Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в в публичното заседание на десети
декември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3900 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 03.01.2018 г. СРС, 68 с-в, по гр.д.№ 44084/15 г. е отхвърлил иска по чл.213, ал.1, изр.3 КЗ /отм./ на З. „У.“ АД ***“ АД
за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на собственика на автомобил „Фолксваген” с рег.№ *******да
заплати на ищцовото дружество сумата от 858,20 лв., представляваща сбор от
пратеното от ищеца застрахователно обезщетение /843,20 лв./ по риск „Каско на
МПС“ по щета № ******* за имуществените вреди на автомобил „Джип Гранд Чероки“,
рег.№ *******СХ, причинени при реализираното на 11.03.2015 г. в гр.Сливница
ПТП, и т.н. ликвидационни разноски /15 лв./.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от З. „У.“ АД с оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че не е налице пасивната легитимация на ответника, и че решението е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.Въззивникът излага
доводи, че страните не спорят относно наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
виновния водач.Наличието на такова правоотношение не се оспорва от ответника с
отговора на исковата молба, извършено е и частично плащане от ответника.Излага
оплаквания, че в нарушение на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК първоинстанционният
съд не е обявил за безспорно това обстоятелство с оглед изявлението на
ответника, нито е приложил нормата на чл.161 ГПК.Твърди, че спорът е само за
размера на претенцията.Излага твърдения, че отказът на ответника да представи
писмения договор за задължителна застраховка не означава, че такъв факт не
съществува, и че правата на застрахованото лице не са застрашени, тъй като
решението има сила на присъдено нещо само между страните по делото и в
евентуален бъдещ процес застрахованият разполага с всички процесуални права да
доказва наличието или липсата на застрахователен договор.Моли съда да отмени
решението и да уважи предявения иск.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-ЗД „Б.и.“ АД оспорва
същата, без да излага конкретни доводи и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.Ищецът-
З. „У.“ АД твърди, че на 11.03.2015 г. е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген” с рег.№ *******и автомобил „Джип Гранд Чероки“, рег.№ *******СХ
по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, чиято гражданска отговорност е
застрахована в ЗД „Б.и.“ АД по полица № 02115000175762.В резултат на произшествието са причинени вреди на автомобил „Джип Гранд Чероки“ и при ищеца в качеството му на
застраховател по полица „Каско на МПС“ по полица № 14001610073 е образуваната щета № 14110012165,
като на собственика е платено обезщетение в размер на 843,20 лв. и са направени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.С писмо изх.№ 2210 от 13.05.2015 г. ищецът е предявил регресна претенция
за плащане към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“-„Б.и.“ АД, но не е извършено плащане.Моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 858,20 лв.-платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ и 15,00 лв. ликвидационни разноски със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане на задължението.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП № 22/11.03.2015
г. на РУ-Сливница на посочената дата в 11,40 ч. в гр.Сливница-център е настъпило
ПТП с участието на л. а. „Фолксваген” с рег.№ *******с
водач И.А.и автомобил „Джип Гранд Чероки“, рег.№ *******СХ, уравляван от Н.В..Посочено е, произшествието е настъпило при завиване наляво, и че водачът
на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ *******е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Б.и.“ АД по полица № 02115000175762.
От застрахователна полица № 14001610073 от 09.05.2014 г. със срок на валидност 11.05.2014
г.-10.05.2015 г. е установено, че т.а. „Джип
Гранд Чероки“ с рег.№ *******СХ е застрахован по
застраховка „Каско“ , клауза „А“-пълно Каско.Съгласно клаузата на т.5.1 /Пълно
каско/ от Общи условия за застраховка „Каско“ на МПС в сила от 22.05.2013 г.
пътно-транспортно произшествие при сблъскване с или, удар в или от друго
превозно средство, е покрит риск.
Видно от
преписката по щета № 14110012165-опис на щетите,
възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактура,
извлечение от банкова сметка, ***, извършил ремонта, сума в размер на 843,20
лв.
С писмо изх.№ Л 2210 от 13.05.2015 г. ищецът е поканил ответника да му
заплати сумата от 858,20 лв. по щета № 14110012165.Липсват доказателства
за връчване на писмото на адресата.
От заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза на вещото
лице В.Д. е установено, че процесното произшествие е настъпило поради
непропускане от водача на л.а. „Фолксваген“ с рег.№ *******на движещ се т.а.
