Р Е Ш Е Н И Е № 355
04. ХІ.
2011 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на четвърти октомври,
две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело
№203 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ревандикационен
иск по чл. 108 от Закона за собствеността.
С първоначалната искова молба и последващите изменение и уточнения на иска Д.К.П. ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. ***, иска ответниците ЕТ “СТИЛ – И.К.” ЕИК822130659, със седалище и адрес
на управление във Велинград на ул. ***, представляван от И.Г.К. ЕГН**********, А.А.Г. ЕГН**********
и Д.З.Г. ЕГН**********, и двамата живеещи *** и Н.Г.П. ЕГН**********, живееща ***, да бъдат осъдени да
възстановят собствеността и й предадат владението върху ½ идеални части
от търговски обект - ресторант, застроен на площ от 245 м2, включващ
стая за офис, входно антре, зала – работно помещение, склад, работно помещение
– квасене, склад за готова продукция, кът за прецеждане, баня и тоалетна,
построен в поземлен имот във Велинград, в квартал Каменица, при съседи: от
двете страни улица и парк, парцел І общински “За озеленяване, производствена
дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града.
По делото са конституирани като трети лица
– помагачи на ответниците съпрузите В.Г.К.
ЕГН********** и М.Б.К. ЕГН**********, живеещи във Велинград на ул. *** и
съпрузите М.Г.Т. ЕГН********** и Н.Т.Т. ЕГН**********,***.
Ответниците оспорват иска, като твърдят, че същият е
недопустим и неоснователен и искат да бъде отхвърлен. Сочат, че не владеят
процесния имот и че ищцата няма интерес да предявява нито осъдителен, нито
установителен иск.
И страните, и третите лица – помагачи претендират за разноски
по делото.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ищцата Д.К.П.
сключва граждански брак с И.Г.К. на 01. VІ. 1993 година, за което им е издаден
акт за граждански брак №50 от същата дата. Съдът установи посоченото
обстоятелство от приложено по делото
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Велинградската община на
01. VІІ. 2003 година.
На 01. VІІ. 2003 година във
Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който ответницата Н.Г.П. се задължава да прехвърли на ответника
ЕТ “СТИЛ – И.К.” собствеността на търговски
обект - ресторант, застроен на площ от 245 м2, в едно с правото на
строеж върху земята, на която е построена сградата, а именно поземлен имот във
Велинград, в квартал Каменица, при съседи: от двете страни улица и парк,
обозначен на приложената скица като парцел І общински “За озеленяване,
производствена дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града, срещу цената от 31 911 лева,
която ответникът се задължава да му заплати. За посочения договор е съставен
нотариален акт №275, том ІІ, регистрационен №2283, нотариално дело №269 от 01.
VІІ. 2003 година, приложен по делото.
На 02. VІІ. 2003 година е сключен
договор за учредяване на договорна ипотека, по силата на който кредиторът Банка
“ДСК” ЕАД чрез Велинградския си клон, представлявана от директора на същия клон
Ф.Г.А. ЕГН********** предоставя на кредитополучателите Д.К.П. и И.Г.К. кредит
за текущо потребление в размер на 30 000 лева. За обезпечаване на
вземането ищцата Д.К.П. и И.Г.К. в качеството си на ЕТ “СТИЛ – И.К.” учредяват
ипотека върху следния недвижим имот: търговски
обект - ресторант, застроен на площ от 245 м2, в едно с правото на
строеж върху земята, на която е построена сградата, а именно поземлен имот във
Велинград, в квартал Каменица, при съседи: от двете страни улица и парк,
обозначен на приложената скица като парцел І общински “За озеленяване,
производствена дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града. За
учредяването на договорната ипотека е съставен приложен по делото
нотариален акт №276, том ІІ, регистрационен №2307, нотариално дело №270 от 02.
VІІ. 2003 година.
По
настоящото дело е приложено изпълнително дело №175 по описа на Държавния
съдебен изпълнител към Велинградския районен съд за 2004 година. Изпълнителното
дело е образувано по молба на ответницата Н.Г.П.. Длъжник по изпълнителното
дело е ответникът ЕТ “СТИЛ – И.К.”. По изпълнителното дело са приложени
посочените по-горе нотариални актове. С постановление за възлагане на недвижим
имот от 14. VІІ. 2007 година Държавният съдебен изпълнител при Велинградския
районен съд възлага на ответника Д.З.Г. търговски
обект ресторант, застроен на площ от 245 м2, включващ стая за офис,
входно антре, зала – работно помещение, склад, работно помещение – квасене,
склад за готова продукция, кът за прецеждане, баня и тоалетна, ведно с дървен
навес на застроена площ от 75 м2, ведно с право на строеж върху
земята, на която е построена сградата, а именно: поземлен имот във Велинград, в
квартал Каменица, обозначен като парцел І “За озеленяване, производствена
дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града при съседи: от двете страни
улица и парк, който поземлен имот не е предмет на възлагането.
С жалба от 20. ХІІ. 2007 година ищцата е
обжалвала пред Велинградския районен съд действията на държавния съдебен изпълнител на основание чл. 389а и
следващите във връзка с чл. 388 от отменения Граждански процесуален кодекс. Ищцата
излага съображения, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, с общи парични средства. Молба със сходни доводи е
постъпила и от страна на ответника ЕТ “СТИЛ – И.К.”. Пазарджишкият окръжен съд
се е произнесъл по жалбите с решение №300, постановено на 22. ІV. 2008 година
по въззивно гражданско дело №116 по описа си за 2008 година. С решението си
Пазарджишкият окръжен съд приема, че процесният имот не е придобит при режим на
съпружеска имуществена общност. Жалбите са отхвърлени.
На 20.
V. 2008 година във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по силата на който ответниците А.А.Г.
и Д.З.Г. се задължават да прехвърлят на третото лице - помагач В.Г.К. собствеността на търговски
обект - ресторант, застроен на площ от 245 м2, включващ стая за
офис, входно антре, зала – работно помещение, склад, работно помещение –
квасене, склад за готова продукция, кът за прецеждане, баня и тоалетна, ведно с
дървен навес на застроена площ от 75 м2, в едно с правото на строеж
върху земята, на която е построена сградата, а именно поземлен имот във
Велинград, в квартал Каменица, при съседи: от двете страни улица и парк,
обозначен на приложената скица като парцел І общински “За озеленяване,
производствена дейност и търговия” в квартал 423 по плана на града, който
поземлен имот не е предмет на сделката, срещу цената от 65 000 лева, която третото лице - помагач
се задължава да им заплати. За посочения договор е съставен нотариален акт №21,
том ІІІ, регистър №2745, нотариално дело №411 от 20. V. 2008 година, приложен
по делото.
На 11.
ХІІ. 2008 година във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който третите лица помагачи М.Б.К. и В.Г.К. се задължават да прехвърлят на третото лице –
помагач Н.Т.Т. собствеността на търговски обект - ресторант, застроен на площ от
245 м2, означен на приложената скица с №7204, включващ стая за офис,
входно антре, зала – работно помещение, склад, работно помещение – квасене,
склад за готова продукция, кът за прецеждане, баня и тоалетна, при съседи: ПИ –
7724-зелена – шир. ползв. (парк), ведно с дървен навес на застроена площ от 75
м2, в едно с правото на строеж върху парцела, в който е построена
сградата, съставляващ парцел І общински “За озеленяване, производствена дейност
и търговия” в квартал 423 по плана на Велинград, квартал Каменица, който парцел
не е предмет на сделката, срещу цената от 65 000 лева, която третото лице - помагач се задължава да им
заплати. За посочения договор е съставен нотариален акт №115, том VІ, регистър
№7646, нотариално дело №1091 от 11. ХІІ. 2008 година, приложен по делото.
По делото не се спори, а и от приложени по делото удостоверения за
семейно положение и членове на семейството, издадени от Велинградската община
16. Х. 2008 година под №********** и на 05. ІІ. 2009 година под №********* е
видно, че преди придобиване на собствеността върху процесния имот третите лица
помагачи В.Г.К. и Н.Т.Т. са сключили брак съответно с третите лица – помагачи М.Б.К.
и М.Г.Т.. По време на придобиване на собствеността е действал отменения Семеен
кодекс от 1985 година. Според чл. 19, ал. 1 от същия кодекс вещите и правата върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Тъй като процесният имот е придобит от третите
лица – помагачи чрез покупко-продажба, а не по наследство, по дарение по реда на Гражданския
процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на
другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена
общност, съдът намира, че изключението, уредено в чл. 20, ал. 1 от отменения
Семеен кодекс от 1985 година не следва да се прилага. Следва да се приеме, че
третите лица помагачи В.Г.К. и Н.Т.Т. са
придобили собствеността върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена
общност съответно с третите лица – помагачи М.Б.К. и М.Г.Т..
По делото са разпитани като свидетели М.Г.Х. ЕГН**********,
В.Д.Г. ЕГН********** и Г.Б.М. ЕГН**********, и тримата живеещи във Велинград,
съответно на ул. ***, на ул. *** и на ул. *** и Р.А.Ч. ЕГН**********,***,
Велинградска община, на ул. ***.
Според показанията на първия свидетел ищцата и
съпругът й И.Г.К. са купили процесния имот преди около десет години, след което
са го преустроили в мандра. Свидетелят е помагал при напускането на цеха, като
със собствен камион и няколко от работниците си е помогнал за превоз на машина
за варене на мляко. В присъствието на свидетеля е извършван опис на имота от съдия-изпълнител.
При извършването на описа е присъствал ответникът Д.З.Г., който се представял
като приобретател и недоволствал от свалянето на тръби. Съпругът на ищцата
заявил, че тръбите са негови. Според същия свидетел ищцата често е работила в
мандрата (процесния обект). Тя и съпругът й извършили множество подобрения в
имота. Свидетелят депозира показания, че ищцата и съпругът й са “теглили
кредит” за закупуването на процесния имот.
Вторият свидетел потвърждава, че ищцата е работила
заедно със съпруга си в процесния имот по времето, който е бил мандра. Депозира
показания, че и съпрузите, и детето им са пребивавали често там. И той, както и
предходният свидетел, заявява, че ищцата е работила като учителка. Заявява, че
ищцата и съпругът й са придобили процесния имот “като семейство”. Свидетелят
основава твърдението си не чрез преки наблюдение, а по аналогия, тъй като той
сам придобил имот заедно със съпругата си.
Третият свидетел депозира показания, че заедно със
съпругата си държи склад за хранителни стоки. Твърди, че е бил снабдяван от
съпруга на ищцата с айран, кашкавал и други млечни изделия. Потвърждава, че
съпругът на ищцата е работил в процесния имот, където е имало машини за
производство на посочените млечни продукти. Твърди в показанията си, че ищцата
не се е занимавала с доставка на млечни продукти в склада му.
Според свидетеля Р.А.Ч. процесният имот е бил
мандра. Свидетелят е работил в нея, макар да не е сключил трудов договор, а е
имал само “устна уговорка” със съпруга на ищцата. Заявява, че самата ищца е
помагала в мандрата, при производството на кисело мляко и навсякъде другаде,
където е необходимо, когато е имало повече работа. Според свидетеля тези случаи
са били един-два пъти седмично – следобед до вечерта за около четири – пет
часа. Свидетелят не е получавал нареждания или плащане от ищцата. Потвърждава,
че ищцата е работила като учителка и се е явявала на работата си в училище
всеки ден.
По делото е допусната счетоводна експертиза.
Според заключение, депозирано в съд на 16. ХІІ. 2010
година, сумата от потребителски кредит по договор от 06. VІ. 2003 година е
усвоена от И.Г.К. на 04. VІІ. 2003 година и е преведена на ответницата Н.Г.П., като кредитното досие по договора е
приложено по удостоверение за доход на ищцата Д.К.П.. Кредитът е усвоен след
учредяване на договорна ипотека с нотариален
акт №276, том ІІ, регистрационен №2307, нотариално дело №270 от 02. VІІ. 2003
година.
При иска за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността е налице
притежание на носителя на едно вещно право въз основа на съдебното доказване на
това право да получи прекратяване на нарушеното и възстановяване на съответното
право на владение. Предмет на исковете за собственост е защитата на вещно
право, а не на фактическото отношение и тази защита се дава въз основа на
съдебно установяване и признаване съществуването на това право. При
ревандикационния иск ищецът трябва да докаже: че е собственик на вещта -
предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без основание. За да възникне претенцията по
чл. 108 от Закона за собствеността в полза на едно лице, то трябва да е титуляр
на субективното вещно право, което е нарушено, т. е. да е активно легитимирано
по правоотношението. Необходимо е да се знае срещу кое точно лице е насочена
претенцията, от кого може да се иска връщане на вещта, респективно предаване на
владението. Чл. 108 от Закона за собствеността определя като длъжник по
притежанието лицето, което към момента я владее или държи. Тези обстоятелства
по делото сочат основателността на предявения иск и се обозначават като
материалноправна легитимация на страните (активна и пасивна). В тежест на ищеца
в исковия процес е да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания.
Ответниците не са длъжни да доказват, че имат някакви права върху вещта. Те
могат да се задоволят с простото отричане на правото на ищеца. При
ревандикационния иск ищецът, за да докаже, че е собственик, трябва да докаже,
че е придобил собствеността по първичен начин. При липса на доказателства за
посочените обстоятелства, искът ще се яви недоказан.
Следователно, за да се приеме искът за основателен,
е необходимо ищцата да докаже най-напред правото си на собственост върху
процесния имот. В
настоящия случай тя твърди, че е собственик на следните основания: че е
придобила ½ идеални части от имота при режим на съпружеска имуществена
общност, а също и че имотът не е придобит въз основа само на дейността на
едноличния търговец “СТИЛ – И.К.”, а и на нейна.
Според Тълкувателно решение №2, постановено на
27. ХІІ. 2001 година от Общото събрание на Гражданските колегии на Върховния
касационен съд на Република България по гражданско дело №2 по описа за 2001
година, с докладчик съдията Борислав Белазелков, вещите и правата върху вещи,
както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат
на търговската му дейност принадлежат само нему. Според чл. 130, ал. 2 от
Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната власт. Поради горното, съдът намира, че следва да се съобрази с
посоченото тълкувателно решение и да приеме, че ищцата не може да докаже
правото си на собственост върху ½ идеални части от процесния имот само
защото съпругът й е придобил имота по време на брака, т. е. в режим на
съпружеска имуществена общност.
Според
същото тълкувателно решение, презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от
отменения Семеен кодекс от 1985 година (действал по време на придобиването на
процесния имот от ищцата и съпруга й), се изключва за придобитото по време на
брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска
дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в
резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена
общност, когато са включени в търговското предприятие. По настоящото дело
страните спорят, дали процесният имот е придобит от съпруга на ищцата в
резултат на търговската му дейност или принос има и ищцата. Съдът не приема, че
ищцата е допринесла за придобиването на процесния имот чрез сключения договор
за ипотека на същия имот и чрез работа в търговското предприятие на съпруга си,
в каквато насока са свидетелските показания. Както е видно от описаните по-горе
нотариални актове №275, том ІІ, регистрационен №2283, нотариално дело №269 от 01.
VІІ. 2003 година и №276, том ІІ,
регистрационен №2307, нотариално дело №270 от 02. VІІ. 2003 година, едноличният
търговец е придобил процесния имот на 01. VІІ. 2003 година, а договорът за
ипотека върху имота е учреден на следващия ден. В нотариален акт №275, том ІІ, регистрационен
№2283, нотариално дело №269 от 01. VІІ. 2003 година е записано, че съпругът на
ищцата е изплатил на продавачите си цената на имота предварително напълно в
брой. Ето защо не може да се приеме, че ищцата е допринесла за закупуването му
чрез сума, получена по договор, сключен един ден по-късно, още повече, че
според експертното заключение сумата по получения кредит е усвоена три дни
по-късно – на 04. VІІ. 2003 година. Действително, вещото лице посочва, че
сумата е била усвоена от съпруга на ищцата и е предоставена на ответницата Н.Г.П.. Не може да се установи обаче дали в този
случай съпругът на ищцата е действал в качеството си на едноличен търговец, за
да получи помощ в дейността на предприятието си и дали е извършил плащане на
ответницата във връзка със закупуването на имота или във връзка с друго
задължение.
Съдът не
приема още, че ищцата е допринесла за придобиването на процесния имот чрез
положен от нея труд в предприятието на съпруга й. Видно от свидетелските
показания, тя действително е помагала на съпруга си, когато не му достигала
работна ръка. От друга страна, свидетелите депозират показания, че ищцата е
полагала труд в самата мандра, помещаваща се в процесния имот. Т. е., трудът й
е бил положен след придобиване на имота, а не преди това и не може да се
приеме, че е способствал за придобиването.
Съдът не
приема довода на ищцовата страна, изложен в открито съдебно заседание,
проведено на 08. ІІ. 2011 година, според който ответниците носят
доказателствена тежест за обстоятелството, че процесният имот е придобит от
ответника едноличен търговец със средства от търговската му дейност или че е в
тяхна тежест да докажат, че той е разполагал със средства за закупуване на
процесния имот. Ищцата основава твърдението си, че е собственик на ½
идеални части от имота на своя принос. Именно наличието на
принос на ищцата е обстоятелството, което следва да се докаже и то е в нейна тежест.
Съдът намира за неоснователен
и довода, изложен в същото съдебно заседание, че процесният имот не е
собственост само на съпруга на ищцата, тъй като не е осчетоводен от ответника –
едноличен търговец, че същият не е плащал данъци за него и т. н. Достатъчно е,
че ответникът ЕТ “СТИЛ – И.К.” е придобил имота в качеството
си на едноличен търговец, както се установява от обсъдения по-горе нотариален
акт. Съдът намира, че в случая не е относимо към спора дали ответникът –
едноличен търговец е ползвал имота според предназначението му, описано в
нотариалния акт, дали е спазвал разпоредбите на Закона за устройство на
територията или не и т. н. Дори да не е спазвал тези разпоредби и да не е
ползвал имота по предназначение, той не е изгубил правото си на собственост
заради това, а още по-малко може да се счете, че ищцата е придобила право на
собственост на това основание.
В откритото
съдебно заседание се излага и доводът, че ищцата е работила като учителка и
следователно е допринесла към дейността на съпруга си. Страните не спорят
относно трудовата заетост на ищцата, а тя се установи и от свидетелските
показания. Не може обаче да се приеме без да има доказателства за това, че само
защото ищцата е притежавала собствени доходи, то тя е подпомагала финансово
търговската дейност на предприятието на съпруга си.
Ответникът ЕТ “СТИЛ – И.К.” признава иска изцяло и в проведено
на 08. ІІ. 2011 година излага довода, че няма принос в придобиването на имота,
тъй като в действителност дейността е извършвана от съпруга на ищцата като
физическо лице. Това твърдение се основава на свидетелските показания. На първо
място, съдът намира, че е трудно да се определи дали едно лице извършва
фактически, а не юридически действия, като едноличен търговец или като
физическо лице. Свидетелите само установяват дали са били във фактически
трудови отношения със съпруга на ищцата, дали той им е предоставял стоки и т.
н. От друга страна, свидетелите сами заявяват, че не са сключвали с него
договори и не са получавали фактури. Ето защо съдът приема, че не може да се
предполага от свидетелските показания дали при взаимоотношенията си със
свидетелите съпругът на ищцата е действал в качеството на физическо или
юридическо лице. На второ място, дори да се приеме, че е извършвал действия
като физическо лице, ги е извършвал след започване на работа на мандрата,
помещаваща се в процесния имот.
Тъй като съдът намира, че ищцата не е
доказала правото си на собственост, счита, че е излишно да обсъжда дали
ответниците владеят имота и на какво основание.
На основание
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответниците направените по делото разноски, както следва: на А.А.Г. и Д.З.Г. – 660 лева за адвокатско
възнаграждение.
Поради горното и на основание чл. 108, ал. 1
от Закона за собствеността, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ревандикационния иск, с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността,
предявен от Д.К.П. ЕГН ********** ***, против ответниците ЕТ “СТИЛ – И.К.” ЕИК822130659, със седалище и адрес
на управление във Велинград на ул. ***, представляван от И.Г.К. ЕГН**********, А.А.Г. ЕГН**********
и Д.З.Г. ЕГН**********, и двамата живеещи *** и Н.Г.П. ЕГН**********, живееща ***,
за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени да отстъпят собствеността
и й предадат владението върху следния недвижим имот: ½ идеални части от търговски обект - ресторант,
застроен на площ от 245 м2, включващ стая за офис, входно антре,
зала – работно помещение, склад, работно помещение – квасене, склад за готова
продукция, кът за прецеждане, баня и тоалетна, построен в поземлен имот във
Велинград, в квартал Каменица, при съседи: от двете страни улица и парк, парцел
І общински “За озеленяване, производствена дейност и търговия” в квартал 423 по
плана на града, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.К.П., с посочени лични данни, да заплати на А.А.Г. и Д.З.Г., също
с посочени лични данни, разноски
по делото в размер на 660 лева.
На
основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”,
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: