Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 16083/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 25.05.2019 г. на Г.Ч., подадена лично, срещу Решение № 31144 от 24.04.2018 г. по гр.д. № 6934/2017 г. на СРС в частта, с която Г.Ч. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД 513,82 лв. - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането, и 72,15 лева - законна лихва за забава за периода 15.09.2015 г. - 12.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61513/2016 г. на СРС.
Твърди, че ищецът не доказал наличието на валиден договор за доставяне и потребление на топлинна енергия (ТЕ) между него и ответницата за процесния период. Не са представени Общи условия за продажба, публикувани по съответния ред. Неправилно е прието, че договорът между етажната собственост и ФДР автоматично се продължава, като липсва нотариална заверка на подписите на живущите във входа. Липсва договор между ищеца и ТЛП, валиден към процесния период. Не е доказано доставянето на ТЕ. Неправилен е изводът на съда относно погасяването по давност на претендираната главница. Не са представени доказателства от ТЛП. Приети са документи с невярно съдържание, оспорени от въззивницата. Иска отмяна на акта в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че през процесния период между страните по делото е било налице валидно облигационно правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди. От заключението на СТЕ и ССЕ и от писмените доказателства се установява действително доставяне на ТЕ през исковия период. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 73,15 лв., изчислена от датата на изпадане на ответника в забава върху дължимата главница по издаваните фактури до 12.10.2016г.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя и ищец по делото. Постъпило е възражение в срок от длъжника и ответник срещу издадената заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които са предявени исковете.
За уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда - етажна собственост) на ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването на иска за мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през определен период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в определен размер.
По делото е прието за безспорно, че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот в сграда – етажна собственост, присъединена
към топлопреносната мрежа, което се установява и от договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на Закон за държавната собственост на 19.01.2001 г. (I - 16), и като клиент на ТЕ за битови нужди е обвързан
от валидно облигационно правоотношение с ищеца по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Възражението на въззивницата, че не са
представени доказателства за влизането в сила на общите условия, е неоснователно.
Общите условия на топлопреносното предприятие (въззиваемото дружество) влизат в
сила след одобряването им от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране) и публикуването им в
един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
За въззивния съд е служебно известно, че общите условия на за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." EАД на клиенти в град
София са били одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, както и че са били публикувани във вестник
"24 часа" (централен всекидневник) и вестник "19 минути"
(местен всекидневник за град София) на 12.03.2014 г., след което са влезли в
сила. Въззивницата-ответница не прави твърдения и не представя доказателства да
е заявила несъгласие с цитираните общи условия по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ (Решение
№ 265826 от 20.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8089/2020 г.).
Неоснователно е
възражението, че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение е невалиден, доколкото не бил сключен с нотариална заверка на
подписите. Съгласно чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването от 2002 г. (отм.) нотариална заверка е
необходима единствено на протокола от общото събрание на етажната собственост
за избор на фирма за дялово разпределение, който протокол представлява
неразделна част от договора. За самия договор обаче не е предвидена форма,
каквато поддържа въззивницата (Решение № 695 от 3.02.2012 г. на СГС по в. гр.
д. № 2610/2011 г.).
Неотносимо е възражението
за липсата на договор между ищеца и ФДР, валиден за исковия период, тъй като
липсва претенция за услугата дялово разпределение по делото.
Съдът цени заключенията
на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза (СТЕ/ССЕ) като компетентни
и обективно изготвени. Именно заключението на СТЕ дава отговор на оспорванията
на ответницата за отчитане на потребената топлинна енергия, което съдът също
възприема за надлежно извършено и съгласно действащата нормативна уредба,
имайки предвид, че вещото лице по заключението е използвало документи,
представени от ищеца и фирмата за дялово разпределение, макар и неприложени по
делото, които касаят правилното функциониране на топломера в абонатната станция
и на индивидуалните уреди за разпределение и водомерите. Въззивницата дори не е
оспорила представените от страна на ищеца и третото лице-помагач относно
отчитането и разпределението на потребената топлинна енергия, както
неоснователно твърди в жалбата.
Според неоспореното от
страните заключение на ССЕ ответницата е заплатила суми за процесния период в общ
размер от 87,33 лв. съгласно представени от нея фискални бонове от следните
дати и за следните суми:
- от 14.05.2016 г. - за 34,48 лв.;
- от 04.12.2015 г. – за 10,67 лв.;
- от 11.11.2015 г. – за 6,25 лв.;
- от 31.08.2015 г. – за 0,84, 0,14, 2,76, 6,25 лв.;
- от 20.08.2015 г. – за 14,62 лв. и за 11,32 лв. (вж. I - 129-133).
В главницата за ТЕ не
следва да бъде включена и сумата от 23,35 лв., дължима по обща фактура от 31.07.2014
г., тъй като касае вземане извън исковия период.
Оплакването на въззивницата относно погасителната давност на
претендираната главница е неотносимо, тъй като възражение в тази насока не е
направено пред СРС, който и съответно не го е обсъдил.
На следващо място, ответницата
не е изпаднала в забава относно главницата за ТЕ поради липса на доказателства
по делото дали и на коя дата ищецът е изпълнил задължението си да публикува
фактурите за дължимите суми в страницата си в интернет, нито е представена
покана за изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което иска за мораторна лихва е неоснователен (Решение № 262704 от
26.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5406/2020 г.; Решение
№ 262281 от 6.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1320/2020 г.).
С
оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната
част и да бъде постановено друго решение, с което да
бъдат отхвърлени искът за ТЕ за сумата от 110,68 лв., тоест за горницата над
403,14 лв. до уважения размер от 513,82 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 72,15 лв.
По разноските в първоинстанционното и заповедното производство
С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални
действия от ищцовото дружество, както и материалният интерес по делото, за
исковото производство е дължимо юрисконсултско възнаграждение (ЮВ) в размер на
25 лв., а за заповедното производство, което се развива като едностранно производство, функционално свързано с исковото
- в размер на 12,50 лв. съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 НЗПП,
имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения
размер (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г.,
IV г. о.). По същите съображения е основателно ищцовото възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът определя, че на
ответницата е дължимо адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер на 150 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ).
В заповедното
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 37,50 лв.,
от които 25 лв. за държавна такса и 12,50 лв. за ЮВ. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
сума в размер на 25,80 лв. за
заповедното производство.
В исковото производство
ищецът претендира разноски съгласно списък в размер на 675 лв., но с оглед на
гореизложеното относно юрисконсултското възнаграждение тази сума е в общ размер
на 400 лв., от които 300 лв. за депозити за експертизи, 75 лв. за държавна
такса и 25 лв. за ЮВ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно на уважената
част от исковете сума в размер на 275,19
лв. за исковото производство.
Въпреки представения от
ответницата списък на разноските за исковото производство в размер на 350 лв. (I
- 152) ответницата е направила разноски за същото в размер на 200 лв., от които
150 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за депозит за експертиза. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответницата съразмерно на отхвърлената част на исковете сума в
размер на 62,40 лв. за исковото
производство.
По разноските във
въззивното производство
Въззивницата не е
претендирала присъждане на разноски за настоящото производство, поради които
такива не й се следват. Съобразно гореизложеното дължимото ЮВ е в размер на 25
лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото
дружество има право на разноски за настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от жалбата (403,14 лв.), а именно на сума в размер на 17,20 лв. за ЮВ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 31144 от 24.04.2018 г. по гр.д. № 6934/2017 г. на СРС, поправено
по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 268845 от 07.11.2019 г. по гр.д. № 6934/2017
г. на СРС В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- в частта, с която Г.В.Ч. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. за разликата над 403,14 лв. до уважения размер от 513,82 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането;
- в частта, с която Г.В.Ч. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД 72,15 лева - законна лихва за забава за периода 15.09.2015 г. - 12.10.2016 г.;
- в частта относно разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете по
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********
срещу Г.В.Ч., ЕГН: ********** за признаване на установено, че ответницата дължи
на ищцовото дружество главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. в размер на 110,68 лв., ведно със законната лихва
от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и законна лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. - 12.10.2016г. в размер на 72,15 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.В.Ч.,
ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 25,80
лв. - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.В.Ч., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 275,19 лв. - разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на Г.В.Ч., ЕГН: ********** сумата в размер на 62,40 лв. - разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Г.В.Ч., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********
сумата в размер на 17,20 лв. - разноски за въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на „Б.Б.“ ООД, ЕИК: ******** като трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.