№ 29332
гр. София, 05.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А.СТ.Я.
като разгледа докладваното от А.СТ.Я. Частно гражданско дело №
20211110145093 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на /ФИРМА/ срещу В. Г. П. и Н. Г. П. /поръчител/ за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК за солидарно заплащане на следните суми, представляващи незаплатени
задължения по договор за банков кредит № 201/0218/26330874/04.03.2014 г., а именно:
8733,74 еври, представляваща главница, възнаградителна лихва в размер на 127,56 евро за
периода от 25.3.2021 г. до 21.5.2021 г., обезщетение за забава в размер на 322,02 евро за
периода от 25.11.2020 г. до 29.7.2021 г.,
Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги, удостоверяващо
посочените задължения на длъжниците, договор за кредит и за поръчителство, общи
условия, уведомление, с което кредитът е обявен на длъжника за предсрочно изискуем. За
обезпечаване на отпуснатия кредит е сключен договор за поръчителство /обективиран в
договора за кредит/, по силата на който Н. Г. П. се е задължил да отговаря солидарно за
изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора.
Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 2, във вр. чл. 417 ГПК заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист се издават, ако представеният документ е измежду
посочените в чл. 417 ГПК или в специалните закони, които препращат към чл. 417 ГПК,
както и ако е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист. В това производство
проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до
обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване
на заповед и изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В настоящия случай заявителят основава искането си на извлечение от счетоводните
книги /чл. 417, т. 2 ГПК/, но само част от удостоверените в него вземания подлежат на
1
изпълнение срещу поръчителя. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в продължение на шест месеца. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен и с изтичането му се прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове
се прилагат от съда служебно, поради което изтичането на този шестмесечен срок към
датата на подаване на заявлението е основание за отхвърляне на същото /в този смисъл
задължителните разяснения на т. 4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Ето защо отговорността на Н. Г. П. за погасяване на
задълженията на главния длъжник /за месечни вноски, и неустойка за забава/, станали
изискуеми преди 30.1.2021 г., е отпаднала и заявлението за издаване на заповед за
изпълнението им срещу този длъжник е неоснователно.
От уточнителната молба се установява, че към 30.1.2021 г. са настъпили падежите на
с;едните вземания 521,38 евро, представляваща непогасена главница, чиито падежи
настъпват в периода от 25.11.2020 г.до 25.1.2021 г. Заявителят не е конкретизирал размера
на лихвата за забава върху редовно падежиралите преди и след 30.1.2020 г. вноски по
главницата, поради което искането следва да бъде отхвърлено в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за сумате 322,02 евро,
представляващи лихва за забава.
С оглед на изложеното, съдът намира, че заявлението в посочената част не отговаря на
изискванията на чл. 418, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК, поради което следва да бъде
частично отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 30.7.2021 г. на /ФИРМА/ в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК срещу Н. Г. П. за следните суми: 521,38 евро, представляваща непогасена
главница по договора за кредит, чиито падежи настъпват в периода до 30.1.2021 г. и
обезщетение за забава в размер на 322,02 евро за периода от 25.11.2020 г. до 29.7.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2