РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1324
град Пловдив, 14 юни 2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в
открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1074
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145
и сл. от
АПК
във вр. с
чл.73 ал. 4 от
Закона за управление на европейските
структурни инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по
жалба на Община Асеновград, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Асеновград, пл.“Акад.Н.Хайтов“№9,
представлявана от д-р Е. К.– Кмет на Общината, чрез адв.М., против Решение за № РД-02-36-413 от 26.03.2019
г. на Заместник Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на
Управляващ орган /УО/ на Оперативна програма
"Региони в растеж"
2014-2020 /ОПРР 2014-2020/ за налагане
на финансова корекция.
Твърди се
незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи,
че не са налице приетите от ръководителя на УО нередности, изразяващи се в незаконосъобразност
на критерий за
подбор – изискан завишен специфичен оборот и ограничителен критерий за подбор –
изискан трудов стаж.
В
крайна сметка, предвид изложените подробни доводи в тази насока, се иска от
съда да приеме, че оспореното Решение за установяване на нередност № РД-02-36-413
от 26.03.2019 г. на зам.министър и ръководител на УО на ОПРР е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Претендират
се разноски.
За
ответника по жалбата - Зам.Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на
УО на ОПРР 2014-2020,
се заема становище за неоснователност на жалбата и се представят подробни
писмени бележки в подкрепа на оспореното решение, с изложени подробни доводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Претендират се разноски.
Административен
съд Пловдив, ХI с., като се запозна със становищата на страните и взе предвид събраните по делото писмени
доказателства /представената административна преписка/, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, адресат на
оспорения акт, за което същият е неблагоприятен.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
делото няма спор по фактите.
Спорният
момент се концентрира върху това дали констатираните нередности при обявяването
на обществената поръчка представляват нарушение на ЗОП и то такова нарушение,
което да влече след себе си финансова
корекция.
От представените
по делото писмени доказателства /административната преписка по издаването на оспореното решение/ се
установява, че между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган (УО) на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020
(ОПРР) – Главна дирекция „Градско и регионално развитие“, като Управляващ орган и Община Асеновград, като бенефициент, е сключен Административен договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма
„Региони в растеж“
2014-2020, процедура на директно предоставяне
BG16RFOP001-1.025, „Изпълнение на интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие 2014-2020-Асеновград“ част от процедура BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020“, № от ИСУН – BG16RFOP001-1.025-0003-С01, №
РД-02-37-115 от 21.06.2017 г., за изпълнение на
проектно предложение ИСУН № BG16RFOP001-1.025-0003 „Градска среда – благоустрояване на открити публични пространства в
гр.Асеновград“ (л.67 и сл. по делото).
Във връзка с изпълнението на
договора, от бенефициента е обявена обществена поръчка (л.187 и сл.) чрез открита процедура с предмет „Изпълнение
на строителни и монтажни работи за проект „Градска среда – благоустрояване на
открити публични пространства в гр.Асеновград“ на Община Асеновград“,
финансирана по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 чрез договор за предоставяне на БФП с № BG16RFOP001-1.025-0003-С01,
проект „Градска среда – благоустрояване на открити публични пространства в
гр.Асеновград“.
Въз основа на проведената обществена
поръчка е избран изпълнител и е сключен
Договор за възлагане на обществена поръчка за строителство /сигнатура по
проекта на възложения договор № BG16RFOP001-1.025-0003-C01-S-04/ (л.194) между Община Асеновград като възложител и като
изпълнител „Трейс Груп Холд“
АД, с предмет: „Изпълнение на строителни и монтажни работи за проект „Градска
среда – благоустрояване на открити публични пространства в р.Асеновград“ на
Община Асеновград, процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020“, посочени по вид, мярка, количество, единична и обща цена в
Приложение /Ценова оферта/ и техническа оферта Приложение.
Във връзка с извършен последващ контрол върху обществена поръчка, проведена от
Община Асеновград, в качеството ѝ на бенефициент по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.025-0003-С01 в
Регистъра за сигнали и нередности на Главна дирекция „Стратегическо планиране и
програми за регионално развитие“ при МРРБ е регистриран сигнал за
нередност № 751 за констатирани
нарушения, изразяващи се в незаконосъобразен/ограничителен критерий за подбор –
нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
С писмо с изх.№ 99-00-6-1464 от 13.12.2018
г. Ръководителят на УО на ОПРР е
информирал Кмета на община Асеновград за регистрирания сигнал за нередност и за
стартирана процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ, като е дадена възможност на общината в
двуседмичен срок да представи бележки и възражения по констатациите и по предвидената
финансова корекция, включително и писмени доказателства. С писмо вх.№ на
ответника № 99-00-6-1464 (2) от 02.01.2019 г. Кметът на община Асеновград е
представил възражения с изложени доводи за липса на извършени нарушения при
прилагането на ЗОП, респективно за липса на нередност.
Въз основа на установените и
регистрирани нередности е издадено оспореното решение – предмет на настоящото
съдебно производство, с което е приключен сигналът за нередност и е определена
финансова корекция, която следва да не се верифицира при обработка на следващи
искания за плащане като за констатираното нарушение е определен за адекватен
размер на финансовата корекция 5% от стойността на допустимите разходи по
засегнатия договор, отчитайки степента и сериозността на нарушението.
В хода на съдебното производство не
са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите, които следва да
се считат безспорно установени. Каза се и по-горе, спорът е относно правилното
приложение на материалния закон във връзка с квалификацията на нередностите и
налагането на финансовата корекция.
При тези факти съдът намира, че
оспореното решение е законосъобразно.
То е издадено от компетентен орган,
надлежно оправомощен със заповед № РД-02-36-1179 от
26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.66 и
сл.), в законоустановената форма на писмено
мотивирано решение, при спазване на административнопроизводствените
правила (чл. 73, ал.2 ЗУСЕСИФ) и на материалноправните
разпоредби и в съответствие с целта на закона – да се постигне или възстанови
ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия,
са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство (чл. 71, ал.1
ЗУСЕСИФ).
Съгласно чл. 73, ал.2 от закона,
преди издаването на решението за налагане на финансовата корекция управляващият
орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок,
който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Решението се издава в едномесечен срок от представянето на
възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента
доказателства и направените от него възражения. Видно от доказателствата по
делото, така установената процедура е била спазена – жалбоподателят е бил уведомен
за резултатите от последващата проверка, изложил е
възраженията си, същите са обсъдени от административния орган.
Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36
на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013 г. "нередност" означава всяко нарушение на правото на
Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване
на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В този смисъл само такова нарушение,
което има или би имало финансово отражение, представлява нередност по смисъла
на цитираната норма, като при всички случаи следва да е налице
причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов
резултат върху бюджета на Съюза.
В случая, ръководителят на УО на
ОПРР е констатирал нарушения, квалифицирани като нередности, формиращи
нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.
Обоснован и правилен е изводът на УО
на ОПРР за допуснати нарушения на чл. 2, ал.2
ЗОП.
На първо място, по отношение на
незаконосъобразен критерий за подбор, изразяващ се в изискване за завишен
специфичен оборот.
В раздел III. 1.2. Икономическо и
финансово състояние, от обявлението за обществена поръчка и в раздел Критерии
за подбор от Документацията за участие в пръчката, е поставено условие, че участниците
трябва да са реализирали минимален оборот в сферата на строителството изчислен
на база годишните обороти за последните три приключили финансови години не по -
малко от 10 000 000 лв.
Така поставеното изискване от страна
на Възложителя правилно е прието от
страна на ответника за ограничително и в
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Възложителят не се е съобразил с
прогнозната стойност на поръчката, която е в размер на 6 007 112,78 лв. без
ДДС. Съгласно практиката на ВАС - Решение № 1935 от 13.02.2018 г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 14654/2017 г., нормата на
чл. 61, ал. 2 от ЗОП не може да се прилага и за „специфичния оборот“ - за оборот
в сферата, попадаща в обхвата на поръката. В случая възложителят поставя
изискване за определен размер на специфичния оборот на участниците, като залага
размер по допустимия двоен размер на прогнозната стойност на поръчката по чл.
61, ал. 2 от ЗОП. Тъй като в ЗОП няма изрична разпоредба за допустимия размер
на оборота в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, изискването следва да
бъде съобразено с общата разпоредба, уреждаща допустимостта на критериите за
подбор, а именно чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Поставените критерии трябва да са
съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Залагането
на значително по-висок размер на специфичния оборот от размера на прогнозната
стойност, стеснява кръга на участниците, които могат да оферират по процедурата,
което прави въведеното изискване ограничително, съответно се налага извода, че възложителят
е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, като е възпрепятствал
конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански
субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Така констатираното
нарушението е съществено поради наличие на възможен финансов ефект.
Ограничаващото условие би могло да окаже разубеждаващ ефект върху
заинтересовани икономически оператори, които биха предложили по - изгодна за
възложителя оферта. Този разубеждаващ ефект води до намаляване на конкуренцията,
което пък, от своя страна, намалява
възможностите на бенефициента да избере икономически най - изгодната оферта.
Гореизложеното навежда на
категоричен извод, че в този случай безспорно е извършено нарушение на
принципите на чл.2, ал.2 от ЗОП, съответно правилно и АО е пристъпил към
налагане на финансова корекция.
На второ място и по отношение на
ограничителен критерий за подбор, а именно изискване за трудов стаж, съдът
счита, че правилно е прието от ответника, че с въвеждането на този критерий
отново се нарушава чл.2, ал.2 от ЗОП.
В Раздел III. 1.3. Технически и
професионални възможности от обявлението за обществена поръчка и в раздел
Критерии за подбор от документацията за участие в пръчката, е поставено условие
участникът да разполага с необходимия
брой технически лица, включително такива, които отговарят за контрола на
качеството, като същите следва да имат минимум 5 години трудов стаж по
специалността.:
Поставянето на изискване за наличие
на минимален трудов стаж по специалността е в противоречие на разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Съгласно
поставените изисквания за ръководител на обекта е необходима
образователна квалификационна степен „инженер" в строителството. По описаната
специалност професионален опит би могъл да се натрупа и на друг вид
правоотношение. За изискванията спрямо Техническия ръководител, по отношение на
образователната квалификация, е направена препратка към разпоредбата на чл. 163
а от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба експертите, които ще извършват дейност
като технически ръководител, следва да притежават квалификация „строителен
инженер", „архитект", „инженер", както и лица със средно
образование с четири годишен курс на обучение и придобита професионална
квалификация в областите „Архитектура и строителство" и „Техника".
Професионален опит по описаните специалности би могъл да се придобие не само на
трудово правоотношение, но и въз основа на друг вид правоотношение. По тези
съображения, обосновано в оспореното решение е прието, че възложителят е поставил
условие, което дава необосновано предимство или необосновано ограничава
участието на стопански субекти в процедурата. Формулираното по този начин
изискване не дава възможност възложителят да се убеди, че експертът притежава
необходимите умения за ръководство на обект на строителство и от друга -
ограничава кръга на лицата до такива, които са придобили този стаж по време на
трудови правоотношения с работодател. Нарушението е съществено поради наличие
на потенциален финансов ефект.
На трето място, по отношение на
ограничителен критерий за подбор, а именно Координатор по здравословни и
безопасни условия на труд, възложителят е поставил изискване за експерта да има успешно завършен
курс на обучение за координатор по ЗБУТ и удостоверение за Координатор по
безопасност и здраве в строителството.
От поставеното изискване се извежда,
изводът, че експертът е необходимо да разполага и с двете
удостоверения/сертификати кумулативно. Двете описани от възложителя
удостоверения касаят две различни нормативни уредби. Изискването за завършен
курс на обучение за координатор по ЗБУТ реферира към разпоредбите на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, където е уредено общото изискване към
работодателя за наличие на длъжностно лице по безопасност и здраве, съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗБУТ. В разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 3
от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на
специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на
дейностите, свързани със защита от професионалните рискове и превенция на тези
рискове" са посочени отново, както в закона, изискванията към длъжностно
лице по безопасност и здраве при работа - „трябва да са специалисти с подходящо
образование и квалификация съобразно характера на дейността, да притежават
необходимата теоретична и практическа подготовка, приложими в
предприятието".
В разпоредбата на чл. 5, ал, 2 от
Закона за здравословни и безопасно условия на труд /ЗЗБУТ/ е посочено, че в
процеса на проектирането, строителството и въвеждането на обектите възложителят
е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на
правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и
от строителя. В чл. 5, ал. 2 на Наредба № 2 /22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, за лицата - експерти по безопасност и здраве е посочено,
че трябва да са правоспособни лица с квалификация, професионален опит и техническа
компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и
здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи,
удостоверения и др.
Като е взел предвид посочените норми
правилно АО е извел извод, че няма нормативни ограничения на образованието и
професионалната квалификация относно заемане на длъжността на лицата,
отговарящи за безопасност и здраве при изпълнение на строителство, съответно
така поставеното изискване е необосновано и завишено, като се има предвид, че
единият курс не е предпоставка за придобиване на удостоверение по втория. Тоест
и лице без удостоверение за длъжностно лице по Закона за безопасни условия на
труд, би могло да извършва функциите по Координатор по безопасност и здраве по
Наредба № 2 /22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, при
условие, че докаже съответната правоспособност. Също така съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от Наредбата и само доказването на квалификация, професионален
опит и техническа компетентност в областта на проектирането и строителството,
дава възможност на експертите да извършват функции по координатор по
здравословни и безопасни условия на труд. В този смисъл е и съдебно Решение №
9889 от 18.07.2018 г., постановено по адм. дело №
6400/2018 г.,7-мо отделение, по описа на ВАС.
Тези подробни мотиви на АО изцяло се
споделят и от съда, което правилно и обосновано е довело и до констатацията, че
така въведеното условие е ограничително
и поставено в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Констатираното нарушение е
съществено, поради наличие на потенциален финансов ефект.
Не кореспондира с легалното
определение за нередност, дадено в чл. 2, т.36 на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., възражението на
жалбоподателя за липса на вреда. Доколкото нередността е определена като
нарушение на националното или общностното право,
което има или би имало финансово отражение върху средствата от ЕСИФ, то
нередност може да съществува и тогава, когато е налице дори само потенциална
възможност за нанасяне на вреда, като законът не поставя изискване УО да се
докаже наличието на точно финансово изражение.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ при определянето на финансовата корекция се вземат
предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициента, и
финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от
ЕСИФ, като размерът й се изчислява чрез прилагане на диференциален или на
пропорционален метод (чл. 3, ал.3 от същата наредба).
Следва да се посочи, че нито
националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност
Регламент № 1303/2013 г., поставят като изискване наличието единствено на
реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност
за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже
наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл.
2, т. 36 Регламент № 1303/2013 г. следва от буквалното езиково тълкуване, което
не оставя никакво съмнение за тази възможност - "има или би могло да
има". Нарушението на свързаното с правото на Съюза национално право, което
обективно е довело до нарушаване на принципите на равнопоставеност
и недискриминация винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда
в бюджета на Съюза. Ако жалбоподателят бе спазил изискването на закона и бе
заложил обективни критерии, би могло в процедурата да участват и други
кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза
финансови средства. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не
бе допуснал установеното нарушение общите разходи по финансиране на дейността
биха могли да бъдат по-малки, а следователно и разходите на Съюза биха били
по-малки.
На следващо място, съдът намира за
неоснователно възражението на оспорващия и споделя тезата на ответника, че
констатираното и прието за установено от УО нарушение има финансово отражение.
В тези случаи, при които не може да се определи с точност финансовото измерение
на допуснатото нарушение, чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ предвижда за определянето на
финансовата корекция да се прилага процентен показател спрямо засегнатите от
нарушението разходи, тоест от стойността на засегнатите договори.
В случая установеното нарушение
попада в хипотезата на чл. 70, ал.1, т.9 ЗУСЕСИФ – нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал.2 ЗУСЕСИФ
нередностите по т. 9 се посочват в акт на Министерския съвет. В оспореното
решение изрично е посочено, че допуснатите нарушения съставляват нередности по
т. 9 и т.10 на приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от наредбата – неправомерни
критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за
поръчката или в документацията за участие.
Същото правило е залегнало и в чл.
5, ал. 1 от Наредбата, съгласно който размерът на финансовата корекция се
установява по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В
този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен
показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, на който Ръководителя на
УО изрично се е позовал в решението. Допуснатото от жалбоподателя нарушение е
на ЗОП, като естеството на нарушението е такова, че е невъзможно да се даде
количествено изражение на финансовите последици.
Административният орган обосновано е
приел, че вредата за бюджета на ЕС в случая се измерва със стойността на
сключения договор, тъй като същите са резултат от незаконосъобразно проведена
обществена поръчка. Процентното съотношение, с оглед на чл. 72, ал. 1 във вр. с ал. 3 и 4 ЗУСЕСИФ ще е законосъобразно ако органът е
определил размера му в рамките, установени от законодателя на основание чл. 72,
ал. 4 ЗУСЕСИФ, т. е. в т. 9 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и
при спазване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗУСЕСИФ. За нарушението на т. 9 от
приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата законодателят е определил 25%
финансова корекция с възможност да бъде намалена на 10% или на 5%. Органът е
определил процентното съотношение - 5 %, т. е. напълно съразмерно на
извършеното нарушение, към абсолютния минимум на корекцията.
Доколкото определянето на конкретния
размер на финансовата корекция е предоставено в оперативна самостоятелност на
ръководителя на управляващия орган и тази оперативна самостоятелност е
ограничена единствено от естеството и сериозността на нарушението, допуснато от
бенефициента, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху
средствата от ЕСИФ, съдът намира, че преценката на ръководителя на УО на ОПРР е
обоснована и правилна. Установените от законодателя ставки (показател на
корекцията в процент) в случая са определени при спазване на изискванията на
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и тъй като това е валиден
нормативен акт, който не противоречи на национална разпоредба от по - висока
степен и в съответствие с Регламент № 1303/2006 и Насоките на Комисията, следва
да се приеме, че определените в нея пропорции са в съответствие с принципа на
пропорционалност. В този смисъл не се установява и нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със оспореното решение не се
цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законово установените задължения и правомощия на административния
орган.
Водим от всичко изложено, съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От ответника са претендирани
разноски, същите са доказани (платежно нареждане на л.382), съответно следва да
му бъдат присъдени в размер на 6 455.46 лева съобразно представения списък.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Община Асеновград, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, пл.“Акад.Н.Хайтов“№9,
представлявана от д-р Е. К.– Кмет на Общината, против Решение за № РД-02-36-413
от 26.03.2019 г. на Заместник Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството, в качеството му на Управляващ орган /УО/ на Оперативна
програма "Региони в растеж" 2014-2020 /ОПРР 2014-2020/ за налагане на
финансова корекция.
ОСЪЖДА Община
Асеновград, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Асеновград, пл.“Акад.Н.Хайтов“№9, представлявана от д-р Е. К.– Кмет на
Общината, да заплати на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството сумата 6 455.46 лева разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВАС на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: