Решение по дело №702/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2019 г.
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20181320100702
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е  № 117

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                      гр. Видин, 15.03.2019г.

 

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети  февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                                    Председател: Владимир Крумов

                                                                                    Съдебни заседатели:

                                                                                    Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 702 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД от „ВИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 81, вх. В, ет. 8, против К.Ф.В., ЕГН **********,*** 1.

Твърди се от ищеца, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника било образувано гр. д. № 268/2018г. на Районен съд Видин. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответната страна е сключен договор за далекосъобщителни услуги от 21.05.2013г. За периода 01.02.2015г. до 28.02.2015г. ответната страна е ползвала мобилни услуги, за които е издадена  фактура № **********/01.03.2015г. с обща сума за плащане в размер на 200,65лева. Ответната страна дължи обезщетение за забава в размер на 57,77лева. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на ответника, е в общ размер на 86,96лв. Претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора е в размер на 200,65лв. Дължимите и незаплатени от абоната суми за ползвани услуги е обусловило правото на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение. Процесните суми не са заплатени. На 29.05.2015г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключила Договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД, по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по фактурите. „СГ Груп“, в качеството на пълномощник на цедента е изпратило уведомление на ответника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На 20.02.2017г. „СГ Груп“ ООД прехвърлило всички вземания придобити по силата на цесионния договор на ищеца. „СГ Груп“ ООД в качеството на цедент е уведомил длъжника за извършената цесия.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 86,96лева незаплатена далекосъобщителна услуга. Иска се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 200,65лева начислени договорни неустойки. Искат се и направените в производството разноски.

От ответната страна не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В откритото съдебно заседание оспорва основателността на исковете. Твърди за направено плащане. В заповедното производство ответната страна е въвела възражение за плащане.

            По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

Между „Българска телекомуникационна компания“ АД и ответната страна е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, въведен с исковата молба.

Съгласно договореното, „Българска телекомуникационна компания“ АД е следвало да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а последния да заплаща тяхната стойност съобразно приетия тарифен план и изразходваните минути. За исковия период на ответната страна са предоставени далекосъобщителни услуги на обща стойност 86,96лв. за което са издадени приложените към делото фактури. На 29.05.2015г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е сключила Договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД, по силата на което последното дружество е придобило вземанията по фактурите. На 20.02.2017г. „СГ Груп“ ООД е прехвърлило всички вземания придобити по силата на цесионния договор на ищеца. Ответната страна е уведомена за извършените прехвърляния на вземанията от цедентите с уведомления приложени към исковата молба. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 26.01.2018г. като е образувано гр.д. № 268 / 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 216 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.01.2018г. с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок, възражение от ответната страна. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на предоставените далекосъобщителни услуги.

                     Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 

          При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

          Предявения иск е допустим. Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.

              Иска е основателен. Ответната страна е била в облигационни отношения през исковия период, по силата на които ответната страна, като абонат, е ползвал услуги чрез  обществена наземна мрежа, съгласно Общите условия, за исковия период, като стойността на услугите е в общ размер на 86,96лева. Ответната страна не е заплатила стойността на ползваните услуги. Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договорите за прехвърляне на вземания. Ответната страна е уведомена за извършените прехвърляния. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В този смисъл възражението на ответната страна относно неуведомяване за прехвърляне на вземанията е неоснователно.

          Искът по чл. 92 от ЗЗД е частично основателен за сумата в общ размер на 113,09лева-начислени договорни неустойки, както следва : сумата от 60,00лева – неустойка за невърнат телефонен апарат, сумата от 21,89лева-неустойка по абонаментен план Vivacom MegaCall S+, сумата от 31,20лева-неустойка по абонаментен план Vivacom Mega Fix. В останалата част до пълния претендиран размер от 200,65лева, искът е недоказан. Неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване. Правилата за неустойката се договарят свободно между страните. В настоящия случай страните по делото, със сключването на договора за мобилни услуги от 21.05.2013г., са определили предварително размера на щетите, които изправната страна по договора ще претърпи, ако другата страна не изпълни задълженията си. След като вредите от неизпълнението на неизправната страна са предварително определени от страните, то изправната страна не е длъжна да доказва техния размер.

                        Относно разноските в производството : На ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 25,00лева за държавна такса и сумата от 180,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.

На ищеца следва да се присъдят разноски в настоящето производство в размер на 75,00лв. за държавна такса и 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.

          Воден от горното Съдът,

                                                            

                                                              Р Е Ш И :

 

          Признава за установено по отношение на К.Ф.В., ЕГН **********,*** 1, че „ВИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 81, вх. В, ет. 8, има вземане спрямо К.Ф.В., ЕГН **********,*** 1, за сумата от 86,96лв. -  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 26.01.2018г. до изплащане на вземането, която сума е включена в Заповед № 216 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 268 / 2018г. на Районен съд гр. Видин.

          Осъжда К.Ф.В., ЕГН **********,*** 1, да заплати на „ВИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата в общ размер на 113,09лева-договорни неустойки, като искът в останалата част до пълния претендиран размер отхвърля като недоказан.

          Осъжда К.Ф.В., ЕГН **********,*** 1, да заплати на „ВИВА ПРИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205,00лв. разноски по заповедното производство и сумата в общ размер на 375,00лв. разноски в настоящето производство.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        

 

 

 

                                                                                                        Районен съдия :