Присъда по дело №4702/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ по присъда постановена на 26.09.2023 г. по НОХД №4702/2023
г. по описа на СРС, НО, 19 състав:

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт (ОА)
срещу В. А. Ц. за това, че за времето от 17.10.2021г. до 21.10.2021 г. в гр.С., с
цел да набави за себе си имотна облага, в разговор по телефона, възбудил
заблуждение у В. Н. А., че е адвокат и ще й съдейства пред дружествата „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, „МИКРО КРЕДИТ“ АД и „СИТИ КЕШ“ ООД
за одобрение на подадени от нея към тях молби за нов план за погасяване на
кредити и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 (триста) лева – А.
изпратила парите на Ц. от офис на „ИЗИПЕЙ“ АД, гр.С., като деянието
представлява маловажен случай– чл.209, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Производството по делото е било разгледано по реда на глава ХХVIII,
чл.375 и сл. от НПК, тъй като съдът е преценил, че са налице предпоставките
за това, мотиви, за което са изложени в протоколното определение от
разпоредителното заседание.
В съдебно заседание представителят на СРП излага, че обвинението е
доказано по несъмнен и безспорен начин от сърбаните в хода на ДП
доказателства. Счита, че са налице предпоставките по чл. 78А от НК за
освобождаване на подсъдимия Ц. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“, като същата следвало да бъде в
минимален размер от 1000 лева.
Подсъдимият В. Ц. се защитава сам. Ползва се от правото си да даде
обяснения, в които излага, че съдът и прокуратурата са подведени, не знаел
дали прокуратурата е виждала пълномощното, подписано от пострадалата
пред нотариус, за това дали съществува адв. В. Ц. или адв. Ц.. По същество
излага, че е налице непълно главно доказване по повдигнатото от
прокуратурата обвинение, бил се свързал с кредитните консултанти в
институциите, след като жалбоподателката му е предоставила телефонен
номер на кредитен консултант, пледира за снемане на обвиненията от СРП.
От събраните по делото доказателства, включително тези приобщени по
реда на чл.378, ал.2 от НПК, обсъдени на основание чл.14 и чл.18 от НПК и
по реда на чл.107, ал.5 от НПК, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият В. А. Ц. е роден на ****** г. в гр. ******, български
гражданин, висше образование, работи като адвокатски сътрудник, с адрес:
гр. С, ул. „П“ № 2, ЕГН **********. Същият е вписан като адвокатски
сътрудник на еднолично адвокатско дружество „Костова“ ъм Адвокатска
колегия – Благоевград на 08.08.2022 г. и притежава личен номер **********.
Същият е осъждан дванадесет пъти, но към датата на инкриминираното
1

деяние е настъпила реабилитация по право на основание чл.88а, ал.1 от НК.
Не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на глава XXVIII от НПК.
Към дата 17.10.2021г. обвиняемият В. А. Ц. не бил вписан като
адвокат в нито една адвокатска колегия в Република България.
Свидетелката В. А. била клиент на няколко дружества,
предоставящи така наречените „бързи кредити“, които кредити с течение на
времето тя забавила с обслужването. Поради тази причина от тези дружества
започнали ежедневно да искат от А. да продължава да плаща непосилни за
нея вноски. Тя решила да потърси помощ от компетентен адвокат и
потърсила информация в интернет, в резултат на което и попаднала на обява
в социална мрежа „Фейсбук“, в която било отразено, че лице с имена В. А. Ц.
на страница „Защита на гражданите“ дава безплатна правна помощ за „бързи
кредити“, банки и други финансови институции. Също така в обявата било
отразено, че Ц. води дела срещу финансовите институции и на 100 процента
ги осъжда в полза на потърпевшите. В обявата бил написан и телефон за
връзка с лицето – . Предвид изложеното в обявата на 17.10.2021 г.
свидетелката В. А. се свързала по телефона с подсъдимия В. А. Ц., на когото
тя обяснила, че има „бързи кредити“, които не може да обслужва редовно и от
дружествата я притеснявали. Тя поискала неговата помощ за съдействие с
дружествата-кредитори, които да й одобрят подадени към тях молби за нов
план за погасяване на кредитите. В проведения телефонен разговор
подсъдимият Ц. казал на А., че е адвокат и ще й съдейства пред дружествата
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, „МИКРО КРЕДИТ“ АД и „СИТИ КЕШ“
ООД за одобрение на подадените от нея към тях молби за нов план за
погасяване на кредити. Помолил А. да му изпрати по „Вайбър“ договорите,
които тя е подписала със съответните финансови институции, както и да му
направи нотариално заверено пълномощно. Подсъдимият изпратил на
свидетелката А. снимка на личната си карта на "Вайбър", за нуждите на
оформяне на пълномощно.
Предвид проведения разговор с подсъдимия Ц. свидетелката А. отишла
при нотариус в гр.С.. Тя обяснила, за каква цел й е необходимо
пълномощното. Нотариусът се свързал по телефона с подсъдимия Ц. за това
какъв да бъде текста в пълномощното. При нотариус ЦЗ, с район на действие
РС- С., вписана под № на НК на 20.10.2021 г. е било оформено пълномощно, с
което В. А. упълномощава В. А. Ц., с ЕГН: **********, което пълномощно тя
подписала и същото било с нотариална заверка на подписа й, вписано в
регистъра на нотариус Златкова под №3850/20.10.2021 г. Съгласно отразеното
в него свидетелката А. упълномощавала подсъдимия Ц. и : „да я представлява
пред всички кредитни институции…Да ме представлява пред всички
съдилища на територията на Република България, като от мое име и за моя
сметка получава всички документи…Да ме представлява по всички дела
заведени от и срещу мен. С право да извършва всякакви съдопроизводствени
действия, включително да предявява искове от мое име и за моя сметка…“.
2

На същия ден изпратила оригинала на пълномощното по неин познат – С С, за
да го предаде на Ц.. След като се чули свидетелката А. с подсъдимия Ц.,
същият й казал, че за държавни такси, които трябва да внесе по делата ще са
му необходими минимум 300 лева, които впоследствие щели да й се
възстановят. На 21.10.2021 г. свидетелката А. отишла в офис на „Изипей“
АД в ж.к. С, бл. , гр.С. и превела паричната сума от 300 лв. на името на
обвиняемия Ц.. Той се чул със свидетелката А. и й потвърдил, че е получил
оригинала на пълномощното, която тя му изпратила по неин познат, както и
преведената от А. сума от 300 лв., която той изтеглил още на следващата
сутрин. Имало кратка кореспонденция между Ц. и свидетелката А. по вайбър
за това какво се случва с кредитите й, като това се случило до 16.11.2021 г.,
но тъй като подсъдимият не изпратил на А. документи за внесени такси тя се
усъмнила в неговите думи и поискала да й върне сумата от 300 лв. Той й
отговорил, че ще й върне сумата по „Изипей“ до края на работния ден на
18.11.2021 г., но не сторил това и свидетелката А. му писала.Сумата от 300 лв.
подсъдимият не й я върнал, но двамата си кореспондирали до 29.11.2021 г.,
след което той й блокирал телефонния номер.
Свидетелката А. депозирала жалба до РП-Благоевград, ТО- гр. С по случая.
Започнала полицейска проверка по случая и на 25.07.2022 г. подсъдимият
Ц. се обадил на свидетелката А., че ще й върне парите, което и сторил същия
ден чрез „Изипей“, която сума от 300 лв. А. получила.
По чл. 305, ал. 3, изр. 1-во и 2-ро НПК:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
по реда на чл.378, ал.2 от НПК на всички събрани на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът кредитира писмените доказателства, приети по делото, които имат
връзка с предмета на доказване, личността и характеристичните данни на
подсъдимия. Като следва да се посочи, че липсва оспорване на писмените
доказателства от страните, както и не са налице индиции за тяхната
недостоверност.
Кредитират се показанията на свидетелката А., относно фактите от
предмета на доказване, като следва да се посочи, че същите се допълват и от
писмените доказателства, приети по делото, включително извадката от
регистъра на нотариус ЦЗ.
Относно обясненията на подсъдимия следва да се посочи, че същите са на
практика изложение по същество, а не обяснения по фактите.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото доказателства, които се кредитират, съдът стига до следните правни
изводи:
По несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че
подсъдимият В. А. Ц. е осъществил престъпление по чл.209, ал.3, във вр. ал.1
3

от НК, доколкото за времето от 17.10.2021 г. до 21.10.2021 г. в гр.С., с цел да
набави за себе си имотна облага, в разговор по телефона, възбудил
заблуждение у В. Н. А., че е адвокат и ще й съдейства пред дружествата „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, „МИКРО КРЕДИТ“ АД и „СИТИ КЕШ“ ООД
за одобрение на подадени от нея към тях молби за нов план за погасяване на
кредити и с това й причинил имотна вреда в размер на 300 (триста) лева – А.
изпратила парите на Ц. от офис на „ИЗИПЕЙ“ АД, гр.С., като деянието
представлява маловажен случай като по посочената правна квалификация
съдът го призна за виновен, поради следното:
Касае се активна измама, при която деецът създава погрешната представа
у пострадалата, че е адвокат и ще й съдейства пред кредитни институции,
както и за завеждане на дела, за което са му необходими сумата в размер на
300 лв. за внасяне на държавни такси.
Целта на подсъдимия е бил да мотивира пострадалата да му предаде
доброволно сумата от 300 лева, след което не е предприел съответните
действия, за които били предоставени тези пари. Деянието е маловажен
случай, съгласно чл.93, т.9 от НК, тъй като сумата е ниска 300 лв., много под
минималната работна заплата за страната към датата на деянието, а и
степента на конкретното деяние, като се вземе предвид време, място и начин
на осъществяването му, не е висока, обществената опасност на подсъдимия,
който е реабилитиран, не е висока.
От субективна страна деянието е извършено умишлено по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК тъй като подсъдимият В. А. Ц. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че по настоящето дело от
събраните в хода на досъдебното и в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства се установи по несъмнен начин, както от обективна,
така и от субективна страна, осъществяването на инкриминираното в
обвинителния акт деяние от подсъдимия В. А. Ц., квалифицирано като
престъпление по чл.209, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Като за пълнота следва да
се посочи, че в тази насока са еднопосочните показания на свидетелката А.,
както и отразеното в пълномощното за Ц. като правомощия, от които две
доказателства гласно и писмено еднозначно се стига до извод, че
свидетелката А. е била въведена в заблуждение, че подсъдимият е адвокат и
именно в това му качество и за съдействие по просрочените й кредити същата
го е упълномощила и му е предоставила паричната сума.
Причина за осъществено от подсъдимия престъпление е незачитане на
обществения ред и норми.
За престъплението по чл.209, ал.3, във вр. ал.1 от НК, за което подсъдимият
В. Ц. е признат за виновен материалния закон предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация.
4

Като в конкретния случай съдът намира, че са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, доколкото е съобразил
предвиденото наказание в материалния закон за осъщественото умишлено
престъпление, обстоятелството, че деецът е пълнолетно лице, което е
реабилитирано и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на
глава осма, раздел IV от НК, причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени, административното наказание би способствало в по-
голяма степен за осъществяване на целите на наказанието и за осъществяване
на превенцията по отношение на подсъдимия.
След като съобрази обстоятелството, че подсъдимият има добро
процесуално поведение и чисто съдебно минало, съдът го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание, чийто
размер е в минимален размер, а именно глоба в размер на 1 000 (хиляда лева)
лв.
Като с така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимият Ц. съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, а именно: да се поправи
и превъзпита подсъдимият, както и да се въздейства предупредително и
възпитателно и на останалите членове на обществото.
По делото няма сторени разноски.
Съдът на основание чл.190, ал.2 от НПК е осъдил подсъдимият да заплати
5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	411
Дата:	26 септември 2023 г. (в сила от 12 октомври 2023 г.)
Съдия:	Силвия Петкова Георгиева

Дело:	20231110204702
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 април 2023 г.

Присъда по дело №4702/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите