което и правилно районният съд е приел, че са останали неизплатени 1 017, 09 лв.

При наличните данни по делото, че е предявен насрещен иск за 23 550 лв., то неоснователни са и доводите на ищеца, че сумата от 2 500 лв., изтеглена от него на 04.10 2017г., е предмет на друго производство. Напротив, в отговора на исковата молба и в насрещния иск, приложени по делото, изрично се сочи, че тези 2 500 лв. не са част от сумата от 23 550 лв., за която е предявен насрещният иск.

Неоснователна е и жалбата на „Фьоле Груп“ ООД, в която се твърди, че в срок е направено възражение, че ищецът сам, в качеството си на управител, чрез тегленията на суми от банковата сметка на дружеството на 02.10.2017г. в размер на 2000 лв. и на 04.10.2017г. в размер на 2 500 лв. си е изплатил дължимия дивидент на размер на 3 517, 09 лв.

По силата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи известни нему факти, а в случая на ответното дружество е било известно, че ищецът е изтеглил на 02.10.2017г. сумата от 2 000 лв., но правопогасяващо възражение, че с тази сума е погасено вземането, предмет на настоящия спор, не е направено. Напротив изрично е заявено, че същата се държи от ищеца без основание и е предявен иск за връщането й.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 586/15.05.2019г., постановено по гр.д. № 1224/2018г. по описа на Пернишкия районен съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: