ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./........ 04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Д. Томова
въззивно
търговско дело № 306 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №3509/17.01.2019г.
по описа на ВРС, на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.Р..
Предмет
на обжалване е решение №5077/10.12.2018г.
на Варненски районен съд, 34 с-в, постановено по гр.д. №489/2018г.
по описа на ВРС, в частта му,
с която е отхвърлен предявения от ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД главен иск за установяване съществуването на вземането му
спрямо ответника Н.Х.С., ЕГН **********, от гр. Варна, за главницата по
сключения между тях договор за потребителски кредит № ********** от
12.07.2016г., за разликата над 698,50 лева до пълния претендиран размер от
786,15 лева, което вземане е включено в издадената по ч.гр.д. №15793/2017г. на ВРС по реда на чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение №8511/19.10.2017г., както
и в частта му, с
която е отхвърлен частично предявения в условията на евентуалност осъдителен
иск за дължимата по договора за потребителски кредит № ********** от
12.07.2016г. договорна лихва за разликата над 137,60 лева до 275,42 лева.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 50 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната
страна Н.Х.С., чрез назначения му по делото особен представител. В срока по
чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор
на въззивната жалба вх. №13973/22.02.2019г.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност
на решението в обжалваната му.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че начислената
и включена към главницата такса за оценка на риска в размер на 94,48 лв.
съставлява всъщност прикрита такса за управление
на кредита и като такава е нищожна, поради което не поражда права и задължения
за страните по заемното правоотношение.
Като излага
аргументирано твърдения за същността на въпросната такса, основанието за
нейното начисляване и определяне на конкретния й размер, съобразено и със
задължението на банката да заделя провизии (резерви) за покриване на
потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит, жалбоподателят счита,
че първоинстанционното решение в тази му част е незаконосъобразно и
необосновано и подлежи на отмяна
Оспорва се като
неправилен и извода на първоинстанционния съд, че част от претенция за
договорни лихви касае бъдещи, невъзникнали права, поради което е неоснователна,
като се твърди, че това вземане се претендира на основата на вече настъпило
събитие - обявена предсрочна изискуемост на задължението. Според жалбоподателя,
предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което
последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото
то съществува и се дължи и при настъпване на срока. Противното би
представлявало освобождаване на длъжника от отговорност за лихвите, поради
неизпълнение на разсроченото задължение на падежа, и предоставяне на
преимущество, стимулиращо недобросъвестното му поведение, което е неприемливо
от закона правно положение.
При тези основни оплаквания въззивникът се иска от въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което частично
отхвърлените установителна и осъдителна искови претенции за главница и
договорни лихви да бъдат уважени. В съответствие с това се иска
първоинстанционното решение да бъде ревизирано и в частта му за разноските.
Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.
С въззивната жалба не се посочват и представят
нови доказателства.
В отговора на въззивната жалба назначения по делото
особен представител на въззиваемата страна адвокат Д.Д., ВАК, обосновава
аргументирано становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждане на възнаграждение
за въззивното производство.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената
размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните,
изложени в исковата молба и в отговора. Не се установяват допуснати процесуални
нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание
на първата инстанция. Искането за определяне на възнаграждение на назначения на
ответника Н.С. особен представител за въззивното
производство се преценява като основателно. Съдът определя същото в размер на
150 лева. Задължен да внесе тази сума е ищецът в първоинстанционното производство
– чл.47, ал.6 от ГПК, за което следва да се дадат конкретни указания.
За събиране на становищата на страните делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №3509/17.01.2019г. по
описа на ВРС, на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.Р., срещу решение №5077/10.12.2018г.
на Варненски районен съд, 34 с-в, постановено по гр.д. №489/2018г.
по описа на ВРС, в частта му,
с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя - ищец „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД главен
иск за установяване съществуването на вземането му спрямо ответника Н.Х.С., ЕГН
**********, от гр. Варна, за главницата по сключения между тях договор за
потребителски кредит № ********** от 12.07.2016г., за разликата над 698,50 лева
до пълния претендиран размер от 786,15 лева, което вземане е включено в
издадената по ч.гр.д. №15793/2017г.
на ВРС по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №8511/19.10.2017г., както и в частта му, с която е отхвърлен частично предявения
в условията на евентуалност осъдителен иск за дължимата по
договора за потребителски кредит № ********** от 12.07.2016г. договорна лихва за
разликата над 137,60 лева до 275,42 лева.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на ответника Н.Х.С. от гр. Варна особен представител адвокат Д.Д.,
АК-Варна, в размер на 150 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА
въззивната страна „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, ДА ВНЕСЕ така определената сума в
размер на 150 лева по сметка „Вещи лица и гаранции” на Окръжен съд – гр. Варна,
като своевременно представи по
делото доказателства за изпълнение на това задължение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.04.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните (вкл. по телефон чрез пълномощник/ особен представител)
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК
същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение
№2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника
да се връчи и препис от
подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.