Решение по дело №2801/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 32
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20217180702801
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 32/10.1.2022г.

 

Гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Пловдив, ХХVІ касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                                                                 ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря Станка Журналова

и участието на прокурора Калоян Димитров,

като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2801 по описа на съда за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационната жалба на С.А.Щ.,ЕГН **********,чрез адвокат Н.П.,*** против Решение № 1601/05.10.2021г. по АНД № 4395/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІV нак.състав,с което е потвърден електронен фиш серия К № 3776210, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на С.А.Щ., е наложена глоба в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се,че са налице касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК

Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител ,но е депозирал писмено становище по жалбата,като счита същата за неоснователна.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а в случай,че касационната жалба бъде уважена,то се прави възражение  за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на С.А.Щ. против електронен фиш серия К № 3776210, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на С.А.Щ., е наложена глоба в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Електронен фиш /ЕФ/Серия К № 3776210 е издаден срещу С.А.Щ. затова, че на 11.07.2020г. в 23.24 часа в гр.Пловдив, бул. „Асеновградско шосе" до номер 1 посока север, при максимална разрешена скорост за движение в населено място- 50 км/ч, лек автомобил БМВ Х 5, рег.№ ***, при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, се движел с установена наказуема скорост- 75 км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 25 км/ч. Собственик на регистрираното моторно превозно средство е С.А.Щ..

За да потвърди ЕФ първоинстанцият съд е приел,че е налице нарушение на чл.21,ал.1 от -превишение на стойността за скорост в населеното място,извършено от касатора Щ.  с посоченото в ЕФ МПС ,поради което е налице административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити по чл.189,ал.4 от ЗДвП,като нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546, представляващо мобилна система за контрол на скоростта .Районният съд не е констатирал от събраните по делото доказателства нарушения в реда и начина на използване на техническото средство ,които да обосновават недоказаност на заснетото нарушение и незаконосъобразност на издадения електронен фиш.Изключително подробно и обстойно съдът е дал отговор на доводите на касатора и е  приел ,че е налице нарушение и то извършено именно от Щ. като водач на процесното МПС.

Решението на районния съд е правилно.

 

Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546, което е от одобрен тип и е преминал техническа проверка. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под номер 4 8 3 5, съгласно представеното по делото удостоверие за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835;техническото средство е преминало през надлежна проверка, което се установява от представения по делото протокол № 4-32-20 от 13.03.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M".В тази връзка неоснователни се явяват доводите в касационната жалба,че липсват доказателства за годността на техническото средство.

С оглед на това се обосновава извод, че съкратеното производство за ангажиране на административно наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189 ал.4 ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора.

Нещо повече, съставен е и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приложен по АНД № 4395/2021г. на ПРС.

Следва да бъде отбелязано, че по делото са представени два различни протокола по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015. Видно от тях е, че правилният протокол, който е съставен след използването на техническото средство заснело нарушението е този с начален час на работа от 22.00 часа до 00.00 часа и първо изображение № 16392, а последно № 16412.Горното обстоятелство е обсъдено подробно в мотивите на обжалваното решение на ПРС,като правилно съдът е приел,че същото не опорочава административнонаказателната процедура и не се отразява върху правото на защита на жалбоподателя, след като по делото е представен правилният съставен протокол и именно той е взет предвид.Наличието на два протокола  означава единствено, че техническото средство е използвано за заснемане на нарушения и в друг интервал на време през същия ден на 11.07.2020г., а именно от 11.00 часа до 13.00 часа.Ето защо и доводите на касатора в тази насока също са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП, поради което, това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл.57 ал.1 ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

В текста на електронния фиш изрично е посочено по какъв начин е установена максималната допустима скорост за движение в населено място, определена на 50 км/ч., като видно от направената снимка при установяването на нарушението от автоматизираното техническо средство, засечената скорост на автомобила е била намалена с 3% и е установено,че водачът се е движел със скорост от 78 м/ч. Безспорно в случая е отчетен толеранса от -3 км./час.

На следващо място по делото липсват данни, нарушителят като собственик на автомобила, да се е възползвал от предоставената му възможност по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство пред Директора на ОД МВР – Пловдив.

Отделно от това следва да се посочи още, че съгласно чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното несъмнено са  установени, както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

На следващо място, според §1 от ДР на ЗАНН "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

От цитираните разпоредби следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране администравинонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи.

От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно, електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи.

Процесното нарушение е заснето именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е установено, че отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш снимков материал се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето нарушение.

К:липът  предмет на разглеждания електронен фиш е номер- 16406 и попада в диапазона на нарушенията.

 Не на последно място следва да се отбележи, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Измерената с техническото средство скорост на движение е над допустимото и то в населено място, а обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Ето защо, липсва каквото и да било основание да се заключи, че процесното нарушение на маловажно.         

Касационната инстанция счита обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и  правилно, поради което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.   

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева..  

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав :

 

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1601/05.10.2021г. по АНД № 4395/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІV нак.състав.

ОСЪЖДА С.А.Щ.,ЕГН **********о*** да заплати на ОДМВР-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                       2.