О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 21.11.2018 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
21 ноември Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 3264 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на „ВИВА ПРИМА” ЕООД,
гр. София против В.Х.З.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с
приложенията към нея, като по делото не е постъпил отговор от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, както и да се приложи изисканото ч.гр.д.№709/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото заверени ксерокопия на Общи условия, Извлечение от Приложение № 1 към договор за
цесия от 29.05.2015г.; Договор за цесия от 20.02.2017г.; Извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 20.02.2017г., уведомление за цесия,
пълномощно от „БТК” ЕАД към договор за цесия от 29.05.2015г., Договор за цесия
от дата 29.05.2015г.
УКАЗВА на ищеца най-късно в с.з. да
представи по делото описаните в исковата молба договори за мобилни услуги и
фактури.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№709/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 18.12.2018 г.
от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото,
както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „ВИВА ПРИМА” ЕООД, гр. София против В.Х.З.. Ищецът твърди в исковата
си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.Х.З. било
образувано ч.гр.д. № 709/2018г. по описа на PC
Стара Загора. В рамките на предвидения от законодателя 14
дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение. Ищцовото дружество предявявало исковата си
претенция въз основа на договор за цесия от дата 20.02.2017г. с прехвърлител на
вземанията "С.Г.Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
29.05.2015г. с прехвърлител на вземания „Българска Телекомуникационна Компания"
ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него
и начислени неустойки по него. „Вива Прима" ЕООД, встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК. Твърди, че придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива, и други. В т.9, б. „в" във връзка с
т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК кредиторът-ищец описал, че длъжникът му
дължи сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз
основа на което неизпълнение се претендирало и обезщетение за неизпълнение,
която придобил по силата на договорите за цесия. Въз основа на сключен договор
за далекосъобщителни услуги от 24.02.2014 г., с индивидуален клиентски номер на
договора 15339078002 между ответника В.Х.З. и „Българска Телекомуникационна
Компания" ЕАД била издадена фактура №**********/15.02.2015 г., за отчетен
период от 15.01.2015 г. до 14.02.2015 г., с краен срок за плащане на 05.03.2015
г., с обща сума за плащане в размер на 124.16 лева. На основание чл. 86 във вр.
с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по представените фактури била начислена
мораторна лихва за забава в размер на 36.22 лв. за период от 06.03.2015 г. до
18.01.2018 г. Цената на иска представлявала сума, за която е издадена фактура
от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена била мораторна лихва за забава с посочен периодът /иск по чл.86 ЗЗД/
и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/. Съгласно
чл. 110 от ОУ на телекомуникационния оператор, които потребителят
е приел, видно от страница втора от договора:
„Ползваните услуги се отчитат месечно и
се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на определена от БТК
дата, за която БТК информира абоната при сключването на индивидуалният договор.
За формиране на финансовите задължения на абонатите/потребителите се използват
единствено записите от системите за таксуване на услугите на БТК."
Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и общите условия
към него, на основание чл. 81.2 във вр. с чл. 81 във вр. с чл. 74.2. б.
„в" от ОУ договорът между ответника и „БТК" ЕАД бил прекратен
едностранно от доставчика, като на В.Х.З. било начислено обезщетение за
претърпени вреди от страна на мобилния оператор, изразяващи се в пропуснати
ползи. Съгласно цитираните по- горе членове от общите условия, потребителят се
задължил да отговаря за всички претърпени преки и непосредствени вреди,
претърпени от „БТК" ЕАД поради действия или бездействия на абоната.
Неизпълнението на потребителя да заплаща дължимите суми по фактура в 18-дневен
срок от издаването й предпоставило прекратяването на договора, респ.
неполучаването на дължими суми по абонаментни месечни планове от страна на
мобилния оператор. Представените фактури сами по себе си не били основание за
плащане, но длъжникът- ответник сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на
„БТК" АД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза
във всеки един от договорите. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Абонатът/потребителят се
задължил да спазва разпоредбите на Общите условия, на индивидуалния договор,
както и на всички допълнителни споразумения между него и БТК, както и да
заплаща в срок дължимите суми за предоставените телефонни услуги в съответствие
с Общите условия, договора и Ценовата листа на БТК. Съгласно чл. 109.2 от
Общите условия абонаментна цена по Ценовата листа на БТК, съобразно избрания
пакет услуги се предплащал от абонатите всеки месец. Абонаментната цена се
заплащала на основата на минути проведен разговор за телефонните разговори,
проведени в страната. За международните разговори, освен продължителността на
разговора в минути, се вземала предвид и зоната, в която попада страната, с
която се провежда разговорът. Всички услуги се заплащали в зависимост от техния
вид и специфика, по цени, съгласно действащата Ценова листа на БТК. Ползваните
услуги се отчитали месечно и се заплащали въз основа на фактура, издавана
ежемесечно на определена от БТК дата, за която БТК информирала абоната при
сключването на индивидуалния договор. Неполучаването на фактура не
освобождавали абоната от задължението да плати дължимите суми в определения
срок (чл. 110 от ОУ). В случай, че абонатът оспори дължимите по фактура суми,
същото се допускало в срок от три месеца от датата на издаване на фактурата,
като оспорването на сумата дължима по фактура не освобождавала абоната от
задължението за заплащането й (чл. 120 от ОУ). В конкретния случай ответникът В.Х.З.
подписал договор за далекосъобщителна услуга и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал
в забава. Издадена му била фактура и в срок не я заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си. В
конкретния казус ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите не са
конкретизирани. Неслучайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване
на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество
закони. В чл. 1.7 от първия договор за
цесия, сключен между „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД и
„С.Г.Груп" ООД била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1-
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН ши
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. " В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане
на цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за
цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Предмет на втория договор били
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно индивидуализирани в
Приложение № 1 неразделна част от договора от дата 20.02.2017г. / чл. 1, ал. 1
/Приложение № 1 представлявало списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания
на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
Самото вземане било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност. С оглед спазване разпоредбите на ч.л. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за
защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на
Цесионера, Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че
вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлявал
извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо
индивидуализация на конкретно вземане и трябвало да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания. Относно уведомяването на длъжника за
сключените цесии сочи, че съгласно
чл.5 от договора за цесия от дата 29.05.2015г., считано от подписването му,
„С.Г.Груп" ООД имал качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания. В чл. 1.8 от договора била дадена дефиниция на Приложение № 2-
неразделна част от договора цесия. Приложение № 2 представлявало изрично
писмено пълномощно в съответствие с чл. 5 от договора и с чл. 36 ЗЗД. Съгласно
ал. 2 от същия член: „последиците от
правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания.". Нямало никаква законова пречка старият
кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомявало
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 29.05.2015г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 20.02.2017г. Връчването на исковата молба на
длъжника, към която били приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера, било възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Безспорно
било, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера,
но същото било отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е
упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово
име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението.
Цесионерът - „С.Г.Груп" ООД продължавал да има качеството на пълномощник
на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не бил
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В настоящия случай към
исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.5 от договора от
29.05.2015г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен
да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че В.Х.З.,
не била изпълнила нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп" ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба.. Сочи, че след като бъде
известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. В
конкретния случай, длъжникът-ответник В.Х.З. не била изпълнила задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК към кредитора, както и
към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника В.Х.З., че към него съществува изискуемо вземане в размер на
124.16 лева — главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга и обезщетение за неизпълнение по договорите по договор, сключен между В.Х.З.
и „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД, ведно със законната лихва
за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски,
както и да му присъди 300 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да му
присъди - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 709/2018г. по описа на PC Стара Загора, съобр. т. 12 от TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В указания
от съда едномесечен срок по делото не е постъпил отговор от ответника.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 709/2018г. по описа на Старозагорския районен съд,
съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от неизплатено задължение за предоставена далекосъобщителна
услуга по договор за далекосъобщителна услуга от 24.02.2014
г. Тежестта да се докажат
фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да
установи, че вземането е възникнало валидно и не е погасено, че ответницата
виновно не е изпълнила задълженията си по този договор, както и че е изпаднала
в забава по отношение на договорните си задължения. Ищецът се позовава на настъпило частно
правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да
докаже, че е придобил правата на цедента по договора за далекосъобщителна
услуга. На основание чл.146, ал.2 ГПК следва да се укаже на ищеца, че не сочи
доказателства за възникване на правоотношение между страните с твърдяното в
исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: