Р
Е Ш Е Н И Е
номер …………..…/………май,
Година 2013, град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и пети април Година 2013
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
Секретар В.П.
като разгледа докладваното от
съдия Д. Томова
търговско
дело номер 2714 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
исковата молба на М.С.П., ЕГН **********,***.
Със същата срещу Б.Н.С., ЕГН **********,***, са предявени осъдителни искове за
сумата 110 000 евро, представляваща дължима сума по запис на заповед,
издаден на 26.06.2009г. в гр. С., с падеж 05.11.2009г.,
ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2012г., до
окончателното й плащане.
В условие на евентуалност са предявени осъдителни искове за връщане на
сумата 110 000 евро,
представляваща предадена на ответника сума съгласно разписка от 26.06.2009г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2012г., до
окончателното й плащане.
Ищецът
претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 4.04.2013г.
След съобразяване на становищата
на страните и приложимите към спора правни норми, и след анализ и оценка на
събраните по делото доказателства, за да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с иск, имащ за предмет парично вземане по запис на заповед спрямо
издателя, издаден като гаранционен за обезпечаване на предоставена от поемателя на менителничния ефект
- ищеца по делото М.С.П. ***,
парична сума в размер на 110 000 евро.
Отговорността
на ответника по иска Б.Н.С. *** се
заявява с твърдението, че ответникът - издател на запис на заповед, е получил
предоставените му в държание 110 000 евро със задължение да върне същите.
В
условията на евентуалност, ищецът е предявил иск за осъждане на ответника да
върне предадената му със задължение за връщане сума от 110 000 евро, при
условията на неоснователно обогатяване.
Твърди
се от ищеца П., че на 26.06.2009г., в гр. С. предал в държане на ответника Б. С.
сумата от 110 000 евро, за обезпечаване връщането на която на същата дата -
26.06.2009г., ответникът издал запис на заповед за сумата от 110 000 евро, с
падеж 05.11.2009г., с който неотменимо и безусловно се задължил да плати тази
сума на ищцата на падежната дата.
Предаването на сумата се потвърждавало и от представената по
делото разписка от 26.06.2009г.
Ищецът
твърди, че като издател на процесния запис на
заповед се сочи Б.Н.С. в качеството му на управител и представляващ „Н.” ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, но както към датата на издаване на
ценната книга, така и понастоящем това дружество се представлява само заедно от двамата
управители – Б.Н.С. и В. Д. С.. С оглед на това и доколкото процесният
запис на заповед е подписан единствено от Б.Н.С., позовавайки се на
разпоредбата на чл.462 от ТЗ ищецът твърди, че именно ответникът Б. С. е лично
задължено по него лице.
Липсата на плащане по този запис на заповед както на падежната
дата, така и понастоящем обуславяло правния интерес на ищеца да иска от съда
осъждане на ответника да му плати означената в него сума от 110 000 евро.
В условие на евентуалност и като твърди, че с оглед удостовереното
в разписката от 26.06.2009г. предаване на сума в размер на 110 000 евро, с
отхвърлянето на главния иск би се стигнало до разместване на имущество без
основание в размер на сумата по записа на заповед, ищецът претендира осъждане
на ответника да му плати исковата сума при условията на неоснователно
обогатяване.
Възраженията
на ответника Б.С., по същество право
изключващи, оспорват твърденията на ищеца М. П. досежно факта на предаване
на сумата от 110 000 евро.
Ответникът
оспорва разписката от 26.06.2009г., представена като доказателство за предаване
на процесната сума. Оспорва и задължението за връщане на тази сума и по причина
на липсата на конкретизирано основание, което да формулира такова задължение.
Ответникът твърди, че ищцата М. П. не е разполагала със средства, позволяващи й
да предостави на ответника претендираните като
подлежащи на връщане 110 000 евро.
При тези
насрещни твърдения и възражения на страните по същество поставеният за
разглеждане правен
въпрос очертава две групи правоотношения:
Каузално
правоотношение между менителничния кредитор и трето
лице - търговско дружество с предмет предоставена от менителничния
кредитор в брой сума в размер на 100 000 евро в държание на търговското
дружеството - приемател на сумата.
Менителнично правоотношение
между менителничния кредитор и физическо лице - един
от управляващите в условията на колективен подпис търговското дружество, което
е получило от менителничния кредитор държанието на
въпросните 100 000 евро.
По
каузалното правоотношение не се установява основанието, на което е извършено
предаването и съответното на него получаване на процесните 100 000 евро, съответно
не се установява и правното основание, въз основа на което търговското
дружество се явява задължено да върне предадените му 100 000 евро.
По
менителничното правоотношение, произтичащо от процесния запис на заповед, се установява, че същият има
гаранционно назначение във връзка с даването на основание, по което да се
ползва предвидената в чл.417 от ГПК възможност за предприемане на принудително
изпълнение без да е необходимо предварително водене на исков процес.
Обстоятелството,
че записът на заповед е подписан само от единия управител на търговското
дружество „Н.” ООД, посочено в съдържанието като издател, има отношение
единствено към произнасяне на въпросите дали е налице валидно възникнал менителничен ефект и при положителен отговор на този въпрос,
кой е задълженият платец по този запис на заповед.
Това
са основните преюдициални положения, които налагат извода по същество за
неоснователност на претенцията за плащане на вземането по записа на заповед,
издаден като гаранционен, и за неоснователност на претенцията за връщане на
предадената по каузалното правоотношение сума в размер на 100 000 евро.
Съображенията
на съда, за да направи тези изводи, са следните:
Записът
на заповед посочва като издател търговското дружество „Н.” ООД, БУЛСТАТ (ЕИК)
*********, представлявано с колективния подпис на двамата управители Б.Н.С. и В. Д. С.. Разпоредбата на чл.462 от ТЗ
урежда последиците на подпис на менителничния ефект
от лице, което няма власт да задължи посоченото за издател в ефекта трето лице.
Разгледаните хипотези касаят случаите на изначална липса на власт или при
превишаване на властта. Изначалната липса на власт може да възникне както при
отпаднало към този момент валидно учредена от преди представителна власт, или
при нищожност на формално назначената представителна власт, или в случаите на
изобщо липсващ обективен акт на овластяване. По тези признаци въпросният случай
се разграничава от хипотезите, разгледани в чл.462 от ТЗ. Доколкото става
въпрос за правна квалификация – нещо, което се дължи служебно от съда, то
несъмнено подписването на записа на заповед от единия законен управител,
валидността на което изявление изисква и задължителното полагане на подписа и
на втория управител, визира хипотезата
на незавършен фактически състав. В тази хипотеза е недопустимо конвертирането
на липсващия елемент от фактическия състав, завършващ менителничното
конститутивно изявление за поемане на менителничния дълг, като се приравни на последиците,
посочени в чл.462 от ТЗ.
В
случая единият от управителите е упражнил предоставената му като член на органа на управление
представителна власт, но липсва упражняване на представителната власт от органа
на управление (като цяло).
Незавършеният
състав на изявлението за конституирането на менителничен
дълг от името на търговското дружество, осъществено от единия от двамата
законни управителя на дружеството, действащи в режим на колективно управление,
подчинява последиците на изначална липса на задължителния реквизит – подпис на
издателя. Касае се за обективна причина от характеристиката на начина на
участие на търговското дружество, заявено като издател на полицата, в
търговския оборот. Неполагането на подписа от втория
управител по изявлението за издаване на запис на заповед, съгласно чл.461 от ТЗ, предл.4-то от ТЗ, съставлява липса на изисквания
с нормата на чл.536, ал.1 от ТЗ задължителен реквизит – подпис на издателя на
въпросната запис на заповед. Посочената от менителничния
кредитор съдебна практика е по приложението на чл.462 от ТЗ, но, както вече бе
отбелязано, в случая единия от управителите е упражнил предоставената му като член на колективния управителен
орган представителна власт, но за да се изпълни изискването за реквизита
„подпис” е необходим и подписа на другия управител на дружество.
С
разпоредбите на чл.461 и чл.462 от ТЗ законодателят е разграничил хипотезите на
липса на реквизита „подпис” и на подпис, положен за трето лице от лице без
представителна власт.
Вземането
за връщане на дадените в брой 100 000 евро, за което е издадена и разписка за
получаването от името на търговското дружество, легитимира като получател и
съответно задължен с връщането самото търговско дружество, на което менителничния кредитор е предал тези средства. Твърдението,
че се дължи връщане на тези средства по причина на забраната за неоснователно
обогатяване легитимира като отговорен именно субекта, осъществяващ държанието
на тази сума. Този субект е различен от лицето, осъществяващо длъжността негов
управител и поради това последното не може да бъде задължен като самостоятелен
и различен субект от дружеството, посочено в разписката като получател на
средствата. По тези съображения и тази претенция се явява неоснователна.
Въз основа на изложеното съдът намира предявените
искове за неоснователни, поради което ги отхвърля.
С оглед на това и съобразно нормата на чл.78, ал.3 от ГПК
основателно се явява искането на ответната страна да й се присъдят сторените за
производството разноски. Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и доказателствата за тяхната направа, са в общ размер на 14 250 лева, и
включват платени възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
В хода на устните състезания насрещната страна е направила възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар.
По
силата на чл.78, ал.5 от ГПК, съотв. чл.36 ЗАдв е създадена делегирана законодателна компетентност на
Висшия адвокатски съвет да издаде
нормативен акт, регулиращ отношенията, свързани с реда и начина на определяне
на адвокатските възнаграждения. Такъв акт е НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, приложима в конкретния случай в редакцията си, ДВ, бр.2 от 9.01.2009г.
С
оглед размера на исковата претенция (100 000 евро, с левова равностойност 195
583 лв.), и предвид нормите на чл.7, ал.5, във вр. с
ал.2, т.4 от Наредбата се установява, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защита по делото възлиза на 4 361,66 лв.
Ето
защо и с оглед нормата на § 2 от ДР на
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г.,
разпореждаща, че в случаите по чл.78, ал.5 ГПК присъденото
възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на
възнагражденията, посочени в наредбата, е видно, че платеното от заявителя
адвокатско възнаграждение в размер на 14 000 лв. надхвърля минимално трикратния
размер на адвокатското възнаграждение, изчислено, в съответствие с чл.7, ал.2,
т.4 и § 2 от ДР на Наредбата, в
размер на 13 084,98 лева.
В
конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за намаляване на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като същото не може да се
прецени като прекомерно спрямо действителната
правна и фактическа сложност на делото. При тази преценка следва да се има
предвид преди всичко предмета на делото и интереса на страната да защити
правата си (твърдени или отричани) като издейства,
чрез осъществяваната защита по делото, благоприятно за себе си съдебно решение,
а не единствено и само цената на иска.
С
оглед горното съдът заключава, че всички, сторени от ответника разноски, в общ
размер на 14 250 лева, следва да се възложат
за репариране на ищеца.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.С.П., ЕГН **********,***, срещу Б.Н.С.,
ЕГН
**********,***, искове
с правно основание чл.481, във вр. с чл.538 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане
на сумата 110 000 евро, представляваща дължима сума по запис на заповед,
издаден на 26.06.2009г. в гр. С., с падеж 05.11.2009г.,
ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2012г., до
окончателното й плащане, както и искове с
правно основание чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата 110 000 евро, представляваща предадена на
ответника сума съгласно разписка от 26.06.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.11.2012г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.С., ЕГН **********,***, сумата 14 250
лева
(четиринадесет хиляди двеста и петдесет лева), представляваща дължими за
възстановяване сторени разноски за
производството,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: