№ 2259
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110215399 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-020962/13.09.2023 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор в отдел
„ПП” при СДВР, на Р. И. Ч., с ЕГН **********,
за това, че на 19.08.2023 г., около 18:00 часа, по данни на свидетели-очевидци, в гр.
Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от ул. „Чавдар войвода“ към
ул. „Вечерница“, управлява л. а. „Фолксваген Голф” рег. № ХХХХ, собственост на „Порше
Мобилити БГ“ ЕООД, и срещу № 152 при извършване на проверка за употреба на алкохол
водачът категорично отказва да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0135 около 20:00 часа; издаден талон за
медицинско изследване № 113835 за УМБАЛ „Света Анна Окръжна болница“, като лицето
не е дало кръвна проба за медицинско изследване, с което нарушила чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което й е наложено наказание, както следва:
по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от Р. И. Ч., която в подадената жалба,
посредством процесуален представител, моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се оспорват фактическите констатации в обжалваното
НП и най-вече твърдението, че жалбоподателката имала качеството на „водач на МПС“. Не
било ясно дали същата била управлявала по ул. „Искърско дефиле“ или по ул. „Чавдар
войвода“. Не било ясно също на какви обстоятелства били очевидци описаните в АУАН
1
свидетели – на управлението на автомобила в 18:00 часа, на проверката в 20:00 часа или по
съставянето на акта. Акцентира се, че фактическата обстановка, описана в НП, била
различна от тази в АУАН, доколкото били описани две различни изпълнителни деяния. В
акта нарушението било квалифицирано по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – отказ за проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, а АНО наложил наказание по чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП – за отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Недопустимо било за първи път с НП да се
вменява на нарушителя извършването на ново нарушение, с нови за него факти и
обстоятелства, по които той не бил се защитавал. За да бъде ангажирана законосъобразно
отговорността на нарушителя, следвало да е налице пълно съответствие между АУАН и НП
относно фактите и правната квалификация, за което се цитира съдебна практика.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, а
писмено становище, в което се развиват аргументи по същество за законосъобразността на
атакуваното НП. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима .
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО; заверено копие на Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Д.Д.Д. на длъжността
началник сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП, ведно с акт за встъпване
в длъжност от 29.10.2019 г. – относно компетентността на АНО; заверено копие от Заповед
за преназначаване № 513з-6489/24.09.2018 г. на директора на СДВР – относно
компетентността на актосъставителя А. Д. С.); налице е в достатъчна степен съответствие
между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в
двата акта фактическа обстановка, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от
ЗАНН.
Отказът на нарушителя да подпише АУАН е законосъобразно удостоверен по
правилата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – с подписа на независимия св. О. В., като последната в
рамките на съдебното следствие допълнително потвърди, че е възприела лично и
удостоверила с подписа си отказа на жалбоподателката Р. Ч. да подпише съставения й
АУАН бл. № 983544/19.08.2023 г.
По повод изтъкнатите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП, Съдът следва да посочи следното:
На първо място, мястото на управление на процесния автомобил е посочено по
кореспондиращ и достатъчно ясен начин в АУАН и НП, а именно „на ул. „Искърско
дефиле“, с посока на движение от ул. „Чавдар войвода“ към ул. „Вечерница““. Качеството
на свидетелите, описани в акта е обстоятелство, което се изяснява в хода на съдебното
2
следствие, включително при хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
На второ място, действително е налице разминаване между описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, от една страна, и основанието за приложената в НП санкционна
разпоредба, от друга страна. Както в АУАН, така и в НП текстово по идентичен начин е
описано твърдяното нарушение, а именно, че водачът Ч. „отказва да бъде проверен за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0135
около 20:00 часа“. В този смисъл правилно актосъставителят е квалифицирал деянието по
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и коректно е посочено в НП, че се касае за нарушение на
чл. 174, ал. от ЗДвП, като липсата на уточнение за конкретното предложение на ал. 3 не е
порок предвид кореспондиращото текстово описание в АУАН и НП. Процесуалното
нарушение е факт в приложената правна квалификация (цитирана в НП) по чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП, която се отнася до отказа на водач да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и да изпълни
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Вярно е, че съдебната практика в
редица свои актове акцентира върху строго формалния характер на административно-
наказателното производство по ЗАНН, който обаче, според настоящия съдебен състав, не
следва да се абсолютизира. Не всяко процесуално нарушение влече незаконосъобразност на
издадените АУАН и/или НП, а само това, което е съществено по своя характер и
необратимо е нарушило правото на защита. Настоящото процесуално нарушение не
предизвиква такива негативни последици по следните съображения: Разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП (“Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.») по своите характеристики е със сложен състав, доколкото освен
материалноправна и съдържаща в себе си различни хипотези, същата е и санкционна. Най-
общо казано разпоредбата визира сходни изпълнителни деяния, чиято разлика е единствено
в това дали водачът е отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол или на
наркотични вещества и техните аналози. Това е така, долокото е налице специфична
нормативна регулация на двата вида тестване в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози (Наредба № 1). Независимо от това предвиденото наказание и
при двете изпълнителни деяния е еднакво - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. Безспорно допуснатото от АНО процесуално
нарушение би било съществено по своя характер, ако в НП се развива текстово различна
фактическа обстановка, сочеща на другото алтернативно изпълнително деяние, или в него
не присъстват релевантни факти, изложени в АУАН, които като цяло правят НП неясно. В
случая обаче е налице пълна кореспонденция между АУАН и НП относно текстовото
описание на нарушението, от което не остават съмнения, че се касае за отказ от проверка с
техническо средство за употреба на алкохол, като е индивидуализирано и относимото за
случая техническо средство, приложимо само при проверка за употреба на алкохол. Не може
да се говори за разминаване и в правната квалификация на нарушението в двата акта.
Разминаване е налице единствено в неправилно посоченото от АНО основание по чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП за налагане на административно наказание. При тези факти и предвид
обстоятелството, че административната санкция е еднаква за двата вида (сходни)
3
изпълнителни деяния, за Съда (а и за жалбоподателя) е очевидно, че се касае за небрежност
от страна на АНО при позоваване на основанието за налагане на административното
наказание, което не може да се причисли към категорията на съществените процесуални
нарушения, необратимо ограничили правото на защита, доколкото от текстовото описание
на нарушението в АУАН и НП и неговата правна квалификация не остават съмнения за
основанието за налагане на административното наказание.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 19.08.2023 г., около 18:00 часа, в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“ срещу
№ 152 и срещу магазин „Супер Марио“ възникнало пътно-транспортно произшествие (ПТП)
между л. а. марка „Ауди“ с рег. № ХХХХ и други паркирани на улицата автомобили. В
близост до мястото на произшествието се намирали свидетелите Г. Д., С. П. и О. В., които
възприели последиците от инцидента и опитите на водача на автомобила от мъжки пол да
запали повторно двигателя и да напусне местопроизшествието. Три от ударените паркирани
автомобила били ползвани от посочените трима свидетели. На място бил подаден сигнал на
тел. 112, като в същото време присъстващо на инцидента лице извадило ключовете от
автомобила, причинил произшествието, за да попречи на водача да избяга. Последният
видимо бил много пиян.
По същото време и докато се чакало пристигането на служители на СДВР на мястото
на инцидента пристигнала жалбоподателката Р. И. Ч., която първо дошла пеша, а след това с
автомобил, който лично управлявала - л. а. „Фолксваген Голф” рег. № ХХХХ, собственост
на „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, по ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от ул.
„Чавдар войвода“ към ул. „Вечерница“. Пристигането на жалбоподателката с автомобила, в
който била сама, както и управлението на горепосочения автомобил от нейна страна било
независимо възприето от свидетелите Г. Д., С. П. и О. В.. Св. Д. възприел, че в автомобила,
управляван от Ч., се намирали две кучета, порода немски овчарки. И на тримата свидетели
им се сторило, че Ч. е употребила алкохол, предвид и враждебното й отношение към тях. На
св. П. по повод ударената му кола същата казала: „Колко ти струва тази кошница, дайте да
ви я платя“, а на св. Д. заявила: „колко ти струва скапаната колица, какво се оплакваш“.
За поведението на Ч. и управлението от нейна страна на автомобил с поведение,
навеждащо, че е употребила алкохол, свидетелите съобщили на пристигналия екип от СДВР,
сред който бил и св. А. С.. Около 20:00 часа жалбоподателката Ч. била поканена да бъде
изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №
ARNA-0135, но същата категорично отказала да бъде тествана. За отказа на Р. Ч. да бъде
тествана за употреба на алкохол служителят Е.Д. изготвил талон за медицинско изследване
№ 113835, с който на Ч. се давал срок до 40 минути да се яви в УМБАЛ „Света Анна
Окръжна болница“ за даване на кръвна проба. В 21:00 часа Ч. отказала да получи талона,
като отказът й бил удостоверен с подписа на св. Д..
На Р. Ч. бил съставен АУАН бл. № 983544/19.08.2023 г. за нарушение на чл. 174, ал.
4
3, пр. 1 от ЗДвП. Ч. отказала да подпише акта, като отказът й бил удостеверен от подписа на
св. О. В..
Видно от писмо рег. № 04-2706/08.12.2023 г. на УМБАЛ „Света Анна“, гр. София, Р.
И. Ч. не е регистрирана в болничното заведение за явяване и даване на кръвна проба за
употреба на алкохол.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите А. С., Г. Д., С. П. и О. В..
Показанията на посочените свидетели са в достатъчна степен обстоятелствени,
хронологично подредени, детайлизирани, логични и кореспондиращи помежду си, поради
което Съдът ги кредитира изцяло. Следва да се има предвид, че с изключение на св. С.,
останалите трима свидетели са непосредствени очевидци на действията, осъществени от
жалбоподателката Ч. и описани в АУАН и НП, като възпроизведеното от тримата свидетели
е еднопосочно и без каквито и да е съществени противоречия. Не може да се търси аргумент
на заинтересованост или предубеденост у свидетелите Д., П. или В., доколкото повредените
им на мястото на твърдяното нарушение автомобили не са вследствие действия на
жалбоподателката или вследствие действия с управлявания от нея автомобил, а вследствие
действие на друго лице, управлявало друг автомобил.
От събраните на съдебното следствие гласни доказателства Съдът не кредитира
показанията на допуснатия по искане на жалбоподателката свидетел И.Ц., който в с. з.
твърди, че на посочената в НП дата поддържал дома на Ч., където същата изпила две-три
малки бири. После неин познат К. се обадил от центъра на гр. Нови Искър, че
катастрофирал и двамата с Ч. отишли натам. Св. Ц. твърди, че не бил виждал Ч. да
управлява лекия си автомобил „Фолксваген Голф“, тъй като същият по принцип се намирал
паркиран в центъра. Ч. единствено вкарала в автомобила двете кучета на К.. Св. Ц.
уточнява, че след като отишли до мястото на причинената от К. катастрофа, бил влезнал в
магазина „Супер Марио“, за да напазарува, където се забавил около 20 минути и след
излизането оттам възприел суматохата с Ч.. Съдът намира, че в този си вид показанията на
допуснатия свидетел Ц. не носят годна доказателствена стойност, доколкото се явяват
изолирани от останалия обилен доказателствен материал, включващ показанията на други
четирима независими свидетели. Отделно Съдът отчита, че в продължение на около 20
минути, по собствените му признания, св. Ц. се е намирал в магазина (решението му в такъв
деликатен за познатата му Ч. момент да „напазарува“ е житейски необосновано само по себе
си), поради което не е имал възможност обективно да възприеме цялата обстановка,
включително това дали Ч. е прибягвала в даден момент до предприемане на управление на
автомобила си или не. С оглед горните аргументи Съдът изключва показанията на св. Ц. от
доказателствената маса като неубедителни и опровергани.
Фактическата обстановка се подкрепя и от приобщените на съдебното следствие
писмени доказателства, както следва: талон за медицинско изследване № 113835; писмени
5
сведения от Т.Т., С. П. и Г. Д. и писмо рег. № 04-2706/08.12.2023 г. на УМБАЛ „Света
Анна“, гр. София. Посочените писмени доказателства напълно кореспондират на
кредитираните гласни такива и в съвкупност с тях по един категоричен начин допринасят за
установяване на гореописаната фактическа обстановка. Последната не се опровергава или
поставя под съмнение от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е, че именно
жалбоподателката Ч. е управлявала на посочените в атакуваното НП дата, час (около 18:00
часа) и място л. а. „Фолксваген Голф” рег. № ХХХХ – обстоятелство, което подкрепя по
един в достатъчна степен убедителен начин от горепосочените кредитирани гласни
доказателства, изхождащи от трима независими свидетели. Безспорно доказано е също, че в
качеството си на водач на МПС, Р. Ч. е отказала да бъде тествана с техническо средство за
употреба на алкохол, с което е осъществила виновно нарушение на разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (“Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.»). В този смисъл наложеното на Р. Ч. фиксирано наказание по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в
размер на 2000 лева, се явява правилно и законосъобразно.
За съставомерността на деянието е иррелевантно дали водачът е употребил алкохол,
както и дали посоченото техническо средство е било технически изправно, доколкото в
случая се касае въобще за отказ от изпробване за употреба на алкохол. Въпросът за
изправността може да бъде поставян и да бъде състоятелен едва след момента на неговото
използване, каквото не е налице. Същественото в случая е, че е доказано управлението на
горепосочения л. а. „Фолксваген Голф” рег. № ХХХХ на посочените в НП дата, час и място,
което е задължавало неговия водач Р. Ч. да се подложи на проверка за употреба на акохол.
Отказът на водача да бъде тестван за употреба на алкохол е доказан по достатъчно несъмнен
начин, доколкото е обективиран по предвидения за това специален ред в чл. 6, ал. 5, вр. чл.
3а от Наредба №1 – в талона за медицинско изследване. Отказът на Ч. да получи издадения й
талон за медицинско изследване № 113835 също е удостоверен по предвидения за това в чл.
6, ал. 9 от Наредба № 1 ред – с подписа на един свидетел, в случая св. Д.. Приложената
справка от УМБАЛ „Света Анна“, гр. София самостоятелно доказва, че Ч. въобще не се е
явила в посоченото й в талона болнично заведение за даване на кръвна проба. Единствената
възможност за отказ от тестване с техническо средство за употреба на алкохол е предвидена
в чл. 3а, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. – когато физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Такава хипотеза в случая
6
не е налице. С оглед гореизложеното атакуваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП искането на изготвилия писменото
становище упълномощен юрисконсулт на СДВР за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне
на настоящото решение разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител
с юридическо образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.
27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ, с
оглед депозираните аргументи по същество нарушителят следва да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-020962/13.09.2023 г., издадено от Д.Д.Д. - началник
сектор в отдел „ПП” при СДВР, на Р. И. Ч..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, Р. И. Ч. да заплати на СДВР
за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7