РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501241 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 11701/26,02,2021 г. от М. Х. Д.
с ЕГН **********; против действия на ЧСИ, извършени по изпълнително
дело № 20198210402336 по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821 с район на
действие ПОС. След частична отмяна на постановеното по делото
определение № 157/13,05,2021 г. (вж. определение № 250/18,10,2021 г. по в. ч.
гр. д. 517/2021 г. на ПАС), предмет на настоящото производство е само
жалбата от М. Х. Д., в качеството й на трето за изпълнението лице, против
действията по насрочване и извършване на публична продан в периода от
11,02,2021 г. до 11,03,2021 г. по отношение на 1/2 идеална част от сгради,
построени в недвижим имот с административен адрес: с. ***, представляващ
поземлен имот с идентификатор 00480.122.5, както следва: сграда с
идентификатор 00480.122.5 .1 със застроена площ 64 кв. м., с предназначение:
друг вид сграда за обитаване; и сграда с идентификатор 00480.122.5.2 със
застроена площ от 75 кв. м. с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна.
1
Жалбоподателят твърди, че е съпруга на Б. А. Д. с ЕГН ********** –
длъжник по посоченото изпълнително дело, и като трето за изпълнителното
производство лице е засегната от обжалваните изпълнителни действия. Със
същите изпълнението било насочено срещу имущество, придобито от нея и
съпруга й - длъжник в режим на СИО, тъй като процесните сгради били
строени в периода 1995 г. - 1998 г. – по време на брака й с длъжника при
съвместен принос. На това основание от съда се иска да отмени действията по
насрочване и извършване на публичната продан на 1/2 идеална част от
описаните по-горе сгради, за периода от 11,02,2021 г. до 11,03,2021 г.
Взискателят в изпълнителното производство „ЕЙЧ ТИ АЙ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – с. Казичене, ЕИК *********; заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Длъжниците Б. А. Д. с ЕГН **********; и „АМБИ – АБ“ ЕООД – гр.
Карлово, ЕИК *********; заявяват становище за основателност на жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на
жалбата, тъй като продаваното имущество е придобито от длъжника Д. в
режим на индивидуална собственост.
След преценка на доказателствата по делото във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е
образувано по молба от взискател „ЕЙЧ ТИ АЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – с.
Казичене, ЕИК *********; срещу солидарно отговорни длъжници, един от
които е и жалбоподателят. Предмет на изпълнение е парично задължение,
възникнало на основание търговски договор.
В хода на производството съдебният изпълнител е установил, че
длъжникът притежава право на собственост върху два недвижими имота: 1/
описания по-горе недвижим имот, за който съдебният изпълнител е
установил, че е придобит от длъжника по наследство в режим на
индивидуална собственост, констатирана с нотариален акт от 2019 г.; и 2/
поземлен имот (УПИ I-971) и построена в него жилищна сграда, находящ се в
с. ***, за който съдебният изпълнител е констатирал да е придобит от
длъжника в режим на СИО. Върху имотите са наложени възбрани и на
същите са извършени описи.
2
Изпълнението е насочено срещу процесния недвижим имот,
находящ се в с. А., като е насрочена публична продан върху същия за периода
от 11,02,2021 г. до 11,03,2021 г. С протокол от 12,03,2021 г. проданта е
обявена за нестанала. Насрочена е втора продан – за периода от 28,04,2021 г.
до 28,05,2021 г.
Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 предвижда, че трето за изпълнителното
производство лице може да обжалва действия на съдебен изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването се намират във владение на това лице. Според
изр. второ на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че в
деня на запора или възбраната вещта е била собствена на длъжника.
Следователно предпоставка за допустимост на жалбата е осъществявана от
третото лице - жалбоподател фактическа власт спрямо имуществото, върху
което е насочено изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е
това имущество да не е принадлежало на длъжника при налагане на запора
или възбраната.
По допустимостта:
За да се приеме наличие на правен интерес от жалбата, е необходимо
да се установи, че третото лице – жалбоподател е упражнявало фактическа
власт върху процесните сгради към релевантния за това момент – деня на
възбраната. Видно от приложената по изпълнителното дело справка от АВ (л.
422 и сл.), възбраната върху процесните две сгради е вписана по искане на
съдебния изпълнител на 18,12,2019 г. От събраните поделото гласни
доказателства се установява, че към този момент в имота са живели
длъжникът и неговата съпруга – жалбоподател в настоящото производство.
Следователно третото лице - жалбоподател разполага с правната
възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител, с които
изпълнението се насочва срещу процесните сгради, намиращи се в негово
владение в деня на възбраната.
По същество:
За да се отменят обжалваните действия, необходимо е
жалбоподателят да установи, че в деня на възбраната претендираните 1/2
3
идеални части от процесните сгради не са принадлежали на длъжника. В тази
насока жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства за установяване
обстоятелствата, на които основава правата си – че сградите са строени от
съпрузите при съвместен принос в периода 1995-98 г. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че в началото на 90-те години
съпрузите Б. и М. Д. закупили процесния имот, находящ се извън С., западно
от града, в който тогава била построена малка вила. Те я разширили като
пристроили допълнителни помещения на двата етажа, построили и втора
сграда – лятна кухня и барбекю. Това станало в периода 1995-1998 г. и
оттогава до сега те живеят преимуществено в този имот.
Тези обстоятелства обаче не дават основание да се приеме, че към
2019 г., когато е наложена възбраната, собственик на процесните сгради са
двамата съпрузи в режим на СИО, по следните съображения:
На първо място - пристрояването на съществуваща сграда с
допълнителни помещения, както и построяването на лятна кухня, не водят до
възникване на нов обект на собственост, който съпрузите да могат да
придобият в резултат на съвместен принос. Пристроеното следва
собствеността на главната вещ, лятната кухня, съставляваща стопанска
постройка, следва собствеността на земята, а за построилите ги, в случай, че
те не са собственици на главната вещ или на земята, възникват облигационни
права.
Наред с това - видно от приложения по изпълнителното
производство (л. 468) нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот № 181/05,09,2019 г., вписан в СВ при РС Карлово като
акт № 133 том 11/05,09,2019 г., собственик на процесния поземлен имот,
ведно с построените в него сгради, към 2019 г. е длъжникът Б.Д..
Основанието, на което същият е придобил собствеността, е наследствено
правоприемство от неговата майка И. И. Д., поч. *** г., и от неговия баща А.
Б. Д., поч. *** г. Като документ, въз основа на който се установява
правоприемството на собствеността, нотариусът е посочил Нотариален акт №
5 т. 8 д. 1516/2001 г. на КРС. Видно от приложената по делото справка от
Службата по вписванията, с посочения нотариален акт длъжникът Б. А. Д. е
продал на своята майка И. И. Д. правото на собственост върху процесния
имот в землището на гр. С., ведно с построената в него вилна сграда.
4
Следователно спорният имот след процесното строителство е
отчужден и впоследствие - през 2011 г. е придобит от само съпруга-длъжник
на безвъзмездно основание – по наследство.
При това положение недоказани остават твърденията на
жалбоподателя, че към деня на възбраната претендираните 1/2 идеални части
от процесните сгради не са принадлежали на длъжника. Затова жалбата
следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) № 11701/26,02,2021
г., предявена от М. Х. Д. с ЕГН ********** в качеството й на трето за
изпълнението лице, против, извършени по изпълнително дело №
20198210402336 по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821 с район на действие
ПОС, действия на съдебния изпълнител по насрочване и извършване на
публична продан в периода от 11,02,2021 г. до 11,03,2021 г. по отношение на
1/2 идеални части от сгради, построени в недвижим имот с административен
адрес: с. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 00480.122.5,
както следва: сграда с идентификатор 00480.122.5 .1 със застроена площ 64
кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; и сграда с
идентификатор 00480.122.5.2 със застроена площ от 75 кв. м. с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5