№ 223
гр. Перник, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200375 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-3796-000095 от
24.02.2025г. (НП), издадено от Й.Р.Д., на длъжност ВПД началник 02 РУ при
ОД на МВР Перник, с което на Л. Р. А., ЕГН ********** са наложени
кумулативни административни наказания глоба в размер на 1000 лв (хиляда
лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
12 (дванадесет) месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон,
извършено на 08.02.2025г. в гр. Перник при управление по ул. „Юрий
Гагарин“ на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № *********
Жалбоподателят Л. Р. А., по изложени в жалбата доводи, оспорва
законосъобразността на издаденото НП. Твърди се, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на
процедурата по издаването на правораздавателния акт. Застъпва се тезата, че в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в оспореното
НП е отразено, че жалбоподателят е управлявал автомобила на 08.02.205г.,
около 00:21 часа, а концентрацията на алкохол е установена чрез извършване
на проба в 00:17 часа, което е довело до неяснота и неточност при определяне
на времето на извършване на нарушението. Счита се, че фактическите
обстоятелства не са описани правилно от контролните органи. Въз основа на
тези възражения се иска отмяна на издаденото НП.
1
Жалбоподателят Л. Р. А. участва лично в хода на съдебното
производство, като поддържа искането си за отмяна на НП по изложените
аргументи в жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО) - Й.Р.Д., на длъжност ВПД
началник 02 РУ при ОД на МВР Перник, е представляван в едно от съдебните
заседания (на 23.04.2024г.) от пълномощник - юрк. З.В.В., която е застъпила
позиция за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспореното НП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 524 от 17.03.2025г.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 08.02.2025г., след полунощ, в гр. Перник, Л. Р. А. потеглила с
управлявания лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № *********по ул. „Юрий
Гагарин“, с посока на движение от ул. „Карл Маркс“ към ул. „Овар“, което
било възприето от свидетелите С. Н. А. и А. С. В., първият на длъжност
„старши полицай ” при 02 РУ при ОД на МВР Перник, които спрели
моторното превозно средство за извършване на проверка. Полицейските
служители установили самоличността на водача и приканили жалбоподателя
да бъде изпробаван с техническо средство за употреба на алкохол. При
извършената проверка в 00:17 часа с „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. номер
ARBB-0050, техническото средство отчело положителен резултата от 0,80
промила. Водачът не възразил срещу отчетената концентрация.
Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което св. С. Н. А. съставил АУАН серия GA №
828777 от 08.02.2025г., който А. отказала да подпише. На водача бил издаден и
талон за изследване бл. № 129781.
Л. Р. А. оспорила показанията на техническото средство, като се явила в
болнично заведение. В Спешно приемно отделение на МБАЛ „Рахила А.” АД,
гр. Перник, след извършено медицинско изследване, на жалбоподателя била
взета кръвна проба съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017г.). При
извършеният анализ на същата, бил отчетен резултат от 0,88 промила.
При тези данни, в законоустановения срок и в рамките на
правомощията си Й.Р.Д., на длъжност ВПД началник 02 РУ при ОД на МВР
Перник, въз основа на съставения АУАН и химическото изследване на взетата
кръвна проба, издал атакуваното НП № 25-3796-000095 от 24.02.2025г., видно
от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и
2
описана в АУАН е възприета изцяло, като била включена и отчетената
концентрация на алкохол на кръвната проба. На основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон, АНО наложил на Л. Р. А.
кумулативни административни наказания глоба в размер на 1000 лв (хиляда
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA № 828777 от 08.02.2025г., талон за изследване бл. № 129781
от 08.02.2025г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
Експертна справка № 54 от 13.02.2025г. с два броя хроматограми, справка за
нарушител/водач, Заповед № 313з-2720 от 30.12.2022г. на директора на ОД на
МВР Перник и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, които кореспондират и със свидетелските показания на С.
Н. А. и А. С. В., които потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената
част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
Основното възражение е, че в АУАН и в НП е отразено, че нарушението
е извършено на 08.02.2025г. в 00:21часа, като същевременно с това, в
обстоятелствената част на двата акта е вписано, че проверката с техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. номер ARBB-0050, в резултат на
която е отчетено 0.80 промила алкохол е извършена в 00:17 часа, което е
довело до неяснота и неточност при определяне на времето на извършване на
нарушението. Съдът не споделя становището, че по този начин е допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното
производство, като съображенията са следните:
Съгласно чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН в АУАН следва да се посочи датата на
нарушението, респ. същото е изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно
НП, но никъде в ЗАНН не е въведено изискване за посочване часа на
установяване на нарушението, като задължителен елемент от съдържанието
на двата документа. Вярно е, че в началната част на АУАН е отразена дата
08.02.2025г. и час 00:21, като в самата текстова част на АУАН е посочено, че
пробата на жалбоподателя за употреба на алкохол е извършена в 00:17 часа, но
сам по себе си часът на извършване на нарушението не е съществен
съставомерен елемент, като за индивидуализацията на деянието са достатъчни
посочване на датата, мястото, механизма на извършване и участниците. В
случая дори да е налице разминаване от няколко минути, това не поставя
жалбоподателя в неяснота какво е извършил, нито изисква той да положи
допълнителни усилия, за да узнае фактическите предели на вмененото му
нарушение, чиито съставомерни факти са категорично установени. След като
не е спорно управлението на процесния автомобил от Л. А. и факта, че
моторното превозно средство е било спряно, след което на водача е била
3
извършена надлежна проверка за употреба на алкохол, като в АУАН и в НП се
съдържа категорична информация относно датата на нарушението
08.02.2025г., то са спазени императивните изисквания, предвидени в чл.42,
ал.1, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, след като самият законодател е
посочил единствено датата като реквизит на АУАН и НП, а не точното
астрономическо време. Освен това с показанията си св. С. Н. А. и св. А. С. В.
изясниха в хода на съдебното следствие, че при съставяне на АУАН чрез
мобилно компютърно устройство същото автоматично фиксира дата и час на
съставяне на АУАН, тоест часа 00:21 е зададен автоматично. Това
обстоятелство не внася никаква неяснота в административното обвинение
срещу жалбоподателя, като е пределно ясно, че му е предявено обвинение, че
на 08.02.2025г. е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта 0,88 промила, като първоначално отчетената такава от 0,80
промила е установена в 00:17 часа чрез техническо средство „Алкотест Дрегер
7510” с фабр. номер ARBB-0050.
Неправилно е позоваването в жалбата на разпоредби от АПК,
доколкото в производството пред настоящата инстанция се прилагат
разпоредбите на НПК, а не на АПК.
Настоящият състав намира, обаче, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна поради допуснато друго съществено
процесуално нарушение в хода на административнонаказателната процедура,
което е самостоятелно основание за отмяната му. Съображенията са следните:
В чл.43, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение
да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Според чл.43, ал.2 от
ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез
подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който също се
отбелязват в акта. В конкретния случай формалното изискване на чл.43, ал.2
от ЗАНН е било нарушено. Видно от съдържанието на изискания от съда
АУАН (в оригинал) същият не е подписан от нарушителя. На мястото,
отредено за подпис на нарушителя е вписана отметка „отказва“. Предвид това
обстоятелство, съдът приема, че се касае за отказ на жалбоподателя да
подпише акта. Този отказ, обаче, не е скрепен с подписа на един свидетел, с
посочване на имената и точния му адрес, както повелява нормата на чл.43,
ал.2 от ЗАНН, респ. не може да се установи надлежното му предявяване след
съставянето му и запознаването на нарушителя със съдържанието на акта.
След акта е оформена разписка за връчването му на нарушителя. Същата не е
подписана от жалбоподателя. Липсва и отразяване, че лицето отказва да
получи преписа. След това са посочени имената на Н.М.Т., след вписаната
предварително във формуляра на АУАН забележа, че отказът на нарушителя
да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел.
Дори и да се приеме, че е налице отказ нарушителят да получи препис от акта,
който е удостоверен с подписа на вписаното лице, то оформеният с подписа
4
на Н.М.Т. отказ касае само разписката за получаване на акта, но не и
подписването на самия акт. Подписването на акта и връчването на акта са две
отделни процесуални действия, всяко от които е самостоятелно и влече
отделни и самостоятелни правни последици, поради което всяко от тях следва
да бъде оформено отделно и самостоятелно. Удостоверяването на отказа да
подпише акта не би могло да се санира с направено удостоверяване на отказа
на нарушителя да получи екземпляр от него, и не би могло да се предполага,
че подписът на Н.М.Т. касае освен отказ да се получи акта и отказ да се
подпише същия. Неправилно оформеният отказ да се предяви акта е
равносилно на нередовно съставен акт, което е основание НП да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено, тъй като нарушава императивна разпоредба и води до липса на
редовно съставен акт.
Изложеното е достатъчно само по себе си за отмяна на НП, но
независимо от това, настоящият състав при извършената дължима проверка в
цялост, не установи в АУАН и в НП да са допуснати следващи процесуални
нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
или други такива, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя
и да са от категорията на съществените, за да налагат отмяна на
правораздавателния акт.
Дадено е достатъчно пълно и ясно фактическо описание на
констатираното нарушение относно неговите обективни признаци, което
категорично позволява да се изведе извод, че е налице съответствие на
описаните факти с дадената от АНО правна квалификация на нарушението.
Съдът констатира, че не е налице несъответствие между фактическата
обстановка очертана в АУАН и НП, тъй като единствената разлика е в
означената концентрация на алкохол, под въздействието на която
жалбоподателят е управлявал автомобила си. Това обаче е законосъобразна и
логична последица от реда и начина за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства съгласно
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. В АУАН е посочена
първоначално установената концентрация чрез извършената от контролните
органи проверка на водача с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
фабр. номер ARBB-0050, а именно 0,80 промила, като в НП е вписана и
установената впоследствие концентрация от 0,88 промила алкохол във взетата
от жалбоподателя кръвна проба.
Предвид събрания доказателствен материал, съдебният състав
установи, че законосъобразно и обосновано е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като
нарушението, за което е санкциониран е установено и доказано по несъмнен
начин.
С чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателят е вменил на водачите на пътни
превозни средства да не управляват такива с концентрация на алкохол в
5
кръвта над 0,5 на хиляда. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя с наредба от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Именно това е цитираната по-горе Наредба № 1 от 19.07.2017г.,
чийто предписани правила са били изпълнени при доказване на
концентрацията от 0,88 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя.
Категорично се установява от съдържанието на АУАН и НП, както и от
свидетелските показания на С. Н. А. и А. С. В., че на посочената дата, време и
място Л. А. е управлявала процесния лек автомобил и в качеството на водач на
моторно превозно средство й е била извършена проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. номер ARBB-0050, което е отчело
положителен резултат.
От кредитирания по делото като писмено доказателство протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е видно, че
жалбоподателят е дал кръвна проба. При химическото изследване на същата е
установена концентрация на алкохол от 0,88 промила. При така установения
безспорен факт, че жалбоподателят е изпълнил предписанието на връчения му
талон за изследване с бл. № 129781, резултатът от експертното изследване на
взетата кръвна проба е меродавен при преценката за съставомерността на
деянието и при определянето на административнонаказателната отговорност
на А., тъй като установената концентрация на алкохол в предоставената от
жалбоподателя кръвна проба елиминира показанията на техническото
средство, с което е била извършена първоначалната проверка от контролните
органи.
При тези обстоятелства, основавайки се на събраните писмени и гласни
доказателства, съдебният състав приема, че вмененото нарушение е
действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано Л. А. е
привлечена към административнонаказателна отговорност за него.
За посоченото нарушение – управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда кумулативно точно
определени по вид и размер наказания -глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца, каквито са били наложена на А.. Визираната законова норма обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН,
поради което конкретните наказания са законосъобразно наложени, като не
следва да се извършва преценка касателно техния размер.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл.189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и последната е неприложима съгласно чл.28, ал.7 от ЗАНН.
6
Изложените по-горе аргументи във връзка с опорочаване на
административнонаказателното производство от коментираното съществено
процесуално нарушение мотивират извода, че оспореното НП е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
В този смисъл и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 25-
3796-000095 от 24.02.2025г., издадено от Й.Р.Д., на длъжност ВПД началник
02 РУ при ОД на МВР Перник, с което на Л. Р. А., ЕГН ********** са
наложени кумулативни административни наказания глоба в размер на 1000 лв
(хиляда лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движението по пътищата за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон,
извършено на 08.02.2025г. в гр. Перник при управление по ул. „Юрий
Гагарин“ на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № *********
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7