Решение по дело №263/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                             03.08.2020 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 07.07.2020  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 263/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против решение № 325/14.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 748/2019г. по описа на ЕРС в осъдителната част. С постановеното решение първоинстанционният съд осъжда Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, да заплати на О.   Д.   Г., ЕГН **********,***, сумата 1887.81 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1733.09 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 154.72 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, като искът в частта за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до 07.10.2019 година вкл. в размер на 8.39 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г., до окончателното й изплащане, отхвърля като неоснователен; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати на ищеца  сумата 226.27  лева –  лихва за забава върху главницата от 1733.09 лева, начислена за периода на забавата,  считано от 01.02.2017г. до датата на подаване на иска в съда - 08.10.2019г., като искът в частта за заплащане на законна лихва за забава за дата 31.01.2017 г. отхвърля като неоснователен; разноски по делото, по компенсация,  в размер на 378.10  лева; осъжда на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД"ГП" да заплати сумата от 84.56 лева, представляваща общият размер на дължимата държавна такса върху уважените искове и сумата 100.00 /сто/лева – представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00/пет/лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Елхово.

С въззивната жалба решението на ЕРС се обжалва в осъдителната част като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Въззивникът смята, че неправилно съдът прилага материалния закон като не се е съобразил със служебния статут на служителя и е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда. Излага съображения, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.).В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на решението на ЕРС в атакуваната осъдителна част. Претендира се и за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия О.Г., чрез адв.М.Д. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в с.з., от неговия процесуален представител е постъпила молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период от 08.10.2016 г. до 08.10.2019г. ищецът О.Д.Г., е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността ст.полицай в група“ЕД“ към ГПУ – гр. Елхово при РД „ГП“ – Елхово,  на структурно подчинение на ГД  „Гранична полиция“ – София, предвид на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

От неоспореното заключение на вещото лице Тепсизов по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 08.10.2016 година до 08.10.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1876 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1876 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 2144.27 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 268.27 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1896.20лева. Изчисленият от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 226.27лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице  за всеки отчетен  период от деня, следващ датата на изпадане в забава, до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г., върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. октомври 2016 г. до м. юни вкл. 2019 г.. 

При тази фактическа обстановка районният съд е уважил предявения главен иск частично в размер 1887.81 лв. - дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., като е отхвърлил иска в частта за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл. в размер на 8.39 лв. (в отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила). ЕРС е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД съдът е присъдил в размер на 226.27 лв..

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.

По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,  Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за периода от 08.10.2016 г. до 08.10.2019г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта общо 1876 часа нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 2144.27 часа. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 268.27 часа, като допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1896.20лв., дължима от ответника като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, която сума следва да бъде присъдена на ищеца. ЕРС е присъдил сумата 1887.81 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл. като претенцията за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл. в размер на 8.39 лева отхвърля, но в отхвърлителната част решението не е обжалвано.

Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на вещото лице, поради което следва да се уважи.

Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 380лв. на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените  процесуални действия. Институтът на чл.78 ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на общо на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 377.99 лв., и предвид обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото - изготвяне на отговор на жалбата и молба, ЯОС смята за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на размера от 380 лв. на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение и същото следва да бъде присъдено на въззиваемия.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 325/14.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 748/2019г. по описа на ЕРС в частта, с която Главна Дирекция "Гранична полиция" МВР - гр.София е осъдена, на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, да заплати на О.   Д.   Г., ЕГН **********,***, сумата 1887.81 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1733.09 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 154.72 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 226.27 лева –  лихва за забава върху главницата от 1733.09 лева, начислена за периода на забавата,  считано от 01.02.2017г. до датата на подаване на иска в съда - 08.10.2019г.; както и разноски.

В останалата му част решението на ЕРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на О.   Д.   Г., ЕГН **********,***, сумата 380 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.