„Джип Гранд Чероки“ с рег.№ *******СХ.От техническа гледна точка причинените
вреди по т.а. „Джип Гранд Чероки“ е възможно да бъдат получени и са вследствие
реализираното ПТП на 11.03.2015 г.Стойността на щетата, определена по средни
пазарни цени, възлиза на 843,20 лв.В съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че обичайният размер на ликвидационните разноски обикновено възлиза на 15 лв.
Видно от справка на Гаранционен фонд л.а. с ДК№ ********с рама ********** е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” за периода 05.01.2015 г.-05.01.2016
г. по полица № 02115000175762 в ЗД „Б.и.” АД.От ***, отдел „Охранителна
полиция“, подписано от началник отдел „Пътна
полиция“ писмо рег.№ 120400-9418/22.08.2017 г. е видно, че МПС с рег.№ ********и
рама ******** е регистрирано с предишен рег.№ *******на 29.04.2015 г.
На основание чл.190, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е задължил ответника
да представи застрахователна полица 02115000175762 по риска „Гражданска
отговорност“.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.В. е установено, че
през зимата на 2015 г. е управлявала автомобил „Гранд Чероки“ със софийска
регистрация и е участвала в ПТП в центъра на гр.Сливница.Свидетелката твърди,
че главният път е У-образен, тя е била завила и от лявата й страна се е появил
автомобил, който се е ударил в нейния автомобил откъм страната на шофьора.Тя е
била с предимство, а другият водач е идвал отляво и я е ударил.Свидетелката е
посочила, че на предявения й двустранен протокол, находящ се на л.6 от делото,
нейният автомобил е в горната част.Свидетелката е потвърдила подписа си на
протокола.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с мотиви, че не е доказано
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и виновния водач поради непредставяне на
застрахователната полица, като се е позовал на разпоредбата на чл.261, ал.1,
изр.1 КЗ /отм./ и е приел, протоколът за ПТП не може да замести
застрахователната полица.Приел е също, че информацията, предоставена от
информационния център към Гаранционен фонд по чл.293 КЗ /отм./ на увредените
лица има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими за упражняване
на правата им, не и да замести доказателствата, уредени в ГПК.Поради изложените
съображения е отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна
легитимация.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства са
установени всички елементи от фактическия състав на чл.213, ал.1 КЗ /отм./-наличие
на твърдените застрахователни правоотношения, причинната връзка между
причинените вреди и поведението на делинквента, както и размера на вредите.
Наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” е установено от съвкупната преценка на
доказателствата по делото-отбелязване от виновния водач в двустранния
констативен протокол за ПТП, представената и неоспорена справка от
информационната система на Гаранционен фонд и удостоверение от ОДМВР.Справката
по чл.295, ал.7 КЗ /отм./ има удостоверителна стойност относно застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите или „Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
/шаси/ на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на
управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на
пътници със средства за обществен превоз.По делото липсват доказателства,
оборващи презумпцията за вярност на възпроизведените в справката данни.Следва
да се добави, че ответникът не е изпълнил задължението по чл.190 ГПК да
представи копие от застрахователната
полица по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на
основание чл.190, ал.2 ГПК вр. чл.161 ГПК настоящият съдебен състав приема за
доказан факта, за доказването на което същият е създал пречки.
От заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза, която не е оспорена е установено,
че размерът на причинените щети на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие възлиза на 843,20 лв. и след прибавяне на
претендираните ликвидационни разноски в размер на 15 лв. дължимата сума възлиза
на 858,20 лв.
Поради разминаване
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени,
като вместо него се постанови ново, с което предявеният иск да се уважи.
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 320,00 лв.-разноски за първата
инстанция и 145,00 лв.-разноски за настоящата инстанция съгласно представените
списъци по чл.80 ГПК или общо 465,00 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 03.01.2018 г. на СРС, 68
с-в, по гр.д.№ 44084/15 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“
АД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „У.“
АД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление:***-13 сумата 858,20 лв. /осемстотин
петдесет и осем лева и двадесет стотинки/ на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща платено застрахователно обезщетение за вреди на л.а. „Джип Гранд
Чероки“ с рег.№ *******СХ от ПТП от 11.03.2015 г. по щета № 14110012165 със законната лихва върху нея от 27.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 465,00 лв. /четиристотин
шестдесет и пет лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.