№……/…..07.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
мл.с. НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар
Христина Х.,
като разгледа
докладваното от съдията Чавдарова
въззивно
търговско дело № 177 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от К.И.С. ***, действащ чрез адв.Д.Й., срещу решение №4326/21.11.16г.,
постановено по гр.д. № 5354/16г. на ВРС, в частта, в която е осъден К.И.С. ***
да заплати на Й.Й.К. *** сумата от 20000лв сбор от сумите от по 10000лв,
дължими по всеки от два броя записи на заповед от 09.09.09г. с падеж на
09.02.10г. за сумата от 10000лв и запис на заповед от 10.09.09г. с падеж на
10.02.10г. отново за сумата от 10000лв, за плащането на които е изтекла
давността по чл.531 ТЗ, на осн. чл.534 ТЗ.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е
тълкувал доказателствата по делото и е приложил закона, при което е формирал
погрешни изводи. Твърди се нищожност на записа на заповед от 10.02.09г. предвид
посочването на два падежа, което възражение не било разгледано от ВРС. Поддържа
се и възражение за унищожаемост на записите на заповед предвид отправяне на
заплахи за живота и здравето на
въззивника и негови близки при подписването им, като счита, че е допуснато процесуално
нарушение от ВРС в тази връзка. Счита, че ВРС не е разгледал доводите му за
изтичане на давността по иска, като намира, че иска по чл.534 ТЗ не следва да
се разглежда като заведен с депозиране на заявлението в съда, тъй като е
отделен от иска по чл.422 ГПК, както и че при не уважаване на главната
претенция следват и последиците на чл.116 ЗЗД. Моли да бъде отменено решението
в обжалваната част. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна Й.Й.К. ***, в дадения му срок за отговор не е
депозирал такъв.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявени от Й.Й.К. ***, обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника К.И.С. в размер на 20000лв, представляваща главници по издадени запис
на заповед от 09.09.09г. с падеж 09.02.10г. за сумата в размер на 10000лв и
запис на заповед от 10.09.09г. с падеж 10.02.10г. за сума от 10000лв, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението в съда 12.02.10г. до оконч.му
изплащане, а в евентуалност иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20000лв, представляваща
главници по издадени запис на заповед от 09.09.09г. с падеж 09.02.10г. за
сумата в размер на 10000лв и запис на заповед от 10.09.09г. с падеж 10.02.10г.
за сумата от 10000лв, с която се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца ,
ведно със законната лихва от 12.02.10г. до оконч.му изплащане.
С обжалваното
решение съдът е отхвърлил предявения от Й.Й.К.
срещу К.И.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сумите от по 10 000лв. дължими по всеки от два
броя записи на заповед от 9.09.2009г. с падеж на 9.02.2010г. за сумата от
10 000лв. и запис на заповед от 10.09.2009г. с падеж на 10.02.2010г.
отново за сумата от 10 000лв., присъдени по ч.гр.д.№1962/2014г. на ВРС, Х
състав, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.538 от ТЗ. Решението в тази част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Предявеният в евентуалност иск се основава на
твърдения за настъпило неоснователно обогатяване на ответника във вреда на
ищеца със сумите, за които са издадени процесните записи на заповед. В
уточнение на исковата молба се твърди, че на 08.06.09г. между Й.К. като купувач
и ответника и неговата съпруга като продавачи бил сключен предв.договор за
продажба на недв.имот, при сключването на който бил заплатен задатък от
10000лв. със срок за сключване на оконч.договор 3 месеца. Излага се, че като
част от продажната цена била заплатена сумата от 20 000 лева, предадена на
09.09.2009г. / 10000лв/ и на 10.09.2009г. /10000лв/, а в евентуалност се твърди
, че тази сума е дадена в заем , като за обезпечаването на тези задължения били
издадени двата записи на заповед.
Ответникът от своя страна твърди, че не
дължи посочените суми. С отговора на исковата молба са наведени и възражения за
нищожност на запис на заповед от 10.09.09г. с твърдение, че не е налице яснота
относно падежа на същия. Наведени са и твърдения за унищожаемост на записите на
заповед предвид подписването им в
резултат на упражнени заплахи за живота и здравето на ответника и неговите близки,
които са възбудили основателен страх. На следващо място е направено и
възражение за погасяването по давност на предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящия състав съобразявайки обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до
съда искане, намира, че предявеният иск е с правно основание чл.534,
ал.1 ТЗ. Същият се
явява процесуално допустим, поради което и се дължи
произнасяне по същество на спора.
Правото на приносителя на записа на заповед да
предяви специалния менителничен иск по чл.534, ал.1 ТЗ, с който да се защити
срещу последиците на менит.неоснователно обогатяване, възниква в случаите,
когато е погасено правото му на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ, което в
разглежданият случай е настъпило в резултат от прескрибиране на менит.ефект
поради изтичане на специалната погас.давност за предявяване на прекия иск срещу
издателя. За основателността на така предявения иск е необходимо
ищецът-приносител на ценната книга да докаже по делото както факта на наличието
на действителен менит.ефект, така и че търпи вреда поради невъзможността да
реализира менит.си имуществени права. В случая на наведено твърдение за връзка
между менит.ефект и конкр.каузално правоотношение, то на изследване в
производството подлежи и съществуването на това правоотношение, респ. на
вземането, което записа обезпечава / в този см. са Решение № 133/05.07.13г. по
т.д.№104/11г. на ВКС, Решение №90/10.09.12г. по т.д.№431/11г. на ВКС /.
С оглед наведените от отв.страна възражения касаещи
действителността на процесните записи на заповед, то на първо място подлежи на
изследване това обстоятелство. По отношение на записа на заповед от 10.09.09г.
ответната страна е навела възражението за неговата нищожност, тъй като били
посочени два падежа. Видно от приложения запис на заповед от 10.09.09г. с него
издателят К.С. неотменимо и безусловно се е задължил на 10.02.10г. в гр.Варна
срещу предявяване на този запис на заповед да плати на Й.К. сумата от 10000лв. Строго формалният режим за валидност на
записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа,
съгласно чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ, налагат извод, че в записа на
заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение
и не дава основание за различно тълкуване. В
разглежданият случай записът на заповед е с
падеж, посочен по начина в т.4 на чл. 486, ал. 1 ТЗ
/"на определен ден"/, а именно датата 10.02.10г. Липсва в текста на
ценната книга друг, предхождащ или следващ по време горепосочената дата на
плащане, падеж, за да се направи констатация за неяснота на падежа и оттам -
извод за нищожност на въпросния менителничен ефект. Този извод не се
разколебава от израза, употребен в текста на процесния запис на заповед, а
именно: "...срещу предявяване на
този запис на заповед … ". Посоченият израз не определя падеж, различен от
вече посочения на определен ден, а е израз, обозначаващ необходимото съдействие
на кредитора за изпълнение задължението на длъжника / аналогично на израза „
срещу представяне ”/ и е относим към гарантиране обичайно последващо плащането
унищожаване на документа, респ. предаването му на длъжника - издател /чл. 492, ал. 1 ТЗ/.
Ето защо възражението за нищожност се преценява от съда като неоснователно.
Във връзка с наведеното възражение за унищожаемост на записите на заповед предвид подписването им в резултат на
упражнени заплахи за живота и здравето на ответника и неговите близки, които са
възбудили основателен страх, пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани
гласни доказателства чрез разпита на св.Е.Ц., предвид допуснати от ВРС
съществени процесуални нарушения. От последните се установява, че ищецът
многократно е отправял заплахи към ответника и негови близки , като
свидетелката заявява, че не може да се сети коя година е било това. Единствено
същата има спомен за осъществено подобно заплашване през 2011-12г., когато от
ответника е искано да подпише записи на заповед. Така събраните доказателства
съдът намира, че не установяват по безспорен и категоричен начин упражняването
на твърдяните заплахи към момента на подписването на записите на заповед. Показанията на свидетелката са неясни относно
периода, когато такива са упражнявани, а единствената посочената от нея година
на подобно действие /2011-2012г./ е ирелевантна, доколкото е следваща
подписването на процесните ценни книги. Ето защо настоящият състав намира за
недоказано и това възражение на отв.страна касателно действитеността на
записите на заповед.
Абстрактният характер на записа на заповед означава,
че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от
съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед
произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно
волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на
заповед на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по
нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той
материализира в себе си самото право да се иска плащане. Предвид
изложеното, кредиторът по ефекта няма задължение да доказва наличие на
извънменителнично т.е. каузално правоотношение, от което да произтича правото
му да получи плащане. Това е така, защото менителничната отговорност произтича
от неплащането на ефекта на падежа. Ценната книга води до разместване на
доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже
наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В
случая длъжникът не е противопоставил възражения за несъществуване на вземането
по записа на заповед, изведени от конкр.каузално правоотношение, а е заявил, че
не дължи сумите в тях. Така заявената процесуална позиция на ответника следва
да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и тя не
създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като
основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовния
от външна страна и действителен запис на заповед / в този смисъл са ТР
№4/2014г. на ОСГТК на ВКС, Решение №38/11.09.15г. по т.д. №854/12г. на ВКС,
Решение № 17/16.02.15г. по т.д.№116/14г. на ВКС , Решение №69/09.05.16г. по
т.д.№1185/15г. на ВКС, Решение №213/22.12.14г. по т.д.№2700/13г. на ВКС/.
Предвид на това, че в настоящият случай ответникът не е доказал възражението си
за недействителност на записа на заповед, нито погасяването на вземането чрез
плащане или по друг предвиден от закона начин следва да се приеме, че вземането
съществува.
От страна на ответника е релевирано възражение за
погасяване по давност на предявения иск по чл.534, ал.1 ТЗ. Погасяване правото на приносителя на запис на заповед на
пряк иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ
е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния
субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ГПК,
т.е. от този момент започва да тече и тригодишният срок за предявяване на иска
за неоснователно менителнично обогатяване. Видно е, че записите на заповед са с
падежи 09.02.10г., съответно 10.02.10г., поради което и тригодишната давност по
чл.531, ал.1 ТЗ е изтекла към 09.02.13г., съотв. 10.02.13г. От този момент е
започнала да тече давността за иска по чл.534, ал.1 ТЗ и същата е изтекла към 09.02.16г.,
съотв.10.02.16г. Настоящата искова молба е подадена на 13.05.16г., т.е. след изтичането
на давностния срок. Неоснователно е възражението, че давността е била
прекъсната с подаването на заявлението по чл.417 ГПК. Съгласно указанията на ТР
№4/13г. на ОСГТК на ВКС искът за установяване съществуването на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение , като материалноправните последици се изразяват в прекъсване
течението на погас.и придобивна давност, спиране течението на давността право
на законни лихви и на добиви от вещта. Следователно тези последици от
подаването на заявлението по чл.417 ГПК настъпват по отношение на давността по
иска по чл.422 ГПК , доколкото същият е предприет за запазване на преките
менителнични искове, които са различни от иска по чл.534, ал.1 ТЗ, който иск е
основан на различно материаноправно основание, за установяване съществуване на
задължения, за които не е проведено заповедно производство, т.е. действията по
заявлението не са предприети във връзка с реализиране на вземането, предявено
за разглеждане с настоящия иск и не са годни да спрат или прекъснат
погас.давност по отношение на това вземане. Ето защо не би могло да се приеме,
че с подаването на заявлението е прекъсната давността по осъдителния иск.
Следва да се има предвид, че с влизане в сила на решението по чл.422 ГПК, с
което е отхвърлен предявения иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта, е отпаднала изпълн.сила на заповедта , като давността не се счита за
прекъсната. В този смисъл нито подаденото заявление, нито образуването на изп.производство
по издаден по реда на чл.417 ГПК изп.лист / по отношение на което са налице
единствено данни за връчване на покана за добр.изпълнение, което действие само
по себе си не е изпълн.действие и не прекъсва давността/ са рефлектирали
прекъсващо върху течението на погас.давност относно вземането, предмет на
настоящия иск. При тези фактически данни, основателно се явява
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Решението на ВРС като неправилно в тази част следва
да бъде отменено.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата
страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника в първоинстанционното
и въззивно производство разноски. Разноските за първа инстанция съгласно
представената по делото разписка възлизат на 2260лв-адв.хонорар, а тези за
възз.производство възлизат на 407,50лв-д.т. и 1130лв адв.хонорар. Пред
възз.инстанция възз.страна своевременно е релевирала възражение за прекомерност
на адв.хонорар, което обаче се явява неоснователно предвид на това, че
договореното и заплатено адв.възнаграждение е определено в минималния предвиден
размер по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.14г. Ето защо възз.страна
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника общо сумата от 3797,50лв,
разноски за двете инстанции.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4326/21.11.16г., постановено по гр.д. №5354/16г. на Варненски районен съд, 31 състав, в частта, в която е осъден К.И.С., ЕГН **********,***, да заплати
на Й.Й.К., ЕГН **********,***, сумата от 20000лв сбор от сумите от по 10000лв,
дължими по всеки от два броя записи на заповед от 09.09.09г. с падеж на
09.02.10г. за сумата от 10000лв и запис на заповед от 10.09.09г. с падеж на
10.02.10г. отново за сумата от 10000лв, за плащането на който е изтекла
давността по чл.531 ТЗ, на осн. чл.534 ТЗ, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, против К.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20000лв, представляваща
главници по издадени запис на заповед от 09.09.09г. с падеж 09.02.10г. за
сумата в размер на 10000лв и запис на заповед от 10.09.09г. с падеж 10.02.10г.
за сумата от 10000лв, с която се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца,
ведно със законната лихва от 12.02.10г. до оконч.му изплащане, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Й.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на К.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3797,50лв /три хиляди седемстотин
деветдесет и седем лева и 50ст/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: