МОТИВИ по НОХД № 436/2013г. по
описа на Свищовския районен съд
Районна прокуратура Свищов е повдигнала обвинение
срещу С.Д.П. – роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 13.12.2012 година
в гр.Свищов, ул.Хемус № 35, действайки по хулигански подбуди и в съучастие с Н.Г.Н.,
като съизвършители, причинил на Й.С.С. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания с временно разстройство на здравето –
престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК, за това, че
на 13.12.2012 година в гр.Свищов на ул.Хемус № 35, действайки по хулигански
подбуди, причинил на А.Р.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131
ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.2, вр.чл.20 ал.2 НК и за това, че на 13.12.2012 година
в гр.Свищов на ул.Хемус № 35, в съучастие с Н.Г.Н., като съизвършители, влезли
в чуждо жилище – къща находяща се на ул.Хемус № 35 в гр.Свищов, собственост на С.П.,
като употребили за това сила – разбили входната врата – престъпление по чл.170
ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и срещу Н.Г.Н. – роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********, за това, че на 13.12.2012 година в гр.Свищов, ул.Хемус № 35,
действайки по хулигански подбуди и в съучастие със С.Д.П., като съизвършители,
причинил на Й.С.С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания с временно разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1
т.12, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК, за това, че на 13.12.2012 година в
гр.Свищов на ул.Хемус № 35, действайки по хулигански подбуди и в съучастие със С.Д.П.,
като съизвършители, причинил на А.Р.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление
по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.2, вр.чл.20 ал.2 НК и за
това, че на 13.12.2012 година в
гр.Свищов на ул.Хемус № 35, в съучастие със С.Д.П., като съизвършители, влезли
в чуждо жилище – къща находяща се на ул.Хемус № 35 в гр.Свищов, собственост на С.П.,
като употребили за това сила – разбили входната врата – престъпление по чл.170
ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК
Преди даване ход на съдебното следствие съдът
конституира, посочените в обвинителния акт като пострадали от престъплението
лица Й.С.С. и А.Р.Т., като частни обвинители и граждански ищци и прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от Й.С.С., против
подсъдимите С.Д.П. и Н.Г.Н. граждански иск за сумата в размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието, до
окончателното им изплащане и от А.Р.Т., против подсъдимите С.Д.П. и Н.Г.Н., граждански
иск за сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
и с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието, до окончателното и изплащане.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинението, със същата фактическа обстановка
и правна квалификация, както изложените в обвинителния акт. Счита, единствено
за недоказано обвинението повдигнато по отношение на Н.Г.Н., за причинена
телесна повреда на А.Р.Т. и предлага същият да бъде оправдан за това деяние..
Повереника на частните
обвинители и граждански ищци също счита обвинителната теза за доказана,
доколкото същата напълно се подкрепя от събраните в хода на производството
доказателства. По отношение размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, счита че предложеното от държавното обвинение
наказание, като вид и размер, ще реализира вменените му от закона функции. Релевира доводи за доказаност по
основание и размер на исковите претенции, както по отношение на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в пълен размер.
Защитата на
подсъдимите пледира за недоказаност на обвинителната теза. Счита, че от
събраните в хода на производството доказателства, не може да бъде изведен
единственият възможен извод, че подсъдимите са осъществили съставите на
престъпленията, в извършването на които са обвинени.
Упражнявайки
правото си на лична защита, подсъдимите поддържат изложеното от защитника им.
Упражнявайки правото си на последна дума заявяват,
че не са виновни.
Свищовският
районен съд, след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните
от страните фактически и правни доводи възведени по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.Д.П. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н.Г.Н. е роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
На инкриминираната дата - 13.12.2012,
подсъдимите П. и Н., отишли в дома на свидетеля Г. и го извикали да отиде с
тях, за да се изяснят с пострадалия С., с който по-рано през деня, имали
конфликт. Около 19,40 часа, тримата отишли пред къща, находяща се в град
Свищов, ул. „Хемус” № 35, в която на квартира живеели свидетелката В.С.Г. и пострадалата
А.Р.Т. – приятелка на свидетеля С.. Подсъдимите Н. и Г. влезли в къщата,
почукали на входната врата на жилището, обитавано от пострадалата Т., в което
жилище в този момент бил и приятелят и С., която входна врата била заключена и
след като никой не им отворил, двамата разбили входната врата на жилището.
Стаята обитавана от свидетелката Г. и пострадалата Т., се намирала
непосредствено срещу входната врата на жилището и двамата подсъдими се насочили
направо към нея. Непосредствено след тях, в жилището влязъл и свидетелят Г.. В
този момент в стаята бил само пострадалият С.. Подсъдимите започнали да нанасят
на пострадалия С. удари по главата и тялото, с юмруци, табуретка, която се
намирала в стаята и с дървена тояга, наподобяваща бухалка, която носели със
себе си, като едновременно с това подсъдимите отправяли по отношение на
пострадалия С. закани за саморазправа. В този момент свидетелят Г., бил
застанал до вратата на стаята, за да наблюдава какво става. След като чули шума
от разбиването на вратата от двамата подсъдими пострадалата Т. и свидетелката Г.,
излезли от банята, в която били в момента и отишли в стаята, където били
подсъдимите и пострадалия С.. След като видяла, че двамата подсъдими бият
пострадалия С., свидетелката Т. направила опит да ги разтърве, като в този
момент подсъдимият П. и нанесъл удар с юмрук в областта на носа.
Чувайки шума от разбиването на вратата и
последващите викове, свидетелката П., излязла от стаята си, находяща се в
същото жилище. Същата видяла, че входната врата на жилището е отворена докрай,
а по земята има трески, както и че насрещника на
бравата е бил на земята. Едновременно с това свидетелката, чувайки виковете от
стаята на пострадалата Т. и свидетелката Г., влязла в стаята, където видяла
пострадалият С., който се бил свил и с ръцете си се опитвал да предпази главата
си от ударите нанасяни му от подсъдимите с ритници и дървена тояга.
Междувременно от горния етаж на къщата, чувайки шума от разбиването на вратата
и виковете, слязла и свидетелката В.Н. Денчева, която виждайки какво се случва
в стаята се върнала в дома си, откъдето се обадила на телефон 112. След
получаване на сигнала на място пристигнали свидетелите К. и П., за да изяснят
случая. Свидетелят К., установил, че входната врата на жилището е била разбита.
В стаята на първия етаж свидетелят видял пострадалите С. и Т. и свидетелката Г..
На следващият ден на
пострадалия Събиновбил извършен преглед от д-р Н.Г.,
за резултатите от който преглед било издадено медицинско свидетелство № 58/14.12.2012г.
В хода на производството са
изготвени и приети съдебномедицински експертизи, чиито заключения съдът
възприема като непредубедени, компетентни и обосновани. От заключението на
вещото лице се установява, че на пострадалия С. са причинени охлузвания и
кръвонасядания по главата и лицето, кръвонасядания по тялото и охлузване по
предмишницата, главоболие, световъртеж и гадене. Тези телесни увреждания са
причинили на пострадалия С. временно разтройство на
здравето, неопасно за живота с болки и страдания със срок на лечение и
възстановяване около 10-12 дни, а на пострадалата Т., е причинена контузия на
носа с кръвотечение на носа, която травма е причинила на пострадалата болка и
страдание без разтройство на здравето за около 3-4
дни.
Така изяснената фактическа
обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, чрез обясненията на подсъдимите С.Д.П. и
Н.Г.Г. (частично) и показанията на свидетелите М.Г.Г. (частично), Й.С.С., А.Р.Т.,
В.С.Г., С.А.П., В.Н.Д., Б.Т.К., П.Г.П., В.Л.Г. и Р.М.Г., както и приобщените по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства – заверен
препис на медицинско свидетелство № 58/14.12.2012г. (лист 70 от досъдебното
производство), справки за съдимост на подсъдимите (лист 41 и 42), Данни за
личността на двамата подсъдими (лист 44 и лист 45), както и чрез заключенията
на назначените и изготвени в хода на производството съдебномедицински
експертизи, прочетени и приети по реда на чл. 282 НПК.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, след внимателен анализ на гласните доказателства поотделно, с оглед на
тяхната вътрешна природа и с оглед връзката им с другите доказателства по
делото, намира следното:
Преки доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, досежно осъщественото
деяние и авторството на същото се съдържат в показанията на свидетелите Й.С.С.,
А.Р.Т., В.С.Г., С.А.П. и В.Н.Д.. Косвени доказателства се съдържат в
приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение и в показанията на
свидетеля Р.М.Г., пред когото двамата подсъдими са заявили, че са отишли да
бият пострадалия С..
На тези доказателства
противостоят обясненията на двамата подсъдими и на свидетеля Г., които изнасят,
че първоначално пострадалият С. е посегнал с крак да удари подсъдимият Н. и
след това, двамата подсъдими не са нанасяли удари на пострадалия С. и в
последствие на пострадалата Т., а само са се боричкали.
При оценка на
доказателствените източници, съдът съобрази доказателствената природа на
обясненията на подсъдимите, които освен като важен източник на доказателства са
и средство за защита, както и възможната заинтересованост в показанията на
пострадалите от престъплението лице, предвид обстоятелството, че същите с оглед
процесуалното си качество на частни обвинители и граждански ищци имат интерес
от постановяване на съдебен акт в тяхна полза.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите, в частта им, че не са нанасяли удари на пострадалия
С., а на подсъдимия П. и в частта, че не е нанесъл удар на пострадалата Т., тъй
като в тази им част обясненията им напълно се опровергават от останалите
събрани в хода на производството гласни доказателства, депозирани от
свидетелите Г., П. и Д., по отношение на които показания не са налице, каквито
и да е съмнения в тяхната пристрастност и които показания съдът кредитира.
Всеки един от тези свидетели, независимо от показанията на останалите, изнася пред
съда възприетите от него факти, а именно, че и двамата подсъдими са нанасяли
удари на пострадалия С., по начина описан в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а на следващо място показанията на тези свидетели
кореспондират и с приетите по делото писмени доказателствени средства –
заключението на съдебно – медицинските експертизи и съдебно медицинското
удостоверение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., доколкото същите
се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели. Единствено и
само защитна теза представлява изнесеното от подсъдимите, че първоначално в
апартамента е влязъл само подсъдимият Г.. От показанията на всички свидетели,
подкрепящи обвинителната теза, се установява, че непосредствено, след като всеки
един от тях е чул шума от счупване на вратата, в стаята вече са били, както
двамата подсъдими, така и свидетеля Г., което оборва тезата на защитата, че
свидетелят Г. е останал да чака отвън, до входа на дворното място, а
подсъдимият П. е бил до входа на къщата.
Факта, че двамата подсъдими
са отишли в жилището на свидетелката П., където са били на квартира
пострадалата Т. и свидетелката Г., именно за да нанесът
побой на свидетеля С., се потвърждава и от изнесеното от свидетеля Р.Г.. Съдът намира
за противоречащо на формалната логика, изнесеното от подсъдимите, че са отишли
именно двамата подсъдими и свидетеля Г., защото са се притеснявала, заедно с
пострадалия С., да е имало и други лица, които да им нанесат побой, а в
жилището да е влязъл само подсъдимият Г., а другия подсъдим и свидетеля Г., да
го чакат на място, от което по никакъв начин не биха могли да го защитят.
Въз основа на анализът на
гореизложената фактическа обстановка и извършената оценка на ангажираните доказателства
и доказателствени средства, съдът прави следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият С.Д.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130
ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК.
От обективна страна на 13.12.2012 година в
гр.Свищов, ул.Хемус № 35, действайки по хулигански подбуди и в съучастие с Н.Г.Н.,
като съизвършители, причинил на Й.С.С. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания с временно разстройство на здравето
От субективна страна, деянието
е осъществено от подсъдимия при форма на вината евентуален умисъл, тъй като
макар и нанесените на пострадалия С. удари, осъществяващи състава на
престъплението, да са в резултат на личен мотив, то продължавайки нанасянето на
същите в присъствието на появилите се свидетели, обосновават извода, че в
съзнанието на подсъдимия са намерили отражение представи, че неговото поведение
е в разрез с установените в страната морални норми и същият макар и пряко да не
е искал се е съгласил с настъпването на общественоопасния резултат от
извършеното от него деяниe.
Подсъдимият С.Д.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130
ал.2, вр.чл.20 ал.2 НК
От обективна страна на
13.12.2012 година в гр.Свищов на ул.Хемус № 35, действайки по хулигански
подбуди, причинил на А.Р.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болки и страдания, без разстройство на здравето
От субективна страна, деянието
е осъществено от подсъдимия при форма на вината евентуален умисъл, тъй като
макар и нанесените на пострадалия С. удари, осъществяващи състава на
престъплението, да са в резултат на личен мотив, то продължавайки нанасянето на
същите в присъствието на появилите се свидетели, обосновават извода, че в
съзнанието на подсъдимия са намерили отражение представи, че неговото поведение
е в разрез с установените в страната морални норми и същият макар и пряко да не
е искал се е съгласил с настъпването на общественоопасния резултат от
извършеното от него деяниe.
Подсъдимият С.Д.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.170 ал.2, вр. с ал.1,
вр.чл.20 ал.2 НК
От обективна страна на
13.12.2012 година в гр.Свищов на ул.Хемус № 35, в съучастие с Н.Г.Н., като
съизвършители, влезли в чуждо жилище – къща находяща се на ул.Хемус № 35 в
гр.Свищов, собственост на С.П., като употребили за това сила – разбили входната
врата
Престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на дееца са намери отражение
представи, досежно обективните елементи на състава на
престъплението и във волево отношение, същият пряко е искал настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние.
Подсъдимият Н.Г.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131
ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК
От обективна страна на
13.12.2012 година в гр.Свищов, ул.Хемус № 35, действайки по хулигански подбуди
и в съучастие със С.Д.П., като съизвършители, причинил на Й.С.С. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания с временно
разстройство на здравето.
От субективна страна, деянието
е осъществено от подсъдимия при форма на вината евентуален умисъл, тъй като
макар и нанесените на пострадалия С. удари, осъществяващи състава на
престъплението, да са в резултат на личен мотив, то продължавайки нанасянето на
същите в присъствието на появилите се свидетели, обосновават извода, че в
съзнанието на подсъдимия са намерили отражение представи, че неговото поведение
е в разрез с установените в страната морални норми и същият макар и пряко да не
е искал се е съгласил с настъпването на общественоопасния резултат от
извършеното от него деяниe.
Подсъдимият Н.Г.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.170
ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК.
От обективна страна на
13.12.2012 година в гр.Свищов на ул.Хемус № 35, в съучастие със С.Д.П., като
съизвършители, влезли в чуждо жилище – къща находяща се на ул.Хемус № 35 в
гр.Свищов, собственост на С.П., като употребили за това сила – разбили входната
врата.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на
дееца са намери отражение представи, досежно
обективните елементи на състава на престъплението и във волево отношение,
същият пряко е искал и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние.
От доказателствата по делото
не се установява, подсъдимият Н.Г.П. да е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.2, вр.чл.20 ал.2 НК, а именно на 13.12.2012 година в гр.Свищов на ул.Хемус № 35, действайки по
хулигански подбуди и в съучастие със С.Д.П., като съизвършители, причинил на А.Р.Т.
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без
разстройство на здравето
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С.Д.П., съдът взе
предвид високата степен на обществена опасност на извършените от този подсъдим
деяния. Касае се за извършени две престъпления против личността, извършени по
хулигански подбуди, едното от които в съучастие, вида, характера и начина на
причинените увреждания на пострадалия С., което от своя страна повишава
значително степента на обществена опасност на деянията, както и престъпление
против правата на гражданите, извършено в съучастие.
На следващо място при
определяне наказанието на този подсъдим, съдът взе предвид, ниската обществена
опасност на дееца. Към момента на осъществяване на престъпните състави,
подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство, съдът отчете възстановените щети на
собственика на имота.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, извън високата обществена опасност на деянието, не
се констатираха.
По изложените мотиви, съдът
наложи на подсъдимия С.Д.П. наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, за престъплението почл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130
ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК, наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, за престъплението по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.2,
вр.чл.20 ал. НК и наказание лишаване от свобода за срок от една година за
престъплението по чл.170 ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК
На основание чл.23 ал.1 от НК определи едно общо
наказание на подсъдимия С.Д.П., измежду наложените му наказанията, в размер на
най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение отлага на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години
Според настоящият съдебен
състав именно така определените на подсъдимия П. наказания в пълна степен се
явяват съответни на извършените от този подсъдим деяния, с оглед на общественатата им опасност и личността на дееца, както и на
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и в най-пълна
степен биха способствало за постигане целите, както на личната, така и на
генералната превантивна функция на наказанието.
При индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Н.Г.Н., съдът взе
предвид високата степен на обществена опасност на извършените от този подсъдим
деяния. Касае се за извършено престъпление против личността, извършено по
хулигански подбуди и в съучастие, вида, характера и начина на причинените
увреждания на пострадалия С., което от своя страна повишава значително степента
на обществена опасност на деянията, както и престъпление против правата на
гражданите, извършено в съучастие.
На следващо място при
определяне наказанието на този подсъдим, съдът взе предвид, ниската обществена
опасност на дееца. Към момента на осъществяване на престъпните състави,
подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство, съдът отчете възстановените щети на
собственика на имота.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, извън високата обществена опасност на деянието, не
се констатираха.
По изложените мотиви, съдът
наложи на подсъдимия Н.Г.Н. наказание лишаване
от свобода за срок от пет месеца, за престъплението чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130
ал.1, вр.чл.20 ал.2 и наказание лишаване от свобода за срок от една година за
престъплението по чл.170 ал.2, вр. с ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК
На основание чл.23 ал.1 от НК определи едно общо
наказание на подсъдимия Н.Г.Н., измежду наложените му наказанията, в размер на
най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение отлага на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години
Според настоящият съдебен
състав именно така определените на подсъдимия Н. наказания в пълна степен се
явяват съответни на извършените от този подсъдим деяния, с оглед на
обществената им опасност и личността на дееца, както и на смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и в най-пълна степен биха
способствало за постигане целите, както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието.
По гражданските искове.
Предявени са граждански
искове от Й.С.С., против подсъдимите С.Д.П.
и Н.Г.Н. за сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на извършване на деянието, до окончателното им изплащане и от А.Р.Т.,
против подсъдимите С.Д.П. и Н.Г.Н. за сумата в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинените и с престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното и
изплащане.
Правното основание на исковите
претенции е деликтно, поради и което, за да бъдат
уважени същите следва да бъде доказано, че вследствие на виновно противоправно
поведение, подсъдимите са причинила на пострадалите твърдените от тях
увреждания на здравето, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени и
имуществени вреди в претендираните размери.
Настоящият състав на съд
достигна до фактическия и правен извод, че двамата подсъдими са причинила на
пострадалия Й.С.С., описаните в обвинителния акт увреждания, които представляват
неимуществени вреди подлежащи на репариране и за които отговорността се носи
солидарно от двамата подсъдими. Доколкото размерът на обезщетението се определя от
съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът въз основа на
ангажираните по делото доказателства – заключението на вещото лице, в частта за
оздравителния период и болките и страданията, претърпени в резултат на
деянието, съдът намира, че следва да уважи
претенцията до размер на 2000 лева, които напълно съответства на характера
и продължителността на болките и страданията претърпени от пострадалия,
подлежащи на репариране, като за разликата до пълния заявен размер, претенцията
следва да бъде отхвърлена. Основателна е и претенцията за заплащане на законна
лихва от датата на деликта.
По отношение на претенцията
на пострадалата А.Р.Т., с оглед доказателствата по делото съдът намира
единствено и само подсъдимият С.Д.П. следва да носи отговорност за причинените
на пострадалата увреждания на здравето, тъй като именно той е осъществил
изпълнителното деяние, намиращо се в причинно следствена връзка с настъпилата
увреда. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът въз основа на ангажираните
по делото доказателства – заключението на вещото лице, в частта за
оздравителния период и болките и страданията, претърпени в резултат на
деянието, съдът намира, че следва да уважи
претенцията до размер на 700 лева, които напълно съответства на
характера и продължителността на болките и страданията претърпени от
пострадалия, подлежащи на репариране, като за разликата до пълния заявен размер
и срещу другия подсъдим, претенцията следва да бъде отхвърлена. Основателна е и
претенцията за заплащане на законна лихва от датата на деликта.
С оглед изхода на делото в
тежест на двамата подсъдими бяха възложени направените в хода на делото
разноски и държавна такса върху уважените искове.
По гореизложените мотиви съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: