Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 11929 по описа на съда за 2016 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове от И.С.И. против С.В.С., ЕГН: **********,
с правно основание чл.109 от ЗС
и чл.31 ал.2 от ЗС.
Ищцата твърди, че с
ответника са съсобственици на:
1/ СГРАДА НА ДВА ЕТАЖА С МАНСАРДЕН ЕТАЖ, построена в дъното на *** от кв. 40 по плана на 25-ти подрайон на гр. Варна, построена на етап груб строеж, ведно
с прилежащите части от общите части на постройката и от дворното място. На
кадастралната карта на гр. Варна имотът е отразен като сграда с идентификатор №
***. Твърди, че този имот е съсобствен, при квоти
за И.С.И. 15.90% ид.
части, за С.В.С. 15.90% ид. части, *** с обща квота 35.70% ид. части в СИО, *** В.С. и ***с обща квота 32.50% в СИО,
2/ ГАРАЖ С ДВЕ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ, със застроена площ от 36.00 кв. метра,
ведно с прилежащите
части от общите части на гаража и дворното място, представляващо УПИ № ***
от кв. 40 по плана на 25-ти подрайон на гр. Варна. На
кадастралната карта на гр. Варна имотът е отразен като сграда с идентификатор №
***, при равни
квоти по ½ ид.ч. за И.С.И. и С.В.С.. Излага,
че тези две самостоятелни сгради се намират в съсобствено
дворно място с площ от 717 кв. метра, с административен адрес в гр. Варна, ул.
„*** с
идентификатор ***
по КККР на гр. Варна.
Твърди се, че тази съсобственост е
възникнала за И.С.И. и С.В.С. съгласно съдебно решение № 2/31.01.2014
год., постановено по гр. д. № 1578/2000 год. по описа на ВРС - XVII-ти състав, влязло в законна сила
на 28.01.2015 год.
Ищцата твърди, че е
собственик и на 31.8% ид. части от
дворното място, в което се намират горецитираните
сгради, което съставлява ПИ с идентификатор № 10135.2553.328, с номер по
предходен план: 840, 841, и площ от 717 кв. метра по кадастрална скица, а по
документи за собственост - 730 кв. метра.
Ищцата излага, че
собствеността върху ½ ид. част от 31.8% ид.
части от описаното дворно място е установена с влязло в законна сила съдебно
решение по допускане на делбата по гр. д. № ***. по описа на ВРС - XXV-ти състав, а другата 1/2 ид. част от 31.8% ид.
части е придобита въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот на ***, per. № *** в КЧСИ, с район на действие при ВОС,
постановено по изп. д. № ***, влязло в законна сила на 10.11.2010
год. и вписано в книгите за вписване на ***, н. д. 30.
Твърди ,че притежаваните от ищцата 31.8 % ид. части
от описаното по-горе дворно място са прилежащи към притежаваното от нея жилище
с идентификатор с ***,
находящо се в сграда 1 в цитирания поземлен имот.
Ищцата твърди, че
през 2012-та год. ответникът С.С. извършва фактически
действия, с които възпрепятства достъпа на ищцата до описаните имоти, както и
до западната част на парцела, изразяващи се в монтирането на следните две
врати, а именно: а/ врата с едно крило, изработена от ПВЦ, бяла на цвят, с
приблизителни размери височина 1.70 метра и широчина 1.00 метър, б/ врата,
изработена от железни профили, боядисана в зелен цвят, състояща се от две
крила, с приблизителни общи размери на вратата: височина 2.20 метра и обща
широчина 1.70 метра, като широчината на отваряемата
част е 1.00 метър, и широчината на неотваряемата част
е 0.70 метра. Твърди се ,че тези врати са постоянно заключени, ключът от тях се
държи единствено от ответника.
Ищцата, твърди че е
искала ключове за вратите, за да й бъде осигурен достъп.
И.И. твърди, че жилищната сграда с идентификатор *** (в дъното на парцела) и гаражът с идентификатор
** се ползват
единствено и само от ответника и тя е лишена от възможността да ползва тези
имоти съобразно притежаваната от нея идеална част. Счита, че за нея е налице
правен интерес от претендиране на обезщетение по чл. 31, ал. 2, от ЗС. С
Нотариална покана с per.
№ 5916, т. 1, акт 42/05.05.2005 год. по регистъра на
Нотариус ***, per. № ***, ВРС, връчена на С.В.С. на 09.05.2005
год., писмено е поискала ответникът да й заплаща съответното обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС за жилищната сграда в дъното на дворното място с
административен адрес в гр. ***.
Относно гаража с
идентификатор ***
твърди, че поканата за заплащане на обезщетение е отправена писмено от ищцата
до ответника с писмената молба за откриване на производство по сметки с правно
основание чл. 286 от ГПК (отм.) , подадена от нея по гр. д. № ***. по описа на XXV-ти състав. Тази претенция по чл. *** била приета
за съвместно разглеждане в делбеното дело с
Определение на ВРС № 2/05.01.2011 год., постановено по гр. д. № 1578/2000 год..
Моли съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника,
на осн.чл.109 от ЗС да прекрати неоснователните си
действия, изразяващи се в монтиране на следните две врати в съсобствено
дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор № ***, с номер по предходен план: 840, 841,
и площ от 717 кв. метра по кадастрална скица, а по документи за собственост -
730 кв. метра, а именно: а/ врата с едно крило, изработена от ПВЦ, бяла на
цвят, с приблизителни размери височина 1.70 метра и широчина 1.00 метър, б/
врата, изработена от железни профили, боядисана в зелен цвят, състояща се от
две крила, с приблизителни общи размери на вратата: височина 2.20 метра и обща
широчина 1.70 метра, като широчината на отваряемата
част е 1.00 метър, и широчината на неотваряемата част
е 0.70 метра, като премахне тези врати.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание
чл. 31, ал. 2, от ЗС да заплати на ищцата обезщетение в размер на сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на паричното задължение, която сума представлява обезщетение за
ползването на притежаваните от молителката 15.9% ид.
части от гореописаната ЖИЛИЩНА СГРАДА (идентификатор ***) за периода от
07.09.2011 год. до 07.09.2016 год. и която включва 60 месечни наемни вноски, всяка
на стойност от по 150 лв. месечно, както и сумата в размер на 853,18
лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка една от месечните
главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата
от 02.10.2013г. до 05.10.2016г.
Моли
съда, да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 31, ал. 2, от ЗС, да
заплати на ищцата обезщетение в размер на сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на паричното задължение, която сума представлява обезщетение за
ползването на притежаваната от молителката 1/2 ид. част от гореописания ГАРАЖ
(идентификатор 10135.2553.328.7*** и сумата в
размер на 853,18 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка една от
месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална
дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г. Претендира всички разноски по делото -
съдебно-деловодни и за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор,
ответника оспорва предявените искове. Оспорва
твърдението, че е препятствал ищцата за някакъв достъп в дворното място, а още
повече да е монтирал врати в двора, поради обстоятелството че целият имот в
т.ч. и дворното място, са предоставили от май-юни 2000 г. на синът им *** С.В.,
който го владее и към момента, вкл. с допълнителните сгради и дворното място.
Счита искът по чл. 109 от ЗС за неоснователен. Твърди, че ищцата не му е изпращала
покани
В евентуалност, ако
съдът приеме, че е налице законосъобразна и доказана по основание и размер
претенция по исковете за обезщетение, то прави възражение за изтекла тригодишна
давност на периодичните плащания по всяко едно от тях, считано от датата на
завеждане на исковата молба, на осн . чл. 111 ал. 1
б. „в" от ЗЗД.
Предявява
насрещни искове. С.С. излага, че И.С.И. не го допуска
до собствения му сутеренен етаж в жилищната сграда в гр. ***, съгласно
нотариален акт № ***
Районен съд - Варна, поради което поискал на осн. чл. 31 ал. 2 от ЗС същата считано от
01.09.2009 г. да му заплаща сумата от 500 /петстотин/ лева – с Нотариална
покана per. ***и Констативен протокол акт№ *** г. на нотариус ***. Твърди, че И.С.И. не го допуска и до
собственото му таванско помещение в жилищната сграда в гр. *** съгласно
нотариален акт № ***
Районен съд - Варна, поради което поискал на осн. чл.
31 ал. 2 от ЗС същата считано от 24.01.2011 г. да му заплаща сумата от 70 лева
- Нотариална покана per. № 3108/ 01.08.2014 г. и
Констативен протокол акт № *** на нотариус ***, считано от 01.08.2014 г.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди И.С.И. ЕГН **********, да му заплати сумата
от 14250 /четиринадесет хиляди двеста и петдесет/ лв., представляваща
обезщетение за недопускане в периода 01.08.2014 г. до 20.01.2017 г. до
сутеренен етаж в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния
иск в съда-20.01.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и след допуснато увеличение на
иска сумата в размер на 1928,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху
всяка една от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, с начална дата от 01.08.2014г. до
20.01.2017г., ведно с
присъждане и на сторените съдебно - деловодни разноски по списък по чл. 80 от ГПК.
Моли
съда, да постанови решение с което да
осъди И.С.И. ЕГН **********, да му заплати сумата от 2035 /две хиляди тридесет
и пет/ лв., представляваща обезщетение за недопускане в периода 01.08.2014 г.
до 20.01.2017 г. до таванско помещение в гр. Варна, ул. „Бели лилии" №
11а, считано
от датата на подаване на насрещния иск в съда-20.01.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, както след допуснато увеличение на иска и сумата в
размер на 269,98 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка една от
месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална
дата от 01.08.2014г. до 20.01.2017г., ведно с присъждане и на сторените
съдебно - деловодни разноски по списък по чл. 80 от ГПК.
И.И. оспорва предявените насрещни искове. Оспорва твърдението
на ответника за това, че целият имот, в т. ч. и дворното място се владее от ***
С.В. от м. май-юни, 2000 год. Оспорва твърдението на ответника за липса на
влязъл в сила съдебен акт досежно идеалните части от
дворното място. Счита за нееоснователни твърденията
на Сп.С., за това, че западната част от двора била собственост на *** С. (брат
на ответника) и съпругата му Соня Спасова. Твърди, че дворното място, в което
са изградени сгради с №№ 1-7, в т ч. и процесните,
има характеристиките на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Твърди, че ответникът
С.С. има ключове от процесиите имоти, посещава тези
имоти и пребивава в тях. След приключването на делбеното
дело, от решенията по които страните черпят права, между страните е имало
спорове по повод ползването на тези имоти.
Счита, че ищеца по
насрещния иск претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2, от ЗС за сутеренен етаж
и таванско помещение в сграда № *** в ПИ № ***. „Сутеренният етаж" всъщност е
етажът, на който са разположени принадлежащите избени помещение с ***, а „таванското помещение над детската
стая" няма статут на самостоятелен обект в сграда и е прилежащо към
жилището с ид. № *** Твърди че и двете помещения, за които
се претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2, от ЗС, са прилежащи към жилищния
имот на Ив.И..
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
С решение № ***.
по гр.д. № 4639/2007г. на ВКС е допуснато да се извърши делба между И.С.И., С.В.С.,
*** ***
В.С. и *** на
сграда на два етажа, с мансарден етаж построен в дъното на *** от
кв.40 по плана на 25-ти подрайон на гр.Варна, при съседи: от две страни улици,
парцел *** и парцел ***, с административен адрес в
гр.Варна ,ул. Бели лилии № 11а, със застроена площ от 63,25 кв.м. и разгърната
площ от 197,10 кв.м., построена на етап груб строеж, ведно с прилежащите части
от общите части на постройката, при квоти както следва: по ***за
И.С.И. и С.В.С., 26 061/73 000 ид.ч. за ***.
при условията на СИО и 23 725/73 000 ид.ч. за *** В.С. и ***при условията
на СИО. С решение № 316/2010г. на ВКС по гр.д. № 1108/2009г. е оставена без
уважение молбата за отмяна на горепосоченото решение.
С решение от 03.04.2003г. на ВРС по гр.д. № 1578/2000г. е допусната делба
на жилище заемащо първи етаж от жилищната сграда находяща се в гр.Варна, ул.
Бели лилии 11, състоящо се от входен коридор, дневна, хол,спалня, детска стая,
кухня,входно изолацинно антре,баня, тоалет, избено помещение-1 и 2 под хола и
дневната, от тавана помещението над детската стая 31,8% ид.ч. от общите части
на сградата, от тоалетната коридора противорадиционното помещение в избата от
тоалетната и коридора в тавана и
дворното място, цялото от 730 кв.м.представляващо ***
от кв.40 по плана на 25-ти подраион на гр.варна между И.С.И. и С.в.С. при квоти
по ½ ид.ч. С решение по в.гр.д. № 917/2003г. на ВОС е допусната делба на
гараж с две избени помещения със засторена площ от 36 кв.м.,ведно с
принадлежащите части от общите части на гаража и дворното място, находящ се в
гр*** да се извърши между И.С.И. и С.В.С. при равни части.
Видно от удостоверение изх.№ 46/00 на ВРС по гр.д. № 46/2000г. е
прекратен бракът сключен на 14.05.1974г. между И.С. *** и
С.В.С., като съпругата ще носи предбрачното фамилно име ***.
Решението влязло в законна сила на 20.07.2000г.
С решение № 2 /2014г. по гр.д. № 1578/2000г. на ВРС е постановено да бъде
изнесен на публична продан следния недвижим имот на сграда на два етажа, с
мансарден етаж построен в дъното на УПИ VІ-840,841 от кв.40 по прлана на 25-ти
подрайон на гр.Варна при съседи: от две страни улици, парцел *** с
административен адрес в гр***, със застроена площ от 63,25 кв.м. и разгърната площ
от 197,10 кв.м., построена на етап груб строеж, ведно с прилежащите части от
общите части на постройката, при квоти както следва: по 11 607/73000 ид.ч.
за И.С.И. и С.В.С., 26 061/73 000 ид.ч. за ***.
при условията на СИО и *** за *** В.С. и ***при условията на СИО. Като с
решение на ВОС № 1416/20.10.2014г. е отменено това решение в частта с която е
постановено да бъде изнесен на публична продан гараж с две избени помещения,със
застроена площ от 36 кв.м., ведно с прилежащите части от общите части на гаража
и от дворното място находящ се в гр.***, построен в дворно място
представляващо *** от кв.40 по плана на 25-ти подрайон на гр.Варна при
начална цена определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата
сума се разпредели между съделителите по 11 607/73000 ид.ч. за И.С.И. и С.В.С.,
26 061/73 000 ид.ч. за ***. при условията на СИО и 23 725/73 000 ид.ч. за ***
В.С. и ***при условията на СИО и е постановено
сумата да се разпредели, съобразно квотите: именно ½ ид.ч. за И.С.И. и
½ ид.ч. за С.В.С..
С постановеление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2010г. *** с районна действие ВОС на И.С.И. е възложен ½ ид.ч.
от жилище, апартамент на първи етаж от триетажна жилищна сграда ,находяща се в
гр.***, представляващ самостоятлен обект в сграда с
идентификатор ***по КК,ведно с ½ ид.ч. от прилежащите му
избенио помещение №1, цялото с площ от 19,98 кв.м.,1/2 ид.ч. от принадлежащото
му избено помещение № 2, цялото с площ от 17,98 кв.м. и1/2 ид.ч. от таванското
помещение над детската стая, ведно с ½ ид.ч. от 31,8 % ид.ч. от общите
части на сградата и от дворното място в което същата е построена, цялото с площ
от 730 кв.м.,съставляващо имот с идентификатор ***
От заключението на вещото лице на
в.л. Ш.Х. по СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че на мястото в имот № *** с
площ от 717 кв.м. има преграждане на две места, първото е в източната част, отразено
в представена скица в син цвят. Под издадения балкон на жилищна сграда №1 в
имота е монтирана алуминиева врата. При огледа е била заключена. В продължение
от монтираната врата до съществуващата ограда от към улица Бели лилии, на два
реда с обща височина -1,55 м и дължина 4м. са монтирани метални решетъчни пана /различен
тип/. В частта под решетъчните пана има изградена малка подпорна стена /поради
денивелацията на терена/, която разделя на две нива терена, горно откъм подхода
на улицата и към жилищната сграда и втори терен на юг за паркиране в имота.
Второто преграждение е между жилищни сгради ***,
отразено в представената скица с червен цвят. На място има монтирана метална
врата закрепена на метална тръбна рамка, която е в две части –подвижна с
размери 0.90 м на 1.90 м и стационарна с размер -0.80-1.90 м. Видно от
снимковия материал в долната част са плътни, а в горната-ажур. Металната тръбна
рамка е с размери -2.20м.-1.70м.
Представено е заключението на вещото лице на в.л.Р.П. по СТЕ, в което се
сочи че за периода 01.08.2014г. до 20.01.2017г. за избено помещение с площ от
19.98 кв.м. и избено помещени ес площ от 17.98 кв.м., таванско помещение над
детска стая с площ от 13.75 кв.м. и ид.част от 31.8% от общите части на сградата
е ,както следва за изба № 1-745 лв., за изба № 2 -671 лв. И за таванско
помещение -513 лв. Пазарната наемна цена за периода от 07.09.2011г.-до
07.09.2016г. за сграда с идентификатор *** общо 31 416 лв. За гараж с две
избени помещения със застроена площ 36 кв.м. е 3222 лв. Това заключение е оспорено, поради което съдът е назначил
повторно. Съдът възприема повторното заключение, дадено от в.л. М. Т. по СТЕ,
като по-пълно, аргументирано и всеобхватно. От заключението на вещото лице по
повторна СТЕ на в.л.М. Т. се установява, че пазарната наемна цена за периода от
07.09.2011г.-до 07.09.2016г. за сграда с идентификатор *** общо 31 523 лв. За
гараж с идентификатор *** с две избени с функция гараж с избени помещения
е 9 068,54 лв., при функция склад е -8 164,80 лв. –пазарната
наемна цена за периода 01.08.2014г. до 20.01.2017г. за избено помещение № 1 с
площ от 19.98 кв.м. е 1 181 лв., за
избено помещение *** с площ от 17.98
кв.м.-1194лв. и за таванско помещение -1061 лв.
От заключението на вещото лице на А.К. по ССЕ се установява, че обезщетението
за забава за процесния период 05.10.2013г.-05.10.2016г. дължимо върху всяка порсрочена
вноска от по 150 лв. за 15.90% ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор *** е
общо 853.18л. ,за ½ ид.ч. от гараж с идентификатор *** в
размер на 852,70 лв. Обезщетение за забава за периода 01.082014г. до
20.01.2017г. върху главница от 500 лв.за сутеренен етаж на имот в гр.Варна, ул.Белите
лилии №11а е 1928.46лв., за таванско помещение при главница 70лв. Месечно е в
размер на 269,98 лв.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ относно дължимото
обезщетение за забава по всяко едно от дедените заключения по СТЕ.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Искра Величкова, дъщеря
на страните, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че
е живяла в имота на *** до момента, в който се омъжила преди 18 години, там останал да живее брат
й. Когато е в България посещава брат си и майка си в имота. От 4 до 6 месеца
пребивава в България. В началото на 2012 г. били изградени две гаражни врати
към улицата „Бели лилии“ до обект № *** до ъгъла, отразен на
скицата, като между ъгъла и обект № 1 било изградено оградно
съоръжение на височина около 2 м., оградата е тънко съоръжение - телена, зелена
ограда, която завършва с бяла врата ПВЦ на височина два метра на един, която
трайно се заключва. Между сграда № 1 и сграда № 2 има зелена врата, която
е 1.50 м. на 2 м., самата врата е плътна
в долната си част с номер на нея поставен - 11, като на всички въпросни врати
също са поставени тези номера 11. Лично баща й С.С.
наблюдавал събарянето на старата ограда от към ул*** те били съборени от двама работници, които той назначил. В
последствие са сложени въпросните гаражни врати, както и това зелено ограждение между улицата и сграда № 1, с прикрепената към
него бяла ПВЦ врата с трайно заключване. Лично свидетелката е видяла да
отключва вратите само баща й през цялото това време. Вратата към улица „Детелина“ не знае кой я е
монтирал, врата, която е до сграда № 2.
От показанията на свидетелката ***, разпитана по искане на
ищцата се установява, че от 12 години живее на ул. ***. Към пътя
има решетки и там има две
коли, едната кола е на С., другата на брат му. Те паркират
до нейния
прозорец. Там има бяла
алуминиева врата, през ъгъла наляво и има една желязна зелена врата и двора е
заключен. С. монтирал тази врата преди четири,пет
години. До задната част на двора И. няма
достъп, там така във вид
на буквата Г има желязна врата.
Тази врата я отваря С., другите нямат ключове.
От показанията на разпитания по делото
свидетел В., син на страните
по делото, ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК се установява, че живее
на *** в гр. Варна, откакто е роден. От 2000г. има достъп,
както и достъп до целия двор.
Обитава апартамент на целия първи етаж на посочения адрес.
В дворното място има една основна врата, която е към улицата ***. Това е метална врата с бетонна основа, зелена на цвят. В двора има още две врати, ПВЦ врата към долната част на двора и
още една метална, която е в задната част, металната врата е светлозелена на
цвят. Тези врати се заключват. Има ключ за тези врати. Не зна кой друг има
ключ за тези
врати. Единствено баща му е виждал да влиза и излиза
през тези врати. Тези врати са изграждани от дядо му
преди доста години.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Негаторният иск е правен способ
за защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие върху
вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава,
смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, тоест на използването на
вещта според предназначението й.
Основателността на
иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни
действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на
собственик в пълен обем.
За да се уважи иска по чл. 109 от ЗС ищецът следва не
само да твърди за наличието на "пречещо" действие, а следва да
обоснове и докаже неоснователност на такова действие и преди всичко - реално
смущаващо правата му фактическо състояние.
В тежест на ищеца е да установи, че върху
собствения му имот е осъществено въздействие, което е довело до различно
отпреди въздействието противоправно състояние. От
своя страна ответникът следва да установи, че е действал правомерно при
създаването на новото състояние в имота на ищеца.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата се легитимира като
собственик на 31,80% ид.ч. от дворно място с идентификатор № ***
имота / решение от 03.04.2003г. на ВРС по гр.д. №***
на ВРС и постановеление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2010г. на ***
рег.№ *** с районна действие ВОС/,
собственик на жилище, заемащо първи етаж от сграда с
идентификатор ***, както и на 11 607/73000 ид.ч. от сграда на два етажа, с
мансарден етаж построен в дъното на *** от кв.40 по плана на 25-ти
подрайон на гр.Варна при съседи: от две страни улици, парцел *** и
парцел ***, с административен адрес в гр.Варна, ул. Бели лилии
№ 11, със застроена площ от 63,25 кв.м. и разгърната площ от 197,10 кв.м., построена
на етап груб строеж, ведно с прилежащите части от общите части на постройката, и
1/ 2 ид.ч от гараж с идентификатор ***.
Възражението на
ответника, че ищцата не е съсобственик на дворното място е неоснователно, предвид
гореизложеното.
Ответникът е
представил договор от 30.12.1971г. между С*** и И.И.Д. относно застрояване на дворно място на *** в гр. Варна и
собствеността и ползването на бъдещата сграда. Предвид застрояването с
множество сгради в дворното място и настъпилата промяна в собствеността на
построените сгради, представеното споразумение се явява неясно и несъотносимо към фактическото положение в имот с
идентификатор *** относно разпределяне ползването му.
По делото не се
установи именно ответникът С.С. да е поставил желязна
метална врата изработена от железни профили, боядисана в зелен цвят, състояща
се от две крила разположена между жилищни сгради № 1 и № 2 отразени на
изготвената скица на л.303 от делото в червен цвят. Разпитаната по делото
свидетелка Великова дъщеря на страните сочи, че баща й е извършвал ремонт на
оградата към улица Бели лилии, като е сложил заграждение между улицата и сграда
№ 1, но изрично посочва, че не знае кои е монтирал вратата към ул.Детелини,
която е до сграда №2. Свидетелката Атанасова също така потвърждава, че
ответникът С.С. е монтирал алуминиевата врата, като
не посочва кой е поставил другата врата, а единствено излага, че достъп до
двата гаража има ответника. Фактът, че С.С. има
достъп до двете врати не води до извода, че именно той ги е поставил. С оглед
на събраните доказателства, съдът приема, че алуминиевата вратата между сграда
№*
и ул.***
е поставена от ответника С.С., поради което в тази
част иска се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на
вратата в зелен цвят поставена между жилищни сгради № 1 и № 2 не се установи да
е поставена от ответника. Нещо повече свидетеля В. син на страните по делото
сочи, че вратите в двора са изграждани от дядо му преди повече от
десет-двадесет години, сочейки и входната врата към двора с ул.Бели лилии,
което също така опровергава твърдението на ищцата, че вратата между сгради *** е поставена от
ответника. Поради което в тази част искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
В производство по предявен на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС иск в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1) съсобственост върху вещта, 2) ползване на вещта
лично от единия съсобственик, ограничаващо ползването от другия съсобственик,
вкл. и чрез допуснати от него лица на безвъзмездно основание – такова е всяко
поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ съобразно правата им, и 3) писмена покана за заплащане на
подобно обезщетение от друг съсобственик – така според Тълкувателно решение № 7
от 2.11.2012 г. на ОСГК, ВКС; решение № ***
по гр. д. № 3204 от 2008 г. на ВКС, II г. о.; решение № 80 от 24.02.2010 г. по
гр. д. № 102 от 2009 г., IV г. о., ВКС и др. Относно личното ползване на имота
е формирана задължителна съдебна практика. Съгласно посоченото тълкувателно
решение, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. За личното ползване е от значение обстоятелството, че с действията се
засягат правата на другите съсобственици, като им се пречи да ги реализират.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за
добросъвестно упражняване на притежаваното право.
В
съдебната практика е изведено, че ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт
върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се
ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, той
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. С посоченото тълкувателно
решение е разяснено също така, че правото на обезщетение се дължи само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата
вещ съобразно своя дял, но то не възниква, когато съсобственик отказва да
приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно
с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се
ползва. Самото задължение за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен
от възможността да ползва общата вещ, което писмено поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Това писмено поискване
е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
В конкретната хипотеза, въз основа на постановено съд.решение на ВОС №
1416/20.10.2014г. е
отменено решение № 2 /2014г. по гр.д. № 1578/2000г. на ВРС в частта с която е
постановено да бъде изнесен на публична продан гараж с две избени помещения,със
застроена площ от *** кв.м., ведно с прилежащите части от общите части на
гаража и от дворното място находящ се в гр.***, построен в дворно място представляващо УПИ парцел
VІ-840,841 от кв.40 по плана на 25-ти подрайон на гр.Варна при начална цена
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите по *** за И.С.И. и С.В.С., 26 061/73 000 ид.ч. за ***. при условията на СИО и
23 725/73 000 ид.ч. за *** В.С. и ***при условията на СИО и е постановено
сумата да се разпредели, съобразно квотите: именно ½ ид.ч. за И.С.И. и
½ ид.ч. за С.В.С.. Съответно ищцата и ответника се лигитимират като
съсобственици на гараж с идентификатор *** /скица № ***на СГКК-гр.Варна/, при равни квоти от по
½ ид.ч.
По отношение на
сграда на
два етажа с мансарден етаж, построена в дъното на
УПИ VI-840,
841 от кв. 40 по плана на 25-ти подрайон на гр.
Варна, построена на етап груб строеж, ведно с прилежащите части от общите части
на постройката, с идентификатор № ***, то с решение № 72 от 05.03.2009г. по гр.д. № ***
на ВКС е допуснато да се извърши делба между И.С.И., С.В.С., ***,
на сграда на два етажа, с мансарден етаж построен в дъното на УПИ VІ-840,841 от
пн.40 по прлана на 25-ти подрайон на гр.Варна,при съседи: от две страни улици,
парцел *** и парцел *** с административен адрес в гр.Варна
,***, със застроена площ от 63,25 кв.м. и разгърната площ
от 197,10 кв.м., построена на етап груб строеж, ведно с прилежащите части от
общите части на постройката, при квоти както следва: по 11 607/73000 ид.ч.
за И.С.И. и С.В.С., 26 061/73 000 ид.ч. за ***
условията на СИО и 23 725/73 000 ид.ч. за *** В.С. и ***при условията на
СИО, като предмет на това решение не е дворното място. Поради което е налице
съсобственост между страните.
Изпратената нот.покана от И.И. до С.С. и връчена му на 09.05.2005г., то
последният е поканен да заплаща обезщетение за “...сградата в дъното на
двора..”, но не и за гаража. По отношение на представен констативен протокол с
рег.№ *** акт №194,т.І по регистър на
нотариус ***, с район на действие ВРС, рег.№ 149, то същият
деиствително съдържа изявление на И.И. за предоставяне на ключове от къща с
мансарда, построена в дъното на двора и гараж на две нива и в евентуалност искане за заплащане на
обезщетение от 200 лева, но същото не съставлява връчена на ответника писмена
покана, а докемант удостоверяващ устни изявления на страните станали пред
нотариус. Поради което по отношение на гараж с идентификатор 10135.2553.328.7,
не е налице покана за заплащане на обезщетение.
Недоказано остава
ответникът да е ползвал еднолично както процесната
сграда с идентификатор № ***, така и гараж с идентификатор ***. Двуетажната сграда с мансарден етаж е в
съсобственост с още четири лица. По отношение на процесния
гараж се събраха противоречиви доказателства св. ***, излага че се ползва
от роми, а св.В., че се отдава под наем, като не се
установи по делото лице което да отдава гаража под наем.
С оглед изложеното
предявената от ищцата претенция за заплащане на сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на паричното задължение, която сума представлява обезщетение за
ползването на притежаваните от молителката 15.9% ид.
части от гореописаната ЖИЛИЩНА СГРАДА (идентификатор ***) за периода от
07.09.2011 год. до 07.09.2016 год. и която включва 60 месечни наемни вноски,
всяка на стойност от по 150 лв. месечно и сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на паричното задължение, която сума представлява обезщетение за
ползването на притежаваната от молителката 1/2 ид. част от гореописания ГАРАЖ
(идентификатор ***)
за периода от 07.09.2011 год. до 07.09.2016 год. и която включва 60 месечни
наемни вноски, всяка на стойност от по 150 лв. месечно,следва да се отхвърлят
като неоснователни. Съответно неоснователни са и акцесорните
искове за заплащане на обезщетение за забава за сумата общо от 853,18 лв. за жилищната
сграда с мансарда и сумата от 853,18 лв. за гаража, всяко едно от вземанията с
начален падеж 02.10.2013г. на първото
вземане до 05.10.2016г.
Предвид
неоснователността на предявените искове, то не следва да се разглежда
направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност.
По отношение на
предявените насрещни искове от ответника С.С. срещу И.И. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, то същите са неоснователени по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата се легитимира изцяло като единствен собственик на 31,80% ид.ч. от дворно място с
идентификатор № *** имота /решение от 03.04.2003г. на ВРС по гр.д. №1578/2000г.
на ВРС и постановеление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2010г. на ЧСИ
Люба Тодорова, рег.№ 713 с районна действие ВОС/, собственик на жилище, заемащо
първи етаж от сграда с идентификатор ***, както и на прилежащите му избенио помещение №1,
цялото с площ от 19,98 кв.м., принадлежащото му избено помещение № 2,цялото с
площ от 17,98 кв.м. и таванското помещение над детската стая,ведно 31,8 % ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място,в което същата е построена,
цялото с площ от 730 кв.м.,съставляващо имот с идентификатор ***.
Предвид липсата на право на собственост
върху –сутеренен етаж /избено помещение 1 и 2 / и таванско помещение, то
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни за сумата от 14250
/четиринадесет хиляди двеста и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за
недопускане в периода 01.08.2014 г. до 20.01.2017 г. до сутеренен етаж в гр. ***, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението,както и за сумата от 2035 /две хиляди тридесет и пет/
лв., представляваща обезщетение за недопускане в периода 01.08.2014 г. до
20.01.2017 г. до таванско помещение в гр. Варна, ул. „Бели лилии" № 11а. С решене от 03.04.2003г. на ВРС по
гр.д. №***. е допуснато до делба жилище заемащо първи етаж от
жилищна сграда в гр.Варна, ул.Бели лилии 11, състоящо се от входен коридор,
дневна, хол, спалня, детска стая, кухня, входно изолационно антре, баня,
тоалет, избени помещения 1 и 2, под хола и дневната,от тавана помещението над
детка стая,31,80% ид.ч. от общите части на сградата, от тоалетната ,коридора,
противорадиационното помещение в избата, от тоалетната и коридора в тавана и
дворното място, цялото с площ от 730 кв.м., представляващо УПИ парцел
VІ-840,841 от кв.40, по плана на 25-ти подрайон на гр.Варна при квоти ½
ид.ч. за С.С. и ½ ид.ч. за И.И.. Впоследствие с решение №2/31.01.2014г.
по гр.д. № 1578/2000г. на ВРС, производството по извършване на делбата по
отношение на този имот е прекратено т.к. И.И. е станала собственик на целия
имот. Поради което, предявените искове следва да се отхвърлят изцяло, както са
предявени за сутуренен етаж и таванско помещение. Неоснователни са и
предявените аксесорни искове за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
Ответникът е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от ищцата адв.възнаграждение.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат
правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба, предвид
проведените съдебни заседания не води до извод за прекомерност. Поради което,
изплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1600 лв. не е следва да
бъде намалявано поради прекомерност.
Съответно на ищцата следва да се
присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък на
разноските –л.500 от делото, съразмерно с уважената част от исковете или общо
за сумата в размер на 1872,97 лв.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски. Липсва представен
списък на разноските и доказателства за заплатено адв.възнаграждение. Общият
размер на направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете
следва да се присъди 674,65 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********, с адрес *** да премахне алуминиева врата, отбелязана в син цвят на скица на в.л. Ш.Х. на л.303,
от делото приподписана от съда и представляваща част
от решението, по
иска на И.С.И., ЕГН: ********** срещу С.В.С., ЕГН **********,
на осн.чл.109 от ЗС, като отхвърля иска да бъде премахната врата, изработена от железни профили,
боядисана в зелен цвят, състояща се от две крила отразена на представената
скица на л.303 от в.л. Ш.Х. от делото в червен
цвят.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
И.С.И., ЕГН: ********** срещу С.В.С.,
ЕГН ********** искове за зяплащане на сумата от 9 000 лева претендирана, като
обезщетение за ползване на притежаваните
от ищцата 15.9% ид. части от жилищна сграда с
идентификатор *** и административен адрес в гр.Варна, *** за периода от 07.09.2011 год. до
07.09.2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-05.10.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както и
сумата в размер на 853,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
И.С.И., ЕГН: ********** срещу С.В.С., ЕГН ********** искове за зяплащане на
сумата от 9 000 лева претендирана, като
обезщетение за ползване на притежаваните
1/2
ид. част от ГАРАЖ с идентификатор *** и административен адрес в *** за периода от 07.09.2011 год. до
07.09.2016 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-05.10.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както и
сумата в размер на 853,18 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от С.В.С., ЕГН ********** срещу И.С.И., ЕГН: ********** за заплащане на
сумата от 14250 лева претендирана, като
обезщетение за ползване на целия приземен етаж, включващ и избено помещение ***, цялото с площ от 19,98 кв.м., избено помещение № ***, цялото с площ от 17,98 кв.м., и двете прилежаща
част към жилище, заемащо първи етаж
от сграда с идентификатор ***, с административен адрес в гр.*** за периода от 01.08.2014г.
до 20.01.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния
иск в съда-20.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както и сумата в размер на 1928,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка една
от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с
начална дата от 01.08.2014г. до 20.01.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от С.В.С., ЕГН ********** срещу И.С.И., ЕГН: ********** за заплащане на
сумата от 2035 лева претендирана, като
обезщетение за ползване на таванско
помещение, прилежаща част към жилище, заемащо първи етаж от сграда с идентификатор ***, с административен адрес в *** за периода от 01.08.2014г.
до 20.01.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния
иск в съда-20.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както и сумата в размер на 269,98 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка една
от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с
начална дата от 01.08.2014г. до 20.01.2017г.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН ********** да заплати на И.С.И., ЕГН: ********** сумата в размер на 1872,97 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и два лева и 97 стотинки), представляваща сторените от ищеца
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН: ********** да заплати на С.В.С., ЕГН ********** срещу сумата от 674,65 лв. (шестстотин
седемдесет и четири лева и 65 стотинки), разноски в производството, на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: