Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч,
17.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и пети ноември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 950 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш
Серия К № 2198315 на ОД на МВР Ловеч на П.П.Т., ЕГН: ********** е наложена на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на
300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 01.07.2018 г. в 14:06 часа на ПП І -
Недоволна от
Електронния фиш останала жалбоподателката П.П.Т., която го обжалва в срок, като
незаконосъобразен, като счита, че при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като липсва дата на издаването му, не е спазен чл.34
от ЗАНН и е изтекла изпълнителската давност от две години, с изтичането на
която се погасява възможността за
изтърпяване на наложеното наказание и моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично, поддържа
изложеното в жалбата и моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно
призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с
оглед изричното отразяване в разписка/л.19/, че ЕФ е връчен на жалбоподателката
на 13.10.2020 г., като жалбата е изпратена на 14.10.2020 г. по пощата и е
входирана на 15.10.2020 г. в ОД на МВР – Ловеч, т.е. е подадена в
законоустановения срок, но по същество е неоснователна.
Съдът
намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати
сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В
издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 93 км/ч при ограничение на скоростта
От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по
смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е
управлявала моторно превозно средство, с превишена скорост от 93 км.ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава
е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от
Безспорно установено
е по делото, че управлявания
от жалбоподателката
автомобил е бил засечен с техническо
средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със
срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта
на превозното средство, регистрационен
номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази
връзка по делото са приети и вложени
като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от
БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка №
11–С-ИСИ/26.04.2018 год. на
БИМ, схема за контрол на скоростта
с техн. средство, от който
се установява по безспорен
начин техническата годност
на използваното в случая техническо
средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото
средство присъства, като от
приложената разпечатка от стационарната система за контрол
на скоростния режим също е
видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е
видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с
обозначение-камера за контрол на скоростта. Не
е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на
нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради
което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при
издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари
2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно
лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш
следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното
тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че
разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат
по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на
обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189,
ал. 8 от ЗДвП).
Видно от ел.фиш същият е
издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с
оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка
от информационната система ел.фиш е издаден на 02.08.2018 г. Видно от представените писмени доказателства
разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от
служител на ОД на МВР, в случая П.П., което е видно от представената разпечатка
от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата,
попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението,
като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и
час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено
нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и
установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено
изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на
санкционната норма.
При издаване
на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на
автомобила. Жалбоподателката, срещу която е издаден ЕФ не е възразила и не е
заявила да е предоставяла автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира,
че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени
доказателства жалбоподателката, след получаване на ел.фиш не е депозирала визираната в чл.189,
ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към
настоящия момент не е подала писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Последната, видно от събраните по
делото доказателства е получила ел.фиш, не е оспорила констатациите по него и не е депозирала
декларация от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното
МПС на процесната дата. Не е направила и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкционирана
жалбоподателката, чиято собственост е автомобила, с който е извършено
нарушението.
Настоящата инстанция не споделя възражението, че наложеното наказание не
следва да се изпълнява, тъй като са изтекли 2 години от извършване на
нарушението. Следва да се има предвид, че посочената от жалбоподателката
давност съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на акта,
с който е наложено наказанието, а не от извършване на нарушението. В конкретния
случай наказанието е наложено с ЕФ, който е обжалван, т.е. не е влязъл в сила,
поради което и не са налице основанията за приложение на чл.82, ал.1 от ЗАНН.
От друга страна не е изтекла предвидената в чл.81, ал.3, във връзка с чл.80,
ал.1,т.5 от НК абсолютна давност за наказателно преследване, при която
определяща е датата на извършване на нарушението.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателката е
извършила нарушението, за което е санкционирана, както и че не са налице процесуални нарушения при
издаването на ел.фиш.
При
определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за
налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това
нарушение, поради което не са налице основания за изменение на наложената
санкция.
Настоящата
инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Действително към преписката не са ангажирани доказателства за налагани
наказания по ЗДвП на водача, но само това обстоятелство не може да обоснове
извод за маловажност на нарушението. Не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателката.
Следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е санкционирана
жалбоподателката най-общо казано през последните години е една от основните
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък
резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на
деянието и всеки компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При
този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са
претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш - Серия К № 2198315 на ОД на МВР Ловеч, с който на П.П.Т., ЕГН: ********** е
наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба
в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :