РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Видин,20.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: А. П.
Членове:
с участието на
секретаря И. К. и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П.
гражданско дело № 427 описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на В.Н.Ц., с ЕГН **********,*** 252 против И.Г.М. *** , ЕГН **********
с правно основание чл.79 ал.1, във вр. с чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в
исковата молба , че между него и ответника бил сключен договор за заем в
писмена форма на 30.11.2008 г., съгласно който договор ищецът е предоставил на
ответника в заем сумата от 45 000 лева, която ответника следвало да върне до
30.12.2011 г., но последния не изпълнил задължението си и до настоящия момент.
Поддържа , че ответникът му дължи както сумата от 45 000 лева , така и
мораторна лихва в размер на 34 305,38 лева , считано от от 01.01.2012 г. до
01.12.2016 г. – датата на постъпване на исковата молрба в съда. Претендира се и
законна лихва от 01.12.2016 г. до окончателното издължаване на сумата.
Ответникът И.Г.М. оспорва иска. Твърди, че подписа положен под
договора за заем не е негов. Поддържа , че посочената сума никога не му е била
предоставяна от ищеца, нито е поемал ангажимент да получи и респ. да върне
сумата. Излага, че договора за заем е реален договор и контракт възниква мужду,
страните с предаване на заемната сума. Прави се вдъзражение и за погасяване по
давност, както на главницата, по отношение на която е уговорен падеж за всяка
една вноска , така и на лихвите. Иска се да бъде отхвърлен иска изцяло.
Видинският окръжен
съд,
като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото
страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна :
Видно от договор за
паричен заем от 30.11.2008 г.., представен от ищеца
в оригинал, между ищеца в качеството на заемодател и ответника - в качеството
на заемател е подписан договор за паричен заем. Договорът се оспорва от
ответника като във връзка със заявеното оспорване съдът е указал на ответника,
че негова е доказателствената тежест да докаже твърденията си. В изпълнение на
указанията е назначена съдебнографическа експертиза. Заключението на тази
експертиза е изслушано и прието , неоспорено от страните. Съгласно същото
спорните съкратени и пълен подпис в реквизитите“Подпис на зеемателя“ в договор за заем от 30.11.2008 г. са
изпълнени от И.Г.М. , както и спорните цифрови и буквени ръкописни записи в
същия договор са изпълнени от ответника И.Г.М..
Съдът намира, че
ответникът не е провел успешно оспорване автентичността на договора за заем и
същият установява, че между страните е сключен процесният писмен договор за
заем от 30.11.2008г., по който заемодателят-ищец се задължава да предостави на
заемателя сумата от 45 000 лв., представляваща паричен заем, който заемателят
се задължава да върне на три равни годишни вноски в срок до 30.12.2011г. В
договора не са уговорени лихви.
В договора за заем е
записано в чл.7, че заемателят се задължава да върне заемната сума в
уговорените срокове.
При така установеното от фактическа страна Съдът намира, че предявеният иск
е доказан в
основанието си.
Главният
спорен въпрос по делото е дали е налице реално предаване на заемната сума,
необходимо условие за валидно сключен договор за заем, т.е. дали е налице
валидно облигационно правоотношение между страните по делото.
Договорът за заем за потребление е
неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен –
правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на
тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата
валута и размер в срок от 1 месец от поканата /арг. чл. 240, ал. 3 ЗЗД/, ако
друго не е уговорено от страните. Посоченият договор има своята регламентация
в чл. 240, ал.1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за него.
Според тази дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещ в същия вид, количество и качество. Т.е. договорът за заем
е неформален и реален. Това обуславя моментът на сключването му - когато е
постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на паричните
средства на заемополучателя. Срещу задължението на заемодателя да предаде
паричната сума кореспондира задължението на заемателя да я върне в уговорения
срок, включително и с лихва, ако такава е уговорена. Фактическият състав на
договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои
от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за
връщане на предоставената на заем сума, респективно по установителния иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца
- заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника - заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Това е факт, от който ищецът черпи благоприятни за себе си правни последици и
от недоказването му за него са и последиците от неустановяването му. Ответникът
провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици /така
решение № 142/07.10.2016 г. на ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение №
174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г., IV
г.о., решение № 142/27.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5917/2014 г., IV г.о.,
решение № 69/24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 584/2010 г., III г.о./.
От договор за заем на парична сума с
нотариална заверка на подписите, сключен на 30.11.2008 г. между
страните в настоящото съдебно производство, се установява, че те са постигнали
съгласие за пораждане правните последици на договора за потребление. Поради това, както вече се посочи, основното
спорно по делото обстоятелство, съгласно защитата на длъжника по претенцията на
кредитора, представлява фактът, дали ищецът фактически, реално е предоставил на
ответника сумата от 45 000 лв. като заем съобразно постигнатото между тях
съгласие.
По спорния между страните въпрос по делото
въззивният съд приема следното:
Същинското съдържание на договора за заем
следва да се търси във волеизявленията на страните и поетото задължение за
връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в
текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер,
което съдът съобразява при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При
спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, от значение е
попълненото, съдържание на договора, както и скрепеното с подпис свидетелстващо
изявление в
процесния договор, „взех заем: 45 000/с
цифри и с думи / лв.“ така и решение № 123/02.05.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 959/2011 г., III г.о., решение № 317/23.02.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 1238/2014 г., IV г.о./. Оспорването на подписите на ответника в документа , както
е посочено по-горе не е доказано.
По същество искът за сумата 45 000 лв. е основателен и
следва да бъде уважен. На дата 30.11.2008 г. страните са сключили писмено договор за заем, ,
като в договора е отразено: Аз , И.Г.М.,
адрес ЕГН днес 30.11.2008 г. гр.Видин, взех заем 45 000 лева за периода
30.11.2008 г от заемодателя В.Н.Ц.. Уговорени за задължения и условия на
заемателя. Под уговорените годишни вноски за връщане на заема , посочени в
таблицза , отново стои подписа на ответника , под текста“приемам датите за
връщане заемът по табличното разпределение по дати: Подпис на заемателя. От посочените
две клаузи на договора недвусмислено се установява съгласието на страните за
сключване на договора за заем. Следва да
се отбележи , че Договорът представлява разписка за получаване на
процесните 45 000 лева,
тъй като съдържа недвусмислено признание за получаване на сумата. При така
обективираното съдържание на договора, задължението на заемодателя се явява
изпълнено, за което свидетелства подписът на ответника в договора. Макар ответникът да оспорва, че е получил процесната сума, то
неговото признание, че е получил сумата на основание договор за заем, е
инкорпорирано в представения договор. Поради това, неоснователно се явява
възражението на ответната страна, че фактът на предаване на процесната сума не може да
бъде доказан само с договора за заем, който сам по себе си представлява
разписка. Договорът е подписан от И.Г.М.. Същият представлява разписка и тъй като въпреки, че е оспорен в преклузивните срокове по чл. 193 ГПК относно
авторството/автентичността му от ответника, което не е доказано, то
договорът като частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална
доказателствена сила и като такъв удостоверява факта, че изявлението за
получаване на процесната сума, което се съдържа в него, е направено от лицето,
което го е подписало. В решение № 20/02.02.2011 г. на ВКС по гр.д. №
620/2010 г., IV г.о. се приема, че „подписът на получателя, потвърждаващ
изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено
основание, представлява изявление за получаване“.
Действително съдържанието на договора за
заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото
задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни има свидетелстващ
характер – решение № 235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1362/2016
г., IV г.о. Същото е прието и в решение № 43/26.03.2015 г. на ВКС по гр.д.
№ 4638/2014 г., III г.о. – при наличие на частни свидетелстващи
документи, подписани от страните, които са ги съставили , които не са оспорени/в случая са оспорени , но оспорването не е доказано/, същите съставляват доказателство, че
изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и
удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени. В конкретния
случай признанието на ответника е обективирано в процесния договор, който е
сключен преди да започне настоящото производство, т.е. в договора се съдържа
извънсъдебно признание на факта за получаване на заемната сума. Следователно
доказателственото средство релевантно за спора, е писменият договор, който
инкорпорира извънсъдебното признание на ответника, който договор както беше
посочено се ползва с материална доказателствена сила, тъй като се признава
неизгоден за нея факт, а авторството на документа не е оборено. В тази връзка
следва да се посочи, че изгодните обстоятелства, обективирани в обясненията на
страните по материалното правоотношение пред съда, представляват фактически
твърдения, подлежащи на доказване с всички допустими доказателствени средства,
за разлика от тези, които удостоверяват неблагоприятни за страната факти,
поради което и представляват по своето правно естество признание. А признанието
на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства
по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл.
175 ГПК. Следователно, с оглед на всички събрани по делото доказателства от
обективираните в договора за заем признания на ответника по несъмнен начин се
установява правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е предоставил в заем на
ответника на 30.11.2008 г. сумата
от 45 000 лв.,
като по този начин е породено правното действие на твърдения договор за паричен
заем – за ответника /заемателя/ е възникнало договорното парично задължение за
връщане на заемодателя заетата сума.
Договорът е реален, защото единият елемент
от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а
ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият
състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще
се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването
може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за
връщане /така решение № 379/06.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 171/2012
г., IV г.о. и решение № 478/11.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013
г., IV г.о./.
Отделно от дотук изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Същото правило се прилага съответно и за тълкуването на
едностранните сделки, на волеизявленията, които не са едностранни сделки, както
и на всички изявления на страните, отправени една към друга във връзка с
осъществяването на гражданските правоотношения. Тълкуването на писмения договор
за заем се извършва въз основа на текста му. Същевременно обаче при тълкуването
трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на страните и
изявленията им при сключването на договора за заем. В настоящия случай, освен
разписката, са налице две изявления
по отношение на задължението на заемателя „да върне“ процесната сума съдържащи
се в договора. Реалният елемент от договора, а именно получаването на паричната
сума се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне“, а не
„да даде“ нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е
да установи отрицателния факт на неполучаването /така решение № 235/27.09.2016
г. на ВКС по гр.д. № 1362/2016 г., IV г.о., решение № 478/11.02.2014 г. на ВКС
по гр.д. № 2670/2013 г., IV г.о. и решение № 379/06.01.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 171/2012 г., IV г.о./. Действително в отговора на исковата
молба се сочи, че не било налице реално предаване на сумата, но при наличието
на обсъжданите изявления на длъжника в договора за заем, доказателства
установяващи отрицателния факт на неполучаването не са ангажирани от него. С
оглед на изложените дотук съображения за наличието на разписка съдържаща се в
договора за заем, изявленията на длъжника в от договора, съдът намира, че в
тежест на ответника е било да установи, че не е получил реално 45 000 лв. по договора за
заем. Той не е направил това, като неоснователно ответникът по делото е оспорил
получаването на заема, засвидетелствано чрез подписа му и останалите негови изявления.
Не е въвел и доказал и твърдение, че паричната сума е получена на друго правно
основание, различно от твърдяното в исковата молба.
С оглед на изложеното, съдът приема, че от
представения писмен договор за заем от 30.11.2008 г., с необорена от ответника автентичност /авторство е изпълнен фактическия състав
на договор за заем между страните по делото - 1/ съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Възражението на ответника, че задължението
му към ищеца в размер на 45 000лв.- главница е погасено с изтичане на давността по
чл.110 ЗЗД, е неоснователно. Това е така, защото вземането на ищеца по Договора
за заем не е за
периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части (по аргумент за противното от чл.66 ЗЗД). Приложим в случая е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД,
поради което към 25.05.2015г., респ. към 27.07.2015г., искът за сумата 667.88
лв не е погасен по давност. В т.см. съдът съобрази решение №261/12.07.2011г. по
гр. дело №795/2010г., ІV г.о., ГК, ВКС.
По отношение на иска за забавено плащане в
размер на законната лихва , за времето
от 01.01.2012 г. до 01.12.2016 г. съдът намира , че
предявеният иск е неоснователен. В договора няма уговорено обезщетение за
забавено плащане и в такъв случай обезщетението се дължи от датата на писменото
поискване. По делото няма данни ищецът да е отправял писмена покана до
ответника за заплащане на мораторна лихва , поради което момента на писменото
поискване следва да се счете , че е исковата молба. От този момент се дължи
законна лихва върху главницата. Ако се приеме , че искането за присъждане на
обезщетение за забавено плащане, то следва да се разгледа направеното възражение
за погасяване по давност на пренецията. Основателно
е възражението на ответника за погасяване на задължението за лихви с изтичане
на тригодишна давност. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Вземането на ищеца за договорна лихва в размер на сумата 34 305,38 лева е погасено по давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба, тригодишният срок за заплащането й е изтекъл. В
т.см. е и направеното изявление от процесуалния представител на ответника, в отговора на исковата молба .
Предвид
изхода на делото и частичното уважаване на предявения иск и на основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметката
на ВОС сумата 1800 лева, ДТ за образуване на дело, определени съобразно уважената
част на исковата претенция,както и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.78,ал.7 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на ВОС сумата от 1372,21 лева дължима държавна такса за образуване на
дело по иска за обезщетение в размер на законната лихва в размер на 34305,38
лева, както и 5 лв. за сл.издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Видински окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.Г.М. *** , ЕГН **********
да заплати на В.Н.Ц., с ЕГН **********,***
252 сумата в размер на 45 000/четиридесет и пет хиляди / лева, по договор за заем между страните от 30.11.2008 г., ведно със законната
лихва върху тази сума , считано от 01.12.2016 г. /датата на предявяване на
иска/ до окончателното й издължаване.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В.Н.Ц., с ЕГН **********,*** 252 против И.Г.М.
*** , ЕГН ********** за сумата от 34 305 ,38 лева , представляваща обезщетение
за забавено плащане върху дължимата главница по договор за заем от 30.11.2008
г.
ОСЪЖДА И.Г.М. *** , ЕГН ********** да
заплати ПО СМЕТКАТА на ВОС сумата 1800 лева, ДТ за
образуване на дело, определени
съобразно уважената част на исковата претенция, както и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист
ДТ за образуване на дело.
ОСЪЖДА В.Н.Ц., с ЕГН **********,*** 252 да
заплати ПО СМЕТКАТА на ВОС сумата 1372,21 лева дължима
държавна такса за образуване на дело по иска за обезщетение в размер на
34305,38 лева,за времето от от 01.01.2012 г. до 01.12.2016 г както и 5 лв. за сл.издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните по реда на въззивното обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :