РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. В., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20231300500076 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба „Т.С.” ЕАД с ЕИК * и
адрес: гр.С., ул.”Я.” * против Решение №594 от 18.12.2022г. постановено по гр.д.
№965/2021г. по описа на РСВ., с което РС-В. е отхвърлил предявеният от „Т.С.” ЕАД против
О. Е. Ц. с ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. Х.Б. №* иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3411.77 лева - главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. до
м. 04.2017г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 01.02.2017г. до
окончателното плащане на вземането и сумата от 417.47 лева - мораторна лихва за забава от
16.09.2015г. до 21.11.2017г. по издадена Заповед № 2255 от 21.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3237/2019г. по описа на РС - В., като
неоснователен. Решението е постановено при участие на третото лице - помагач на ищеца -
„Т.ООД - С..
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон.
Излага се, че ответникът е бил собственик на процесния имот и потребител на
предлаганите от дружеството услуги. Съгласно §1. т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия
може да бъде собственик или ползвател.
1
Посочва се, че в раздел VII от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр. С. от 2008г., в раздел „Заплащане на ТЕ”, чл.32, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, включително и ответницика, са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задължението за заплащане на дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ.
Поддържа се, че не било така уговорено в чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014г., в
сила от 12.03.2014г., където след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издавал за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период. Посочва се, че съгласно чл.33, ал. 4 от ОУ клиентите
не заплащат обезщетение за забава, до изравняване на отчетния период. Едва след това се
начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата
фактура.
Твърди се, че в случая Общите условия на дружеството са влезли в сила, доколкото
са били публикувани. Излага се, че според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие, в което да предложат специални
условия. По делото не били релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответника да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск. Иска
присъждане на разноски за двете производства и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна/ответника/ О. Е. Ц. чрез
назначеният му особен представител адв. Л. М. от АК - В. е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се навеждат доводи в насока
законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска се от съда да
потвърди решението на РС-В.. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания.
От третото лице помагач на страната на ищеца – „Т. ООД не е постъпил отговор на
въззивната жалба и в производството не взема становище по жалба. Не претендира
разноски.
В.ският ОС, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
2
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пред първата инстанция са предявени обективно съединени установителни искове за
парични притезания от „Т.С.” ЕАД - С. против въззивната страна О. Е. Ц. от гр. В. с правно
основание - чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за
енергетиката и по чл. 86 ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2255/21.11.2019г. по ч. гр.д. № 3237/ 2019 г. на РС – В. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата от 3411.77 лева - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2017г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 01.02.2017г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 417.47
лева - мораторна лихва за забава от 16.09.2015г. до 21.11.2017г.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез назначеният му особен представител, е
постъпил отговор на исковата молба с който е оспорил исковите претенции като
неоснователни, като е заявил, че оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които
ищецът основава исковата си претенция. Своевременно е направил правопогасяващо
възражение , че претендираното вземане е погасено по давност.
По делото пред настоящата инстанция между страните не е спорно установената от
РС-В. фактическа обстановка, а именно, че: Въззиваемият/ответникът/ Ц. е собственик на
недвижим имот - апартамент в режим на етажна собственост с административен адрес -
гр.С., район В., ж.к. Зона *, а именно апартамент № * в жилищна сграда блок №*, вх. *, ет.
*, придобит на 08.11.2007г. съгласно нотариален акт № 76, том. III, рег. № 5789, дело №
445 /2007г. на нотариус № 142 - Б.Н. с район на действие РС – С..
Предишният собственик на процесния недвижимия имот през 2005г. със заявление -
декларация е заявил желание да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.”АД .
Видно от протокол от 31.10.2004г., ОС на ЕС в сградата на адреса, на който се намира
процесния имот е взело решение дяловото разпределение на топлинната енергия да бъде
извършвано от конституираното по делото третото лице - помагач „Т.ООД, като на
24.11.2004г. е сключен и договор за извършване на тази услуга.
Процесния имот е с абонатен № 384632, което се установява от представеното
извлечение от сметки от въззивника/ищеца/, както и че за периода от м. 05.2014г. до м.
04.2017г г. включително са издадени фактури за ползвана топлинна енергия и суми за
дялово разпределение на обща стойност 3411.77 лева - главница и 417.47 лева лихва.
От „Т.ООД - трето лице - помагач на страната на ищеца са представени три броя
справки за разходи за топлинна енергия на процесния имот за период 01.05.2014г. -
01.05.2015г., 01.05.2015г. - 01.05.2016г., 01.05.2016г.-01.05.2017г.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована, се установява следното:
3
Общите топломери са отчитани редовно и топлинното разпределение в абонатните станции
са определяни правилно, като ищецът е приспаднал за своя сметка технологични разходи.
Вещото лице е констатирало и посочило, че спрямо абоната, т.е. ответника, не е
спазена методиката към НТ, в частта й за разпределение на ТЕ. Методиката за
разпределение на ТЕ за БГВ е нарушена. Установени са неточности при разпределение на
ТЕ за сградна инсталация, дължащо се на установена неточност в ползваните при
изчисление стойности на отопляемите обеми за целия процесен период, а за сезон 2015-
2016гг., освен това и на неточност в ползваната стойност на инсталираната мощност в СЕС.
Неточностите при определяне на ТЕ за БГВ и наТЕ за СИ в СЕС са довели до съответни
неточности при определяне на ТЕ за отопление на имота в СЕС, както и до промяна в
процента на ТЕ за СИ в СЕС.
Съгласно заключението на експерта, при разполагаемите данни може да се определи
правилно само стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване,
потребена от абоната, но не и стойността на ТЕ за отопление. Стойността за сградна
инсталация и за отопление на имота, предвид наличието на данни за всички абонати в
процесната сграда - етажна собственост, могат да бъдат определени само от фирмата за
дялово разпределение. В заключението е посочено, че фактурираните на абоната суми са
верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер в АС и от ФДР, като
по пера за процесния период те са по констатациите за възложените на абоната суми. Тези
суми съответстват на дяловите разпределения на ТЕ по сезони, но не отразяват експертната
оценка за самите разпределения. В с.з. пред първата инстанция вещото лице е посочило, че
отчитането на потребената топла енергия на този абонат не е вярно и не може да бъде
преизчислено от вещото лице поради липса на данни за консумацията на останалите имоти.
По делото е назначена и приета и съдебно-икономическа експертиза, по която вещото
лице е дало заключението си въз основа на предоставените от ищеца данни за прогнозно
начисляване на ТЕ на абоната и изравнителните сметки, изготвени от ФДР, които както се
установява от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, са неправилно
извършени.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства.
РСВ. е отхвърлил предявените искове, като се е позовало на заключението на вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза, според която вещото лице е констатирало,
че методиката за разпределение на ТЕ за БГВ е нарушена. Налице са неточности при
определяне на ТЕ за БГВ и на ТЕ за СИ в СЕС, които са довели до съответни неточности
при определяне на ТЕ за отопление на имота в СЕС, както и до промяна в процента на ТЕ за
СИ в СЕС. В случая фирмата за дялово разпределение ФДР/ е нарушила методиката за
целия процесен период като корекциите са във възможност само на ФДР, тъй като само ФДР
разполага с данни за потреблението на ТЕ от всички абонати в СЕС, поради което е
невъзможно в производството да се извърши преизчисляване на ТЕ на ответника.
При така установената фактическа обстановка ОС-В. приема за установено от правна
страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
4
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за енергетиката и по чл. 86 ЗЗД
Между страните не е спорно, а и от данните по делото е установено,че договорното
правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в
сила от 2003 г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на
ищцовото дружество, публикувани на 11.07.2016г. във в.“Монитор“. Не е спорно по делото,
а и е установено от представения Нотариален акт за покупко - продажба , че ответника е
собственик на процесния имот – апартамент в режим на етажна собственост. В случая
договорното правоотношение за покупко-продажба на топлинна енергия е възникнало без да
5
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите на ОУ – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма
доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради
което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия
режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на
сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото
от него договорно правоотношение възниква между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този
договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично
потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
По делото не е спорно, а и от приложените договори се установява, че през
процесния период „Т.ООД – С. - третото лице помагач на страната на ищеца е извършвало
услугата дялово рпазпределение на топлинната енегрия между потребителите на сгради
етажна собственост, включително и по отношение консумацията на топлинна енергия за
имота на ответника.
От данните по делото се установява, че в Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото има данни, ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 2 от ЗЕ на потребителите се фактурира консумираната топлинна
енергия въз основа на действителното им потребление. В конкретния случай предмет на
установяване са вземания за ТЕ за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2017г.
По отношение доставката на топлинна енергия по делото е назначената и приета СТЕ
и със същата е даден отговор на въпроса относно начина на извършване на дяловото
разпределение и размера на дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот,
за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, съответно стойността на
потребената от ответника топлоенергия през исковия период. Съгласно заключение, спрямо
абоната/ответника/ не е спазена методиката към наредбите за топлоснабдяването /НТ/, в
частта й за разпределение на ТЕ. Методиката за разпределение на ТЕ за БГВ е нарушена.
Установени са неточности при разпределение на ТЕ за сградна инсталация, дължащо се на
установена неточност в ползваните при изчисление стойности на отопляемите обеми за
целия процесен период, а за сезон 2015-2016гг., освен това и на неточност в ползваната
стойност на инсталираната мощност в СЕС.
Неточностите при определяне на ТЕ за БГВ и на ТЕ за СИ в СЕС са довели до
съответни неточности при определяне на ТЕ за отопление на имота в СЕС, както и до
промяна в процента на ТЕ за СИ в СЕС, т.е. експертизата е установила, че фирмата за
дялово разпределение е нарушила методиката за целия процесен период така, че корекциите
са във възможност само на ФДР, тъй като само ФДР разполага с данни за потреблението на
ТЕ от всички абонати в СЕС. В експертизата вещото лице е направило преизчисления на
топлоенергията на ответника за битово горещо водоснабдяване за процесния период, но това
е само едно от перата, които подлежат на изчисляване. За да се определи реално потребеното
6
количество ТЕ, следва да се извърши и преизчисление по останалите пера, а именно за
реално потребена ТЕ за имота и за сградна инсталация, което формира и дължимия размер
на дяловото разпределение. Това преизчисление обаче може да се извърши само от ФДР, тъй
като тя разполага с данни за консумацията на останалите имоти, като в съдебното
производство и при така установените данни по делото е невъзможно да се извърши
преизчисление на ТЕ на ответника.
Следователно при тези данни по делото исковата претенция на въззивника/ищеца/ за
установяване дължимостта на процесните суми за потребена и незаплатена топлинна
енергия е недоказан.
Следва да се отбележи, че заключението на приетата СТЕ не е оспорено от
въззивника/ищеца/.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивната страна са
неоснователни. Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се
отразява върху правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след
обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби и на
съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора на въззивната страна „Т.С.” ЕАД не се следва присъждането
на разноски.
На ответната по жалбата страна О. Е. Ц. не се следват разноски, същата е
представлявана от особен представител на разноски на ищеца, съгласно чл.47, ал.6 ГПК.
По изложените съображения, В.ският ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №594 от 18.12.2022г. по гр.д. №965 по описа за 2021г. на
РСВ..
Решението е постановено при участие на третото лице - помагач на ищеца - „Т.ООД -
С..
7
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8