Р Е Ш Е Н И Е
Номер 851/2.5.2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на втори април, две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина И.а,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4664 по описа на съда за 2018 година
Р Е Ш И :
Изменя Наказателно постановление № 03-007762/31.05.2017 г.
на директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Е.С. ООД,
БУЛСТАТ 203 307 871, представлявано от М. В. П. с ЕГН **********, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева на
основание чл.416 ал.5 вр.чл.415 ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение
на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като намалява размера на имуществената
санкция на 1 500 лева.
Осъжда Е.С. ООД да
заплати направените по делото разноски в размер на 116,86 лева по сметка на
Районен съд Варна.
Да се изпратят съобщения
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и М. В. П., че решението е изготвено.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено пред Административен съд Варна по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на Е.С. ООД, представлявано от
управителя М. В. П., против Наказателно
постановление № 03-007762/31.05.2017 г. на директора на Дирекция Инспекция по
труда/ДИТ/ гр.Варна, с което на Е.С. ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на
труда/КТ/.
В жалбата си
въззивникът моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като е
допуснато особено съществено нарушение на материалния закон, не е налице
обективната и субективната страна на нарушението и установяването на
нарушението не е подкрепено с доказателства.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.И.З.,
редовно упълномощен. По същество адв.З. моли съда да отмени наказателното
постановление на основанията, посочени в жалбата.
Въззиваемата страна
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, редовно призована, представлява се от
старши юрисконсулт Д. О., надлежно упълномощена и приета от съда. Оспорва
жалбата, счита я за неоснователна, моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2016 г. служителите на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна С.М. -
началник на отдел АИПО и главен инспектор П. Е. извършили проверка за спазване
на трудовото законодателство в обект офис за софтуерни услуги с предмет на
дейност: „Консултантска дейност по информационни технологии“, намиращ се в
гр.Варна, ул.Първа № 2145, стопанисван от „Е.С.“ ООД, представлявано от М. В. П.
и в негово присъствие.
В хода на проверката е
установено, че дружеството, в качеството си на работодател, при сключване на
трудовия договор с лицето С.Т.Ж. ЕГН ********** на длъжността „мениджър,
софтуеърни приложения“, не е определен срок за предизвестие за
прекратяването му, еднакъв за двете страни, с което не е спазена разпоредбата
на чл.66 ал.1 т.6 от Кодекса на труда.
Дадено е и съответно
предписание за отстраняване на нарушението в Протокол за извършена проверка №
ПР1700034/09.01.2017 г., като като предписание под № 11 е записано „С
допълнително споразумение към трудовия договор, сключен с лицето С.Т.Ж. ЕГН **********
на длъжност „мениджър, софтуеърни приложения“, да се определи срок
за предизвестие за прекратяването му, еднакъв за двете страни, съгласно чл.66
ал.1 т.6 от Кодекса на труда”, като е определен срок за това 16.01.2017 г.
С писмо изх.№ 17001916 от 09.01.2017 г. два екземпляра от протокола били
изпратени до управителя М. П. на седалището и адреса на управление ***, като е
следвало той да подпише и да върне единия екземпляр с подпис, печат и дата на
получаване в ДИТ Варна. Екземплярите от протокола са изпратени с препоръчано
писмо с обратна разписка, върнато на 31.01.2017 г. в цялост с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. Било изготвено Съобщение № 01 от
31.01.2017 г. на основание чл.61 ал.3 от АПК, което е публикувано на таблото за
съобщения в Дирекция Инспекция по труда Варна, където било поставено на
31.01.2017 г.
На 08.03.2017 г.
св.С.М. и старши инспектор Д.Д. от ДИТ гр.Варна посетили офиса на дружеството в
гр.Варна ул.Първа № 2145, където връчили срещу подпис на В. Б. И. на длъжност мениджър
уеб сайтове призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК, с която се призовава на
15.03.2017 г. в 09:30 часа законен представител или упълномощен представител на
Е.с. ООД *** при инж.С.М. и да представи документи, свързани с изпълнение на
предписанията, дадени с Протокол № ПР1700034/09.01.2017 г. и други документи,
изброени в призовката.
В последствие бил
изготвен Протокол за извършена проверка № ПР1709685/16.03.2017 г., в който е
отразено, че не са представени документи, доказващи изпълнението на
предписанията, дадени с Протокол № ПР1700034/09.01.2017 г.
На 11.04.2017 г. в
09:49 часа бил съставен протокол на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН за извършено
уведомление по телефона на номер 0888 321 300 на М. В. П. като управител
на Е.с. ООД с покана да се яви на 13.04.2017 г. в 11:30 часа в ДИТ гр.Варна при
инж.С.М. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/,
като лицето е уведомено, че при неявяване ще бъдат съставени АУАН в отсъствието
му и същите ще бъдат изпратени по пощата с обратна разписка на адреса по
седалището на дружеството в гр.Варна, местност Долна Трака ул.Първа № 2145.
След като на посочената дата представител на Е.с. ООД не се е явил
в сградата на ДИТ гр.Варна, на 18.04.2017 г. св. С.М. съставила на Е.с. ООД АУАН №
03-007762 за това, че не са представени документи, доказващи изпълнение на
предписанието по т.12 от Протокол № ПР1700034/09.01.2017 г. Актосъставителката
приела, че е извършено нарушение на чл.
415 ал.1 от Кодекса на труда на 17.01.2017 г. в гр. Варна.
Актът е изпратен на дружеството с писмо изх.№ 17114930/20.04.2017 г. на адреса
на управление на дружеството с препоръчано писмо с обратна разписка. Последната
е върната с отбелязване, че пратката е непотърсена.
Било изготвено
Съобщение № 07 от 17.05.2017 г. на основание чл.416 ал.3 от Кодекса на труда, с
което се уведомява М. П. като управител на Е.с. ООД, че е изготвен АУАН № 03-007762/18.04.2017
г. в негово отсъствие, като екземпляр от АУАН е бил изпратен на адреса по
седалище и адрес на управление на дружеството с писмо с обратна разписка, което
се е върнало в цялост със съобщение, че пратката не е потърсена и че АУАН на основание
чл.416 ал.3 и ал.4 от Кодекса на труда се счита връчен след седемдневен срок от
поставяне на съобщение на таблото за обявяване. Съобщението било поставено на
17.05.2017 г. на таблото за съобщения в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и
свалено на 26.05.2017 г.
Административно-наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка и правна квалификация на
нарушението, описана в акта за установяване на административно нарушение и с
Наказателно постановление № 03-007762/31.05.2017 г. е ангажирал обективната
отговорност на дружеството като работодател, като правилно е приложил
разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и му е наложил административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лева.
В съдебно
заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката
С.Й.М.. Според нейните показания през януари 2017 г. във връзка с постъпили два
сигнала от служители на Е.с. ООД извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство и дала предписания с Протокол № ПР1700034 от 09.01.2017 г. През
месец март същата година извършила последваща проверка, свързана с контрол на
предписанията, дадени от предходната проверка. Посетила офиса на Е.с. ООД, в
който установила служители на дружеството. Управителят на дружеството не бил в
офиса, поради което връчила призовката на един от служителите, с който бил в
трудово правоотношение, с оглед на което трябвало представляващият дружеството
да се яви в Дирекция Инспекция по труда гр. Варна и да представи документи,
свързани с изпълнение на предписанията, дадени от предходната проверка. Представляващият
дружеството бил уведомен по телефона, за което е съставен и протокол, че следва
на определена дата и час, уговорени с него, да се яви във връзка с установените
нарушения за съставянето на актовете. В този телефонен разговор тя лично
уведомила представляващият дружеството и за това, че в случай на неявяването
му, актовете ще бъдат съставени в негово отсъствие. Същият не се явил и не
представил документи, доказващи изпълнение на предписанието по т.12 от Протокол
№ ПР1700034 от 09.01.2017 г., а именно с което му е било вменено задължението с
допълнително споразумение към трудовия договор на С.Т.Ж. да определи срок на
предизвестие еднакъв за двете страни, съгласно чл.66 от Кодекса на труда, за
което съставила акт в негово отсъствие. АУАН бил изпратен по седалището и адрес
на управление на дружеството, но се върнал непотърсен от получателя, с оглед на
което е закачен на таблото за съобщения и е публикуван в интернет страницата на
Главна инспекция по труда. Съдът кредитира свидетелските показания на св.М.
като обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
В съдебно
заседание бе разпитан като свидетел и С.Т.Ж.. Според неговите показания след
като започнал работа в Е.с. ООД не му били заплащано трудово възнаграждение, управителят П. му казвал, че от Бюрото на труда
нямало преводи, непрекъснато спорили с него и на петия
месец Ж. напуснал, като завел дело за неизплатените му възнаграждения. Съдът
кредитира свидетелските показания на Ж. като обективни.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена
чрез гласните доказателствени средства – свидетелските показания и св.М.
и св.Ж. и на писмените доказателствени средства, приобщени към делото по реда
на чл.283 от НПК и кредитирани от съда, а именно:
1. Заверено копие
от Протокол за извършена проверка № ПР1700034/09.01.2017 г.
2. Заверено
копие от призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК от 08.03.2017 г.
3. Заверено копие
от Протокол за извършена проверка № ПР1709685/16.03.2017 г.
4. Заверено копие
от протокол на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН от 11.04.2017 г. за извършено
уведомление по телефона.
5. Заверено копие
от писмо изх.№ 17114930/20.04.2017 г.
6. Известия за
доставяне на пратка.
7. Заверено копие
от Съобщение № 07 от 17.05.2017 г. на основание чл.416 ал.3 от Кодекса на
труда.
8. Заверено копие
от писмо изх.№ 7762/НП от 25.07.2017 г.
9. Заверено копие
от Заповед № 3-071/12.01.2010 г. на Изпълнителния директор на „Главна
дирекция по труда“.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка прави следните
правни изводи:
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34
от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено на 31.05.2017 г. С писмо изх.№
7762/НП от 25.07.2017 г. било изпратени до седалището и адреса на управление ***,
като е следвало то да се подпише и да върне разписката в ДИТ Варна.
Наказателното постановление е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка,
върнато на 16.08.2017 г. в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. От административно-наказващият орган било прието, че наказателното
постановление е влязло в сила на 16.08.2017 г. по реда на чл.64б от ЗАНН.
В тежест на административно-наказващия орган е
да извърши и удостовери редовно връчване на наказателното постановление
съобразно изискванията на ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН
редовното съобщаване на наказателното постановление изисква то да бъде връчено
на нарушителя срещу подпис. За да се проявят последиците на уведомяването в
хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН, без то да е фактически осъществено, законът
изисква кумулативната даденост на две предпоставки - нарушителят да не е
намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. При
тълкуването на нормата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН съдът намира, че да не е намерен нарушителят
на посочения от него адрес не е равнозначно на инцидентно ненамиране при
извършване на съответните действия по връчване на наказателното постановление.
Смисълът на разпоредбата, който се разкрива при съпоставянето на двете
изисквания, е да бъде установено, че той не се намира на адреса, т.е. че
адресът е напуснат, сменен. Наличието на нов неизвестен адрес предполага
старият да не съществува повече. Доказателствата по делото не установяват факти
на промяна на адреса. Отбелязването от пощенския оператор, че пратката не е
потърсена сочи, че при посещението на адреса не е намерено лице, с което да е
осъществен контакт, но не са събрани и посочени данни нарушителят да не се
намира трайно на адреса. Органите на ДИТ гр.Варна също не са установили промяна
на адреса на наказаното лице. С оглед на изложеното съдът счита, че в
конкретния случай не е установена хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН, наказателното постановление не е редовно
връчено на наказаното лице, поради което и подадената от него жалба не е
просрочена.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в ДИТ Варна – държавен
контролен орган съгласно изискванията на чл.416 ал.1 и чл.399 ал.1 от Кодекса
на труда.
Наказателно постановление №
03-007762/31.05.2017 г. е издадено от
компетентен орган - директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, съгласно
разпоредбата на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № 3-071/12.01.2010 г.
на Изпълнителния директор на „Главна дирекция по труда“.
В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението,
квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил
правното основание за ангажиране на обективната отговорност на Е.С. ООД.
Наказателното
постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.415
ал.1 от Кодекса на труда. Нормата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда предвижда
отговорност за лице, което не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство.
По делото е
установено, че към датата на проверката дружеството в качеството на работодател
не е изпълнило задължително предписание № 12 от
протокол № ПР 1700034/09.01.2017 г.
Чл.415 ал.1 от Кодекса на труда предвижда, че който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство се наказва
с имуществената санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В случая
е категорично установено, че не е изпълнено даденото задължително предписание и
правилно е посочена санкционната норма, поради което съдът счита, че няма
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът счита, че
наложеното наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева е необосновано
завишено и не отговаря на тежестта на извършеното административно нарушение.
Няма представени доказателства за извършени други нарушения от дружеството на
трудовото законодателство, поради което съдът приема, че нарушението е
извършено за първи път. Липсват данни за имущественото състояние на
дружеството. От нарушението няма настъпили вредни последици за служителя,
дружеството или държавата. С оглед на
изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде изменено,
като бъде намалена наложената с него административна санкция до минималния,
предвиден в закона размер.
В случая не следва да
се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение в
сферата на трудовите права. Предвид вида на нарушението, факта, че
разглежданият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това
нарушение същото не може да се квалифицира като маловажен случай.
Съдът не приема
възражението на въззивника, че има допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването на акта за установяване на административно нарушение, тъй като
същият е издаден в отсъствието на представляващ Е.С. ООД. От протокол от
11.04.2017 г. е видно, че управителят на Е.с. ООД М. П. лично е поканен за
съставянето на АУАН, но не се е явил в ДИТ гр.Варна на определената дата и час,
поради което АУАН е издаден законосъобразно в негово отсъствие съгласно
разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Изпълнена е и процедурата по чл.416 ал.3-4
от Кодекса на труда. АУАН е изпратен по пощата до адреса на дружеството с
препоръчано писмо с обратна разписка, юридическото лице не е намерено на адреса
на управление, поради което връчването на АУАН е извършено чрез поставяне на
съобщение за съставянето му на таблото за обявления и в интернет страницата на
Главна инспекция по труда.
Съдът не приема възражението на въззивника, че не е осъществено нарушението
от обективна страна, тъй като дружеството не е узнало за даденото му
предписание, за да може да го изпълни. За да е
съставомерно осъщественото бездействие от страна на дружеството-жалбоподател,
съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда следва да е дадено
задължително предписание от контролните органи, което да е сведено до знанието
на надлежните лица - в случая до знанието на представляващо
дружеството-жалбоподател лице, а именно – неговия управител. Протокол № ПР
1700034 от 09.01.2017 г., в който е дадено задължителното предписание е
изпратен с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на седалище и адрес
на управление на дружеството, но пратката е върната в цялост с отбелязване, че
не е потърсена от получателя. В съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.3 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, действаща към него момент, когато
заинтересованото лице не е намерено на посочения от него адрес, съобщаването за
издаването на административния акт – в случая Протокол № ПР 1700034 от
09.01.2017 г. е станало чрез поставяне на таблото за известия и в Интернет
страницата на Главна инспекция на труда. Посочената
разпоредба е предвидена с оглед гарантиране бързината и ефективността на
административното производство в случаите, когато адресатът на конкретно
изявление на административен орган не е направил необходимото, за да е възможно
при необходимост посоченото изявление да бъде лично получено от него.
Анализът на събраните по делото доказателства, сочи че в случая с оглед
поведението на представителите на дружеството-жалбоподател следва да намерят
приложение в пълния си обхват нормите на чл.61 ал.3 от АПК и чл.416 ал.3 от
Кодекса на труда, касаещи неприсъствено връчване респективно обявяване на
съответните властнически изявления, съответно с осъществяването на конкретните
действия по обявяване на актовете при изпълнение на посочените в нормите
предпоставки, законът е предвидил необорима презумпция, че същите са сведени до
знанието на конкретните лица и по посочения начин е гарантирано тяхното право
на защита.
В хода на производството безспорно се установи, че предписанието,
посочено под пункт 12 в процесния протокол не е изпълнено, като до приключване
на административно-наказателното производство не са представени доказателства
от въззивника в този смисъл. С оглед на така установените факти, съдът намира,
че правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл.415 ал.1 от Кодекса на
труда.
Тъй като на
свидетеля С.Ж. бе изплатено от съда възнаграждение за загубените работни дни в
размер на 110,46 лева за участие в съдебното производство и на св.С.Й.М. бе
изплатена от съда сумата от 6,40 лева за направени пътни разноски Е.с. ООД бе
осъдено да заплати сумата от 116,86 лева в полза на Районен съд Варна.
Предвид
изложеното съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: