№ 323
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330207950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц.С.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 4795950 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано
устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван
видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата. Пледира електронният фиш да е издаден в
нарушение на чл. 39 от ЗАНН, което да влече порока незаконосъобразност, а
допуснатото процесуално нарушение да е съществено и неотстранимо. Взема
становище вмененото във вина на жалбоподателя нарушение да не е доказано,
а на посоченото като място на извършване на нарушението да не е действало
ограничение, въведено с пътен знак, а приложимо да е общото ограничение за
1
движение извън населено място. Претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно
да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е
определен размерът на административното наказание. Взема становище
нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е
годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено
установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да
могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Ц.С.Х., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
17.11.2021 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката,
а жалбата е подадена на 18.11.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 29.04.2021 г. в 21:00 часа на републикански път II-64, км 49+500 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят Ц.С.Х. управлявал
собствения си лек автомобил „Крайслер 300“ с рег. № ***, като се движил със
скорост от 73 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на
скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради
което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на
управлявания автомобил била 90 км/ч. Управлението на автомобила с
посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 76 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 73 км/ч.
За това деяние и против жалбоподателя Х. в качеството му на собственик
на автомобила, бил издаден Електронен фиш серия К № 4795950, с който му
било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. В
електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало
2
ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената
стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 49+860 от
републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана
действала до кръстовището, находящо се на км 49+736 от път II-64.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От писмо от директор на дирекция „ИСИУС“ при Български институт по
метрология с № АУ-000029-33913/09.07.2018 г. по описа на БИМ се
установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен
тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-13444/11.05.2021 г. се установява, че на дата
29.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 16:30 ч. и краен час на
работа 23:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 49+500, при
посока на движение на контролираните МПС от юг към север.
От изготвения снимков материал във вид на статично изображение от
АТСС тип Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на
движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е
76 км/ч, а заснемането е извършено на 29.04.2021 г. в 21:00 часа в посока
„отдакечаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Ц.С.Х..
От писмо от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист
16 от делото) и схема на процесния пътен участък (лист 17 от делото) се
изяснява, че километър 49+500 от републикански път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд се намира в района на пътен възел „Пловдив Север“ и
след сградата на „Рефан България“ ЕООД. Установява се, че в тази посока на
движение пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по-
висока от означената“ е находящ се на км 49+860 и неговото действие се
изчерпва след изхода от „Рефан България“ ЕООД на км 49+736 от път II-64,
преди зоната на пътния възел. Изяснява се още, че посоката на нарастване на
3
километража на пътя е от гр. Карлово към гр. Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 29.04.2021 г. в 21:00 часа на републикански път II-64, км
49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд процесният лек автомобил
„Крайслер 300“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя Ц.С.Х., се е
движил със скорост от 73 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения
пътен участък максимално допустимата скорост на движение за водачите на
пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е
оборен от събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение
на процесния автомобил е била от гр. Пловдив към с. Труд (т.е. от гр.
Пловдив към гр. Карлово) и следователно се е движил в посоката на
намаляване на километража на пътя. От събраните като писмени
доказателства справки от стопанина на пътя /Областно пътно управление –
гр. Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на движение и
преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушение /км 49+500 от
път II-64/ е имало поставен пътен знак В26. За този знак се доказа по делото
да е въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и
конкретното му местоположение, което е на републикански път II-64, км
49+860.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 49+860 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на
постъпилата справка от ОПУ – Пловдив и приложената към нея схема на
процесния пътен участък /на лист 16 и лист 17 от делото/ се установява, че
км 49+500 от републикански път II-64 се намира в района на пътен възел
„Пловдив Север“, след сградата на „Рефан България“ ЕООД. Съгласно
писмото на лист 16 от делото поставеният на км 49+860 пътен знак В26 (60
км/ч), на който се позовава административнонаказващият орган при издаване
на процесния ЕФ, въвежда ограничение на скоростта във връзка с
организацията и безопасността на движение в района на крайпътния обект
„Рефан“ и неговото действие се изчерпва на км 49+736 след изхода от
„Рефан“. Следователно участъкът на км 49+500 от път II-64 в посока с. Труд
не попада в обхвата на действие на този знак. Събраните по делото
доказателства изцяло потвърждават този извод. Това е така на първо място
при съобразяване на разположението един спрямо друг на интересуващите
делото обекти, които нагледно са графично изобразени на схемата,
приложена на лист 17 от делото. При посока на движение по намаляването на
4
километража на пътя пътният знак В26 (60 км/ч) е разположен на км 49+860,
след него на км 49+736 се достига до крайпътния обект „Рефан България“
ЕООД, чийто вход/изход образува кръстовище, което прекъсва въведената със
знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60
км/ч, едва след това – на км 49+500, е мястото, на което движението на
процесния автомобил е заснето от техническото средство Cordon M2 с № MD
1196.
На следващо място съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят
се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е
легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона като това е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че
мястото, където се пресичат републикански път II-64 и пътната връзка до
обекта „Рефан България“ ЕООД, представлява кръстовище. Същият извод е
направен и в постъпилата справка от стопанина на пътя, която съдът намира
за изцяло съответстваща на посочените легални дефиниции и действащата
нормативна уредба.
Именно това кръстовище, находящо се на км 49+736 от републикански
път II-64, представлява факта от обективната действителност, който
осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от
23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва
забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното
място в обжалвания електронен фиш – км 49+500 от път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд, попада извън обхвата на действие пътния знак В26,
който е сигнализирал максимално допустима скорост за движение от 60 км/ч.
За пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението,
не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с
пътни знаци. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място
на извършване на нарушението пътен участък не е било регулирано от пътен
знак, който да определя максимално допустимата скорост, то няма как
деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага
се извод, че режимът на максимално допустимата скорост за водачите се е
определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Доказа се по
делото, че процесният лек автомобил „Крайслер 300“ с рег. № *** се е
движил със скорост от 73 км/ч, а предвид категорията на превозното
средство, движението извън населено място и липсата на въведени
ограничения на скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 90
км/ч, поради което движението се явява правомерно и в рамките на
допустимата максимална скорост.
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят Х. не е
извършил административното нарушение, вменено му във вина с електронния
фиш. Фактическата обстановка е непълно установена, като са игнорирани
5
значими обстоятелства за правилното приложение на закона. В резултат това
е довело до необоснования фактическия извод в ЕФ, че разрешената стойност
на скоростта е 60 км/ч. Пряка последица от необосноваността и непълнотата
на фактическите изводи е и неправилното приложение на материалния закон.
Това налага електронният фиш да бъде отменен, тъй като в действителност
административно нарушение не е извършено.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
49+500 от път II-64 в посока с. Труд не е попадал в обхвата на действие на
пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се оборва от посоченото в
протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй като от писмото от ОПУ-
Пловдив се установи, че знак В26 в релевантната посока на движение
действително има поставен, но той не разпростира обхвата си на действие
върху интересуващото делото място на км 49+500. Неговото действие е било
прекъснато още на км 49+736 от разположената преди процесния участък
пътна връзка. Това обстоятелство (зоната на действие на пътния знак) не е
било съобразено при осъществяването на видеоконтрола. При разминаване
между отразеното в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. и официалното писмо от ОПУ при А„ПИ“ следва да се
отдаде преимущество на информацията, предоставена от стопанина на пътя -
така изрично Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш, тъй като същият е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, гласящ, че „за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2
от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото
тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и
единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска
контролните органи да осъществяват административнонаказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби
в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане
на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да
се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от
ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
6
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно
постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от
ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при
нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова
административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на
чл.182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на
правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която
гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в
него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а
от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и
допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото
изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.
След това, въпреки последвали други изменения в ЗДвП в резултат на
сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били
променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите правила за
вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост, независимо от
процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на водача,
докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще
бъде допустимо издаването на електронен фиш.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната
по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на
забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
7
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че
„нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика по
приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е трайна, като в този смисъл са:
Решение № 2549 от 20.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2732/2021 г. по описа на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1031 от 20.05.2021
г. по к.а.н.д. № 740/2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1324 от 25.06.2021
г. по к.а.н.д. № 1418/2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г.
по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на електронния фиш пред съда –
нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е
опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е
изрично изключено от закона.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отмяната на
процесния електронен фиш не означава, че лицата, извършили нарушение по
чл. 182 от ЗДвП, за което следва да се наложи наказание глоба в размер до 50
лева, ще остават ненаказани. Както беше изяснено, правомерен ред за
осъществяване на отговорността има, но той не е чрез издаването на
електронен фиш, а чрез съставяне на АУАН и въз основа на него на
наказателно постановление или чрез глоба с фиш в зависимост от
конкретните обстоятелства на всяка отделна хипотеза.
Изказваните в практиката възражения, че необжалваемият минимум по
смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е сумата от 10 лева, докато сумата от 50 лева
се определя като необжалваем максимум, не се споделят. Вероятно
затруднението пред тълкуването на правната норма е предизвикано от
приетата по-късно разпоредба на чл. 39, ал. 2а от ЗАНН. При историческото
тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и съобразяване на
действащото законодателство към момента на приемането й се установява, че
процесуалният закон е предвиждал за явно маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, овластените
за това органи да налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера,
8
предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева – така чл. 39,
ал. 1 от ЗАНН. Когато размерът на глобата надвишава 10 лева, но е до 50 лева
включително, съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН овластените контролни органи
могат да налагат на местонарушението глоби в съответния размер за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им и когато това е предвидено в закон или указ. ЗАНН изрично
регламентира кои правораздавателни актове подлежат на обжалване, като
квитанцията и глобата с фиш не са сред тях. Този извод следва пряко и от
разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която ако нарушителят
оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя
акт съгласно разпоредбите на раздел II от глава трета на ЗАНН и по този
начин лицето би могло да упражни правото си на обжалване. Следователно
законодателната техника „необжалваем минимум“ в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
обозначава наличието на обособен размер на налаганите глоби за маловажни
случаи на административни нарушения, до който е било предвидено да се
издават необжалваеми актове. Под понятието „минимум“ се има предвид
обособеният минимален размер, над който обжалваемостта е била всякога
предвидена, а не че се прави разграничение между необжалваем минимум и
необжалваем максимум. С приемането на ал. 2а на чл. 39 от ЗАНН издаването
на глоба с фиш е регламентирано и за административни нарушения, които не
са маловажни случаи, размерът на глобата може да надвишава 50 лева и са
налице останалите законови предпоставки. Въпреки това разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН не е изменена и продължава да препраща към чл. 39, ал. 2
от ЗАНН. В този смисъл тълкуването и формираната съдебна практика по
прилагането й не са изгубили значение и продължават да са актуални. Този
въпрос също изрично е изяснен в цитираната практика на касационната
инстанция и настоящият състав приема, че не са налице основания да
отстъпва от нея.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и необоснован и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 23 от делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е
уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
9
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съдът не следва да намаля възнаграждението под този най-
нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждането на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4795950 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Ц.С.Х., ЕГН: **********, с адрес:
*** основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Ц.С.Х., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10