Присъда по дело №428/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 6
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Маргарита Николова Коцева
Дело: 20201200200428
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Благоевград , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
СъдебниАнгел Николаев Стойков
заседатели:Венера Андреева
Марковска
при участието на секретаря Мария Миразчийска
и прокурора Райна Андреева Гундева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Наказателно дело от общ
характер № 20201200200428 по описа за 2020 година
въз основа на закона и доказателствата съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. И. Д., роден на * г. в гр.С. българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, с ЕГН
**********, работи като търговец, с адрес на местоживеене – гр.С. ул. П. №*,
за ВИНОВЕН в това, че на 19.05.2019 г., след обяд в търговски обект –
магазин, находящ се в гр.С. ул. В., № е направил опит да даде 50 /петдесет/
лева на Л. Б. Б., в качеството му на длъжностно лице – инспектор по
приходите в отдел „Оперативни дейности“, „Оперативна дейност“, главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП гр.София, като облага, за да не
извърши действие по служба, а именно - да не се състави на основание чл.
110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол за извършена проверка на
търговски обект – магазин, находящ се в гр.С. ул. В., № стопанисван от ЕТ
И.Д.“ - гр.С. при която е констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 118,
1
ал. 1 от ЗДДС – продажба в търговския обект на 1 брой калъф – гръб за
мобилен телефон HUAWEI Y6, на стойност 8.00 лева от продавача П. Г. М.
без да бъде издадена фискална касова бележка от фискално устройство, модел
DATECS DP-15, с № DT415025 и от което следва издаване на Акт за
установяване на административно нарушение и налагане на принудителна
административна мярка запечатване на обекта, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини, с което е осъществил състава
на престъплението по чл. 304, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и
на основание посочените по-горе разпоредби и чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок 6 /шест/ месеца, както и да
заплати в полза на държавата глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/. На
основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от 3 г. /три години/, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 307а НК присъжда равностойността на липсващия
предмет на престъплението, посочен по-горе, като осъжда подс. Д. да заплати
в полза на държавата сумата от 50 лв. /петдесет лева/.
Постановява след влизане в сила на присъдата да се върне на св. Л. Б. Б.
с известна по делото самоличност вещественото доказателство - 1 брой калъф
– гръб за мобилен телефон HUAWEI Y6.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 - дневен срок пред
Софийски апелативен съд, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 6 от 10.02.2021 г. по н.о.х.д. №
20201200200428 по описа на Благоевградски ОС за 2020 година

Производството пред ОС – Благоевград е образувано с внесен
обвинителен акт на ОП - Благоевград срещу И. И. Д. от гр.С. за това, че на 19.
05.2019 г., след обяд в търговски обект – магазин, находящ се в гр.С. ул. В., №
е направил опит да даде 50 /петдесет/ лева на Л. Б. Б. , в качеството му на
длъжностно лице – инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“,
„Оперативна дейност“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
гр. София, като облага, за да не извърши действие по служба, а именно да не
се състави на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол за
извършена проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр.С. ул. В.,
№ стопанисван от ЕТ “И.Д.“ гр.С. при която е констатирано нарушение на
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – продажба в търговския обект на 1
брой калъф – гръб за мобилен телефон HUAWEI Y6, на стойност 8.00 лева от
продавача П. Г. М. без да бъде издадена фискална касова бележка от
фискално устройство, модел DATECS DP-15, с № DT415025, и от което
следва издаване на Акт за установяване на административно нарушение и
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта,
като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, като
подс. Д. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
Съдебното производство по делото пред първата инстанция е проведено
по общия ред, като са събрани писмени и гласни доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на ОП – Благоевград
поддържа обвинението срещу подсъдимия Д., като сочи, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка е останала непроменена, макар и с
оглед по-пълния обем на доказателства да е разширена, като в пледоарията си
прокурорът излага установените според него факти по делото, прави анализ
на събраните доказателства и на противоречията в тях, като се иска съдът да
приеме извършено престъпление, за което е повдигнато обвинение, при пряк
умисъл. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, прокурорът предлага при наличие само на едно смекчаващо
вината обстоятелство – чистото съдебно минало, да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 1 г., изтърпяването на което се отложи за срок
от 3 г., както и кумулативно наказание глоба, съобразено с финансовите
възможности на подсъдимия, като с оглед поведението на подсъдимия в
създалата се ситуация и упоритостта на подсъдимия въпреки малката
стойност на подкупа, според прокурора не следва да се прилага чл. 55 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. П., сочи, че обвинението срещу подс.
Д. е резултат от конфликтна ситуация, възникнала поради неиздадена касова
1
бележка, за което никой не спорел, като поведението на данъчните служители
било изразено с думите „Сега ще видят те!“. Обръща се внимание за това, че
св. П. била поискала съдействие с имейл на 19.05.2019 г. в 11:43 часа; на
отразено в документите, че проверката в магазина на подс. Д. е започнала в
13:15 часа, а не в 13:35 часа, като се изтъкват противоречия в показанията на
свидетелите Б. и П.; сочи се желанието на св. Б. в конфликтната ситуация да
впише още едно нарушение на подс. Д., което да доведе до още по-голяма
санкция; сочи се, че данъчните служители, единият от които бил определил
ситуацията като „шибана“, са разбрали, че по време на проверката не са
изпълнявали точно задълженията си, като са могли да понесат за това
дисциплинарна отговорност, като дори били съставили документ с невярно
съдържание с оглед посочените часове за начало и край на проверката в
протокола, като можело да се приеме, че данъчните служители искали да
„замажат своите гафове“, като прехвърлят вината на подсъдимия за
случилото се, като се изтъкват противоречия в показанията на св. Б. за
механизма на извършване на твърдения опит за подкуп. Твърди се от този
защитник на подсъдимия, че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
не е подаван сигнал, че е предлаган подкуп, данъчните служители са могли да
понесат отговорност за начина на извършване на проверка, защото било
недопустимо да се правят проверки едновременно в два магазина, като това
било от значение за дисциплинарната отговорност на данъчните служители,
за административнонаказателната отговорност на проверяваните лица, за
мотивите на данъчните служители да обвинят подс. Д. в опит за даване на
подкуп, като показанията на св. Б. не следвало да бъдат кредитирани, защото
били в противоречие не само с обясненията на подсъдимия, но и с
показанията на свидетелите М. и Д., като данъчните служители са имали
причина да не говорят истината, защото в случая можело да се говори не само
за нарушения на процедурата в административно-наказателното
производство, но и за документно престъпление при съставянето на
констативните протоколи, данъчните служители имали мотив да прехвърлят
отговорността на подс. Д., който „да обере пешкира“, като следвало да се
кредитират показанията на полицейските служители, че за предлаган подкуп
същите са разбрали едва при пристигането на място, като от обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите М. и Д. следвало да се приеме, че
подсъдимият не е оставал сам със св. Б. и не е правил опит за подкуп, а
посочената сума от 50 лв. при желание да се спести санкция от 3 000 лв. не
можело да се приеме за съществена стойност, за да се попречи на изпълнение
на задълженията от данъчните служители. Иска се признаване на подсъдимия
за невинен и оправдаване по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подс. Д. – адв. Н., пледира за оправдаване на
подсъдимия, като сочи, че последният е реагирал бурно и емоционално
поради насочването от св. Б. към доказване и на друго административно
нарушение /не само това за неиздаден касов бон/, св. Б. също бил
емоционален в реакцията си, но бил пропилял няколко часа, като не е
2
уведомил за престъпление подкуп, което много трудно се доказвало, а не
можело да се осъди подс. Д. само на показанията на св. Б., като нямало
никакви други доказателства, които да подкрепят показанията му.
Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума сочи, че не е
давал и предлагал подкуп, данъчните служители били ядосани, защото искал
да се оплаче от техните действия, като са казали „те ще видят“, променили са
часовете на протокола и са извършили документална измама, като иска да
бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства в
хода на проведеното съдебно следствие, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Непротиворечиви са писмените и гласни доказателства по делото,
установяващи трудовата и семейна ангажираност на подс. И.Д. и
положителните характеристични данни за него. Към датата на обвинението
подс. И.Д. е бил регистриран като едноличен търговец – ЕТ „И.Д.“, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление в гр.С. ул. „П.“, № *, като чрез този
търговец е осъществявал дейност в търговски обект - магазин за промишлени
стоки, намиращ се в гр. С. на ул. „В.“, № с регистрирано фискално устройство
в търговския обект модел DATECS DP-15 с № DT415025. Към датата на
обвинението подс. Д. е бил собственик и управител и на „Бродкаст“ ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.С. ул. „С.“ № *; „Албион 06“ ООД;
„Мобилна сфера 96“ ЕООД; а кратко време след деянието е регистрирал и
„Стрийт фон“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С. ул. „В.“ *; от
писмените доказателства се установява семейната му ангажираност /същият
има и пълнолетни низходящи/ и доброто му имотно състояние.
В посочения по-горе търговски обект на ул. „В.“ * в гр. С. /същият се
ползвал от представлявания от подс. Д. едноличен търговец на основание
сключен договор за наем на недвижим имот със св. В. Д. от 01.01.2018 г. – л.
76-77 от ДП, с посочване в договора, че магазинът ще се ползва за GSM
апарати и аксесоари/ бил назначен за продавач – консултант св. П. М.. На
същата длъжност работел и св. Т., разпитан в хода на съдебното следствие.
Свидетелите Л. Б. и И. П. към датата на обвинението били служители на
Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП гр. София, като
изпълнявали длъжността инспектори по приходите в отдел „Оперативни
дейности“ - гр. София. На 19.05.2019 г. на двамата свидетели като екип било
възложено извършването на проверки в гр.С. като проверявали търговски
обекти на ул. „В.“ № един от които бил стопанисваният обект от едноличния
търговец на подс. Д.. Ръководител на екипите, които същия ден извършвали
проверки в различни населени места /един от които бил този на св. П. и св. Б./,
била св. М., която се намирала в гр. София и по телефона ръководителите на
екипи /в конкретния случай ръководител на екипа била св. П./ й докладвали за
3
извършваните проверки този ден.
Преди да извършат проверка в магазина на фирмата на подс. Д.,
свидетелите П. и Б. влезли в магазина на св. Ц.Д., който обект се намирал в
непосредствена близост до търговския обект на ЕТ „И.Д.“. В този магазин св.
П. направила контролна покупка, за която св. Ц.Д. не издала фискален касов
бон /като този ден изобщо не била включвала касовия апарат в обекта/, след
което двамата със св. Б. продължили с проверката в обекта, за което бил
съставен констативен протокол, приложен на л. 112-114 от настоящето дело –
в протокола като начален час на започване на проверката е посочено 13:20 ч
на 19.05.2019 г., а като час на завършване на проверката – 14:50 часа на
същите дата. Непротиворечиви са свидетелските показанията на П., Б. и Ц.Д.,
че преди да приключи съставянето на протокола за извършената проверка в
нейния обект и да й бъде връчен екземпляр от същия, св. Б. излязъл от
магазина на св. Ц.Д. и влязъл в магазина на подс. Д., за да извърши контролна
покупка, като това било изключително кратко време след започване на
проверката в магазина на св. Ц.Д. – в 13:30-13:35 часа, като разпитаните по
делото служители на НАП сочат, че това се налагало, когато се правели
проверка на обекти, които са близо един до друг, защото обичайно се
разбирало, че има проверяващи и търговците затваряли обектите.
Св. Л. Б. влязъл в посочения по-горе час в магазина, стопанисван от
фирмата на подс. Д., където на работа като продавач в това време бил св. М.,
като поискал от последния да си закупи калъф за телефон, марка „Huawei
Y6“. В същия момент в магазина били св. Д. и подс. Д., които брояли монети,
донесени от сина на подс. Д. /следва да се посочи, че това лице не е разпитано
като свидетел, защото доказателствата по делото не установяват, че същият е
възприел някакви обстоятелства от извършваната проверка/, за да се направят
парите от касата на обекта на по-дребни. Всеки ден преди започване на
работа /видно от показанията на свидетелите М. и Т., като в същия смисъл са
и обясненията на подсъдимия Д./ в касовия апарат се въвеждали служебно
200 лв., същите били налични в касата, за да бъдат използвани същите при
осъществяване продажбите през деня в магазина /за връщане на клиентите
при покупки/, като при приключване на касовия апарат в края на работния
ден с дневен финансов отчет същата сума служебно се извеждала, като
обичайно в края на деня подс. Д. минавал през магазина да вземе оборота от
същия, да направи на дребни /ако се налага това/ служебно въвежданите и
извежданите всеки ден 200 лв. Представените от подс. Д. като доказателства
дневни финансови отчети за приключване на касата потвърждават като
достоверни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. и Т.,
че в неделя въпреки обявеното със съобщение до клиентите работно време до
19 часа, работата в обекта приключвала около обяд, по различно време –
между 12:30 и 14:30 часа /вж. дневни финансови отчети в плик на л. 130 от
настоящето дело, обяснения на подс. Д., показания на св. М. и св. Т./.
4
На 19.05.2019 г. /видно от КЛЕН за същата дата, приложен към
преписката, изпратена от НАП с оригиналните документи в нея/ в 10:05 часа
са служебно въведени от св. М. 200 лв., като св. М. в показанията си сочи, че
в този час този ден е започнал работа. При влизането в магазина на св. Б. в
13:30-13:35 часа бил проведен разговор за покупката само със св. М.
/подсъдимият и св. Д., които били по-отдалечени и се занимавали с други
неща не разбрали за случващото се/, който продал на св. Б. искания калъф за
телефон за сумата от 8 лева, св. Б. заплатил с 50 левова банкнота, получил
ресто от 42 лв., стоката, не получил фискален касов бон за покупката /за
последното обстоятелство са непротиворечиви обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите/, св. Б. напуснал магазина, уведомил св. П., която
била в магазина на св. Ц.Д., че не му е издаден касов бон в обекта на
подсъдимия, след което двамата служители на НАП влезли отново в магазина
на подс. Д. /последният вече бил излязъл от магазина, а там били само св. М. и
св. Д./. През това време казали на св. Ц.Д. да заключи нейния магазин и да
чака отвън, като преустановили временно проверката в нейния магазин. В
магазина на подс. Д. свидетелите П. и Б. се легитимирали на св. М., казали, че
са служители на НАП, че за контролната покупка на св. Б. не е издаден касов
бон и започват проверка за извършеното нарушение /неиздаден фискален
касов бон за покупка/. Св. Д. напуснал търговския обект, за да се обади на
подс. Д. за извършваната проверка – подс. Д. бил наблизо, тъй като в близък
ресторант в същото време имало събиране по повод абитуриентския бал на
неговата дъщеря. Докато подс. Д. се върне в търговския обект след като е бил
уведомен за проверката от св. Д., св. М. оказал пълно съдействие на
проверяващите – бил попълнен на бланка саморъчно от св. М. опис на парите
в касата – вж. същия опис, приложен в плик на л. 114 от ДП, като общо
сумата била посочена в този опис на 210 лв. На св. М. било казано от
проверяващите да извади Х-отчет, с който да се установи неиздаването на
касов бон за покупката, но св. М. в 13:45 часа приключил касата с издаване на
Z-отчет /вж. КЛЕН за същата дата/, като видно от показанията на св. М. и на
св. Т. същите знаят, че касата се приключва с дневен финансов отчет, но не
знаят разликата между Х и Z – отчет, като въпреки искането на
проверяващите св. М. приключил касата, като им казал, че се е объркал.
Преди да бъде приключен този опис с подписването му от св. М. в търговския
обект дошъл подс. Д., като междувременно св. П. била отишла в съседния
обект – този на св. Д.а, за да оформя документите за приключване на
проверката в този обект.
Още с влизането в обекта на подс. Д. между него и св. Б. възникнал спор
след като разбрал, че следва да се състави протокол за извършената проверка,
че е установено нарушение – неиздаване на касов бон, че следва да извършат
опис на касовата наличност, че ще последва съставяне на акт за установяване
на административно нарушение и възможност за налагане на принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“. Подс. Д. видял
недовършения опис на парите с отразена сума от 210 лв., започнал спор, че
5
парите са изведени и не са налични в обекта, като станало голямо
напрежение, подсъдимият мислел, че парите следвало да са само 200 лв.,
които са служебно въведените, но заради контролната покупка били 210 лв.
Подсъдимият се афектирал от отразеното в описа, защото смятал, че сумата
ще бъде вписана като касова наличност – неотчетен оборот, за което можело
да му се наложи голям размер глоба /3 000 лв./, искал по-бързо да си тръгне,
защото тогава бил абитуриентският бал на дъщеря му, като спорел, че описът
не е реален, след което взел описа на касата /попълнен от св. М./, смачкал го и
го скъсал, като св. Б. издърпал документа и го сложил в джоба. Тогава подс.
Д. казал на св. М. да отиде за кафе и вода /а св. Д. в този момент също не бил
в търговския обект, защото бил изпратен да вземе личната карта на продавача
– св. М./, след излизането на св. М. в търговския обект останали само подс. Д.
и св. Б.. Тогава подс. Д. казал на св. Б.: „Дай да оправим нещата, да измислим
нещо, да почерпя“, като на работната маса в обекта била отворена раницата на
св. Б., преброените преди това пари в общ размер на 210 лв., подсъдимият се
движил в обекта, като св. Б. го видял да влиза зад преграда, която тогава
възприел като врата към друга част на магазина, а на следващия ден видял, че
зад тази преграда била обособена част от магазина, скрита за клиентите. В
даден момент св. Б. възприел в близост до него подс. Д., който държал бял
лист хартия, формат А4, сгънат на две, от който се подавала банкнота от 50
лева, като се насочил към отворената раница на св. Б., която била на работния
плот в магазина, за да сложи листа с банкнотата, за да „оправи нещата“ – да
не се състави протокол за проверката, при която е установено нарушение, да
не продължат и следващите последици от нарушението. Св. Б. веднага
реагирал с думите „Какво правите“, взел си раницата, в която подсъдимият не
успял да постави парите /банкнотата от 50 лв./, излязъл бързо от магазина и
отишъл при св. П. в съседния търговски обект, казал й за случилото се, като
св. Ц.Д. макар и да не е чула конкретния разговор между св. Б. и св. П. е
възприела първия като много афектиран и е казал на св. П., че „сега ще видят
те“. Последвало ново прекъсване на проверката в магазина на св. Ц.Д., като и
двамата служители на НАП отишли в магазина на подс. Д., където се опитали
да продължат извършването на проверката, но тогава „доста ескалира
напрежението“ /показания на св. Б./, в магазина вече били освен подс. Д., св.
М., който се върнал с кафе и вода, и св. Д., който бил донесъл личната карта
на св. М.. Св. Д. и св. М. разбрали за това, че св. Б. се оплакал, че подс. Д. се
опитал да му предложи подкуп – това св. Д. разбрал след като се върнал в
обекта с личната карта на продавача св. М., а последният пък разбрал за това
след като се е върнал с кафето, за което бил изпратен от подс. Д.. При
съставянето на протокола започнало отправяне на обиди от подс. Д. и от св.
Д., като и двамата твърдели, че св. Б. е лъжец, подс. Д. казал на св. Б., че е
„мишка“, че ще го „смачка“ и че ще види какво ще стане, че е некомпетентен.
Заради създалата се конфликтна ситуация св. П. уведомила ръководителя на
екипите – св. М., че имат проблем, като макар и в разговора да не е имало
подробности за това какъв е проблема, св. М. е разбрала, че се отказва
6
съдействие и е направен опит за подкуп, св. М. и св. П. се разбрали да се
потърси съдействие от полицията чрез обаждане до междуведомствения
координационен център /вж. писма от същия на л. 166-168 от настоящето
дело/. Макар и да липсват доказателства /запис на телефонния разговор на св.
П., с който е поискано съдействие от полицията/, за да се установи с
конкретност каква е била дадената информация от св. П. за проблем при
проверката, за да се иска съдействие, няма основание да не се кредитират
показанията на св. П. за това, че същата е поискала съдействие без да е
конкретизирала при това искане с подробности случилото се при проверката,
като е без значение, че няма обаждане на тел. 112, доколкото св. П. не е
сигурна и не си спомня точно В.ите от същите телефонни разговори този ден,
но писмените и гласни доказателства дават основание да се приеме, че св. П.
е поискала съдействие от органите на МВР – в конкретния случай – от
служители на РУ – С., защото там се е намирал екипът на НАП, извършвал
проверка в магазина на подс. Д., исканото съдействие е било за търговския
обект на подсъдимия. След постъпване на сигнала за искано съдействие в
ОДЧ на РУ – С. в 15:38 часа на място в магазина на подс. Д. пристигнали
служители от група „Охранителна полиция“ при РУ - С. - свидетелите С.Г. и
Д.К., които били уведомени от дежурния, че следва да окажат съдействие на
служителите на НАП, но на място получили информация за св. Б., че
подсъдимият е направил опит за подкуп, при което двамата полицейски
служители изчакали пристигането на дежурна група с оглед получената
информация за извършено престъпление. Междувременно с оглед оказаното
съдействие за приключване на проверката на служителите на НАП от
полицейските служители – свидетелите Г. и К., бил съставен констативният
протокол за извършената проверка, връчен същия на подс. Д. в 17:05 часа,
като подсъдимият направил възражения в този протокол. Последвало
претърсване в търговския обект - магазин, при условията на неотложност
/след разпит на св. Б./ за времето от 18 до 18:30 часа, при което в обекта не са
намерени и иззети вещи, имащи отношение към предмета на делото,
включително банкнотата от 50 лева и описаните банкноти и монети в описа,
смачкан и скъсан от подс. Д. /вж. л. 4-6 от ДП/. При извършения обиск на
подс. Д. /вж. л. 7-8 от ДП/ за времето от 18:55 часа до 19 часа също не са
намерени и иззети вещи, имащи отношение към обвинението. С протокол за
доброволно предаване /л. 9 от ДП/ св. Б. е предал закупения от него калъф за
телефон и опис на парите касата, като тези вещи се намират в плик на л. 114
от ДП.
Не са спорни по делото обстоятелствата и това се установява от
писмените и гласни доказателства по делото, че съгласно подписаната от св.
Б. длъжностна характеристика /приложена в материалите по досъдебното
производство/ в преките му задължения е било възложено да извършва
оперативни проверки на търговски обекти и да установява административни
нарушения на данъчното и /или осигурителното законодателство и съставя
актове за установените нарушения, както и че на 19.05.2019 г. същият е могъл
7
без изрично писмено възлагане /вж. чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК/ да
извършва проверка като орган по приходите, и за резултата от проверката да
съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката
трябва да завърши, че свидетелите П. и Б. за извършената проверка в
магазина на фирмата на подсъдимия на 19.05.2019 г. са съставили протокол за
извършена проверка № 0225184 /в оригинал същият се намира в изпратената
от НАП преписка, приложена към настоящето дело/, като в него е посочено,
че е установено като нарушение неиздаване на фискален бон и че е направен
опит за подкуп на длъжностно лице. Свидетелите Б. и П. са били разпитани
по образуваното досъдебно производство същата вечер /вж. протоколите от
проведените им разпити на 19.05.2019 г., прочетени в хода на съдебното
следствие/, като разпитът на св. П. е приключил в 19:50 часа /л. 24-25 от ДП/
и същата в края на деня – в 11:43 РМ /23:43 часа/, е изпратила имейл във
връзка с потърсеното съдействие от органи на МВР чрез ОЦ във връзка с
извършване на проверка в магазина на представлявания от подс. Д. търговец,
тъй като към този момент наред с обаждането по телефона до оперативния
център лицето, поискало съдействие, е следвало да изпрати и имейл /вж.
документите във връзка с обаждането за съдействие на л. 166 – 168 от
настоящето дело, като са неоснователни доводите на адв. П. за искано
съдействие в по-ранен час от започване на проверката/. На следващия ден –
20.05.2019 г., свидетелите Б. и П. отново са били във въпросния търговски
обект, където на работа тогава е бил св. Т., като последният е трябвало да
окаже съдействие на проверяващите служители да се извади от касовия
апарат КЛЕН. Не е от съществено значение кое лице е поискало и кое лице е
съдействало, за да се извади този документ, като се установява по несъмнен
начин, че тогава на проверяващите свидетели Б. и П. св. Т. е предал изваден
от касовия апарат КЛЕН за 19.05.2019 г. /очевидно е допусната техническа
грешка при посочване на датата на представяне на този документ – 20.02.2019
г., доколкото същата предхожда както датата на издаване на КЛЕН, така и
датата, за която е издаден този документ/. Впоследствие по образуваната
административнонаказателна преписка на едноличния търговец,
представляван от подсъдимия, е съставен АУАН № F488381 от 27.05.2019 г.
за извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, връчен на същата дата на
подс. Д., като въз основа на акта е издадено и НП №
480960-F488381/27.11.2019 г. с наложена санкция на търговеца в размер на
500 лв. за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС /“Всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта“/.
Наказателното постановление е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от
8
подс. Д., като е връчено на 09.06.2020 г.
Посочената по-горе фактическа обстановка следва да се приеме за
установена от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Налице са съществени противоречия в доказателствения
материал, като при обсъждане на същите съдът намира следното: Показанията
на св. Б., който е единственият очевидец на извършените действия от подс.
Д., с които е осъществен състав на престъпление, следва да бъдат
кредитирани, макар и в противоречие с тях да са обясненията на подс. Д. и да
са налице свидетелски показания в подкрепа на обясненията на подсъдимия.
Макар и да са прочетени показанията на св. Б. от досъдебното производство,
за да се установят сочени от защитата съществени противоречия относно
начина, по който подс. Д. се е опитал да даде на св. Б. банкнота от 50 лв.,
следва да се посочи, че св. Б. поддържа всички дадени от него в
наказателното производство показания, като при обсъждане на същите
показания се установява краткото описание на случилото се /с оглед лицата,
присъствали при провеждане на разпита на очевидец/ от св. Б. при
проведения му разпит непосредствено след случилото се по досъдебното
производство, което не дава основание да се приеме за недостоверно нито
разказаното от св. Б. в разпитите по досъдебното производство, нито това
пред съда, като противоречията в показанията следва да се определят като
несъществени и дължащи се на изминалото време, на конфликтната ситуация,
която се е създала при проверката и която св. Б. определя с твърде силни думи
като „ситуацията беше много шибана, много кофти“. Последните думи на св.
Б. не дават основание да не се кредитират неговите показания, защото е
недобросъвестен служител и е измислил ситуацията с подкупа, тъй като и
самият подсъдим в дадените обяснения също използва силни думи, за да
опише създалата се ситуация, в която бил „скалаптисан“, случаят бил
„неадекватен“, св. Б. бил „с доста нагло поведение“, че проверяващите „ще
напишат лъжа“ /в същото време макар и при извършване на проверката да е
искал по телефона да подаде оплакване от данъчните служители, след датата
на проверката, същият не е подал такова, нито е депозирал възражения срещу
АУАН, нито жалба срещу НП/. От друга страна както подсъдимият в
обясненията си, така и свидетелите, разпитани по случая, по непротиворечив
начин заявяват, че е станало „голямо напрежение“ при проверката, „бяха
страшни скандали, страшно напрежение беше цялата проверка“, „цялата
проверка беше страшен кошмар“ /св. Б./, „веднага като дойдох изпаднахме
веднага в спорове“, „бях афектиран“ /обяснения на подсъдимия/, „станаха
разногласия в магазина“, „дълги спорове“, „дълги пререкания за часа“ /св. Д./,
„имаше пререкания“, „беше възникнала ситуация“, „те все още спореха за
описа“ /св. М./, „спореха“ /св. С.Г./, „препирнята“ е била заради неиздаден
касов бон /св. П./, св. Ц.Д. също е възприела „някакъв спор в магазина“, а св.
М. е разбрала от проверяващите за „сложната ситуация“. При липса на
противоречия в гласните доказателства за това, че проверката /за разлика от
извършената в търговския обект на св. Ц.Д./ не е протекла по нормален начин,
9
а се е наложило да се иска съдействие от органите на МВР и разпитаните
свидетели са възприели и посочват със свои думи проблемите, които са
възприели при проверката, както и с оглед посоченото по-горе за начина, по
който описват случилото се св. Б. и подс. Д., според съда само посочените
думи на св. Б. при описване на ситуацията и заявеното в показанията на св.
Ц.Д., че св. Б. е казал „сега ще видят те“, не дава основание да се приеме, че
св. Б. си е измислил ситуацията с опит за даване на подкуп от 50 лв. от подс.
Д., за да се оправят нещата при започналата проверка от данъчните
служители, защото ситуацията при проверката е била такава, че е довело до
афектиране не само на подсъдимия, който в деня на абитуриентския бал на
дъщеря му е следвало да съдейства за извършване на проверка поради
допуснато административно нарушение от неговия служител, знаейки, че ще
бъде съставен протокол за това и че ще последват санкции /глоба и
запечатване на обекта/, но и на св. Б., защото подс. Д. още с пристигането си
на място е започнал да спори за проверката, смачкал и скъсал е листа с описа
на парите касата, написан от св. М., накарал е св. М. да излезе от обекта, за да
може да остане насаме със св. Б. с оглед даване на подкуп, отправил е след
това множество обиди и заплахи към св. Б. във връзка с изпълнение на
неговите задължения. От друга страна въпреки критиките, на които е бил
подложен при проверката св. Б. от подс. Д. /спорове, късане на документ,
обиди, обаждане на телефон на НАП, за да се оплаче от действията на
данъчните служители/, показанията на св. Б., и конкретно тези, в които
същият сочи извършените от подс. Д. действия, с което се е опитал да постави
в отворената му раница сгънат бял лист формат А4, от който се подавала
банкнота от 50 лв., като само поради бързото вземане на раницата и
напускане на търговския обект от св. Б. не се е стигнало до това банкнотата да
бъде поставена в раницата, са последователни и без съществени
противоречия за тези обстоятелства при всички разпити на св. Б. и освен това
тези показания на свидетеля са подкрепени от част от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което следва да се приемат за
достоверни показанията на св. Б., а като опит да се изгради защитна позиция
противоречащите им обяснения на подс. Д. не следва да се кредитират. В
показанията си на 19.05.2019 г. /изключително кратко време след случилото
се/ св. Б. сочи, че след като св. М. е изпратен за кафе от подс. Д. и останали
двамата в обекта, подс. Д. тръгнал да му слага в раницата банкнота от 50 лв. в
бял лист А4 хартия. За същото обстоятелство дава показания същата вечер
след случилото се /на 19.05.2019 г. от 19:25 часа до 19:50 часа/ св. П., която
ясно и категорично е посочила в показанията си, че при второто идване на св.
Б. в търговския обект на св. Ц.Д. същият й е съобщил, че управителят се е
опитал да постави в раницата банкнота от 50 лв. в лист хартия, за да
„оправим нещата“, което е в пълно потвърждение на показанията на св. Б..
Следва да се посочат и показанията на св. Ц.Д., която е възприела второто
идване на св. Б. в нейния обект и св. Б. като „по-афектиран“, след разговор
със св. П. и двамата станали „по-емоционални“, като не се установява друга
10
причина за възприетото от св. Ц.Д. състояние на св. Б., идвайки от магазина
на подс. Д., тъй като и подс. Д. не сочи в обясненията си обстоятелства в този
начален етап на проверката, когато същият все още не е отправил обидните
думи към св. Б. и не е искал телефон, за да се оплаче от действията на
данъчните служители, обстоятелства, заради които св. Б. да бъде в друго
състояние, като причина за същото следва да се приеме посочената в
показанията на Б. и П. – неоказването на съдействие за извършване на
проверката и опит на подс. Д. да постави в раницата на св. Б. банкнота от 50
лв. В унисон с показанията по досъдебното производство св. Б. сочи в кой
момент, кои лица са били в обекта, какво е казал подс. Д., какво е тръгнал да
му оставя в раницата, в какво е била поставена банкнотата от 50 лв., защо не
се е стигнало до това да бъде поставена в раницата му, като описване на
извършените действия при разпита на св. Б. в хода на съдебното следствие с
повече подробности /поради множеството задавани въпроси от страните по
делото и съда за изясняване на случилото се/ не дава основание да се приеме,
че св. Б. не казва истината, защото някои подробности не е казал при
извършения му разпит на досъдебното производство, като за съществените
обстоятелства на случилото се краткият свободен разказ на св. Б. за това,
което той е смятал, че е важно като обстоятелства на случилото се при
неговия разпит пред разследващия полицай, съответства и не противоречи на
разказаното в хода на съдебното следствие както от св. Б., така и от св. П.,
която е била лицето, на което незабавно след случилото се св. Б. е съобщил за
опита на подс. Д. да му постави в раницата банкнота от 50 лв. В хода на
съдебното следствие св. П. също сочи в подкрепа на показанията на св. Б., че
подс. Д. се е опитал да постави в раницата на св. Б. в сгънат лист формат А4
подаваща се от него банкнота. Основание съдът да приеме, че следва да се
кредитират показанията на св. Б., е и подкрепянето им от други гласни
доказателства по делото – подс. Д. в обясненията си и св. М. в показанията си
еднопосочно с показанията на св. Б. заявяват, че подсъдимият е изпратил св.
М. за кафе, като нито подсъдимият, нито св. М. сочат причината по време на
проверка, която е започнала с участието на св. М., който е попълвал документ
„Опис на парите касата“, да се налага св. М. да бъде изпратен за кафе /никой
не е поискал такова/, като съдът приема, че това е било, защото подсъдимият
е искал да остане насаме със св. Б. с оглед изпълнение на следващите
действия, извършени от него, за които свидетелства св. Б.. Следва да се
посочи, че св. Д., който е бил в магазина през по-голяма част от времето на
извършената проверка не дава показания за изпращането на св. М. за кафе,
като съдът приема, че тогава св. Д. е бил да вземе личната карта на св. М. и са
недостоверни обясненията на подсъдимия, че не е оставал насаме със св. Б. с
оглед некредитиране на показанията на последния за случилото се, докато св.
М. е бил за кафе и поради това извън търговския обект. Следва да се посочи,
че заявеното от св. Б., че подс. Д. се е опитал да го подкупи, е направено
веднага след връщането на св. М. с кафе /вж. показанията на св. М. –
свидетелят сочи, че е разбрал, че данъчният се е оплакал, че подсъдимият му
11
е предложил подкуп, като се върнал с кафе и вода/ и веднага след връщането
на св. Д. в търговския обект, когато е донесъл личната карта на св. М. /вж.
показанията на св. Д., който сочи, че скоро след връщането му в обекта
данъчният се е оплакал, че подсъдимият се опитал да му предложи подкуп/.
Анализираните показания на св. М. и св. Д., които макар и да не са очевидци
на случилото се, преди и след деянието на подсъдимия са били на
местопрестъплението, като установяват факти, които потвърждават
показанията на св. Б., че е бил сам с подсъдимия в търговския обект и след
връщането там на св. М. и св. Д. се е оплакал, че подсъдимият се е опитал да
му предложи подкуп и момента, когато е станало това. В подкрепа на
показанията на св. Б. са и показанията на полицейските служители, като
въпреки противоречието за това от кой са получили информацията за опит за
даване на банкнота от 50 лв. /от св. Б. или от св. П./ безспорен факт е
узнаването на тази информация, конкретната сума като предмет на опит за
подкуп, както и че при получаването на информацията на място са били и
двамата данъчни служители. Получената информация за начина, по който е
протекла проверката, от св. М., за което същата дава показания и за опита за
подкуп на св. Б., същото отразено обстоятелство в съставения веднага на
мястото на случилото се констативен протокол са доказателства, които са в
унисон със заявеното от св. Б. за случилото се, което е дало основание за
повдигане на обвинение срещу подс. Д., поради което съдът не се съмнява в
достоверността на показанията на св. Б.. Липсва основание да не се кредитира
и другата част от показанията на св. Б. – за времето на извършване на
проверката в магазина на фирмата на подсъдимия, за оказаното съдействие от
св. М. при извършване на проверката, за възникналия конфликт в магазина
при идването на управителя – подс. Д.. По отношение времето на извършване
на проверката – в документите от административнонаказателната преписка,
приключила с влязло в сила наказателно постановление срещу
представляваната от подсъдимия фирма, е посочен час 13:35. В показанията
изключително кратко време след случилото се св. Б. сочи час – 13:20 часа
като влизане в търговския обект на св. Ц.Д., а в обекта на подс. Д. – 13:30-
13:40 часа. Ясен е от доказателствата по делото в колко часа е приключен със
Z – отчет касовият апарат – 13:45 часа, като подсъдимият, св. Д. и св. М. сочат
при разпитите им, че св. Б. е влязъл в магазина след приключване на касовия
апарат и това е била причината да не му е издаден касов бон. Тези
доказателства съдът обсъжда с оглед дадените обяснения от подсъдимия, че
св. Б. не е изпълнявал точно служебните си задължения, съставил е документ
с невярно съдържание, като от действията при извършване на проверката
подс. Д. е искал да се оплаче и за това св. Б. бил измислил подкупа. Тези
обяснения на подсъдимия са в противоречие с други доказателства по делото
– така св. М. макар и да сочи категоричен час, че покупката от св. Б. е била в
13:55 часа, не си спомня дали подсъдимият е бил там, когато е приключил
касата с дневен финансов отчет, а в същото време заявява, че подсъдимият
идва в обекта за приключване на работния процес, за да може да вземе
12
оборота, който пък св. М. е описал в предявения му смачкан и скъсан опис по
делото, което дава основание да се приемат за недостоверни за това
показанията на св. М., а да се кредитират показанията на св. Б. за времето на
извършване на проверката и кога св. М. е пуснал отчет за приключване на
касата, защото се е объркал да извади отчет, искан от св. Б. като проверяващ.
Св. Д. /близък приятел, наемодател и съдружник на подс. Д./ също сочи в
показанията си категорично час на извършване на покупката – 13:50-13:55
часа, както и че касовият апарат е бил приключен минути преди това, но в
същото време макар и да дава подробни показания за работата на продавачите
с касовия апарат в магазина, макар и да твърди, че е приключен касовият
апарат, когато е влязъл св. Б., като той и подс. Д. са брояли пари в същия
обект, сочи, че броенето е било само на монети, служебно въведените
сутринта същия ден 200 лв. не са били при тях, за да се удребни касата, а тези
пари с още 10 лв. св. М. ги е броил и описал в смачкания и скъсан от подс. Д.
впоследствие по време на проверката опис. Посочените показания на св. Д.
също опровергават обясненията на подсъдимия и потвърждават показанията
на св. Б. за времето му на влизане в магазина за извършване на контролната
покупка и дали в този момент св. М. е бил приключил касовия апарат. Отново
в подкрепа на показанията на св. Б. следва да се посочат и показанията на св.
Т., който тогава и към настоящия момент работи във фирмата на подсъдимия
като продавач – консултант и на 20.05.2019 г. е бил на работа в същия обект и
предал на данъчните служители необходими им документи за приключване
на проверката от предишния ден. Св. Т. макар и да заявява в показанията се,
че е разбрал за проверка след приключване на касовия апарат предишния ден,
ясно и конкретно в унисон с показанията на св. Б. и на св. П. за часа на
извършване на контролната покупка, заявява, че проверката е била „към един
и половина, два без нещо“. Този свидетел сочи, че служебно въвежданите и
извеждани 200 лв. си стоят в касата в противоречие с обясненията на
подсъдимия и показанията на св. М., както и с действията на подсъдимия с
тази сума служебни пари на датата на обвинението, които сочат, че всяка
сутрин тези пари се предават на продавача и се вземат вечер от подс. Д..
Непротиворечиви са показанията на св. М. и св. Б., че в касата при започване
на проверката е имало налични 210 лв., които са описани от св. М.; няма
противоречия в гласните доказателства, че в обекта в този момент е имало и
неустановена друга сума пари, приготвена за удребняване на касата, както и
не са налице противоречия, че при съставянето на констативния протокол
след опита на подсъдимия да постави в раницата на св. Б. банкнота от 50 лв. и
дълги спорове, в които е имало отправяне и на обиди и заплахи, опити за
унищожаване на документ, както и при извършените след това действия по
разследването с оглед установяване на банкнота от 50 лв. или други пари в
търговския обект, не са намерени никакви пари. Защитната позиция на
подсъдимия за това, че св. Б. е искал да му вмени по-голямо нарушение – че
не му отговаряла касовата наличност, за което го е очаквала глоба в много по-
голям размер, че св. Б. бил променил часа на проверката, за да се опише, че
13
тези пари /200 лв./ са били от неотчетен оборот, не се подкрепя от останалите
доказателства по делото, защото независимо дали е бил приключен или не
касовият апарат при контролната покупка от св. Б., факт е неиздадената
касова бележка, както и категорични и еднопосочни са всички доказателства,
че сутринта същия ден сумата от 200 лв. е била служебно въведена, че това се
е правило всеки ден и подсъдимият е знаел за това, като този факт с
изваждане на КЛЕН може лесно да се установи, че при приключване на
касовия апарат тази сума продавачите винаги служебно извеждат, поради
което е нямало как данъчните служители да приемат същата като неотчетен
оборот на магазина, като подсъдимият не е могъл да очаква наказание за тази
сума, а само за неиздадения касов бон, за да се приеме, че е недостоверно за
спестяване на глоба от 3 000 лв. подс. Д. да си позволи даване на подкуп от 50
лв. От друга страна действията на подсъдимия с укриването на тази сума от
200 лв. по време на извършване на проверката, с опити за унищожаване на
описа, в който е посочена същата със сумата от покупката, направена от св.
Б., и друга дребна сума /общо 210 лв./, поведението му по време на
проверката /конфликт с проверяващите, пречене да си изпълнят
задълженията, обиди и заплахи към тях/ са обстоятелства, които сочат на
противоправно поведение този ден на подс. Д., а не на св. Б., който е бил
затруднен в изпълнение на служебните си задължения, като посоченото дава
основание да се кредитират показанията на св. Б. и св. П., доколкото
установеното цялостно поведение на подсъдимия сочи на опит същият да
пречи на проверката, да няма резултат от нея със съставяне на документите за
констатираното при тази проверка, да бъдат обидени проверяващите.
Недостоверни са обясненията на подсъдимия /макар и подкрепени от
показанията на св. Д. и св. М., с които са налице приятелски, съответно
колегиални отношения/, че проверяващите са съставили протокол с невярно
съдържание и това била причината св. Б. да измисли подкупа, като не били
верни часовете за започване на проверката и били извършвани паралелни
проверки в обекта на подсъдимия и този на св. Ц.Д.. Установява се
съвпадение в посочените часове на проверките в двата търговски обекта в
констативните протоколи, събрани като писмени доказателства по делото,
както и че преди приключване с връчване на констативния протокол на св.
Ц.Д. на проверката в нейния обект е започнала с контролна покупка
проверката в магазина на подс. Д.. Този начин на извършване на проверките
има своето обяснение, което се установява от показанията на разпитаните
свидетели, служители на НАП – за да не разберат търговците, че има
проверяващи, когато обектите се намират близко един до друг, да затворят
обектите и по този начин да не може да се извърши проверка. От друга страна
св. Ц.Д. дава показания, че макар и паралелно да са извършвани проверките, е
имало момент, в който е следвало да заключи магазина и да изчака отвън,
докато проверяващите са били в обекта на подс. Д., като няколко пъти, докато
е текла проверката в нейния магазин, св. П. е отивала до съседния търговски
обект или св. Б. е идвал в магазина на св. Ц.Д., като тези факти /както и
14
заявеното в подобен смисъл от св. М. и св. Д. за проверката в магазина на
подс. Д./ сочат, че макар и в даден период от време да е посочено в
констативните протоколи, че са извършвани проверките в двата търговски
обекта, от доказателствата следва да се приеме, че тези проверки в някой от
обектите са прекъсвани, когато се е налагало извършване на действия и от
двамата проверяващи в другия обект, както е прекъсната и проверката, когато
св. Б. е излязъл бързо, за да не му постави подс. Д. банкнота от 50 лв. в
раницата, като тези прекъсвания на проверките не са отразени /и не е било
необходимо да се отразяват в съставените констативни протоколи/, но това не
води до извод, че тези протоколи поради това са с невярно съдържание, за да
е имал мотив поради това св. Б., както и с искането на подс. Д. да се оплаче на
телефон заради извършваната му проверка, да измисли, че е направен опит за
даване на банкнота от 50 лв.
С оглед описаната по – горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
От събраните доказателства, следва да се направи извод, че с деянието
си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл. 304, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК. Същият на
19.05.2019 г. след обяд в търговски обект – магазин, намиращ се в гр.С. ул.
„В.“, № е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като е
направил опит да даде 50 /петдесет/ лева на св. Л. Б. Б. , в качеството му на
длъжностно лице – инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“,
„Оперативна дейност“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
гр. София, като облага, за да не извърши св. Б. действие по служба, а именно
да не се състави на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол за
извършена проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр.С. ул.
„В.“, № стопанисван от ЕТ “И.Д.“ - гр.С. като управител и представител на
търговеца е бил подс. Д., при която проверка е констатирано нарушение на
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС – продажба в търговския обект на 1 брой
калъф – гръб за мобилен телефон HUAWEI Y6, на стойност 8.00 лева от
продавача – св. П. М., без да бъде издадена фискална касова бележка от
фискално устройство, модел DATECS DP-15, с № DT415025, и от което
следвало издаване на Акт за установяване на административно нарушение и
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта,
като деянието е останало недовършено по независещи от подс. Д. причини.
Няма противоречия в доказателствата, че св. Б. е бил длъжностно лице и в
това му качество е бил на датата и мястото на извършване на престъплението
– св. Б. на 19.05.2019 г. е бил инспектор по приходите в отдел „Оперативни
дейности“, „Оперативна дейност“, главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП гр. София, като на тази дата е изпълнявал служебните си
задължения като такова длъжностно лице, като подс. Д. е опитал да му даде
банкнота от 50 лева, като облага, за да не извърши действията, които е
следвало да извърши тогава в резултат на установеното административно
15
нарушение при извършената от него контролна покупка, като изпълняваната
от него тогава служба е налагала извършване на действията, които
подсъдимият с даването на сумата е искал св. Б. да не извърши. Осъществена
е конкретната форма на изпълнителното деяние „даде“ съгласно обвинението,
като с действията си подс. Д. е направил всичко зависещо от него с оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, за осъществяване на това
изпълнително деяние, но престъплението е останало недовършено /довършен
опит за активен подкуп/, като св. Б. е извършил бързи действия по вземане на
раницата си и напускане на търговския обект, за да не бъде поставена
банкнотата от подс. Д. в раницата на св. Б.. Неоткриването на банкнотата от
50 лв. не води да извод, че не е осъществен от подс. Д. състав на престъпление
– не само тази банкнота не е открито в търговския обект или при обиска на
подс. Д., а въпреки категорични доказателства за налични в обекта при
започване на проверката на повече от 210 лв. в различни банкноти и монети,
не са открити никакви парични средства, но това е поради действията на подс.
Д., за да се препятства извършената проверка, констатациите на нарушение
при нея, след като св. Б. не е приел подкуп от 50 лв., за да „измисли нещо“ и
„да оправи“ нещата, както е поискал подсъдимият. По-горе съдът посочва
защо приема за достоверни показанията на св. Б. не само за случилото се при
опита за даване на подкуп от подс. Д., но и за всички други обстоятелства за
случилото се при проверката, защото тези показания на свидетел-очевидец се
подкрепят от голяма част от останалия доказателствен материал, а при
обсъждане на противоречията им с обясненията на подс. Д. и показанията на
близки негови лица съдът приема за достоверни показанията на
проверяващите, а не защитната позиция на подсъдимия и доказателствата в
нейна подкрепа.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като подс. Д. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Същият е съзнавал както длъжностното качество на лицето,
на което е направил опит да даде подкуп, че това лице извършва проверка в
този момент в търговския обект на представлявана от него фирма, като е
искал с даването на пари /банкнота от 50 лв./ св. Б. да не изпълни служебните
си задължения, като не състави протокол за извършената проверка, при която
е констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС с
неиздаване на касов бон от св. М. за извършената контролна покупка от св. Б.
и от което следва издаване на Акт за установяване на административно
нарушение и налагане на принудителна административна мярка запечатване
на обекта.
При преценка на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено
на подсъдимия, съдът взе предвид следното:
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
16
минало на подсъдимия Д., трудовата му ангажираност, доброто семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия /подсъдимият
участва в няколко регистрирани фирми, притежава недвижими имоти, видно
от неговите обяснения - от 1996 г. се занимава с търговска дейност и няма
доказателства по делото за това да е имал други нарушения на данъчното
законодателство, както е посочено при издаването на наказателното
постановление за същия случай, с което е наложена минимална санкция на
представлявания от него едноличен търговец/, ниската стойност на предмета
на подкупа, дадените обяснения от подс. Д., в които макар и да изгражда
защитна позиция, за определени обстоятелства на случилото се спомага за
изясняването им, недовършеността на престъплението. Като отегчаващи
обстоятелства съдът взе предвид доказателствата по делото за поведението на
подсъдимия по време на извършване на проверката – същият е смачкал и
скъсал документ, попълнен от св. М. във връзка с проверката, наричал е св. Б.
с обидни думи, заплашвал е същия, укрил е паричните средства, констатирани
в началото на проверката от данъчните служители, заради поведението му се
е наложило да се поиска от св. П. съдействие от органите на МВР. В
конкретния случай с оглед посоченото по-горе следва да се приеме превес на
смекчаващи вината обстоятелства, които обаче не само не могат да се
определят като многобройни, но и с оглед относителната тежест на
посочените отегчаващи вината обстоятелства не дават основание за извод за
по-малка степен на обществена опасност на деянието на подс. Д., с което се
засяга дейността на държавни органи, на които са възложени функции на
контрол по прилагане на данъчното законодателство чрез извършване на
фискални проверки, с действията на подсъдимия се е целяло мотивиране на
длъжностното лице да не изпълни задълженията си при наличие на безспорно
установено нарушение в обекта, стопанисван от фирмата на подсъдимия,
въпреки ниската сума на дадения подкуп с оглед другите обстоятелства, при
които е извършено престъплението /демонстрираното от подс. Д. незачитане
на реда и начина на извършване на проверката, на личността на
проверяващите, като това е направил публично, тъй като и други лица са
възприели поведението му по пречене на данъчните служители при
извършената проверка, с обиди и заплахи към св. Б./, според съда не следва да
се приложи разпоредбата на чл. 55 НК или чл. 58, б. „а“ НК /за последната
разпоредба следва да се посочи, че престъплението не е довършено с оглед
бързите действия на св. Б., по отношение на който след това заради
неприемане на подкупа е имало обидно поведение от страна на подс. Д., който
е предприел и всякакви други действия, за да пречи на проверката и
съставянето на протокол за нея/, а наказанието на подсъдимия Д. следва да се
определи в рамките на предвиденото в особената част за извършеното
престъпление, макар и в размер, близък до предвидения специален минимум
на наказанието лишаване от свобода и глоба. Разпоредбата на чл. 304, ал. 1
НК предвижда налагане на кумулативна санкция – лишаване от свобода до 6
г. и глоба до 5 000 лв. При един значителен превес на смекчаващите вината
17
обстоятелства съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, наказанието глоба определи в размер на 500 лв. с оглед доброто
материално и имотно състояние на подс. Д., с което е съобразен този размер,
и с оглед посочените по-горе други смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, заради които глобата следва да се определи в размер, близък
до минимално предвидения в закона за извършеното престъпление. При
наличието на всички представки за приложението на чл. 66 НК и доколкото с
оглед установената ниска степен на обществена опасност на подс. Д., който е
неосъждан, трудово и семейно ангажиран, без данни за други нарушения на
данъчното законодателство, с присъдата си съдът отложи изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила.
Предвид разпоредбата на чл. 307а НК с присъдата съдът постанови
подс. Д. да заплати равностойността на липсващия предмет на
престъплението /банкнотата от 50 лв./, като осъди подс. Д. да заплати в полза
на държавата сумата от 50 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
18
Съобщи за изтекли лични данни