№ 1059
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110212157 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-651/04.08.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на Ф.К.Е. АД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 5000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро от ЗППЦК, изразяващо се в това,
че на 14.11.2020 г., в гр. София, не е изпълнило задължението си в срок до 14
дни от изтичането на срока за представяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2
ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г., да представи пред КФН
информация, че „Топлофикация-Русе“ АД не му е предоставило отчет по чл.
100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Ф.К.Е. АД, в която са релевирани доводи за неговата
неправилност. Твърди се, че в НП не е ясно посочена санкционната
разпоредба, въз основа на която на дружеството е наложена съответната
имуществена санкция. В този смисъл е изложено, че е посочена единствено
нормата на чл. 221, ал. 8, т. 3 ЗППЦК, но не и привръзката с чл. 221, ал. 1, т. 3
1
ЗППЦК. Релевирани са доводи за изтекъл давностен срок за съставяне на
АУАН, доколкото нарушителят е бил известен още на 30.11.2020 г., а АУАН е
съставен на 04.03.2021 г., доколкото дружеството не е представило в срок
доклада си по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 ЗППЦК. Твърди се, че в АУАН и НП не е
посочена датата на установяване на нарушението, което е съществено
процесуално нарушение. Изложено е, че съгласно § 45, т. 1 от ЗМДВИППП
срокът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е продължен до 30.09.2020 г. Твърди се,
че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
актосъставителят не е представил Заповед № З-249 от 20.10.2020 г. по време
на извършване на проверката. Релевирани са съображения, че дружеството не
е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като към
14.11.2020 г. не е имало все още качеството довереник на облигационерите на
емитента Т.Р. АД. В този смисъл е изложено, че едва след учредената с
нотариален акт от 29.12.2020 г. ипотека в полза на Ф.К.Е. АД дружеството-
жалбоподател е придобило описаното в НП качество. Твърди се, че
извършеното административно нарушение представлява маловажен случай,
поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По
изложените съображения, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, като присъди в полза на последното
направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че ако съдът приеме, че отчетът на
Т.Р. АД по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е представен на 26.10.2020 г., то не е
извършено процесното административно нарушение. Релевирани са доводи за
наличието на маловажен случай. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и да присъди направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са допълнителни
писмени бележки, в които процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател повтаря изложените в жалбата и в съдебно заседание
съображения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление по изложени
съображения в писмени бележки. Релевирани са доводи, че от събраните по
2
делото доказателства се установява, че отчетът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК
е представен от Т.Р. АД на дружеството-жалбоподател на 15.12.2020 г., което
е след законоустановения срок. Изложени са подробни съображения относно
неоснователността на всяко едно от релевираните възражения в процесната
жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е направено и
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Ф.К.Е. АД е довереник на облигационерите на емисия с ISIN
BG2100002141, емитирани от Т.Р. АД съгласно Договор за изпълнение на
функцията „довереник на облигационерите“ от 24.09.2020 г., сключен между
Т.Р. АД и Ф.К.Е. АД.
Като емитент на ценни книжа Т.Р. АД следвало да представи отчет за
изпълнение на емисията облигации за третото тримесечие на 2020 г. на
довереника на облигационерите в срок до 30.10.2020 г.
Т.Р. АД изпратило отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото
тримесечие на 2020 г. до Ф.К.Е. АД на 26.10.2020 г. видно от писмо с рег. №
ФИД-1640/26.10.2020 г. Същият обаче постъпил във Ф.К.Е. АД едва на
15.12.2020 г., като бил регистриран от довереника на облигационерите с вх.
№ 43/15.12.2020 г.
С писмо с изх. № РГ-03-8-27/10.12.2020 г. КФН изискало от Ф.К.Е. АД
информация и съответните доказателства относно това на коя дата в
качеството му на довереник на облигационерите е получило отчет по чл. 100е,
3
ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г., изготвен от емитента на
облигации Т.Р. АД по емисия с ISIN BG2100002141.
В отговор с писмо с вх. № РГ-03-8-27 от 14.12.2020 г. Ф.К.Е. АД посочило,
че от страна на емитента Т.Р. АД не е представен отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2
ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г. пред Ф.К.Е. АД.
Същевременно, било установено, че Ф.К.Е. АД не е предоставило
информация на КФН в 14-дневен срок след изтичане на законоустановения
срок за предоставяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК от Т.Р. АД на
дружеството-жалбоподател за посочения пропуск от страна на емитента на
облигации.
За така констатираното нарушение св. Л. съставила АУАН № Р-06-154 от
04.03.2021 г. срещу Ф.К.Е. АД за извършено от дружеството
административно нарушение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро ЗППЦК. АУАН
бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № Р-10-651/04.08.2021 г. от заместник-председателя на КФН, с
което за описаното в АУАН административно нарушение на Ф.К.Е. АД била
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
НП било връчено на 10.08.2021 г. на представител на Ф.К.Е. АД, като
дружеството в законоустановения 7-дневен срок подало жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Л.; Договор за изпълнение на функцията „довереник на
облигационерите“ от 24.09.2020 г.; писмо вх. № РГ-03-8-27/14.12.2020 г. от
Ф.К.Е. АД; писмо от Т.Р. АД (л. 51 от делото); писмо с рег. № ФИД-
1640/26.10.2020 г. (л. 55 от делото); писмо от Ф.К.Е. АД (л. 79 от делото) и
Заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Л.И., която е извършила проверката и е съставила
4
процесния АУАН. Св. И. е категорична, че е извършила проверка и във Ф.К.Е.
АД и в Т.Р. АД, като е установила, че отчетът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК
на Т.Р. АД за третото тримесечие на 2020 г. не е постъпил в дружеството-
жалбоподател в срок до 30.10.2020 г. Св. И. е категорична и че Ф.К.Е. АД не е
подала в КФН в срок до 13.11.2020 г. информация за осъществения пропуск
от страна на Т.Р. АД.
Следва да се посочи, че макар и от приложеното на л. 51 от делото писмо
от Т.Р. АД да се установява, че емитентът е изпратил отчета по чл. 100е, ал. 1,
т. 2 ЗППЦК до дружеството-жалбоподател на 26.10.2020 г., в какъвто смисъл
е съпроводителното писмо с рег. № ФИД-1640/26.10.2020 г. (л. 55 от делото),
Т.Р. АД заявява, че не може да посочи на коя дата е получен същият от страна
на довереника на облигационерите. Същевременно, самото дружество-
жалбоподател в отговора си, приложен на л. 79 от делото, посочва, че отчетът
по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е получен на 15.12.2020 г. с вх. № 43/15.12.2020
г. (л. 90 от делото). С оглед на това, съдът счита за безспорно установено, че
емитентът Т.Р. АД не е предоставило в срок до 30.10.2020 г. на Ф.К.Е. АД
отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г.
Меродавно за изпълнение на задължението по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е
кога отчетът е постъпил при довереника на облигационерите, а не кога е
изпратен от емитента.
Не е спорно между страните по делото, че Ф.К.Е. АД не е представило в
срок до 13.11.2020 г. информация на КФН за неподаване в срок на отчета по
чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г. от страна на Т.Р.
АД.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и изброените по-горе
писмени доказателства, като намира същите за пряко относими към предмета
на доказване по настоящото дело съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесният АУАН е
съставен от св. Л.И., която съгласно Заповед № З-249/20.10.2020 г. на
заместник-председателя на КФН е оправомощена на основание чл. 222, ал. 1
ЗППЦК да съставя АУАН за извършени административни нарушения, за
5
които е предвидена административнонаказателна отговорност по чл. 221 от
ЗППЦК. Същевременно, обжалваното наказателно постановление е издадено
от материално компетентно лице по смисъла на чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, а
именно заместник-председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени
на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Спазен е и 6-
месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за съставяне на НП, поради което
процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при
спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН. АУАН и НП съдържат
и всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва
каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на обжалваното НП. На първо място, не представлява
съществено процесуално нарушение непредставянето от страна на св. И. по
време на извършване на проверката на Заповед № З-249/20.10.2020 г., с която
същата е оправомощена да съставя АУАН за извършени административни
нарушения по ЗППЦК. Никъде в закона не е вменено такова задължение на
актосъставителя, още по-малко същото представлява допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото по никакъв начин не е
довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице. В
случая се явява меродавно дали св. И. е имала материална компетентност да
състави процесния АУАН, каквато се установява, че е налице от посочената
по-горе заповед. Цитираните от процесуалния представител на
жалбоподателя разпоредби на чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН и чл. 222, ал. 1
ЗППЦК вменяват единствено задължение за съставяне на АУАН от
оправомощени от заместник-председателя на КФН лица, но не и същите да
представят по време на проверката тази заповед.
Неоснователно е и релевираното възражение, че в атакуваното НП не е
посочена относимата санкционна разпоредба за описаното административно
нарушение. На последната страница от мотивите на обжалваното НП ясно е
посочено, че извършеното административно нарушение е наказуемо
6
съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, т. 3 ЗППЦК, а имуществената
санкция е индивидуализирана при спазване на нормата на чл. 221, ал. 8, т. 3
ЗППЦК.
По идентичен начин не представлява съществено процесуално нарушение
и непосочването в АУАН и НП на датата на установяване на нарушението,
доколкото това обстоятелство не е задължителен реквизит съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, за разлика от датата на
извършване на нарушението.
Съдът намира за неоснователно и направеното възражение за неспазване
на 3-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН.
Съобразно посочената разпоредба срокът за съставяне на АУАН започва да
тече от момента на откриване на нарушителя, което предполага и
установяване на извършеното административно нарушение. В случая същото
е установено на 14.12.2020 г., когато Ф.К.Е. АД е депозирало писмо с вх. №
РГ-03-8-27/14.12.2020 г., с което е посочило, че към тази дата не е получило
от Т.Р. АД отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020
г. Съдът намира за неоснователно твърдението, че КФН е можела да установи
още на 30.11.2020 г., че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си по чл. 100ж, ал. 1, т. 7 ЗППЦК, доколкото дружеството не е
представило в срок доклада по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 ЗППЦК. Непредставянето в
срок на доклада по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 ЗППЦК по никакъв начин не може да
се обвърже като знание от страна ма КФН за факта дали емитентът на
облигации е изпълнил задължението си по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК в срок.
Следва да се отбележи, че задължението по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 ЗППЦК е
обусловено както от непредставяне в срок на отчета от емитента, така и от
представянето му в срок, поради което няма как КФН да е знаела дали и кога
е било изпълнено задължението по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК от страна на
Т.Р. АД. Това обстоятелство е установено едва след изискване на посочената
информация от дружеството-жалбоподател, което с писмо, входирно на
14.12.2020 г. в КФН, е посочило, че отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК не е
бил представен на последното в срок от Т.Р. АД. С оглед на това, срокът по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН е започнал да тече на 14.12.2020 г., като е изтекъл на
14.03.2021 г. Същевременно, АУАН е съставен на 04.03.2021 г. или в
законоустановения срок за това.
7
Невръчването на процесното НП по предвидения процесуален ред не е
релевантно за законосъобразността на последното, като е относимо
единствено относно въпроса за допустимостта на процесната жалба. Освен
това, в случая не се спори и от самия жалбоподател, че НП е връчено на
представител на Ф.К.Е. АД на 10.08.2021 г., поради което същото е връчено
по предвидения процесуален ред.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро от ЗППЦК.
Съгласно посочената норма в 14-дневен срок от изтичането на срока за
представяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК, ако той не е представен
в срок, довереникът на облигационерите следва да представи на КФН
информация за това. В конкретния случай по безспорен начин се установи, че
Т.Р. АД не е представило на Ф.К.Е. АД в качеството му на довереник на
облигационерите по процесната емисия облигации, отчет по чл. 100е, ал. 1, т.
2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г в срок до 30.10.2020 г. С оглед на
това за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да подаде
информация до КФН за това обстоятелство в срок до 13.11.2020 г.,
включително, което обаче не е било изпълнено – факт, който не се оспорва и
от самия жалбоподател, доколкото последният изобщо не е информирал КФН
за неподаването в срок на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото
тримесечие на 2020 г.
С оглед на изложеното, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро от ЗППЦК.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
Съдът намира за неоснователно релевираното от жалбоподателя
възражение, че Ф.К.Е. АД не е имало към процесната дата качеството на
довереник на облигационерите, доколкото с анекс от датата на сключване на
договора за избиране на довереник на облигационерите, е определено
договорът да влезе в сила, когато емитентът представи доказателства, че е
8
изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 3 от сключения договор, а именно да
представи доказателства за учредена ипотека и особени залози в полза на
довереника, които са от първи ред. В този смисъл се твърди, че с оглед
представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти между Ф.К.Е. АД и „Топлофикация Русе‘ АД от 29.12.2020
г. за учредяване на договорна ипотека в полза на жалбоподателя, то
последният е придобил качеството довереник на облигационерите едва от
тази дата. В разпоредбата на чл. 100а, ал. 1 и следващите от ЗППЦК не е
посочено като част от фактическия състав за възникване на качеството на
довереник на облигационерите учредяване или вписване на обезпечение по
облигационната емисия. Напротив, фактическият състав на възникване на
фигурата на довереник на облигационерите включва предложение от
емитента в тази насока, дадено съгласие от общото събрание на
облигационерите и сключен договор между емитента и избрания за
довереник. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 100г, ал. 4, изр.
последно от ЗППЦК, където изрично е регламентирано, че прекратяването на
договора с довереника на облигационерите се извършва едновременно със
сключването на договор между емитента и новия довереник на
облигационерите. Тоест, от момента на сключване на новия договор възниква
качеството довереник на облигационерите, като всякакви клаузи относно
отлагане изпълнението му под условие или срок са нищожни и противоречат
на императивните разпоредби на ЗППЦК. Учредяването на обезпечения в
полза на довереника на облигационерите е релевантно единствено относно
вписване в регистъра на обезпеченията съгласно чл. 100г, ал. 6 ЗППЦК, което
не влияе на реда, предвиден за удовлетворяване на вземанията. Това вписване
обаче е релевантно единствено относно запазване на реда на удовлетворение
на вземанията на облигационерите върху съответните активи, но не
представлява част от фактическия състав за възникване качеството довереник
на облигационерите. С оглед на това, към 13.11.2020 г. Ф.К.Е. АД е имало
качеството довереник на облигационерите по процесната емисия облигации с
емитент Т.Р. АД. В този смисъл е и справката-отговор от страна на емитента
Т.Р. АД, приложена на л. 51 от делото, в която изрично е посочено, че към
ноември месец именно Ф.К.Е. АД е довереник на облигационерите по
процесната емисия облигации.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
9
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на § 45, т. 1 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИППП), съгласно която през 2020 г. срокът по чл. 100е,
ал. 1, т. 2 ЗППЦК се продължава до 30.09.2020 г. Доколкото нормата на чл.
100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК регламентира задължение за подаване на отчет в срок
30 дни от края на всяко тримесечие и доколкото случаят касае третото
тримесечие на 2020 г., то очевидно § 45, т. 1 ПЗР на ЗМДВИППП е относима
само за първото и второто тримесечие на 2020 г., защото само този срок може
да бъде продължен до 30.09.2020 г. Реално в нормата на чл. 100е, ал. 1, т. 2
ЗППЦК по отношение на третото тримесечие на 2020 г. е предвиден по-дълъг
срок – до 30.10.2020 г., което е житейски логично предвид факта, че третото
тримесечие изтича на 30.09.2020 г. и няма как дружеството да предостави
информация за третото и четвъртото тримесечие в срока по § 45, т. 1 ПЗР на
ЗМДВИППП.
За така извършеното нарушение от юридическо лице в санкционната
разпоредба на чл. 221, ал. 8, т. 3, вр. ал. 1, т. 3 ЗППЦК е предвидено
налагането на имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лева, поради
което наложената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 5000
лева се явява законосъобразна. С оглед на обстоятелството, че имуществената
санкция е наложена в минимален размер, е безпредметно да се обсъждат
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, тъй като съгласно принципа „reformatio in pejus”
положението на жалбоподателя не може да се влоши само по подадена от
него жалба. В този смисъл НП се явява законосъобразно и в санкционната си
част.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на извършеното нарушение.
С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да
се определи един случай като „маловажен” се взема предвид липсата или
10
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, съдът счита, че извършеното от Ф.К.Е. АД
административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен
случай на административно нарушение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро от
ЗППЦК, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Следва да се отбележи, че обект на защита от нарушената правна норма
са обществените отношения, които касаят разкриване на информация пред
регулаторния орган. С непредоставяне на посочената информация в КФН, е
възпрепятствана възможността на регулаторния орган да извърши
своевременна проверка и текущ контрол на същата във връзка с процесната
емисия облигации, поради което и обществените отношения, обект на защита
от нарушената разпоредба, са били засегнати в степен, която да налага
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател. На следващо място, следва да се посочи, че дружеството
изобщо не е уведомило КФН за неизпълнение в срок на задължението от
страна на емитента за подаване на отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК. Реално
дружеството-жалбоподател е информирало регулаторния орган за това
обстоятелство едва след направено изрично запитване от страна на КФН при
извършване на процесната проверка, а не по своя инициатива. Липсата на
извършени предходни нарушения от дружеството, представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което е отчетено от наказващия орган при
определяне на минималния размер на санкцията. Същото обаче не
представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, нито
са налице множество смекчаващи отговорността на нарушителя такива, които
да обусловят по-ниската степен на обществена опасност на извършеното
административно нарушение. Ирелевантно за преценка маловажността на
настоящото нарушение се явява изпълнението на задълженията от страна на
Т.Р. АД за оповестяване на информация за третото тримесечие на 2020 г. по
процесната емисия облигации чрез предоставянето й на обществеността, респ.
на КФН. В този смисъл ирелевантно е и обстоятелството, че през януари
месец 2021 г. Ф.К.Е. АД е предоставила доклад по чл. 100ж, ал. 1, т. 3
ЗППЦК, доколкото процесната информация по чл. 100ж, ал. 1, т. 7 ЗППЦК е
11
следвало да бъде предоставена на КФН до 30.10.2020 г. Следва да се
отбележи, че публичните дружества, емитенти на ценни книжа и довереникът
на облигационерите са търговци със специфичен статут, по отношение на
които законодателят е поставил значително по-високи изисквания относно
разкриването на информация, включително и своевременното й предоставяне.
Посоченото изискване не е самоцел, а е регламентирано с оглед защита
правата на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на
условия за повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар.
Доколкото в случая се касае за извършване на формално административно
нарушение, продължителността на забавата при изпълнението на обвързаното
със срок задължение е критерий за степента на укоримост на
противоправното поведение. Както се посочи по-горе, в случая се касае за
липса на каквото и да е доброволно подаване на процесната информация до
КФН, макар и със забава. При това положение, настоящият съдебен състав
счита, че по делото не са налице множество смекчаващи обстоятелства, които
в своята съвкупност да обусловят извод за наличието на маловажен случай на
административно нарушение, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима. Като не е приложил чл. 28 ЗАНН и е издал обжалваното
наказателно постановление, наказващият орган правилно е приложил
материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-651/04.08.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
Ф.К.Е. АД е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро от
ЗППЦК.
ОСЪЖДА Ф.К.Е. АД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, да заплати на Комисия за финансов надзор сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13