Р Е Ш Е Н И Е
№:
…..
06.11-2018г.,гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд, граждански състав
На
четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александра Коева
Секретар: Нели Стоянова
Прокурор: ……………….
като
разгледа докладваното от съдия Коева
гр.дело № 112 по описа за 2018г. на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от „***„ ЕАД, ЕИК :*** ,със седалище и адрес на управление :
***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. чрез пълномощника си юрисконсулт К. Г.В.
против Д.Г.К. ,ЕГН ********** ***,
с която желаят съдът да постанови
решение, по силата на което да признае
за установено по отношение на ответникът Д.Г.К., ЕГН **********,***, че същият
дължи на „***„ ЕАД, ЕИК :*** следните суми:-800,00лв./осемстотин лева /,
представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем №***.; - 53,28 лв. (Петдесет и три лева и 28
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01.07.2016 г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 14.10.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска) ;45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; -306,88 лв. /Триста и шест лева и 88
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 1.07.2016 г. до 14.10.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска);-92,07 лв. (Деветдесет и два лева и 7 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.Претендират на разноски направени в хода на заповедното производство. Претендират на
разноски направени в хода на настоящото производство, както и на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева /. Представят
доказателства.
В законния
срок по чл. 131 от ГПК ответникът
Д.Г.К. *** чрез особен представител адвокат Л. Д. К. *** представя писмен отговор
на исковата молба.
С отговора си на исковата молба особен
представител твърди, че предявената искова молба е неоснователна и следва да
бъде оставена изцяло без уважение.
С отговора си на исковата молба особен
представител твърди, че в исковата си молба на страница 3 ищецът признава за безспорно, че на длъжника
е било изпратено съобщение за извършената цесия, но това съобщение, под формата
на писмо, се е „върнало в цялост , като
в обратната разписка е отбелязано, че лицето се е преместило на друг адрес „
тоест длъжника не го е получил .Това твърдение е подкрепено и от писмени
доказателства, приложени към исковата молба, от които се вижда, че писмата до длъжника не са били
получени от него. Молят съдът да отхвърли предявеният иск срещу ответника като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание представител на ищцовото
дружество не се явява, въпреки редовно призоваване.Представят по делото молба
вх.№5182 от 03.10-2018г. , с която заявяват, че оспорват изцяло писменият
отговор на особения представител ,
назначен служебно на ответника, тъй като възраженията му срещу исковете са неоснователни.
Ответникът не се явява в съдебно заседание
,редовно призован.За ответника се явява
особен представител – адвокат Л. Д. К. ***, който изразява становище в
смисъл, че поддържа писмен отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът от фактическата страна намира за установено следното :
От
приложеното частно гражданско дело № 531 по описа за 2017г. на районен
съд-Царево се установява, че по
заявление на „***“ЕАД , ЕИК :***, със седалище *** е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 315 от 31.10-2017г., като е
разпоредено ответникът-длъжникът Д.Г.К., ЕГН ********** да заплати на кредитора на „***“ЕАД , ЕИК :***а/сумата
от : 800,00 лв./ осемстотин лева /- главница;б/.Договорна лихва :53,28 лв./
петдесет и три лева и 28 стотинки / от 01.07-2016г. до 14.10-2016г./падеж на
последна погасителна вноска /.в/.Такса разходи : 45,00 лв./ четиридесет и пет
лева /.г/Неустойка за неизпълнение на договорно задължение :306,88 лв./ триста
и шест лева и 88 стотинки /за периода : от 01.07-2016г. до 14.10-2016г. /падеж
на последна погасителна вноска /;-законна лихва от подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението;-Обезщетение за забава :
92,07 лв./ деветдесет и два лева и 07 стотинки/ за периода : от 02.07-2016г.
до датата на подаване на заявлението в
съда, както и направените по делото разноски
за платена държавна такса за
образуване на дело в размер на 25.94 лв./ двадесет и пет лева и 94 стотинки
/ и
50,00 лв. / петдесет лева /
-юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В срока по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил иск срещу ответника настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта.
Предявен е иск
по реда на чл. 415, ал.1 ГПК , който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже
факта,от който вземането му произтича, а длъжникът –възраженията си срещу вземането.
Не е спорно по делото, че на 22.06-2016г. между „***“ АД/заемодател/ и Д.Г.К.
/кредитополучател/ е сключен Договор
за паричен заем с
№***, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителски кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем , направено от ответника- заемателя.По силата на договора за паричен заем №*** и заемодателят
– „***“ АД е предало на заемателя сумата в размер на 800,00 лв. , представляваща
главница и чиста стойност на кредита.Редът и
условията , при които заемодателят е отпуснал кредит на ответника – кредитополучателя , се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем
, ответникът- заемателят , се е задължил да върне кредита в срок до
14.10-2016г. на 16 равни седмични погасителни вноски, в размер на 53,33 лв.
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 01.07-2016г. , а
падежът на последната погасителна вноска е 14.10-2016г..
Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
14.10-2016г..
Ответникът
не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството –заемодател- „***“ АД/заемодател/.
На 01.01-2017г. е било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия / от
16.11-2010г., сключен между „***“ АД и „***„ ООД, по силата на което вземането на „***“
АД , произтичащо от договор за паричен
заем № ***/22.06-2016г., е прехвърлено в собственост на „***„ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем № ***г. съдържа
изрична клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.“***/понастоящем „***„ЕАД“/, ЕИК : *** е правоприемник на „***„ООД , ЕИК :***
Видно, че „***“ АД е упълномощило „***„
АД /понастоящем „***„ЕАД / в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11-2010г.
от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия
.
Видно, че по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
на 05.01-2017г. до ответника от страна заемодателя – „***“ АД чрез „***„ЕАД
е изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-П-ИАМ/ *** за станалата продажба,
чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора адрес
. Писмото се е върнало невръчено.Видно, че на 21.02-2018г. до ответника било изпратено повторно уведомително писмо за
извършената цесия, чрез куриер.Ответникът отново не е бил намерен на адреса и писмото се е
върнало невръчено. С настоящата искова молба ищцовото дружество представя е
копие от уведомително писмо до ответника
за извършената цесия , като желаят съдът да връчи на ответника ведно с
приложените към исковата молба приложения и писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира иска за неоснователен и счита, че следва да бъде оставен без
уважение по следните съображения :
Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права, по силата на която настъпва
промяна на субектие на облигационното правоотношение- кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си по силата на сключен между тях договор.
Договорът за
цесия винаги предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго правно
основание. Правилото на чл.
99, ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на
длъжника и на трети лица уведомяването на длъжника от предишния му кредитор. До
съобщаването на длъжника, той може валидно да изпълни на предишния кредотор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Уведомяване
по чл.
99, ал.4 ЗЗД създава сигурност на длъжника за извършената замяна на стария
кредитор с нов и обезпечава точното изпълнине на задълженито му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е лигитимирано по смисъла на чл.
75, ал.1 ЗЗД. Затова, релевантно за действието на цесията е единствено
съобщаването й от цедента.
Чрез особен
представител ответникът- длъжник по основното правоотношение оспорва, че цесията му
е надлежно съобщена от цедента, поради което не може да му бъде
противопоставена.
Настоящият състав счита, че с неполучаването
на съобщението от страна на длъжника, прехвърлянето на вземането няма действие
спрямо длъжника- ответника по делото.
С разпоредбата на чл.
99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите установено
задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, което прехвърляне на вземане има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последен- длъжника-
ответника по делото. Съгласно
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, представляващо задължителна съдебна практика, правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). При тези данни по делото, съдът
приема, че не е изпълнена
хипотезатана чл. 99, ал.3 от ЗЗД
и за длъжника-ответникът не е възникнало задължението за изпълнение към новия кредитор.Съдът счита, че в случая правно релевантно е само съобщението, извършено
от цедента.След като ищцовата страна не
успя да установи валидно уведомявавне на длъжника от страна на цедента, се налага изводът , че договорът за цесия , респ.Приложение №1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / от 16.11-2010г., сключен
между „***“ АД и „***„ ООД, по силата на което вземането на
„***“ АД , произтичащо от договор за паричен
заем № ***, е прехвърлено в собственост на „***„ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички
лихви, няма действие спрямо длъжника и той не може да извършва валидно плащане на цедента, което да
има погасителен ефект.Съдът счита, че
след като не успя да установи валидно уведомяване на длъжника от страна на цедента , се налага изводът , че договор за цесия няма действие
по отношение на ответника, поради което и счита, че цесията на вземанията не е породила действие по отношение на длъжника и предявеният
иск се явява за напълно неоснователен и счита, че следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***„ ЕАД,
ЕИК :*** ,със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. чрез пълномощника си юрисконсулт К. Г.В.
против Д.Г.К. ,ЕГН ********** ***,
с която желаят съдът да постанови
решение, по силата на което да признае
за установено по отношение на ответника Д.Г.К., ЕГН **********,***, че същият
дължи на „***„ ЕАД, ЕИК :*** следните суми:-800,00лв./осемстотин лева /,
представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем №***.; - 53,28 лв. (Петдесет и три лева и 28 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 01.07.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 14.10.2016
г. (падеж на последна погасителна вноска) ;45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
-306,88 лв. /Триста и шест лева и 88 стотинки/, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 1.07.2016 г. до
14.10.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);-92,07 лв. (Деветдесет и два лева и 7 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата, начиная
от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане
на задължението, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва
пред Бургаския окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: