№ 415
гр. Б., 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20211210102992 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от
ищеца „Ф. И." ЕАД ЕИК *******, представлявано от Л. Д. — изпълнителен директор,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И.“ № 15, ет. 6, чрез Юрисконсулт В.
Ц., срещу ответника В. АС. В., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ул. П. Д. № 22, ет. 3.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 01.09.2015 г. между „П. Ф. Б.“ ООД и В.
АС. В. е сключен Договор за потребителски кредит с номер ******. По силата на
същия първият предоставил на втория сумата в размер на 500 лева, а
кредитополучателят се задължил да я върне на 60 броя седмични вноски, ведно с
уговорените лихви и такси. Ответната страна не изпълнила всички свои задължения по
Договора за кредит и преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска настъпил на 24.09.2015 г. Считано от следващия ден кредитополучателят
изпаднал в забава. В този случай съгласно процесния договор за кредит се дължи
договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на
25.10.2016 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
На 28.07.2016г. между кредитодателя „П. Ф. Б.“ ООД и „Ф. И.“ ЕАД е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който се прехвърля вземането срещу
В. АС. В.. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, става ищеца. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, цедентът „П. Ф. Б.“ ООД упълномощава цесионера „Ф. И." ЕАД да уведоми
длъжника В. АС. В., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в
качеството на пълномощник, изпраща чрез „Български пощи“ ЕАД препоръчана
1
пратка, съдържаща уведомление за цесия до адреса в гр. С.а, ул. Е. П. № 14. Адресът е
посетен от пощенски служител, който не е успял да открие длъжника, за да му връчи
пратката лично, но е успял да открие друго пълнолетно лице, което е съгласно да
получи пратката, а именно: С. А. В.а, посочена като съпруга на В. АС. В.. Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът,
в качеството си на цесионер по Договора за потребителски кредит, предявява
претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.
гр. д. № 1065/2021 г. по описа на PC Б. е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника, а той е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения
срок. Поради тази причина съдът е указал на ищеца да предяви иск, с който да
установи вземането си.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане да се признае за
установено, че в полза на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *******, по отношение на В. АС. В., ЕГН
**********, съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 1065/2021г. по описа на PC Б., а именно: 500,00 лева - главница,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;
107,63 лева-лихва за забава, от които 101,40 лева начислени за периода от 15.03.2018 г.
до 13.03.2020 г. и 6,23 лева от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на ответника.
С нарочна писмена молба ответникът, чрез процесуален представител, признава
предявените искове.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови
решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – при признание на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този
случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. С нарочна писмена молба ответникът
признава исковете. С оглед представените писмени доказателства по делото, исковете
се явяват основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на
чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на исковете, съдът намира предявените искове за
основателни, поради което ще следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2
ГПК не е необходимо да се излагат мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на спора ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство.
Разноските за заповедното производство са в общ размер на 75 лв., включващи
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Разноските за исковото производство са в общ размер на 175 лв., включващи
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Възнагражденията за юрисконсулт
се присъждат в минимални размери.
2
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Ф. И.“ ЕАД ЕИК
*******, представлявано от Л. Д. — изпълнителен директор, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х. И.“ № 15, ет. 6, чрез Юрисконсулт В. Ц., срещу В. АС. В.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ул. П. Д. № 22, ет. 3, че В. АС. В. дължи на „Ф. И.“
ЕАД, суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 93864/27.04.2021г., постановена по ч.гр.д. № 1065/2021г. по описа на
Районен съд Б., както следва: 500 лв. (петстотин лева), представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 01.09.2015 г., сключен
между „Провидент Файненшълл България“ ООД и В. АС. В., като с Договор за цесия
от 28.07.2016 г. вземанията са прехвърлени в полза на „Ф. И.” ЕАД, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
107,63 лв. (сто и седем лева и шестдесет и три стотинки), представляваща лихва за
забава, от които 101,40 лв. начислени за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 6,23
лв. начислени за периода от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.
ОСЪЖДА В. АС. В., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ул. П. Д. № 22, ет. 3, да
заплати на „Ф. И.“ ЕАД ЕИК *******, представлявано от Л. Д. — изпълнителен
директор, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И.“ № 15, ет. 6, чрез
Юрисконсулт В. Ц. сторените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.
(седемдесет и пет лева) и сторените разноски за исковото производство в размер на 175
лв. (сто седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3