№ 1822
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аделина Иванова
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е по повод подаден частен протест от СРП против разпореждане от
20.07.2022 г. по н.а.х.д. № 1451/2021 г. по описа на СРС, 4-и състав, с което
първоинстанционният съд е констатирал допуснати в хода на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, поради което е прекратил съдебното производство и
върнал делото на предходната фаза за отстраняването им.
В протеста прокурорът поддържа становището за неправилност на атакуваното
разпореждане. Излагат се съображения, че в хода на досъдебното производство са положени
всички процесуални усилия за установяване скоростта, с която се е движел автобуса,
управляван от обвиняемия П., но въпреки това същата не могла да бъде установена с
точност. Намира за безспорно установено, че обвиняемият П. не се е съобразил с
маркировката и поставените знаци за ограничаване на скоростта, поради което счита, че е
налице нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли атакуваното разпореждане да бъде
отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу частния протест е подадено възражение от обвиняемия Б.П. чрез адв. Й., с
което моли същият да бъде оставен без уважение. Изложените от защитата аргументите са
свързани с твърдения за редица неизяснени обстоятелства в хода на досъдебното
производство.
Въззивният съд, като съобрази изложените в частния протест и във
възражението доводи, както и материалите по делото, при извършване на цялостна
служебна проверка относно правилността на атакувания първоинстанционен акт,
намира за установено следното:
Депозираният частен протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в
предвидения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице. Разгледан по същество
същият се явява неоснователен.
Делото е внесено повторно пред Софийски районен съд с Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК с обвинение срещу Б. ЕВГ. П. за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
1
За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора,
първоинстанционният съд е констатирал противоречия и неясноти относно скоростта на
движение на автобуса, управляван от обвиняемия П.. Районният съд е приел, че липсва
описание във фактическата обстановка относно обстоятелството, дали причината за
настъпване на пътния инцидент е шофиране с превишена или несъобразена скорост.
Междувременно е констатирал, че прокуратурата се е позовала в постановлението на
допълнителна автотехническа експертиза, според която „в зоната на изкуствена
повдигнатост и пешеходна пътека, в условията на ограничение на скоростта, въведено с
пътен знак В26 – 30 км/ч, се е движел със скорост от порядъка на 43 км/ч“, а като нарушение
на правилата за движение по пътищата се сочи разпоредбата на чл. 20, ал. от ЗДвП,
визираща движение с несъобразена скорост. Така отчетеното противоречие първата
инстанция е приела като ограничаващо правото на защита на обвиняемото лице, налагащо
връщане делото на предходната фаза.
Настоящият съдебен състав намира постановеното определение за правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на
чл. 78а от НК, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано
постановление, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказания. Въпреки че липсва
изрична разпоредба, която да регламентира съдържанието на постановлението, следва да се
изхожда от характера и естеството му на средство на повдигане на обвинение пред
надлежния съд. Като такова съдържанието му следва да бъде идентично с това на
обвинителния акт, като в тази връзка следва да се съобразят разпоредбите на чл. 246 от НПК
и задължителните указания на ТР № 2 от 2002 г., като се отчитат спецификите на
производството по гл. 28 НПК.
В процесния случай, преценявайки съдържанието на постановлението и законовите
изисквания, въззивният съд се солидаризира напълно с изводите на първата инстанция за
наличие на противоречие и неяснота относно скоростта, с която се е движел управлявания
от обвиняемия П. автомобил. Съществен елемент от предмета на доказване е нарушението
на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на противоправния резултат. В конкретния случай, обвиняемият е
предаден на съд за това, че е причинил средна телесна повреда на пострадалата Теофаиду,
но както правилно е констатирал районният съд, не е конкретизирано ясно, точно и
непротиворечиво нарушението на правилата за движение. В началото на постановлението е
посочено начина на образуване на досъдебното производство, където се твърди, че
обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. По-нататък в
обстоятелствената част при описание на фактическата обстановка прокурорът не е посочил
конкретната причина за настъпване на вредоносния резултат – дали обвиняемият се е
движел с несъобразена скорост или с превишена такава, а се твърди само автобусът да се е
движел „бързо“. Към края на постановлението представителят на държавното обвинение се
позовава на изготвена допълнителна автотехническа експертиза, приемайки за установено,
че обвиняемият П. се е движел със скорост от порядъка на 43 км/ч при разрешена
максимална скорост 30 км/ч. Безспорно от така конструираното съдържание на
постановлението не става ясно каква е причината според държавното обвинение за
настъпване на вредоносния резултат – движение с несъобразена скорост или с превишена
такава. Съгласно константната практика на ВКС /реш. № 414 от 15.02.2016 г. по н.д. №
1389/2015 г.,ІІ НО на ВКС/ съотношението между състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
останалите норми, регламентиращи допустимата скорост, е на плоскостта общ към
специален случай. Разпоредби относно режима на скоростта на движение обективират
сходни задължения за водачите на пътни превозни средства, но предвид съотношението им
и с оглед гарантиране правата на обвиняемото лице е необходимо в акта, с който се повдига
2
обвинението, прокуратурата ясно и точно да посочи каква е причината според държавното
обвинение, която е довела до настъпване на престъпния резултат. Посоченото важи на още
по-голямо основание в производството по гл. 28 от НПК, където съгласно чл. 378, ал. 3 НПК
съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението.
Ето защо, не могат да бъдат споделени възраженията в частния протест.
Предвид изложеното въззивният съд споделя напълно изложените в атакуваното
разпореждане съображения. В мотивираното постановление по чл. 375 НПК трябва да
намери отражение ясната позиция на държавното обвинение, дали обвиняемият П. се е
движел с превишена или с несъобразена скорост. Липсата на фактически твърдения относно
допуснатото нарушение на правилата за движение при фактическите констатации, както и
наличието на противоречие относно обстоятелството, дали обвиняемият се е движел с
превишена или с несъобразена скорост, възпрепятстват П. да разбере естеството на
обвинителната теза и да подготви ефективно защитата си в съдебната фаза. Поради
изложеното въззивният съд намира, че съдържанието на мотивирано постановление по чл.
375 от НПК не отговаря на императивните изисквания на чл. 246, чл. 2 и чл. 3 от НПК, както
и на задължителните указания, дадени с ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК, на ВКС, което
процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, тъй като ограничава
основни права на подсъдимите лица. Същото е отстранимо, поради което правилно
районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на досъдебната фаза.
Що се касае до доводите изложени във възражението на защитата, въззивният съд
счита, че те касаят въпроси по съществото на делото, поради което те не подлежат на
разглеждане в настоящото производство. По същите решаващият делото съд ще се
произнесе с крайния си акт.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение
постановено от контролираната съдебна инстанция следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а частният протест оставен без уважение като неоснователен.
Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХVII -ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.07.2022 г. по н.а.х.д. № 1451/2021 г. по описа
на СРС, 4-и състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3