Присъда по дело №321/2022 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3/17.01.2023г., постановена по НЧХД №
321/2022г. по описа на РС – гр. Смолян

Производството по делото е образувано по частна тъжба, депозирана от
В. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ *, чрез процесуалния
представител – адв. М. Д. от АК – гр. Смолян против И. Е. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. *, обл. Смолян, ул. „*“ *, с която е повдигнато
обвинение за това, че на 18.04.2012г. подсъдимият И. Е. М. е извършил нещо
унизително за честта или достойнството на В. К. С. от гр. *, посредством
публикация в социалната мрежа „*“ на фотоснимка с надпис към нея „Когато
двама триградски помака изпълняват поръчка на ДПС“, като обидата е
нанесена по друг начин, а именно чрез публикация в интернет – престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански
иск, предявен от частния тъжител В. К. С., с ЕГН: ********** против
подсъдимия И. Е. М., с ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от частния тъжител
неимуществени вреди в резултат на противоправното деяние, квалифицирано
като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения, частният тъжител, чрез процесуалния си
представител - адв. М. Д. от АК – гр. Смолян, поддържа обвинението, като
твърди, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен, като моли съдебният състав да
уважи и предявения граждански иск.
Подсъдимият И. М. в хода на съдебното следствие дава обяснения, като
отрича да е съставил инкриминираната публикация публикации.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ф. Т. от АК – гр. Смолян пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението
от обективна и субективна страна.
Районен съд – гр. Смолян, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. Е. М. е ***
Частният тъжител В. К. С. е служител в * – гр. *. Двамата с подсъдимия
се познавали както като съграждани, така и по повод служебната работа на
частния тъжител.
На 18.04.2022г. от профил с име „И. М.“, в социалната мрежа „*“ била
публикувана снимка на частния тъжител – В. С. и свидетеля * *, които
изпълнявали служебните си задължения и се намирали в близост до
паркирания служебен автомобил „*“. Върху публикуваната снимка, на която
били заснети частният тъжител С. и свидетелят *, бил поставен надпис
„Когато двама триградски помака изпълняват поръчка на ДПС“.
Процесната публикация била възприета от свидетеля * *, който
1

направил скрийншот на същата с мобилния си телефон и на следващия ден я
показал на частния тъжител В. С., доколкото същият нямал профил в
социалната мрежа „*“ и бил в невъзможност да възприеме публикуваната в
социалната мрежа информация. За процесната публикация, частният тъжител
бил уведомен по телефона и от свидетеля Ю. К..
Частният тъжител В. С. приел, че автор на процесната публикация е
подсъдимият И. М., който е накърнил личната му чест, достойнство и добро
име в обществото, във връзка с което депозирал и процесната частна тъжба.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин въз основа на приобщените по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели Ю. К., * * и * *, които са еднопосочни и непротиворечиви, като
поради тази причина съдът им дава вяра. Съдът цени и показанията на
свидетелката * М.а, като отчита обстоятелството, че свидетелката е майка на
подсъдимия и същата е заинтересована от изхода на делото.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, възприета от настоящия
съдебен състав се установява, че авторството на деянието, в лицето на
подсъдимия, не е доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като по
отношение на инкриминираната публикация липсват безспорни
доказателства, че неин автор е именно подсъдимият И. М..
За да е осъществен съставът на престъплението "обида" е необходимо
деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение,
унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия
деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия,
дава негативна оценка за личността му и то по начин противоречащ на
морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани
унизителни епитети, квалификации, сравнения и жестове свързани с
отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за
качествата на засегнатия и др. Обидата е резултатно престъпление и то е
довършено, когато унизителните за честта и достойнството на пострадалия
думи са извършени в негово присъствие, но е възможно тези действия да
бъдат възприети от него и неприсъствено - когато той ги чуе, прочете или
види, след разпространението им чрез печатно произведение или по друг
начин.
На първо място, при прегледа на приложените към частната тъжба
разпечатки под формата на скрийншот (екранни снимки) на публикацията,
съдържаща съответния инкриминиран израз се установява, че на тях липсват
данни за датата на публикуването им. Съдържа се единствено снимка на
частния тъжител С. и свидетеля *, както и името на * профила „И. М.“. В тази
насока не са ангажирани каквито и да е доказателства, удостоверяващи
изтеглянето и разпечатването на посочените материали. Следва да се
подчертае, че в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие по
делото свидетели – Ю. К., * * и * * се съдържат единствено предположения,
2

че автор на инкриминирания текст е подсъдимият М., тъй като свидетелите го
свързвали с профилната снимка, по която разпознали подсъдимия, както и че
публикациите изхождали от посочения профил с име "И. М.".
Това обстоятелство води до извод, че е възможно подсъдимият М. да е
действителният ползвател на * профила, от който изхожда инкриминираната
публикация, но показанията на тази група свидетели не са достатъчни, за да
се приеме за установен по несъмнен и категоричен начин този факт и да бъде
постановена осъдителна присъда, тъй като е налице индиция за авторството
на текста на процесната публикация, но не и пряко доказателство, въз основа
на което по категоричен начин да се установи, че именно подсъдимият е
автор на същата. В този ред на мисли следва да се отбележи, че не е
необходимо посочването на действителни имена или снимка при регистрация
в социалната мрежа "*", тъй като всеки потребител може да се регистрира с
имена и снимка, каквито пожелае да посочи, като същите не подлежат на
проверка и съответно на контрол от социалната платформа.
Същевременно частното обвинение не ангажира други преки или
косвени доказателства, от които настоящият съдебен състав да направи извод,
че именно подсъдимият М. е извършил действия, с които е публикувал и
разпространил публикацията, съдържащи обидни изявление за частния
тъжител и за свидетеля *, включително как и от кого е създаден профилът,
кое лице към момента на публикуването на снимката и текста го е ползвало,
което води до извод, че не е налице доказателствен материал, който по
безспорен и категоричен начин да установява, че именно подсъдимият е автор
на инкриминираната публикация.
Следва да се отбележи, че дори и хипотетично да се приеме, че
процесният * профил с име "И. М. " принадлежи на подсъдимия, то на базата
на функциониране на социалната мрежа "*", която е свободно пространство,
липсва възможност при така ангажираните от частното обвинение
доказателства да се направи категоричен извод за авторството на
инкриминирания израз, а именно че подсъдимият е изписал публикацията в
профил в социалната платформа, който е регистрирал с име, идентично със
своето.
Съдът счита за необходимо да отбележи, че с оглед принципа на
служебното начало, не намери за необходимо да назначи в хода на съдебното
следствие компютърно-техническа експертиза за установяване дали профила
в социалната мрежа, от който е разпространена инкриминираната
публикация, принадлежи на подсъдимия И. М., тъй като дори и хипотетично
да се съберат данни, че той е действителния създател на профила с име "И. М.
", то липсата на ангажирани от частния тъжител други надлежни
доказателства, че лицето, което стои зад процесния профил е изготвило и
публикувало същата, а не, че е дело на трето лице, писало от профила му, не
могат да доведат до извод, че изпращането на съобщения, респ. качването на
публикации от визирания * профил е свързано с действия от страна на
лицето, което е посочено в профила. Необходими са доказателства в тази
насока, установяващи връзката между лицето, ползващо съответния IP адрес
и дееца, който реално е оперирал с него и е разпространил публикацията,
3

каквито в случая липсват.
Изложените от настоящия съдебен състав съображения водят до
единствено възможния извод, че посочената в тъжбата фактическа обстановка
относно авторството на престъплението е недоказана.
Предвид изложеното съдът намира, че липсата на достатъчно по обем и
годни доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин автора
на инкриминираната публикация, която съдържат израза „Когато двама
триградски помака изпълняват поръчка на ДПС“, води до признаване на
подсъдимия И. М. за невиновен на основание чл. 304 от НПК и неговото
оправдаване по повдигнатото обвинение, че е извършил престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
Доколкото съдът прие, че авторство в случая не може да бъде
установено по изискуемия от процесуалния закон категоричен и несъмнен
начин, то безпредметно е да се обсъжда доколко съдържанието на
инкриминираната фраза „Когато двама триградски помака изпълняват
поръчка на ДПС“, съставлява обида по смисъла на наказателния закон и дали
е налице квалифициращият признаци от обективна страна.
По гражданския иск:
Като пряка функция от оправдаването на подсъдимия по обвинението за
извършено престъпление е и отхвърлянето на предявения срещу него
граждански иск с основание деянието, имащо характер на престъпление, тъй
като не се установи наличието на деликт (непозволено увреждане) от лицето,
срещу което е насочена претенцията за обезвреда.
Съобразно извода на настоящия съдебен състав, че подсъдимият И. М.
не е извършил вмененото му с частната тъжба престъпление, то липсва
първата предпоставка за уважаване на приетия за съвместно разглеждане
граждански иск, а именно извършено деяние от подсъдимия – абсолютно
задължителен елемент, за да е налице гражданскоправен деликт по смисъла
на чл. 45 и сл. ЗЗД.
Поради това съдът отхвърли като неоснователен и недоказан,
предявения от частния тъжител и граждански ищец - В. С. граждански иск
срещу подсъдимия И. М. за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди в
резултат на противоправното деяние, квалифицирано като престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът
възложи в тежест на частния тъжител В. С. направените от подсъдимия И. М.
разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. /петстотин лева/, видно от представения по делото Договор за правна
защита и съдействие, удостоверяващ, че процесната сума е била заплатена в
брой от подсъдимия.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	3
Дата:	17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия:	Крум Гечев

Дело:	20225440200321
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 юли 2022 г.

Присъда по дело №321/2022 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите