РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. Сливен, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230105512 по описа за 2021 година
В исковата молба на ЗК„ЛЕВ ИНС”АД /Лев инс/ се твърди, че при него е била
сключена застраховка „КАСКО на МПС“, за лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ СН 3200 АР.
Още, че управлявайки същия в гр.Сливен на 09.10.2017г. около 19.25ч. собственика му П. Л.
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в близост до
Централна поща, в резултат на което били повредени предната лява гума; предната лява
джанта и задното ляво колело, на моторното превозно средство. За пътно-транспортното
произшествие бил съставен протокол, а при застрахователното дружество била заведена
щета. След извършен преглед на автомобила и на база експертиза и оценка, било
определено обезщетение в размер на 492.78лв., която сума била изплатена на собственика
на автомобила с преводно нареждане от 09.11.2017г.
Ищецът счита, че община Сливен следва да му възстанови стойността на това
покрито от него застрахователно събитие, тъй като инцидента е настъпил на нейна
територия, а според нормативната уредба, собственика на пътя отговаря за организацията на
движението по него; за безопасното и удобно придвижване по него и е длъжен да го
поддържа, чрез свои служители.
При тези факти Лев инс счита, че на осн.чл.410 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
встъпил в правата на застрахования до размера на заплатеното му обезщетение и
обичайните разноски. Отправил регресна покана до общината, но изпълнение не
последвало. По тази причина се обърнал за съдействие към съда с искане да му бъде
издадена заповед по чл.410 от ГПК. Това било сторено и в заповедно производство,
развило се в ч.гр.д.№ 4349/21г. Сливенски районен съд разпоредил на общината да му
заплати 502.78лв., в която сума са включени 10лв.- обичайни разноски на застрахователя
във връзка с ликвидацията на щетата, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба, както и лихва за забава върху нея, за периода 11.06.2018г. до
11.06.2021г. От СлРС иска да приеме за установено, че община Сливен му ги дължи-
главницата заедно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК, както и да му присъди сторените разноски, а и юрисконсултско възнаграждение- в
исковото, и в заповедното, производства.
1
На община Сливен бе връчен препис от исковата молба. В своевременно депозиран
от нейн процесуален представител писмен отговор се излагат множество възражения против
исковете и ги намира неоснователни.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, а то и се установява от свидетелство за
регистрация част І, № *********, че собственик на лек автомобил „Ауди А6“ с ДК№
СН3200АР е П. Д. Л..
Видно от документа, представляващ лист № 7 от материалите по делото-
застрахователна полица, за лекия автомобил Л. е сключил със ЗК Лев инс застраховка
„Каско“, със срок на действие 02.07.2017г.- 01.07.2018г. Преди това, на 28.06.2017г.
автомобила е преминал оглед на състоянието му, без забележки, видно от талона № 153245.
От Протокол за ПТП, №1641637 съда установи, че на 09.10.2017г. моторното превозно
средство е било управлявано от собственика му, като около 20ч., при движение пред
Централната поща в гр.Сливен, по бул.“Ген.Скобелев“ е преминал през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Също, че в резултат на това са повредени предната
лява гума с джантата, както и задната лява джанта. Съдът приема тези факти за доказани не
само, защото документа е официален /свидетелстващ/, а и тъй като се потвърждават от
сведенията, получени от разпитания като свидетел водач на МПС-то, макар същия вече да
нямаше съвсем ясен, пълен спомен /обяснено от него на съда, а и обяснено от съдията-
докладчик на самия себе си, с изминалия не малък период от време от инцидента/. От
показанията на свид. Л. съда приема още, че след преминаването с автомобила през дупката
на пътното платно и получената в резултат на това повреда, автомобила е бил репатриран
със специализирана техника, осигурена от застрахователя. Предната гума била сменена в
специализиран сервиз, а след представянето в Лев инс на издадената му за целта фактура, му
било изплатено обезщетение.
На 10.10.2017г. Л. подал до застрахователното дружество Уведомление за настъпило
застрахователно събитие, в което е посочил/описал цитираните по-горе повреди: предни
лява гума и джанта; задна лява джанта. На същата дата в Лев инс е изготвен опис-
заключение, по щета № 1903-1261-17-415306, а с Доклад от 23.10. е определено обезщетение
в размер на 492.78лв. и 10лв.-ликвидационни разходи. На 09.11.2017г. по-голямата от двете
суми е преведена по банков път на Л., видно от платежното нареждане, представляващо
лист № 25 от материалите по делото.
Дружеството „ХиГ“ООД-Сливен е издало на Л. фактура № 00000068138, за
автомобилна гума на стойност 423лв. с ДДС.
На 04.01.2018г. Лев инс е изпратило регресна покана до община Сливен, получена от
последната на 08.01.- видно от обратната разписка за това.
За изследване на релевантни за делото обстоятелства съда назначи и изслуша авто-
техническа експертиза. От заключението по нея приема, че е технически неправилно
наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, която създава
опасност. Така също, че от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка
между нанесените по автомобила щети и механизма на възникване на произшествието.
Увреждането на гумата и джантите на процесния автомобил е типично и отговаря на
2
преминаване на колелото му през неравност.
Въз основа на заключението съда приема и че водача на автомобила не е имал
техническата възможност да предотврати, чрез спиране преди неравността или намаляване
на скоростта, настъпването на процесното ПТП.
Заключението съда кредитира, тъй като е обективно и компетентно изготвено, а и
защото не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал.
Видно от материалите в кориците на ч.гр.д.№ 4349/2021г., то е образувано по
подадено от Лев инс заявление по чл.410 от ГПК. На 27.09.21г. му е издадена заповед №
1954, с която на община Сливен е разпоредено да му заплати 502.78лв.-главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от 24.09.21г.; 150.17лв.- мораторна лихва лихва върху нея и 25лв.- за заплатена
държ.такса и 50лв.-юриск. възнаграждение. Против нея общината е депозирала възражение
по чл.414 от ГПК, поради което съда е дал указания на застрахователното дружество, че
трябва да установи в исков процес съществуването на вземанията си.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са два установителни иска за съществуването на парични вземания, по
смисъла на чл.чл.415 ал.1 и 422 ал.1 от ГПК. Първият от тях, главен, намира правно
основание в материалното право в разпоредбата на чл.410 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ във вр. с чл.29 и чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/ и е с цена 502.17лв., представляваща
стойност на повреди по лек автомобил + обичайни разходи на застраховател за ликвидиране
на щета. Искът цели реализиране на регресната отговорност на причинителя на щетата към
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“. Съдът го намира доказан и
основателен. Така е, защото ЗК“Лев инс“АД проведе нужното пълно главно доказване. От
ангажираните от него доказателства се установиха всички обстоятелства, на които е
основана претенцията- наличие на застраховка „Каско“, сключена с него за лек автомобил;
възникване на застрахователно събитие- пътно-транспортно произшествие с този автомобил
/„Ауди А6“ с ДК№ СН3200АР/; нанесени в резултат на това повреди по последния /т.е.
наличие на причинно-следствена връзка/, които са конкретно установени и правилно
оценени от застрахователя/потвърдени със заключение на вещо лице по делото/. Така също,
установи се, при това безпротиворечиво, че повредите са настъпили след преминаване на
автомобила през отвор на пътното платно, а то пък се намира на територията на гр.Сливен.
Ето защо се налага извод, че община Сливен именно трябва да се грижи за доброто му
състояние- съгласно чл.чл.29 и 31 от ЗП, общините осъществяват изграждането, както и
ремонта и поддържането на общинските пътища съобразно транспортното им
предназначение и изискванията на движението. Явно е, че община Сливен, по-скоро
нейните служители, не е спазила втората част от тези изисквания, щом на пътното платно на
нейна територия е имало отвор, необезопасен и несигнализиран, който е причинил ПТП.
Това, съгласно и заключението на вещото лице, е технически неправилно. В случая със
сигурност може да се приеме, че дупката не е била обезопасена, нито пък сигнализирана,
тъй като в този смисъл са показанията както на водача на МПС-то, така и данните в
съставения от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен нарочен
протокол.
От друга страна, собственика на автомобила е сигнализирал своевременно
застрахователя си по застраховката „Каско“, а след определяне на дължимото обезщетение,
последния му го е заплатил.
При това положение единствения възможен извод е, че Лев инс се е суброгирало, на
осн.чл.410 ал.1 от КЗ, в правата на собственика на повреденото имущество, а щом
причинителя на щетата- община Сливен, не е осъществила спрямо него необходимата
престация, дори и след покана, иска е основателен, и то в пълен размер, който е 502.78лв.,
получаващ се след като към стойността на застрахователното обезщетение се добавят 10-те
3
лева обичайни разходи на застрахователя за ликвидиране на щетата.
Сумата следва да се присъди, тъй като такова искане е направено, а то е и
основателно, ведно със законната лихва, тъй като се приема, че с подаването на искова
молба пред съда ищеца кани длъжника към изпълнение, т.е. поставя го в забава. В случая
тази дата е не деня, в който е подадена самата искова молба, а всъщност датата на
заявлението по чл.410 от ГПК, защото настоящия исков процес е предшестван от т.н.
заповедно производство, а съгл. чл.422 ал.1 от ГПК, исковата молба се смята подадена пред
съда от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Вторият иск също е основателен, тъй като по принцип, като акцесорен, следва
съдбата на главния. Конкретно в случая ответника е изпаднал в забава, тъй като не е
изплатил, след отправената му и получена от него /доказано с документи/ покана за това,
търсената в настоящото производство сума за главница, а и каквато и да е сума във връзка с
процесното ПТП. Общината не отрича липсата на плащане от нейна страна, а и не ангажира
доказателства за това, а то бе в нейната доказателствена тежест.
При този изход на делото ответната страна трябва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество направените от последното в това производство разноски, в пълен
размер, а той е 175лв., от тях: 25.00лв. – доплатена държавна такса за образуване на делото
и 150лв. – депозит за вещо лице. Тъй като ищеца е юридическо лице и бе представляван по
делото от юрисконсулт, му се следва и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78
ал.8 във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, размера му се определя по Наредбата за
заплащане на правата помощ. С оглед чл.25 ал.1 от последната, за оценяем иск съда ще
определи възнаграждение от 100лв.
Освен това, общината дължи на застрахователя и разноските и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, а те са в размерите, посочени в издадената
там заповед за изпълнение.
По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК, на ответната страна не се следват
разноски и/или юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На осн. чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА
СЛИВЕН с ЕИК ********* дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********; със седалище
гр.София и адрес на управление на дейността: бул.“Симеоновско шосе“№67А, на осн.чл.410
ал.1 от КЗ във вр. с чл.29 и чл.31 от ЗП и чл.86 от ЗЗД, сумите, за които на
застрахователното дружество е издадена, в производството по ч.гр.д.№ 4349/2021г. от
Сливенски районен съд, заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение № 1954/ 27.09.21г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на ЗК„ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********,
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по настоящото делото, в пълен размер- 175 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, а на осн.чл.78 ал.8 от ГПК- да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер 100лв./сто лева/.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на ЗК„ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********,
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по ч.гр.д.№ 4349/2021г. на СлРС, в пълен размер- 25лв.
/двадесет и пет лева/, а на осн.чл.78 ал.8 от ГПК- да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер 50лв./петдесет лева/.
Посочените по-горе суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, клон Варна: IBAN: BG57 BPBI 79451060201207, BIC:
BPBIBGSF.
4
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на община Сливен, да й бъдат
присъдени разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване- може да се обжалва пред Сливенски окръжен
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от връчването му на
съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5