О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20
гр.Сливен, 10.12.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
При участието на секретаря Ивайла
Куманова и прокурор Красимир Маринов, сложи
на разглеждане от съдия Мая Йорданова ВЧНД № 545/2018г. по описа на Сливенския
окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
С протоколно определение от 03.10.2018г., постановено по
ЧНД № 999/2018г. по описа на Сливенски районен съд, на осъдения Г.А.К. е
определено едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 396/2018г., НОХД
№ 747/2018г. и НОХД № 429/2018г., всички по описа на СлРС, а именно най-тежкото
от тях две години „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Отхвърлено е искането на РП Сливен за завишаване на
така определеното общо наказание на основание чл.24 от НК с една година
лишаване от свобода, като неоснователно. Приспаднато е от така определеното общо
наказание времето, през което осъдения е бил мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ или е изтърпявал наказание “Лишаване от свобода“ или „Пробация“, по
която и да е от присъдите включени в съвкупността.
Определението
е протестирано от РП Сливен в предвидения от закона срок, като се прави оплакване
за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК, като да бъде увеличавано
наказанието на осъдения К. с една година „Лишаване от свобода“.
В
съдебно заседание прокурорът пледира, че поддържа протеста на основанията,
посочени в него.
В съдебно заседание осъденият К. се явява лично и със
служебния си защитник – адв.Х.Г. ***. Моли да се потвърди определението на
районния съд и да се остави без уважение подадения протест.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваното решение и установи следното:
Подадената въззивен протест е процесуално допустим и разгледан
по същество е основателен.
От събраните по делото доказателства се установяват
следните факти:
Производството
пред СлРС е образувано по внесено предложение от РП – Сливен, за определяне на
общо наказание на осъдения Г.А.К. за осъжданията му по НОХД № 396/2018г., НОХД
№ 747/2018г. и НОХД № 429/2018г., всички по описа на СлРС.
Първоинстанционният
съд, след като е установил наличието на законовите предпоставки по чл.25 от НК,
е определил на осъденият К. едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду
наложените му, а именно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг. Отхвърлил е искането на РП Сливен за увеличаване на
определеното общо наказание на основание чл.24 от НК с една година като
неоснователно. Този извод на съда е наложен от обстоятелството, че на осъдения
са били определяни и изтърпявани общи наказания, при които е бил прилаган
института на чл.24 от НК. Посочва се, че за по-голяма част от влезлите в
миналото присъди по отношение на осъдения К. е прилаган вече чл.24 от НК, който
явно не е изиграл своята превантивна и превъзпитателна роля. Поради това
първоинстанционният съд е приел, че при определяне на общото наказание по
настоящото производство не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК.
Наложените
наказания на осъдения К. по трите дела НОХД
№ 396/2018г., НОХД № 747/2018г. и НОХД № 429/2018г., всички по описа на СлРС са
лишаване от свобода съответно в размер на 1 година и 11 месеца, 1 година и 6
месеца и 2 години.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че осъденият К. има 39 самостоятелно влезли в сила
присъди, всяка от които за извършено от осъдения престъпление против
собствеността на гражданите, някои от които е извършил като непълнолетен.
Повечето от деянията е извършил в условията на опасен рецидив. Съдът счита, че
всички тези присъди, по-голяма част от които са търпяни ефективно от осъдения,
не са довели до превъзпитанието му. От друга страна, осъденият има и други
висящи производства. Всички тези обстоятелства определят осъдения като лице със
завишена обществено опасност и с трайно установени престъпни навици, и въпреки
многократните му осъждания, същият не се е превъзпитал и поправил.
Неоснователно
е посоченото в мотивите към определението, че и друг път се е завишавало
определеното общо наказание на осъдения и това не е изиграло своята
поправителна и превъзпитателна роля спрямо него. Целта на наказанието е да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. От друга страна, общия сбор на наказанията
му по трите присъди е близо пет години и половина лишаване от свобода и е
неоснователно с налагането му на едно общо наказание осъденият да се премира до
такава степен, че да търпи действително само едно от трите му наложени
наказания. Тези обстоятелства също налагат да се увеличи определеното му общо
наказание, както и съобразявайки факта, че осъденият е лице със завишена обществено опасност и с трайно
установени престъпни навици, както се посочи по-горе.
Въззивният
съд счита, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения е необходимо на основание чл.24 от НК да се увеличи определеното
общо наказание с една година „Лишаване от свобода“, като по този начин бъде
определено наказание на осъдения К. в размер на три години „Лишаване от
свобода“, което да изтърпи при първоначален строг режим. Настоящата инстанция
намира, че са налице условията на чл.24 от НК, тъй като наложените наказания са
от един и същи вид и увеличаването на наказанието е една година, т.е. не повече
от половината от определеното общо наказание в размер на две години и така
увеличеното наказание не надминава сбора на отделните наказания, нито
максималния размер, предвиден за съответното наказание.
Като
съобрази гореизложеното, настоящият състав на съда счита, че определението на
РС Сливен, с което е определено на осъдения К. едно общо наказание по НОХД № 396/2018г., НОХД № 747/2018г. и НОХД № 429/2018г.,
всички по описа на СлРС, следва да се измени. Поради това, съдът намира, че на
основание чл.24 от НК следва да се увеличи определеното общо наказание в размер
на две години лишаване от свобода с една година лишаване от свобода, като така
определеното и увеличено общо наказание да е в размер на три години лишаване от
свобода, което да търпи при първоначален строг режим.
В горепосочения смисъл следва да се измени атакуваното
определение, като в останалата му част следва да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение от 03.10.2018г. по ЧНД № 999/2018г. по
описа на Сливенски районен съд, като на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА
определеното общо наказание с ЕДНА ГОДИНА, като така определеното и увеличено
общо наказание е в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да търпи при
първоначален строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: