МОТИВИ
към решение по н.ч.д. № 1002/21 г. по описа на СГС, НО, 34 състав
Софийската градска прокуратура е
сезирала съда с искане за допускане на изпълнение на европейска заповед за
арест (ЕЗА), издадена на 02. 03. 2021 г. от съдия в гр. Орхус, Кралство Дания,
по дело № 1-1950-2021, за предаване на българския гражданин Г.И.Г. на властите
на издаващата държава за провеждане на наказателно преследване срещу него за
престъпления по § 191, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от
Наказателния кодекс на Кралство Дания, извършено на 05. 08. 2020 г. и по § 191,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс на Кралство
Дания, извършено на 27. 10. 2020 г.
В проведеното публично съдебно
заседание представителят на СГП поддържа искането да бъде допуснато
изпълнението на ЕЗА, защото е постъпила по предвидения в закона ред и отговаря
на изискванията на чл. 36 и 37 от ЗЕЕЗА за формата и съдържанието й. Намира, че
след получените допълнителни данни, няма съмнение и относно личността на
исканото лице. Прокурорът счита, че в ЕЗА са изложени достатъчно факти от
страна на датските органи за естеството на извършените от Г. деяния, така че да
може да се направи извод, че престъпленията са включени в списъка по чл. 36,
ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА, за които не е необходима двойна наказауемост.
Освен това поддържа, че престъпленията намират своя аналог и в българския НК,
като осъществяват белезите на престъпление по чл. 242, ал. 5, вр. ал. 1 от НК. Намира, че няма основания за отлагане на
изпълнението на ЕЗА, защото в България не се водят наказателни производства
срещу Г., като същевременно са дадени необходимите гаранции от издаващата
държава.
Защитникът на исканото лице адвокат К.
пледира да се откаже изпълнението на издадената ЕЗА, тъй като не отговаря на
изискванията на закона към нейното съдържание. Поддържа, че словесното описание
на двете престъпления, за които се води наказателно преследване в Кралство
Дания, не отговаря на посочването в заповедта, че се касае до търговия с
наркотични вещества. Освен това счита, че органите на издаващата държава не са
направили никакви усилия да призоват исканото лице, за да се избегне
процедурата по екстрадицията му. Накрая излага и становище, че дадените
гаранции не отговарят дори на минималните изисквания на чл.
37, ал. 1 от ЗЕЕЗА.
Исканото лице заяви, че няма какво да
добави към казаното от защитника си, както и че не желае да бъде екстрадиран в
Кралство Дания.
Съдебният състав, като обсъди
становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и
съдържанието на издадената ЕЗА, намери следното:
В Кралство Дания пред съда в гр.
Орхус се води дело № 1-1950-2021 за наказателно преследване на българския
гражданин Г.И.Г., роден на *** г. в гр. Русе с ЕГН ********** и лична карта № 6*******,
издадена на 30. 03. 2017 г. от МВР – Русе. Срещу него са повдигнати обвинения
за две престъпления съобразно § 191, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания, а именно – за това, че на 08.
05. 2020 г., заедно с Б.М.А.и Й.Л., след предварителна уговорка или всеобщо
съгласие, с цел да се разпредели сред голям кръг от лица срещу значително
заплащане, е осъществил внасянето в Дания на не по-малко от 200 кг. Хашиш, като
заподозреният с камион с рег. № *******е транспортирал хашиша през датската
граница и до адреса Орбюгаде 47, гр. Калундборг, където Й.Л., Б.М.А.и заподозреният заедно са
разтоварили хашиша, както и за това, че на 27. 10. 2020 г. заедно с Б.М.А.и Й.Л.,
след предварителна уговорка или всеобщо съгласие, с цел да се разпредели сред
голям кръг лица или срещу значително заплащане, е осъществил внасянето в Дания
на не по-малко от 200 кг хашиш, като заподозреният, заедно с едно до момента
неидентифицирано лице, с камион рег. № *******, е транспортирал хашиша през
датската граница и до адреса *******гр. Калундборг, където Б.М.А.и
заподозреният, както и едно до момента неидентифицирано лице заедно са
разтоварили хашиша.
За всяко от тези престъпления
Наказателният кодекс на Кралство Дания предвижда да се налага наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 16 години.
С решение от 02. 03. 2021 г. на съда
в Орхус е постановено задържането на българския гражданин във връзка с воденото
наказателно преследване.
Въз основа на това решение, на 02.
03. 2021 г. е издадена и настоящата ЕЗА, изпратена до България за изпълнение.
Съобразно отразеното в раздел F на същата, на
основание пар. 764, ал. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс на Кралство Дания в 24-часов срок от транспортирането на исканото лице в
Дания в съдебно заседание отново ще се разгледа въпроса за мярката му за
неотклонение.
В хода на съдебното следствие пред
настоящия състав от издаващата държава беше изискана и получена гаранция по
смисъла на чл. 5, пар. 3 от Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13. 06. 2002 г. и чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, че, след като
българският гражданин Г.И.Г. бъде изслушан на територията на Кралство Дания по
наказателното производство по дело 1-1950-2021, ще бъде върнат в Република
България, на неин граничен контролно-пропускателен пункт, за изтърпяване на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ или взетата мярка, изискваща
задържане.
Получени бяха и допълнителни данни
относно самоличността на лицето, срещу което се води наказателното преследване
в Кралство Дания, за да може да бъде направена недвусмислена преценка, че то е
същото като това, което е задържано в България по издадената в Дания ЕЗА.
Получените фотоснимки на заподозрения, както и на неговата лична карта,
идентична с представената пред този съд от него, установиха, че производството
в Дания действително се води срещу исканото лице в настоящото дело.
При тези факти съдът намери, че са
налице основанията на закона българският гражданин да бъде предаден на властите
на Кралство Дания за провеждане на посоченото по-горе наказателно преследване.
Запознавайки се със съдържанието на
коментираната европейска заповед за арест, съдът прецени, че тя отговаря на
изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български език. В
нея са посочени достатъчно недвусмислени идентификационни данни за исканото
лице, както и наименованието, адресът, телефон, факс и електронен адрес на
издаващия орган, заповедта за задържане на българския гражданин по делото на
съда в Орхус (по отношение на неговия номер съдът констатира, че в българския
превод на ЕЗА е допусната техническа грешка при изписването му – то е
неправилно посочено като № 1-1953-2021, докато в оригинала на ЕЗА и в
получените впоследствие гаранции е видно, че действителният номер на делото е
1-1950-2021), характера и правната квалификация на всяко едно от престъпленията,
обстоятелствата, при които те са извършени, вкл. време, място и степен на
участие на Г., както и предвидените по вид и размер наказания за всяко от двете
престъпления.
Съдът сподели разбирането на
издаващата държава, че в случая се касае до обвинения за престъпления, които
представляват незаконна търговия с наркотици и психотропни вещества, и в този
ред на мисли са включени в списъка по чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, за които не се
изисква изследване за двойна наказуемост. Това е така, доколкото, съобразно
фактите около престъпленията, за които Г. е обвинен, както са описани в ЕЗА, е
видно, че издаващата държава счита неговата дейност по внасяне на територията
на Кралство Дания на не по-малко от 200 кг хашиш с български товарни МПС, за
част от предварително организирана с участието и на други лица престъпна
дейност, която има за крайна цел разпространението на посоченото психотропно
вещество до голям кръг лица срещу значително заплащане. В този ред на мисли,
дейността на Г. се явява предпоставка за реализирането на незаконната търговия
с хашиша. Затова и не беше възприето възражението на защитника, че се касае до
противоречие между описаните обстоятелства около двете престъпления и
посочването, че те представляват незаконна търговия с наркотици и психотропни
вещества.
Наред с това, не са налице основанията,
при които съдът императивно или факултативно отказва приемането на заповедта за
изпълнение. Престъпленията, за които е
издадена заповедта, не са амнистирани в Република България, Г. е пълнолетен и,
според изисканата справка за съдимост, същият не е осъждан на територията на
Република България (реабилитиран е по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК за осъждането си по н.о.х.д. № 1471/12 г. по описа на РС-Русе), за да може
да бъде направен евентуален извод, че той трябва да търпи наказание по постановена
присъда или е осъден за същото престъпление, за което се осъществява
наказателно преследване на територията на Кралство Дания, по повод на което е
издадена европейската заповед за арест.
Съдът съобрази и факултативните
изисквания на чл. 40 от ЗЕЕЕЗА и прецени, че не са налице и тези възможни
предпоставки да откаже да изпълни коментираната заповед. Г., видно от справките
от Прокуратурата на Република България и Националната следствен служба, не е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство на територията на
България, не търпи наказание за тези престъпления на територията на друга
държава-член на ЕС и нито едно от двете престъпления не е извършено изцяло или
частично в България.
По изложените съображения и
преценявайки, че са налице предпоставките за предаване на българския гражданин Г.И.Г.
в изпълнение на Европейска заповед за арест, като не са налице основанията по
чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, настоящият съд счита,че следва да бъде уважено
направеното искане за предаване за целите на наказателно преследване по дело № 1-1950-2021 за престъпления по § 191, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс на Кралство
Дания, извършено на 05. 08. 2020 г. и по § 191, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс на Кралство Дания, извършено на 27. 10. 2020
г.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.