Решение по дело №2341/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д. И. Г., срещу заповед № 3210/20.09.2024 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 196, ал.3 вр. с чл. 195, ал.4 от ЗУТ е наредено възстановяване на сградна и площадкова канализационна мрежа осигуряваща и двата дяла на строеж „Двуфамилна сграда с административен адрес гр. Варна, местност „Салтанат“, „Приморски парк 536“, идентификационен номер ****“. Начина на възстановяване следва да бъде съобразен съгласно предвижданията на одобрените проекти за „Делба на вилна сграда“ – част „Вътрешно ВИК“, одобрен с Решение на Експертен съвет за устройство на територията на Община Варна № 26/28.05.2009г., по реда на чл.203 от ЗУТ.

Жалбата съдържа аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в нарушение на административно-производствените правила и неспазване на установената форма , при съществено нарушение на материалноправните норми водещо до нищожност на същата, както и при несъответствие с целта на закона – чл. 169 от ЗУТ. Твърди се, че адм. орган разпореждал действия в пълно противоречие с влезли в сила съдебни решения постановени от ВАС и АС-Варна, както и след наличието на изрични и необжалвани мълчаливи откази на компетентен орган, т.е. в нарушение на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.

Претендираната нищожност е аргументирана с твърдението за липсата на предмет на оспореният адм. акт, тъй като до изграждането й по силата на допуснатото предварително изпълнение на отменената с решение № 8528/5.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г. на ВАС предходна заповед № 30/15.01.2021 г. на кмета на район „Приморски“, посочената в разпоредителната негова част „сградна и площадкова канализационна мрежа“ не била изградена съгласно проекта ВИК от 2009 год.

Твърдението за неспазване на установената форма е аргументирано със съображения за непосочване съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК на фактическото основание за издаване на адм. акт в смисъл, че волята на адм. орган не била ясно изразена, тъй като не ставало ясно за коя част на кой строеж е установено, че е компрометирана и премахната канализационната мрежа.

Същественото нарушаване на административно-производствените правила е обосновано със съображения за липсата на протокол по чл. 195, ал.1 от ЗУТ, тъй като от страна на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ не бил проведен оглед, съответно не били събрани данни за вида и състоянието на обектите и липсвало предложение до кмета за необходимите ремонтни и възстановителни дейности.

Като аргумент за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед е посочено издаването й в нарушение на друг адм. акт от по-висока степен, а именно заповед № РД 02-14-300/21.04.1997 г. на Министерството на териториалното развитие и строителството и заповед № РД 02-14-340/11.03.2015 г. на МРРБ, в които било разпоредено на кметовете да задължат собствениците на имоти и парцели в свлачищните участъци да изградят изгребни ями за отпадните си води и в двумесечен срок да премахнат септичните и попивни ями. В тази връзка се твърди, че обжалваната заповед разпореждала изграждането на сградна канализация, която да отвежда отпадните води в разположена в съседен държавен имот септична, попивна яма, тъй като нямало изградена изгребна такава.

С тези доводи, допълнително развити и в последващо подадени от жалбоподателя молби, се иска отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, евентуално прогласяване на нейната нищожност, както и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ж..

Ответникът – кметът на община Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Ст. Н. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и отправя възражение за прекомерност на размера на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р. С. Д., лично и чрез упълномощения адвокат П. изразява становище и моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна с присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

С протоколно определение на ВРС от 25.01.2010 г. постановено по гр. дело № 1972/2005 г. е одобрена постигната между страните спогодба по силата на която :

1. В дял на О. Г. Г. се поставя и той придобива изключителна собственост върху : жилище в основна вилна сграда състоящо се от коридор, две стаи, баня с тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор в избен етаж и две изби, със застроена площ 60,75 кв.м., заедно с покрита тераса с площ 6,95 кв.м. , открита тераса с площ 57,30 кв.м. , както и 1/2 ид. част от изградения в дворното място кладенец, намираща се в Приморски парк, местност „Салтанат“, гр. Варна,, съставляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК одобрена със заповед № 300-5-18/4.03.2004 г. на ИД на АГКК, с площ на поземления имот 1,347 дка, съставляващ първи проектодял съгласно заключението с приложен план за проекторазпределение на вещото лице Ц. А. /прието от съда и одобрено/, вкл. и с инвестиционен проект от Експертен съвет по устройство на територията при Община Варна с протокол № 26/28.05.2009 г, т.15, с пазарна цена 42750 лв.

2. В дял на Р. С. Д. се поставя и той придобива изключителна собственост върху : жилище в основна вилна сграда състоящо се от коридор, две стаи, баня-тоалет и две избени помещения, със застроена площ 44,05 кв.м., заедно с покрита тераса с площ 8,90 кв.м. , открита тераса с площ 6,60 кв.м. ; паянтова едноетажна сграда с обща застроена площ 30,29 кв.м. , състояща се от дневна със застроена площ 18 кв.м. , пристроена до дневната кухня със застроена площ 9,73 кв.м. , външен тоалет зад кухнята със застроена площ 2,56 кв.м. , покрита тераса със застроена площ 9 кв.м. оградена с парапет, както и 1/2 ид. част от изградения в дворното място кладенец, намиращи се в Приморски парк, местност „Салтанат“ , гр. Варна, съставляващ поземлен имот с [идентификатор] с площ от 1,347 дка, съставляващ втори проектодял съгласно заключението с приложен план за проекторазпределение на вещото лице Ц. А., прието от съда и одобрено, вкл. с инвестиционен проект от Експертен съвет по устройство на територията при Община Варна, с протокол № 26/28.05.2009 г. , т.15, с пазарна цена 42090 лв.

3. За обособяване на двата дяла в самостоятелни жилища всеки от съделителите се задължава да извърши до 31.12.2010 г. преустройства, посочени като отделни СМР в общи насоки в първоначалното заключение на в.л. Ц. А., както следва :

а/ О. Г. Г. като собственик на дял първи – 12 см. тухлени зидове, допълнителни вътрешни мазилки, боядисване, водопроводна и ел. инсталации, на стойност 1220 лв.

б/ Р. С. Д. като собственик на дял втори – 12 см. тухлени зидове, демонтаж прозорец на коридор, направа външно стълбище към коридор, демонтаж прозорец на изба, направа външно стълбище към изби, нова входна врата, нова входна врата за изби, на стойност 1010 лв.

4. Неразделна част от дела на всеки от съделителите са : първоначалното заключение с приложен план за проекторазпределение и допълнителното заключение на вещото лице Ц. А., приети от съда: инвестиционен проект и протокол № 26/28.05.2009 г. , т.15, за неговото одобряване от Експертния съвет по устройство на територията при Община Варна.

5. Дворното място на поземления имот с идентификатор № **** с площ по кадастрална карта 1,347 дка, при граници : имоти с № 5360047, 5360054, 5360056, остава за общо ползване, както и входната и гаражна врати, съгласно уточненията в споразумението между страните, заверено под № 4355 на нотариус С. П., рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие РС-София.

6. Страните заявяват, че не си дължат уравнение на дяловете на основата на стойността им при подписване на настоящата спогодба.

7. В седмодневен срок от влизане в сила на настоящата спогодба, Р. С. Д. заплаща на О. Г. Г. сумата от 500 лв., съгласно т.2 от споразумението между страните, заверено под № 4355 на нотариус С. П..

8. Страните заявяват, че с подписване на настоящата съдебна спогодба уреждат окончателно отношенията си по повод делбата на вилната сграда и паянтовата едноетажна сграда в поземления имот с [идентификатор] по одобрената кадастрална карта, с площ 1, 347 дка, и никоя от тях няма да има претенции към другата.

Цитираният в съдебната спогодба инвестиционен проект, приет от ЕСУТ при Община Варна с решение по т.15 от протокол № 26/28.05.2009 г. е одобрен от главния архитект на община Варна /л.235 от делото/ , като същият съдържа част „Вътрешно ВИК“ . В обяснителната записка към проекта /л.241 от делото/ е посочено следното : „ В района все още няма изградена канализационна мрежа, което налага отводняването на вилната сграда и паянтовата постройка да става в съществуваща изгребна яма до оградата на южната граница на парцела. Съществуващата вътрешна канализационна инсталация е от PVC тръби, които са окачени в сутерена. Отводняването на мивките и подовите сифони е с PVCф50, като последните са с вертикално отичане. На необходимите места има оставени ревизионни отвори. Хоризонталният канализационен клон от вилната сграда и клона от паянтовата постройка се събират в ревизионна шахта пред източната тераса и оттам отпадните води отиват в изгребната яма. Новите два дяла са с отделни вертикални канализационни клонове. Включването на новата кухненска мивка на дял І-ви е предвидено да стане в съществуващия хоризонтален клон с нов разклонител с PVCф110. Новата кухненска мивка на ІІ-ри дял се включва в съществуващия клон с PVC ф 50 на мястото на демонтираната мивка от коридора.

В одобрената кадастрална карта на гр. Варна, поделената основна вилна сграда е нанесена с [идентификатор], а придобитата от Р. С. Д. чрез същата делба паянтова едноетажна сграда с обща застроена площ от 30,29 кв.м. е нанесена с [идентификатор]. Полученото от Д. в резултат на делбата жилище в основна вилна сграда е нанесено в одобрената кадастрална карта като самостоятелен обект с [идентификатор] , а полученото от Г. жилище в същата вилна сграда е нанесено като самостоятелен обект с [идентификатор]. С договор за дарение Д. дарява на дъщеря си паянтовата едноетажна сграда с [идентификатор] , а с договор за покупко-продажба по н.а. № ******* г. /л.143-146 от делото/, О. Г. продава на настоящият жалбоподател Д. И. Г. самостоятелния обект в сграда с [идентификатор] със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, както и  ид. част от поземления имот с [идентификатор], целият с площ от 1347 кв.м. След тази продажба са възникнали между Д. и Г. спорове относно канализационната мрежа на сградата с [идентификатор], в която всеки от тях притежава посочените самостоятелни обекти с предназначение за жилище – Г. е искал всеки обект да има отделна и самостоятелна канализация, с което Д. не бил съгласен.

На 6.04.2020 г. , Д. подава в Район „Приморски“ сигнал за прекъсване от страна на Г. на въпросната канализационна мрежа на сградата, по повод на който е започнала проверка в хода на която бил съставен констативен протокол № КП1/14.08.2020 г. /л.396-397 от делото/. Същият съдържа констатация според която , употребената вода в самостоятелния обект на г-н Д. не се отича от съществуващите сифони и като цяло канализацията не функционира по предназначение, което би довело до създаване на опасна среда в санитарно-хигиенно отношение, както и влошаване на техническото състояние на сградата. При тази констатация, на 9.06.2020 г. Д. депозира в район „Приморски“ заявление, с което иска издаването на заповед за осигуряване на достъп до обекта на Г. с [идентификатор] с цел възстановяване на прекъснатата канализация. След като такава заповед не е издадена в определеният в закона срок, Д. подава до АС-Варна жалба срещу мълчалив на кмета на район „Приморски“, по повод на което на 13.08.2020 г. е образувано адм. дело № 1824/2020 год. Междувременно от комисия при район „Приморски“ е извършена втора проверка в самостоятелния обект с [идентификатор] , за резултатите от която е съставен констативен протокол № КП2/2.10.2020 г. / л.429-430 от делото/. Същият съдържа констатация, че двата самостоятелни обекта в сградата с [идентификатор] са се обслужвали от обща окачена канализация, която е преминавала през избеното помещение на г-н Г. и в момента на огледа е прекъсната. Посочено е още , че заедно с вкопаната канализация на сградата с [идентификатор] , тя се е включвала в обща канализационна шахта разположена в двора в близост до открита тераса, от която отпадните води се отвеждат с обща канализационна тръба към септична яма, чието разположение в имота не е установено. По така образуваното адм. дело е постановено влязло в сила на 7.11.2020 г. решение № 1492/16.10.2020 г. /л.411-416 от делото/, с което мълчаливият отказ на кмета на район „Приморски“ е отменен и преписката е върната на адм. орган за разглеждане и произнасяне по заявлението на Д. от 9.06.2020 г. , съобразно дадените в мотивите указания.

След постановяването на това съдебно решение е издадена от кмета на район „Приморски“ заповед № 30/15.01.2021 г. / л.363-365 от делото/ , с която на основание чл. 194, ал.1 от ЗУТ е разрешено на собствениците на самостоятелен обект с [идентификатор] свободен достъп до самостоятелен обект с [идентификатор] собственост на Д. И. Г. за осъществяването на : монтажно-ремонтни дейности на канализационни тръби в имот с [идентификатор] при спазване на общите правила на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по негово прилагане. Заповедта е обжалвана от Г., за което в АС-Варна е образувано адм. дело № 506/2021 г., като възползвайки се от нейното предварително изпълнение съгласно чл.217, ал.1, т.8 от ЗУТ, Д. сам е възстановил прекъснатата канализационна тръба. С постановеното по делото решение № 57/26.01.2021 г. , жалбата на Г. е отхвърлена като неоснователна, но след подадена от негова страна касационна жалба, същото е отменено с решение № 8528/5.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г. по описа на ВАС /л.87-96 от адм. преписка, приложена в том ІІ от делото/. След отмяната на първоинстанционното решение, ВАС е решил спора по същество като е отменил заповед № 30/15.01.2021 г. на кмета на район „Приморски“, приемайки че в конкретния случай липсва предхождащ акт, в който да е предписано извършване на строителни или монтажно-ремонтни дейности на компрометираната канализационна тръба , попадащи в обхвата в обхвата на текущ ремонт по смисъла на пар.5, т.43 от ДР на ЗУТ, както и да е посочен конкретен обхват на тези дейности. По отношение изпълнението на място на канализацията по проект ВиК от 2007 г. , въз основа на който се е осъществила делбата на вилна сграда в имот с [идентификатор] по гр. дело № 1972/2005 г. по описа на Районен съд-Варна, касационният съд е приел, че същият е бил относим в производството по съдебна делба на сградата, към който момент е следвало да бъде изпълнен, както и че той не би могъл да се приеме и като „разрешени“ или „предписани“ монтажни работи от компетентен орган. След постановяването на това решение на ВАС, след уведомление и със съгласието на адм. орган, Г. е възстановил съществуващото преди издаването на отменената заповед № 30/15.01.2021 г. фактическо положение, т.е. той е отстранил канализационната тръба поставена от Д. въз основа на предварителното изпълнение на същата заповед.

С цел да се съобрази с мотивите от решението на ВАС, Д. е отправил на 4.04.2023 г. ново искане до кмета на район „Приморски“ за издаване на втора заповед по чл. 194, ал.1 от ЗУТ за осигуряването на свободен достъп до самостоятелен обект с [идентификатор] , за извършването на ремонтни работи по възстановяването на прекъснатата канализация. Издаването на исканата заповед е отказано от кмета на район „Приморски“ с негово писмо рег. № РД23005407ПР-004ПР-002ПР-001ПР/19.04.2023 год. Същото е обжалвано от Д., за което в АС-Варна е образувано адм. дело № 1090/2023 г. , с постановеното по което решение № 1363/20.10.2023 г. /л.69-86 от адм. преписка/ жалбата му е отхвърлена като неоснователна.

След влизането на това решение в законна сила, Д. подава до кмета на община Варна заявление с рег. № ЗК19001611ВН_022ВН/21.03.2024 г. / л.13 от адм. преписка/, с което иска да бъде определена комисия и съставен констативен протокол по реда на ЗУТ и след извършване на оглед на място да бъдат описани конкретните възстановителни работи необходими за възстановяване на канализацията, по начина по който е била изпълнена съгласно одобрените ВиК проекти, приети по гр. дело № 1972/2005 г. на ВРС за делба, приложени към преписката. С издадена от кмета на община Варна заповед № 4146/27.11.2023 г. по раздел ІІ.1 /л.628 от делото/ е била назначена комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ в следния състав : председател А. Д. Д. – директор на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ ; членове : 1. К. Й. Й. – старши инспектор в отдел „Строителен контрол“ 2. инж. Н. А. К. – главен инспектор „Строителен контрол“ 3. инж. К. М. Е.-Х. -инспектор „Строителен контрол“ ; резервни членове : 2.1 Ж. Т. Г. – началник отдел „Дейности по защита на населението – при отсъствие на председателя на комисията 2.2 М. П. К. – главен инспектор „Опазване на обществения ред“ – при отсъствие на член 1 от т.1 от заповедта 2.3 инж. Д. С. Д. – главен инспектор отдел „Строителен контрол“ – при отсъствие на член 2 от т.1 от заповедта 2.4 П. Р. К. – старши юрисконсулт в отдел „Опазване на обществения ред – при отсъствие на член 3 от т.1 от заповедта. На 4.04.2024 г. , така назначената комисия по чл. 196, ал.1 от ЗУТ в състав : председател А. Д. Д. и членове К. Й. Й., инж. Н. А. К. и П. Р. К. , провеждат изслушване на Р. С. Д., за което е съставен приложеният на л.27-32 от адм. преписка протокол на основание чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Съгласно съдържанието на протокола, в същият са възпроизведени дадените от Д. обяснения и са описани представените от него писмени доказателства за наличната в сградата канализация. На 27.05.2024 г. , комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ в състав : председател Ж. Т. Г. и членове М. П. К., инж. Д. С. Д. и П. Р. К., провеждат изслушване на М. И. С. и адв. Е. Ж., представляващи Д. И. Г., за което е съставен приложеният на л.19-21 от адм. преписка протокол на основание чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Съгласно съдържанието на протокола, в същият са възпроизведени изнесените от адв. Ж. данни и са описани представените от нея копия на документи.

Въз основа на тези два протокола от проведените изслушвания, кметът на община Варна издава на основание чл. 196, ал.3 във вр. с чл. 195, ал.4 от ЗУТ сега обжалваната заповед № 3210/20.09.2024 г. , в чието съдържание са възпроизведени данните от проведените пред комисията две изслушвания. Посочено е още, че настоящата заповед поставя началото на адм. производство по чл. 195, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл. 195, ал.1 от ЗУТ и чл.196, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, както и че направените констатации установявали, че е налице част от строеж, който е компрометиран и не може да изпълнява функциите си на жилище, т.к. сградната канализация осигуряваща нормалната експлоатация на дал І, собственост на Р. Д. е премахната и нефункционираща. Поради несъгласието си с така нареденото с тази заповед възстановяване от Д. и Г. на сградната и площадковата канализационна мрежа, осигуряваща и двата дяла на строеж „Двуфамилна сграда с адм. адрес гр. Варна, местност „Салтанат“, идентификационен номер 10135.536.55.1 , по начин съобразен съгласно предвижданията на одобрените проекти за „Делба на вилна сграда“ – част „Вътрешно ВиК“, одобрен с решение на Експертен съвет по устройство на територията на Община Варна № 26/28.05.2009 г. , по реда на чл.203 от ЗУТ, Д. И. Г. подава до АС-Варна жалба срещу нея, която е приета с вх. № 13931/4.10.2024 год.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

 

Жалбата срещу оспорената заповед е процесуално допустима. Същата е подадена от адресат на адм. акт при спазване на 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, което е видно от датата на издаване на обжалваната заповед /20.09.2024 г./ и датата на подаване на жалбата в съда /4.10.2024 г./. Налице е правен интерес от съдебно оспорване, тъй като оспорената заповед създава задължение за жалбоподателя Г..

 

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен адм. орган разполагащ с предвидените в чл.195, ал.4 вр. с чл. 196, ал.3 от ЗУТ правомощия, поради което представлява валиден адм. акт.

Съдът намира, че при издаване на оспореният адм. акт не е спазена установената за него форма, тъй като в противоречие с императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4, пр. І от АПК, липсва ясно изложение на фактическото основание за издаването му. Фактите релевантни за приложения в случая материален закон са уредени в нормата на чл. 195, ал.4 от ЗУТ, които се състоят в това обекта по ал.1 да не се поддържа в добро състояние или в това да са възникнали регламентираните в ал.3 обстоятелства, които от своя страна се състоят в две отделни категории – възникване на авария или на други обстоятелства, които застрашават обекта с увреждане или разрушаване. В тази връзка, обжалваната заповед не съдържа фактическа констатация на адм. орган за състояние на обекта сочещо на авария, увреждането или разрушаването му по смисъла на ал.3, доколкото извън възпроизведените обяснения на засегнатите страни, единствената собствена на органа констатация по фактите е затова, че е налице част от строеж, който е компрометиран и не може да изпълнява функцията си на жилище, тъй като сградната канализация осигуряваща нормалната експлоатация на дял І, собственост на Р. Д. е премахната и нефункционираща. От друга страна, доколкото в обжалваната заповед е цитирано регламентираното в чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ основно изискване към строежите, то би могло да се приеме, че така направената констатация се намира в кореспонденция с визираното в чл.195, ал.4 от ЗУТ обстоятелство обекта по ал.1 да не се поддържа в добро състояние. Действително, наличието на нефункционираща канализация е белег, че обекта не се поддържа в добро състояние, но за възстановяването на същото именно по посоченият в диспозитива на оспорената заповед начин /съобразно одобрения по делбеното дело проект/ , било е необходимо да се посочат съответните на него факти, а такова изложение липсва. В тази връзка, процесната заповед не съдържа изложение на фактически данни затова откъде точно е преминавало трасето на премахнатата канализация и дали то е било изпълнено в съответствие с въпросния одобрен проект , което в случая е било необходимо предвид правомощията на адм. орган единствено да разпорежда възстановяване на предишното нарушено фактическо положение, но не и да създава ново такова, макар и то да съответства на правното положение по одобрения при делбата инвестиционен проект - ако проекта не е бил изпълнен, то правно недопустимо е с адм. акт да се нарежда изпълнението на съдебен акт.

Не се споделя от съда възражението на жалбоподателя за наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила с аргумента, че адм. орган издал обжалваната заповед при нарушаване от негова страна на разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Причината е тази , че предмета на предходните откази и на отменената заповед № 30/15.01.2021 г. е различен от предмета на сега обжалваната заповед № 3210/20.09.2024 г., т.е. няма идентичност между отделните адм. производства – първите са с правно основание по чл.194 от ЗУТ, а процесното е с горепосоченото правно основание чл.195, ал.4 вр. с чл.196, ал.3 от ЗУТ. Същевременно, съдът намира, че е налице допуснато от органа друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се състои в липсата на съставен от комисията протокол отговарящ на императивните изисквания на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Обжалваната заповед изрично не посочва съществуването на такъв протокол, но от възпроизведеното в нея изслушване на засегнатите страни, очевидно се имат предвид приложените в материалите на адм. преписка протоколи на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, съставени от комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ съответно на 4.04.2024 год. и на 27.05.2024 год. Протокола от 4.04.2024 г. отразява изслушването от комисията на Р. С. Д., а протокола от 27.05.2024 г. отразява изслушването на представителя на Д. И. Г., но нито един от тях не съдържа данни за извършени от комисията производствени действия по чл.196, ал.1 от ЗУТ за установяване състоянието на обектите и на необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и такива по чл.196, ал.2 от ЗУТ за служебно събиране на всички необходими данни за вида и състоянието на строежа. Доколкото е процесуално допустимо мотивите на оспореният адм. акт да се съдържат и в материалите от адм. преписка, то липсата в обжалваната заповед на въпросните фактически данни би могла да бъде запълнена с фактическите констатации от протоколите на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, но след като и те не съдържат такива за вида и състоянието на строежа, то така допуснатото процесуално нарушение препятства съда да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон, поради което то се явява съществено такова. В тази връзка, недопустимо е липсата на релевантните фактически данни да бъде запълвана едва в съдебно заседание чрез представяне в случая от заинтересованата страна Д. на адм. преписка по предходно издадената заповед №30/15.01.2021 г. на кмета на район „Приморски“, още повече, че нито обжалваната заповед, нито горепосочените протоколи от 4.04.2024 г. и 27.05.2024 г. съдържат препращане към констативните протоколи от тази преписка, които освен всичко друго, нямат необходимата за настоящото производство правна стойност, тъй като те не са съставени от комисия назначена по реда на чл.196, ал.1 от ЗУТ – както вече бе посочено, производството по отменената заповед №30/15.01.2021 г. е било такова по реда на чл.194 от ЗУТ. Наличието на отговарящ на изискванията на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ протокол на комисията е правно задължително за процесуалната законосъобразност на заповедите от вида на обжалваната ,т.е. когато не е извършено административнопроизводственото действие без което издаването на адм. акт е невъзможно и което не може да бъде извършено от съда както е в случая, то обжалваната заповед следва да бъде отменена на основание чл.146, т.3 от АПК и преписката върната съгласно чл.173, ал.2 от АПК на адм. орган за ново разглеждане и извършване на пропуснатото административнопроизводствено действие.

При новото разглеждане и произнасяне по депозираното от Д. заявление, адм. орган следва да има предвид следните задължителни за него указания по приложението на материалния закон спрямо спорните за страните факти :

Разпореждането за възстановяване на сградната и площадкова канализационна мрежа съобразно приетият с решението на ЕСУТ при община Варна по протокол № 26/28.05.2009 г. и одобрен от главния архитект проект за делба по гр. дело № 1972/2005 г. по описа на ВРС в частта „Вътрешно ВиК“, би било законосъобразно, ако към момента на прекъсване на канализационната мрежа, същата фактически е била изградена в пълно съответствие с този проект. Споровете на страните относно законосъобразността на извършените от тях действия по изпълнението на проекта са ирелевантни за адм. производство, включително за това дали проекта е загубил правното си действие и дали за изпълнението му е било необходимо разрешение за строеж – при положение, че защитата на Г. се състои само и единствено с повдигането на възражения за отрицателни факти без установяване от негова страна със силата на присъдено нещо на друго различно правно положение, то прилагането към настоящия казус на разпоредбите на чл.195, ал.3 и ал.4 от ЗУТ следва да има предвид възстановяване на нарушеното фактическо състояние и отстраняване на причинените увреждания по канализационната мрежа ( в тази връзка и само за пълнота следва да бъде отбелязано, че според съда наличието на особената хипотеза за одобряване на проект по реда на чл.203 от ЗУТ дерогира общата разпоредба на чл.145, ал.4 от ЗУТ , т.е. проекта не губи правното си действие, включително и защото в случая разрешение за строеж не е необходимо съгласно разпоредбата на чл.204 от ЗУТ , независимо че изпълнението на проекта може да предполага извършването на основен ремонт по смисъла на пар.5, т.42 от ДР на ЗУТ). Въпросните спорове не са преюдициални за адм. производство, те са гражданско-правни предвид характера им на такива за законосъобразното разполагане и преминаване на трасето на канализационната мрежа, представляваща според данните по делото обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от З-на за собствеността (с делбата на сградата с [идентификатор] е създадена хоризонтална етажна собственост между самостоятелните обекти в сградата имащи идентификатори *** и ***), поради което тяхното разрешаване в административния процес е недопустимо.

По делото са представени от страните писмени доказателства /напр. приложената на л.567-571 съдебно-техническа експертиза по гр. дело № 14742 от 2017 г./, според които проекта по делбеното дело не е бил изпълнен в пълно съответствие с одобряването му, които обаче не съдържат изложение на конкретни данни относно частта му „Вътрешно ВиК“. В тази връзка, за да е налице съответствие с целта на закона на издаденият на основание чл.195, ал.4 вр. с ал.3 от ЗУТ адм. акт , необходимо е извършването на процесуални действия по установяване на конкретното нарушено фактическо положение на процесния обект, тъй като именно то, а не нещо друго и различно от него, подлежи на възстановяване по смисъла на цитираните норми. Чрез извършването на оглед в процесните два самостоятелни обекта собственост съответно на Д. и на Г., както и чрез назначаването и извършването в адм. производство на съдебно-техническа експертиза е възможно точното установяване на разположението на трасето в периода преди първоначалното прекъсване на канализационната мрежа /няма се предвид прекъсването извършено след отмяната на заповед № 30 от 15.01.2021 год./, съответно дали е налице съвпадение или отклонение от одобрения при делбата проект. Евентуалната констатация за наличието на отклонение от проекта в частта му „Вътрешно ВиК“ не представлява основание от отказ от дължимата на основание чл.195, ал.4 вр. с чл.196, ал.3 от ЗУТ защита – както вече бе посочено, всички действия по увреждане на фактически изградената обща канализационна мрежа, дори и да са предприети с мотив за незаконосъобразното й изпълнение, са неправомерни след като претендираното от Г. право не е установено по регламентирания от закона ред, т.е. те са самоуправни. Във връзка с последното и предвид наличните по делото данни за желание от страна на Г. за преустройство на общата канализационна мрежа, то органът следва да има предвид разпоредбата на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ, съгласно която при съществено изменение на обща част на сградата необходимо е съгласието на другия етажен собственик, каквото според данните по делото не е давано от Д..

 

При този сочещ на основателност на жалбата изход на делото, сторените от адм. орган и от заинтересованата страна Р. С. Д. разноски следва да останат за тяхна сметка, а жалбоподателят има право на такива съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Съобразно представеният и приложен на л.697 от делото списък, от страна на жалбоподателя Г. се претендират такива за платени държавна такса в размер на 10 лв., 2700 лв. адвокатско възнаграждение и отделно 530 лв. разноски в производството по чл.60 от АПК. За производството по искането на Г. за спиране на предварителното изпълнение на оспорения адм. акт, което е такова с правно основание по чл.166 от АПК, а не по чл.60 от АПК, същият няма право на разноски, тъй като това негово искане не е било уважено. Отправеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно, тъй като претендираният общ размер от 2700 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото, която според съда е съществено по-ниска в сравнение с положените от адв. Ж. усилия за попълването му с множество неотносими молби, становища и възражения. В този смисъл, съдът намира че съответстващ на фактическата и правна сложност на делото е минималният размер на адв. възнаграждение определено в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 1250 лв. С оглед последното, ЮЛ на адм. орган следва да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 1260,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ издадената от кмета на община Варна заповед № 3210/20.09.2024 г. и ВРЪЩА преписката на същият адм. орган за ново разглеждане при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. И. Г. с [ЕГН] за разноски по делото сумата от 1260,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.