РЕШЕНИЕ
№…………../04.06.2021 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ :
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря
Г. Владова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 52/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е
вследствие на подадена искова молба с вх. номер 2583 от 09.01.2020 г. от „О.9.“
АД, срещу ответните страни - „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, и И.М. Ч., с ЕГН **********,
с която е предявен за разглеждане иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД за заплащане при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от
30 000 лв. – представляваща подлежащо на връщане платено на отпаднало основание
/разваляне на договор/ парично възнаграждение, произтичащо и дадено въз основа
на сключен договор за проектиране от 25.01.2016 г., за което вземане втория
ответник е поел отговорност солидарно да отговаря наред с първия, въз основа на
сключено споразумение от 01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
заявеното за присъждане главното вземане, дължима считано от 09.01.2020 г. /датата
на постъпване на ИМ в съда/ до окончателното плащане.
Ищецът твърди,
че на 25.01.2016 г. е встъпил в договорно правоотношение с ответника - „Е.“
ЕООД сключвайки договор, по смисъла на който е възложил на посочения ответник
да извърши : проучване, проектиране и допълнителни работи нужни за одобряване
на проекти от страна на общински и държавни органи, в т.ч. и съобразно
изискванията на програмата за подпомагане на селските райони – мярка 7.6. на ДФ
„Земеделие“ относно Обект „Пет църкви във Врачанска епархия, находящи се в гр.
Мездра, гр. Бяла Слатина, с. Бъркачево, с. Гложене и гр. Козлодуй“; Обхват :
„Изготвяне на задание на всеки един от обектите. Съгласуване с възложителя и
съответно църковно настоятелство“, при изпълнение на съответните фази и
проектни части. Като насрещно свое задължение във връзка с така възложеното
изпълнение на дейности по договора, „О.9.“ АД приел да заплати в полза на
изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 25 000 лв. без ДДС /30 000 лв.
с ДДС/. Сочи се, че посочената сума от 30 000 лв. била заплатена от ищеца в
полза на ответника, съгласно издадени от последния два броя фактури от
01.03.2017 г. и 15.03.2017 г. Липсвало обаче изпълнение на поетите от „Е.“ ЕООД
задължения по сключения договор за изработка. Изтъкваната причина за това била,
че от страна на ДФ „Земеделие“ не бил обявен график за прием на документите за
кандидатстване по мярката. Допълва се, че на 01.03.2019 г. за да уредят
договорните си отношение по сключения договор, страните подписали споразумение,
в което ищецът и „Е.“ ЕООД като
изпълнител и И. Ч., като солидарен длъжник
се обвързали за това, че „Е.“
ЕООД със собствен финансов ресурс ще
възстанови в полза на ищеца получената от него сума в размер на 30 000 лв., в
случай, че се реализират следните условия : до 30.09.2019 г. ДФ „Земеделие“ не
е открил процедура за прием на документи по Мярка 7.6.; 2 ако до посочената
дата – 30.09.2019 г. е започнал прием на документи, но при официалното обявяване
на класирането по подадените и разгледани проекти този на „О.9.“ АД не е сред
одобрените. На свои ред И. Ч. се е
обвързал да носи солидарна договорна отговорност наред с дружеството
–изпълнител относно задължението за възстановяване на заплатената по договора
сума от 30 000 лв. в случай на реализация на очертаните в споразумението
хипотези. Ищецът изтъква, че до 31.12.2019 г. така и не била открита от ДФ
„Земеделие“ процедура за прием на документи по мярка 7.6., което означавало, че
изпълнението по договора от 2017 г. е станало изцяло невъзможно, предвид което
на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД ищецът прави изявление за развалянето му,
респективно за „Е.“ ЕООД и за солидарния длъжник – Ч. е възникнало задължението
за възстановяване на сумата от 30 000 лв., която се претендира за присъждане и
в пределите на образувания исков процес, доколкото към момента на депозиране на
ИМ тя не е заплатена на кредитора –ищец.
В срока за
отговор по чл. 367 ГПК след надлежно уведомяване на ответника - „Е.“ ЕООД по
реда на чл. 50, ал. 2 ГПК писмен отговор от тази страна не е депозиран по
делото.
По отношение на
втория ответник И. Ч. след приложение на процедурата по връчване съобразно реда
на чл. 47 ГПК, на същия е назначен особен представител за защита на интересите
му в настоящото производство, като на 06.01.2021 г. в срок – адвокат Я.С. е
депозирал отговор по ИМ, заявявайки че предявения за разглеждане иск е
допустим, но неоснователен спрямо - И. Ч..
Мотивира се, че в полза на ответника Ч. не бил даден подходящ срок за
доброволно изпълнение на задължението след настъпване на падежа за плащане,
като това нарушавало клаузата на чл. 4 от подписаното споразумение, която
поставяла изискване за провеждане на преговори преди да се пристъпи към защита
по съдебен ред.
С допълнителна
искова молба от 03.02.2021 г. дружеството-ищец на основание чл. 372 ГПК се
възползва от правото си да поясни и допълни първоначалната си ИМ, съобразявайки
направените в отговора твърдения и оспорвания. Не се касало до преждевременно
предявяване на иска срещу ответника – физическо лице. Обръща се внимание, че в
съдържанието на подписаното на
01.03.2019 г. споразумение, в което участник е и И. Ч. ясно се посочвали
условията при сбъдването на които за ищеца ще възникне правото да си получи
обратно платеното по договора възнаграждение от 30 000 лв., като ответника – Ч.
поел солидарна отговорност към ищеца наред с основния длъжник. Предвид това, че
до 31.12.2019 г. процедурата по мярка 7.6. не била открита, то за ищецът
възниквало субективното право на вземане в размер на 30 000 лв., както спрямо
главния длъжник, така и спрямо солидарния такъв. Сочи се, че искът е предявен
през 2020 г., което е след изтичането на уговорения срок, което лишавало от
правдоподобност твърдението за преждевременното му завеждане.
На 02.03.2021
г. от адвокат – С. в качеството му на назначен особен представител на ответника
– Ч. е упражнено изявление, че няма да се възползва от правото си на
допълнителен отговор по ДИМ, като се сочи, че се поддържа всичко изложено в
първоначалния отговор.
След преценка на твърденията и възраженията на страните и на събраните по делото доказателства настоящата
съдебна инстанция, намира следното от фактическа страна:
Между страните е сключен договор за проектиране от 25.01.2016 г., въз
основа на което съглашение същите са се обвързали с това ответникът „Е.“ ЕООД в
качеството му на изпълнител да извърши проучване, проектиране, както и
допълнителни работи необходими за одобряване на проектите свързани с
изпълнението на обект : „Пет църкви във Врачанска епархия, намиращи се в гр.
Мездра, гр. Бяла Слатина, с. Бъркачево, с. Гложене и гр. Козлодуй“ от всички
компетентни общински органи, от Министерство на културата, в т.ч. да бъдат
спазени изискванията поставени от ДФ „Земеделие“ по реализацията на ППСР – Мярка
7.6., а ищецът – „О.9.“ АД в ролята на възложител да заплати съответното
уговорено парично възнаграждение за тези дейности. В клаузата на чл. 4.3. е
уговорено, че цялостния хонорар за изпълнението на договорените дейности
възлиза на 25 000 лв. без ДДС, съответно 30 000 лв. с вкл. ДДС, като
същия е възприето да бъде платим в по следния начин : 10 000 лв. без ДДС
при подписване на договора и при предаване на готовите проекти в сроковете по
чл. 3 – останалата част в размер на 15 000 лв. без ДДС.
С две фактури от 20.02.2017 г. и 01.03.2017 г. дружеството-изпълнител е
фактурирало стойностите на уговореното с договора 25.01.2016 . възнаграждение,
а именно – 12 000 лв. с вкл. ДДС авансово плащане и 18 000 лв. –
окончателно плащане. Тези фактури имат за получател на услугата
дружеството-ищец. Последното с две платежни нареждания от 10.02.2017 г. и от
28.03.2017 г. е осъществило заплащане на фактурираните към него стойности от
12 000 лв. и 18 000 лв. с изрично упоменаване, че основанието заради
което се извършват тези платежни операции е договорът за проектиране.
На 01.03.2019 г. страните по съглашението от 25.01.2016 г. подписват
споразумение, в което приемат, че поради дългото забавяне от страна на ДФ
„Земеделие“ изпълнителя се съгласява да възстанови в полза на възложителя от
собствените си финансови ресурси сумата от 30 000 лв., която е получена по
договора за проектиране ако настъпят две условия : до 31.12.2019 г. ДФ
„Земеделие“ не е открил процедура за прием на документи по Мярка 7.6. отнасяща
се до безвъзмездното финансиране на църквите; или макар до посочената дата да е
започнал прием на документи, то в 7-дневен срок, считано от официалното
обявяване на класираните проекти, от които ще стане видно, дали някой от
изготвените от изпълнителя проекти не е одобрен, съответно изпълнителят следва
да възстанови пропорционалната сума, която е получил за проектирането на
неодобрения проект. Освен посоченото с това споразумение на основание чл. 101 ЗЗД втория ответник – И.М. Ч. е встъпил като солидарен длъжник и се е обвързан
наред с главния длъжник - „Е.“ ЕООД да изпълни задължението за възстановяване
на получената сума по договора за проектиране ако не се сбъднат упоменатите
условия. В чл. 4 от договора е декларирано намерение на страните да разрешават
възникнали между тях спорове относно сключеното споразумение чрез преговори,
съответно при невъзможност за разбирателство спорът се отнася пред компетентния
съд.
Между така събраните доказателства
няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което
съдът ги кредитира.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД във връзка с чл.88, ал.1, вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира връщане на платено от негова страна възнаграждение по
развален/прекратен договор за проектиране. Събраните по делото доказателства
еднозначно установяват първия необходим юридически факт от възникване на
подобно право на вземане, а именно учредяването на договорна връзка по двустранен
договор, в чието съдържание и двете страни се обвързват по между си с
изпълнението на насрещни задължения. В случая се касае до договор за
проектиране, които е вид договор за услуга и е подчинен на правилата установени
в чл. 258 и сл. ГПК. Ищецът е възложител по този договор за проектиране и е
натоварил с изпълнението му ответното търговско дружество, което е приело да
осъществи дейностите по изработване на проекти относно пет храма разположени
във Врачанска епархия. Предвидено е и заплащането на определено възнаграждение,
а именно сумата от 30 000 лв. с вкл. ДДС, като от материалите по делото
недвусмислено се констатира, че „О.9.“ АД е изпълнил това свое задължение през
м. февруари и март 2017 г. Доколкото обаче финансирането на дейностите по
проектите е било обусловено от одобряването им в съответна процедура по ПРСР,
мярка 7.6. от ДФ „Земеделие“, то страните след възникване на договорното
правоотношение са подписали споразумение, с което са поставили условия липсата
на реализацията на които ще доведе до преустановяване действието на договора за
проектиране, респективно възникване на задължения за изпълнителя да възстанови
полученото от негова страна възнаграждение за изпълнение на дейностите по
договора. Тези условия са дефинирани в чл. 1.1. и 1.2. от споразумението
датиращо от 01.03.2019 г., като по делото няма ангажирани доказателства
свидетелстващи за тяхното сбъдване в рамките на установения за това срок –
31.12.2019 г. По тази причина съдът приема, че тези условия за съхраняване на
договорната връзка не са се осъществили, предвид което същата, считано от
01.01.2020 г. следва да се смята за развалена по волята и на двете страни.
Последица от това разваляне е връщането на даденото по този договор, тъй като
преследвания с него договорен резултат не е настъпил, защото приетото от
изпълнителя по договора комплексно по своя характер задължение включва и това
изработените проекти да бъдат одобрени от ДФ „Земеделие“ по сочената мярка по
ПРСР. Такова одобрение очевидно не се е реализирало, като факт от обективната
действителност, поради което заложения в договора облигационен резултат не е
постигнат. В този контекст макар изпълнителят да е вложил средства и усилия за
изработването на възложените му проекти, то рискът от направата на тези разходи
остава за самия него, тъй като се е обвързал да предаде на възложителя
конкретен резултат – изработени и одобрени за финансиране по ПРСР проекти за
възстановяването на пет храма. Вече бе казано, че заплатеното от възложителя
възнаграждение по коментирания договор възлиза на сумата от 30 000 лв.,
като то подлежи на връщане от изпълнителя, поради получаването му на отпаднало
основание – развален/прекратен договор за проектиране. Изпълнението на
задължението тази сума да бъде върната, било от главния, било от солидарния
длъжник не се наблюдава по делото, предвид което исковата претенция по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява изцяло основателна и като такава трябва да бъде
уважена в пълния й заявен за разглеждане размер.
Що се касае до отговорността носена от солидарния длъжник – И. Ч. във
връзка със съдебно предявеното вземане, трябва да се подчертае, че между това
лице и кредитора на вземането за връщане на дадено на отпаднало основание е
налице действителна договорна връзка създадена, считано от 01.03.2019 г. по
силата на сключен договор за встъпване в дълг. Тази договорна връзка ангажира
отговорността на И. Ч. пред „О.9.“ АД за изпълнение на задължението за възстановяване
на сумата от 30 000 лв. – получена от главния длъжник на отпаднало
основание. По отношение изискуемостта на тази сума, трябва да се съобрази
волята на страните по прекратеното правоотношението, в т.ч. и на И. Ч., че
сумата от 30 000 лв. подлежи на връщане ако не настъпят разписаните в
споразумението условия, второто от които възможно само при реализацията на
първото. В случая не се установява реализация на първото от условията, предвид
което действието на договорната връзка търпи развала, считано от първия ден на
2019 г. Клаузата на 1.1. има достатъчно ясно съдържание, като тя не предоставя
някакъв допълнителен срок за връщане на даденото по договора, след
преустановяване не неговото действие, а залага задължение за незабавност, а
това означава, че считано от 01.01.2020 г. ищецът разполага с изискуемо парично
вземане спрямо двамата ответника по предявения иск за връщане на дадено, поради
отпадане на основанието за задържането му. Относно намерението декларирано от
страните по договора да разрешават споровете си чрез способа на взаимните
извънсъдебни преговори трябва да се посочи, че липсата на такива преговори не
съставлява основание да се смята, че вземането не е с настъпила изискуемост.
Напротив волята на страните е изискуемостта да настъпи, считано от деня след
изтичане на срока – 31.12.2019 г. и това е станало. Това дали страните ще се
възползват от уговорената между тях възможност да разрешат спор по договора
доброволно е въпрос изцяло в автономията на тяхната воля, като липсата на
инициатива не може да прегради пътят на съдебна защита, каквито доводи са застъпени
в отговора на ИМ упражнен от особения представител на ответника – Ч..
По разноските:
С оглед изхода
на делото, своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ищеца
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответните страни ще следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 4 346,00 лв. разноски направени за
покриване на 1 200 лв. – държавна такса, 1 430 лв. – депозит за
изплащане възнаграждение за назначен на една от ответните страни особен
представител, както и 1 716 лв. – договорен и реално заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство на ищеца в настоящото производство.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** и И.М. Ч., с ЕГН ********** и адрес ***, р-н
„Красно село“, ж.к. „*********, да заплатят в полза на „О.9.“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
при условията на солидарна отговорност сумата в размер от 30 000 лв. –
представляваща подлежащо на връщане платено на отпаднало основание /разваляне
на договор/ парично възнаграждение, произтичащо и дадено въз основа на сключен
договор за проектиране от 25.01.2016 г., за което вземане втория ответник е
поел отговорност солидарно да отговаря наред с първия, въз основа на сключено
споразумение от 01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху заявеното за
присъждане главното вземане, дължима считано от 09.01.2020 г. /датата на
постъпване на ИМ в съда/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** и И.М. Ч., с ЕГН ********** и адрес ***, р-н
„Красно село“, ж.к. „*********, да заплатят в полза на „О.9.“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер от 4 346,00 лв. – направени по делото разноски от ищеца за защита
по исковото производство развило се пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: