Решение по дело №1225/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ ...76

гр. Самоков, 26.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:

    РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                               

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1225 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„Топлофикация София” ЕАД, гр. София, е предявило срещу Х.Г.Д. *** искове за установяване на съществуването на свои вземания срещу него за следните суми: за сумата 4008,14 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на посочен в исковата молба адрес в гр. София, за който ответникът е абонат на ищеца с абонатен номер 279585, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС – София, по което след приемането му по подсъдност в РС – Самоков е образувано ч. гр. д. № 938/2019 г., до окончателното й изплащане; за сумата 972,07 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 09.08.2019 г. върху претендираната цена на топлинна енергия; за сумата 28,70 лв., представляваща дължима сума за предоставена услуга – дялово разпределение за периода от м. юли 2016 г. до м. април 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 7,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2016 г. до 09.08.2019 г. върху претендираната сума за предоставената услуга – дялово разпределение.

Твърди се в исковата молба, че през времето, в което попадат периодите, за които се отнасят предявените главни вземания, ответникът е бил собственик на гореописания имот, представляващ жилище, до който е доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. Тези обстоятелства обосновават според ищеца качеството на ответника на „клиент на топлинна енергия за битови нужди”, респ. „битов клиент” съгласно относимите разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), в съответствие с което той бил абонат с абонатен № 279585. Съгласно чл. 150, ал. 1 от същия закон продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерския съвет, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок след публикуването им. Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което спрямо него влезли в сила Общите условия на ищцовото дружество от 2008 г. и впоследствие – Общите условия на същото дружество от 2014 г. и те имали силата на договор между него и ищеца, без да е необходимо изричното им приемане. В тях били регламентирани правата и задълженията на страните и отговорностите за неизпълнение на задълженията им, както и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия. Разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата – етажна собственост, в която се намирало горепосоченото жилище, било извършвано от „Техем сървисис” ЕООД (конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на ищеца) по системата за дялово разпределение по силата на сключен между тях договор. Сумите за топлинна енергия за това жилище били начислени от ищеца по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от „Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Ответникът не заплатил тези суми, както и сумите за извършване на услугата дялово разпределение, поради което изпаднал в забава съобразно посочените в исковата молба правила на Общите условия. Също така съгласно тези правила лихва за забава се начислявала само в случай, че клиентът изпадне в забава след изтичане на 30 дни от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

За тези свои вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което след изпращането му по подсъдност от РС – София било образувано ч. гр. д. № 938/2019 г. на РС – Самоков. Съдът уважил  заявлението с издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът – настоящ ответник подал възражение, поради което съдът указал на заявителя – настоящ ищец, да предяви искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта и срокът за предявяване на исковете бил спазен. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на исковете като установителни.

В исковата молба ищецът също така е изложил доводи, според които по посоченото заповедно производство длъжникът – настоящ ответник възразил само срещу дължимостта на главницата по издадената заповед за изпълнение в претендиран и в настоящото производство размер от 4008,14 лв., поради което за останалите суми заповедта за изпълнение била влязла в сила, тъй като за тях ответникът не заявил изрично, че възражението му по чл. 414 от ГПК касае и тях. Тези доводи обосновават евентуално искане – в случай, че съдът приеме, че възражението се отнася само до дължимостта на сумата 4008,14 лв., представляваща цена на топлинната енергия, доставена до имота на ответника в периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г., то предмет на настоящото производство да се счита единствено установителен иск за съществуването на това вземане, а за останалите вземания съдът да разпореди издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете изцяло със становище за тяхната неоснователност.

Сочи се в отговора на исковата молба, че твърдението на ищеца, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху гореописания недвижим имот, не е подкрепено от надлежни писмени доказателства, които да обосноват извод, че той е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря за процесните задължения съгласно разпоредбите на ЗЕ, на които ищецът се позовава.

Наред с това, с отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД на онези от процесните главни задължения, които представляват цена на доставена до имота топлинна енергия за период от м. май 2015 г. до м. юни 2016 г. и суми за дялово разпределение за същия период. Изтъква се в тази връзка по аргумент от чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, че тези задължения са за периодични плащания и тяхната изискуемост настъпва от датата, на която е дължимо плащането по отделните помесечни фактури, а не от датата, на която е дължимо плащането по изравнителната фактура. Поради това се претендира и погасяване на акцесорното претендирано задължение за лихва за забава върху погасените по давност главници.

На следващо място, в отговора на исковата молба се оспорва ищцовото твърдение ответникът да е изпаднал в забава за плащане на главните задължения за целия процесен период. Посочва се, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от приложимите за периода Общи условия на ищеца са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите, тъй като обвързват настъпването на падежа за изпълнение на тези задължения (помесечни и за изравняване) от публикуването на съответните фактури в интернет, което на практика принуждавало потребителя да направи значителни вложения, за да си осигури достъп до интернет и така се създавало значително неравновесие между правата на продавача и на потребителя. Предвид така твърдяната нищожност на тези клаузи ответникът счита, че срок за плащане по фактурите не е уговорен и че преди процеса той не е канен от ищеца да изпълни, а това обосновава доводите му за неоснователност на претенциите за лихви за забава. Отделно от това изтъква, че ищецът не е представил доказателства за датата, на която е публикувал в интернет общите фактури за съответните отоплителни сезони.

Освен това ответникът оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца да претендира съществуване на свои вземания за заплащане на услугата по дялово разпределение, тъй като тази услуга се извършва от друг правен субект. Сочи също така, че задълженията за дялово разпределение също са частично погасени по давност.

Извън горните възражения и оспорвания, в отговора на исковата молба се сочи, че от страна на ответника не се оспорва количеството потребена топлинна енергия за процесния период, както и че ответникът не твърди да е извършвал плащания на претендираните задължения, а оспорва исковете единствено по посочените по-горе съображения.

По искане на ищеца като трето лице – подпомагаща го страна е конституирано „Техем сървисис” ЕООД.

Пред съда ищецът не се представлява и не заявява допълнително становище по исковете.

Ответникът се представлява от пълномощника си адв. И. Д., която в писмена молба, постъпила преди насроченото открито съдебно заседание, заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба.

Третото лице „Техем сървисис” ЕООД не се представлява и не заявява становище по исковете.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 938/2019 г. на РС – Самоков обстоятелства, че срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен. Преценката на цялостното съдържание на възражението на ответника - длъжник в заповедното производство обосновава извод, че оспорвайки дължимостта на главницата от 4008,14 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за процесния период, длъжникът е заявил становище за недължимост и на акцесорните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение – лихва за забава върху тази главница, неплатени суми за дялово разпределение и лихва за забава върху тях. Ето защо предмет на установителните искове, допустимо предявени в настоящото производство, са всички вземания по заповедта за изпълнение, а заявеното от ищеца евентуално искане в исковата молба, както то е посочено по-горе, е неоснователно.

По съществото на исковете съдът намира следното:

Към исковата молба на л. 30 от делото е приложен списък от 06.03.1982 г. за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. № 20-22, вх. 8, в който на ред 6 срещу имената на ответника Х.Г.Д., живущ на ет. ІІІ в ап. 127 е положен подпис и е вписан ЕГН, който е негов, както се установява от справката от НБД „Население”, служебно изготвена по ч. гр. д. № 48171/2019 г. на СРС. Приложен е също (на л. 29 от делото) и представен пред „Техем сървисис” ЕООД (очевидно след сключване на договора от 02.01.2003 г. – л. 31-32 от делото) списък на етажни собственици в сграда, находяща се на адрес .. (с нов номер 41), вход № 8, в който всеки от тях се е подписал. На ред 6 от този списък отново са вписани имената на ответника със същия ЕГН като собственик на ап. 129 (очевидно след 1982 г. е настъпило преномериране на апартаментите във вх. 8, тъй като в същата справка от НБД „Население” сред данните за настоящия адрес на ответника продължава да фигурира отбелязването, че жилището по този адрес е на ет. 3, както в списъка от 1982 г.) и е посочено, че той е абонат с абонатен номер 279585. В последната колона от таблицата, която представлява този списък срещу имената на ответника Х.Г.Д. е положен подпис.

Ответникът не е оспорил подписите на тези документи и това обстоятелство, съпоставено със съвкупната преценка на тяхното съдържание, обосновава извод, че с подписването им от негова страна той е удостоверил, че е собственик на имота, за който при ищеца е открита партида с аб. № 279585. Правото на собственост на ответника върху имота е в рамките на настоящото производство неизгодно за него обстоятелство, който той е удостоверил с подписите си на обсъдените списъци, поради което съдът намира, че за това обстоятелство е налице извънсъдебно предпроцесуално признание от страна на ответника, без да е необходимо то да се установява от титул за собственост, копие от който ищецът не е длъжен да притежава съгласно действащото законодателство и общите му условия. В тази връзка следва и изрично да се допълни, че процесуалното изявление на ответника в отговора на исковата молба, че към нея не бил приложен титул за собственост на имота изобщо не е равнозначно на оспорване от ответника на обстоятелството, че той е собственик на имота, каквото оспорване в действителност той не е направил.

На следващо място, с оглед процесуалните изявления на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба съдът намира, че между страните не са спорни – поради което следва да се приемат за установени – следните факти и обстоятелства, а именно: че в процесния период до недвижимия имот, за който в ищцовото дружество е открита партида с абонатен номер 279585, е доставяна топлинна енергия от ищеца – топлопреносно предприятие; че сградата, в която се намира имотът, е в режим на етажна собственост; че в същия период в този имот разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата е извършвано от „Техем сървисис” ЕООД по системата за дялово разпределение въз основа на договор, сключен между посоченото дружество и собствениците на самостоятелни обекти в сградата; че сумите за топлинна енергия са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, които формират общия размер на претенциите за главница; че тези претенции съответстват на количеството потребена топлинна енергия в процесния период и на нейната цена; че до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а и до подаване на исковата молба по настоящото дело, претендираните суми за главници и лихви не са заплатени.

Съвкупността от всички тези обстоятелства обосновава еднозначен извод, че между ищеца и ответника валидно е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди, осъществявана съгласно чл. 150 от ЗЕ при публично известни общи условия, предложени от ищеца и одобрени от ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Основен елемент на това правоотношение са насрещните задължения на ищеца да доставя топлинна енергия до недвижимия имот, собственост на ответника и на последния – поради принадлежността в неговата имуществена сфера на правото на собственост върху имота, обосноваваща качеството му на клиент на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ от категорията на битовите клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ – да заплаща на ищеца нейната цена при условията и сроковете съобразно приложимите общи условия.

Както бе посочено по-горе, ответникът изрично е посочил, че не оспорва количеството потребена топлинна енергия до имота за исковия период и нейната цена, както и че не е платил тази цена. Поради това и с оглед изложените съображения, че именно ответникът дължи заплащането на тази цена, съдът приема за установено съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата 3999,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. до недвижим имот, собствен на ответника, с аб. № 279585 по партидата, открита при ищеца. Тази сума представлява сбор от дължимите суми по фактури № **********/31.07.2016 г. за период 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., а именно 1936,74 лв. и по фактура № **********/31.07.2017 г. за период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., а именно за сумата 2062,90 лв. Разликата над общия сбор по фактурите – 3999,64 лв. до предявения размер 4008,14 лв. не е обоснована с конкретни твърдения в исковата молба, нито е надлежно доказана. Поради това искът за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за цена на топлинна енергия в исковия период следва да бъде уважен в размер 3999,64 лв., а за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 4008,14 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Възражението на ответника за погасяване по давност на част от вземането, представляващо цена на топлинната енергия, доставена в период от м. май 2015 г. до м. юни 2016 г., е неоснователно.

В този период в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София (приети с решение по т. 1 от протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на ищцовото дружество и одобрени с решение № ОУ 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР на осн. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ). Тълкуването на клаузите на чл. 31-33 от тези общи условия в тяхната взаимовръзка и действителен смисъл обосновава еднозначен извод, че заплащането на суми за топлинна енергия по безспорно относимия към този период начин – на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска, в действителност представлява уговорена в съответствие с чл. 70, ал. 2 от ЗЗД възможност длъжникът според волята си да изпълни авансово и предсрочно части от задължението си преди настъпване на неговата изискуемост. Изискуемостта на това задължение настъпва с изтичане на срока за изпълнението му, при необорената с оглед доказателствата по делото презумпция по чл. 70, ал. 1 от ЗЗД, че този срок е уговорен в полза на длъжника. В случая този срок настъпва с изтичане на определен период от време след издаване на общата фактура за този период и едва оттогава ищецът има право съгласно същите общи условия да претендира обезщетение за забавеното му изпълнение.

Едва от настъпването на изискуемостта на задължението започва да тече погасителна давност – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.  Общата фактура за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е издадена на 31.07.2016 г. Към тази дата в отношенията между страните вече са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София (приети с решение по протокол № 7/23.10.2014 г. на СД на ищеца и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на осн. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ) и издаването на тази фактура и настъпването на изискуемостта на отразеното в нея вземане се подчинява на тях. Съгласно чл. 33, ал. 4 и 5, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от тези общи условия изискуемостта на вземането на ищеца за цена на топлинната енергия в целия отоплителен период не е обвързана с изтичане на срок след публикуване на фактурата на интернет страницата на ищеца, а настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Като се има предвид, че тази фактура отразява съотношението между начислените месечни суми по прогнозни данни и действително потребената топлинна енергия в целия отчетен период, този срок започва да тече най-рано от издаване на фактурата, когато вземането става ликвидно (до този момент то не е било установено по размер), както е посочено и в самата фактура за периода (л. 34 от делото), тъй като в нея като срок за плащане е посочена датата 14.09.2016 г. Да се приеме нещо различно, а именно, че 45-дневният срок съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца, одобрени през 2016 г. започва да тече от края на отоплителния период (30.04.2016 г.), би имало за недопустима и абсурдна последица длъжникът да изпадне в забава преди за узнае какъв е размерът на задължението му за целия период. Ето защо съдът приема, че в съответствие с общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР през 2016 г., които са приложими относно начина и датата на настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника за заплащане на цената на топлинна енергия за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., изискуемостта на това задължение е настъпила на 15.09.2016 г. – денят, следващ изтичане на 45-дневен срок от издаване на фактурата на 31.07.2016 г. От настъпване на изискуемостта на това задължение на 15.09.2016 г. е започнала да тече 3-годишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, включително и за това вземане, е подадено пред Софийския районен съд на 21.08.2019 г., т. е. преди изтичане на срока на погасителната давност, поради което с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК от този момент искът за установяване съществуването на вземането се счита предявен, а предявяването му прекъсва погасителната давност и започналата с прекъсването му нова погасителна давност не тече докато е висящо настоящото производство (чл. 116, б. „б”, вр. чл. 117, ал. 1 и чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ЗЗД). Затова съдът приема, че главното вземане на ищеца към ответника за цена на топлинна енергия доставена в исковия период, не е погасено по давност дори частично.

 Както вече се посочи, още към датата на издаване на първата обща фактура за процесния период, а именно за цената на потребената топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., в отношенията между страните са били приложими общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. В тях изискуемостта на вземането по такава обща фактура не е обвързано с публикуването й на интернет страницата на ищеца. Поради това подробните съображения в отговора на исковата молба за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от предходните общи условия на ищеца поради тяхната неравноправност, са изцяло неотносими към предмета на делото и не се обсъждат от съда.

В съответствие с одобрените от КЕВР през 2016 г. общи условия на ищеца, за задълженията си за заплащане на топлинна енергия за процесния имот в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в размер 1936,74 лв. ищецът е изпаднал в забава на 15.09.2016 г., а за задълженията си за заплащане на топлинна енергия за имота в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер 2062,90 лв. същият е изпаднал в забава на 15.09.2017 г. Ответникът не е извършил никакви плащания на тези задължения до крайния претендиран момент на забавата – 09.08.2019 г. Поради това при използване на автоматизирана система за изчисляване на законна лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), и без на съда да са необходими специални знания, се установява, че размерът на законната лихва върху всяка от главниците за периода на забава е общо 967,40 лв. До този размер искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния му предявен размер от 972,07 лв. за същия период – отхвърлен като неоснователен.

По делото не се установяват основанието и размера на вземането на ищеца за дължима цена за предоставена услуга „дялово разпределение” за периода от м. юли 2016 г. до м. април 2017 г., което съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1-3 от общите условия на ищеца, одобрени през 2016 г., се формира от конкретни елементи. Към исковата молба в заверен препис е приложено неподписано извлечение от сметка за абонат № 279585 към 09.08.2019 г. (л. 33 от делото), което обаче не е редовно от външна страна, тъй като в оригинала, от който е снет преписа, ръкописно са извършени редица допълнения. Поради това този документ не установява основанието и размера на вземанията за цена на услугата „дялово разпределение”, а други доказателства в тази насока не са представени. От своя страна ответникът не е признал такива обстоятелства с отговора на исковата молба. По тези съображения исковете за установяване съществуването на вземане на ищеца за неплатена цена на предоставена услуга „дялово разпределение” за посочения период и на вземане за обезщетение за забава върху тази цена за период от 31.08.2016 г. до 09.08.2019 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 309,00 лв. за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 938/2019 г. по описа на РС – Самоков и в настоящото исково производство.

От тази сума 198,36 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 938/2019 г. на РС – Самоков, от които 99,34 лв. за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението в дължимия й размер съгласно общия материален интерес по уважените размери на исковете и 99,02 лв. са за юрисконсултско възнаграждение – също с оглед общия уважен размер на исковете. С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца и разноски в исковото производство в размер 110,64 лв. за довнесена държавна такса в исковото производство върху цената на уважените искове (след приспадане от общия размер на държавната такса по уважените искове – 209,98  лв. на сумата 99,34 лв., представляваща внесен и дължим размер на държавна такса в заповедното производство върху интереса по уважените искове). Разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца в настоящото производство не се присъждат, тъй като същият не е посочил размер на тази претенция. Позоваването в исковата молба на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК като основание за заплащането на юрисконсултско възнаграждение не може да замести липсващата воля на ищеца да посочи какъв негов размер претендира, нито създава задължение на съда да определя размера на тези разноски служебно.

С оглед изхода на делото и предвид направеното от ответника искане за разноски ищецът му дължи сумата 4,72 лв. за част от платеното адвокатско възнаграждение в общ размер 480 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, съразмерна с отхвърлената част от исковете.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК третото лице не дължи разноски, нито такива му се следват, независимо от изхода на делото.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.., срещу Х.Г.Д., ЕГН **********,*** за следните суми: за сумата 3999,64 лв., представляваща дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, за който ответникът е абонат на ищеца с абонатен номер 279585, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение пред РС – София, по което след приемането му по подсъдност в РС – Самоков е образувано ч. гр. д. № 938/2019 г. до окончателното й изплащане и за сумата 967,40 лв., представляваща мораторна лихва за забава, дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за период с начални моменти от 15.09.2016 г. до 15.09.2017 г. и общ краен момент 09.08.2019 г. върху горепосочената цена на топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х.Г.Д. искове, както следва: иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за неплатена цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, за който ответникът е абонат на ищеца с абонатен номер 279585 – В ЧАСТТА МУ за разликата над 3999,64 лв. до пълния предявен размер от 4008,14 лв.; иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за мораторна лихва за забава, дължима за период с начални моменти от 15.09.2016 г. до 15.09.2017 г. и общ краен момент 09.08.2019 г. върху претендираната цена на топлинна енергия – В ЧАСТТА МУ за разликата над 967,40 лв. до пълния предявен размер от 972,07 лв.; иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата 28,70 лв., представляваща дължима сума за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м. юли 2016 г. до м. април 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2019 г. до окончателното й изплащане – ИЗЦЯЛО и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата 7,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2016 г. до 09.08.2019 г. върху претендираната сума за предоставената услуга „дялово разпределение“ – ИЗЦЯЛО.

 ОСЪЖДА Х.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление .. сумата 309,00 лв. за разноски, от която 198,36 лв. са за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 938/2019 г. по описа на РС – Самоков, а 110,64 лв. са разноски в настоящото исково производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.. да заплати на Х.Г.Д., ЕГН **********,*** сумата 4,72 лв. за разноски в настоящото исково производство.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление .. като трето лице – подпомагаща страна на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. ..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: