№ 2681
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110148569 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК – „Бързо производство”.
Предявени са искове от И. М. М. срещу ......... с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
- за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършеното със Заповед
№1254/20.06.2024 г. на работодателя; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „продавач-консултант“ и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 6000,00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 08.07.2024 г. до 08.01.2025 г. С протоколно определение от 05.02.2025 г. е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ като е увеличен размерът му до сумата 6091,68 лева.
Ищцата излага твърдения, че по силата на сключен с ответното дружество трудов
договор е заемала длъжността „продавач – консултант“ до 08.07.2024 г., като със Заповед
№1254/20.06.2024 г. на работодателя трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Счита заповедта за прекратяване за немотивирана и
незаконосъобразна. Посочва, че в нея липсва посочване на конкретно качество, което да й
липсва и което да е в причинна връзка с неизпълнение на трудовите й задължения.
Поддържа, че през времетраенето на трудовото правоотношение е изпълнявала
задълженията си качествено и своевременно. При тези твърдения моли уволнението да бъде
признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност
„продавач – консултант“, както и да й се заплати обезщетение за оставане без работа за
периода от 08.07.2024 г. до 08.01.2025 г. в общ размер на 6091,68 лева Претендира
разноски., за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното дружество, което
признава предявените искове. Признава, че уволнението е незаконно и изразява готовност да
възстанови ищцата на заеманата длъжност. Признава дължимостта на обезщетението за
оставане без работа за период не повече от 6 месеца като посочва, че последното брутно
трудово възнаграждение на ищцата за м.05.2024 г. възлиза на 1015,28 лева. Не претендира
разноски и желае да заплати сторените такива от страна на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение
е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.5 КТ включва
следните елементи: 1/ служителят не притежава качества, необходими за ефективното
изпълнение на възложената работа; 2/ непритежаването на тези качества е обективно
състояние, което не може да се вмени във вина на служителя; 3/ от формална страна
качествата, които работодателят твърди да липсват у служителя, следва да бъдат посочени в
заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде отразена причинната
връзка между тяхната липса и неефективността на изпълнението на работата /кое конкретно
качество пречи на изпълнението на конкретна трудова функция/.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение на основание
сключен трудов договор, въз основа на който ищцата е заемала длъжността „продавач –
консултант“, което е прекратено със Заповед №1254/20.06.2024 г., считано от 08.07.2024 г. С
подадения писмен отговор работодателят чрез своя процесуален представител е признал, че
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, което признание съдът
цени без да е необходимо да се събират доказателства за това налице ли се били елементите
от фактическия състав за законосъобраното прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата.
По изложените съображения съдът намира, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е незаконосъобразна, издадена при липсата на предпоставките от
фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради което предявеният иск
по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна като
основателен следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението и безсрочния характер на
прекратеното правоотношение, основателен се явява и искът за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „продавач – консултант“ в ответното дружество.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже изгодния за нея
факт - че е останала без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна
връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По делото се установява ищцата да е незаконно уволнена, както и че след уволнението
от 08.07.2024 г. до 08.01.2025 г. е останала без работа, което съдът приема съобразявайки
официалната удостоверителна сила на трудовата книжка, представена за констатация в
откритото съдебно заседание. Това обстоятелство се признава и от ответника с депозирания
отговор на исковата молба. Следователно ответникът дължи обезщетение за периода
08.07.2024 г. до 08.01.2025 г., за който ищцата е претърпяла вреди вследствие на незаконното
уволнение. Кодексът на труда съизмерява същите с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение за същия период. Страните не спорят, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на И. М. за последния отработен месец е 1015,28 лева. При тези данни
дължимото обезщетение, изчислено по реда на чл. 162 ГПК за периода 08.07.2024 г. до
08.01.2025 г. възлиза на 6091,68 лева. Поради това предявеният за същия размер и период
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, когато присъжда обезщетения за
работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение. Присъденото в настоящия
случай обезщетение възмездява пропусната полза от увеличаване патримониума на ищеца
2
чрез полагане на труд по трудово правоотношение, поради което следва да се приеме, че има
характер именно на обезщетение, свързано с работа.
По разноските
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата,
която претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева,
което следва да й се присъди в цялост.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Софийския районен съд държавните такси в общ размер
403,67 лева (80+80+243,67)
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на И. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ............ извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед №1254/20.06.2024 г. на управителя на ........., с ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление: гр. .........
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. М. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ............ на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант“ в .........,
с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. .........
ОСЪЖДА „УНИПЕК” ООД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
.........да заплати на И. М. М., с ЕГН ********** с адрес: гр. ............ на основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225 КТ сумата 6091,68 лева, представляваща обезщетение за оставането й без
работа за периода от 08.07.2024 г. до 08.01.2025 г. вследствие на незаконното уволнение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1100,00 лева -
разноски по делото.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ........... да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 403,67
лева – държавни такси за производството.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото обезщетение по 225, ал. 1 КТ.
ПОСОЧВА на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка, по която да се
преведат присъдените в полза на И. М. М. суми в ............
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 19.02.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3