№ 913
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20231110217289 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 002829 от 25.09.2023г., издадено от член на Комисията
за защита на потребителите (КЗП) – София, упълномощена със заповед № 28/13.01.2023г. на
Председателя на КЗП, на основание чл. 83, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП,
на „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 20000 лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Наказателното постановление се обжалва в законовия 14-дневен срок от санкционираното
търговско дружество, представлявано от пълномощника Р.Ант.. В подадената пространна
жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Релевирани са доводи за
неспазване на срока за издаване на наказателното постановление. Наведени са аргументи за
неправилност и необоснованост на констатираното нарушение, тъй като лихви се начисляват
не на всички потребители, а само в случай на неточно изпълнение във времето. Оспорва се
справедливостта на наложеното наказание. Моли се наказателното постановление да бъде
изцяло отменено. При условията на евентуалност се иска съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч.. Поддържайки аргументите
в депозирана жалба, същата моли съда да отмени процесното наказателно постановление.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се явява или представлява. В съпроводителното писмо към жалбата
изразява становище за нейната неоснователност.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
„ЮтеКредит България“ ЕООД е юридическо лице, вписано в търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ с ЕИК *********, с управител И.Х.Кр.. Дружеството предоставя
потребителски кредити от разстояние на физически лица.
При направена проверка на дружеството от служители на КЗП, сред които и свидетелят С.
Т., на 24.02.2023 г. в обект КЗП с адрес: гр. София, ул. „Врабча“ № I, ст. 5, ст. 510, са
установени следните обстоятелства:
В хода на проверката извършен преглед на интернет страницата https://iutecredit.bg,
използвана от дружеството „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на небанкови
услуги от разстояние. Установено, че посредством интернет сайта „ЮтеКредит България“
ЕООД предоставя потребителски кредити от разстояние па физически лица.
В сайта се е съдържала следната информация „Без скрити такси. Плащаш това, което
виждаш!“
Същевременно от цялостния анализ на информацията в сайта се установявало, че на
потребителя се начислява такса при невъзможност за плащане на вноската на време.
За извършената проверка бил изготвен Констативен протокол номер 0001460 от 24.02.2023
г., изготвен от С. Т. – гл. експерт в КЗП.
След запознаване със събраните документи и направения анализ, свидетелят С. Т. съставил
АУАН номер 002829 от 20.04.2023 г., а въз основа на съставения от него АУАН наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, като в тях приели, че дружеството
„ЮтеКредит България“ ЕООД използва заблуждаваща нелоялна тьрговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во (когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите, по отношение на
предоставената в интернет сайта информация „Без скрити такси. Плащаш това, което
виждаш!“
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. С. Т.,
от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение
2
на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, при спазване на изискуемите от закона срокове.
Наказателното постановление е издадено в установения от закона шестмесечен срок от
съставяне на АУАН (АУАН е съставен на 20.04.2023 г., а НП на 25.09.2023 г.). Установява се,
че наказателното постановление фигурира в съответните регистри на КЗП със съдържащите
се в него данни, поради което не възникват съмнения за верността на посочената в него дата
на издаването му. Връчването на НП и изпращането му за връчване след този срок не
обуславят извод за неспазването на срока за неговото издаване. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението.
Същевременно съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като то не съдържа императивно
предвиденото минимално съдържание. Не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, според която наказателното постановление трябва да съдържа законните разпоредби,
които са били нарушени виновно.
В наказателното постановление единствено е посочено, че дружеството използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП. Не
е посочена юридическа квалификация на нарушението.
Съгласно чл. 68в от ЗЗП са забранени нелоялните търговски практики, а разпоредбата на чл.
68 г, ал. 4 от ЗЗП причислява към тях заблуждаващите търговски практики. В чл. 68д от ЗЗП
е дефинирано в кои случаи е налице заблуждаваща практика.
В разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП е посочено, че „Търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща“.
Посочената от АНО разпоредба на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП пояснява в кои случаи е
налице заблуждаваща практика, но сама по себе си не предвижда задължително правило за
поведение, неизпълнението на което представлява административно нарушение.
Санкционната разпоредба, на която се е позовал АНО, предвижда административно
наказание за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 -
6 от ЗЗП. Нито една от тези разпоредби не е посочена в наказателното постановление като
приета от АНО за нарушена.
Посоченият пропуск представлява съществено процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, като непосочването на юридическа квалификация на нарушението препятства
санкционирания субект да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира защитата си.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
следва в полза на жалбоподателя да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на
3
сумата от 1000 лева, заплатени в брой, видно от приложената разписка. Съдът приема за
неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при обжалване на наказателни
постановления, с които е наложена имуществена санкция в размер на от 10000 до 25000
лева, минималното възнаграждение за адвокат е в размер на 1300 лв. + 9 % за горницата над
10000 лв., следователно в случая то е под предвидения в цитираната наредба минимум, като
същевременно е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, налице е и
процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя. Съдът намира, че не са налице
основания да присъди в полза на жалбоподателя сума от 50 лв. за държавна такса, посочена
в представения списък с разноски, тъй като съгласно чл. 84, т. 3 от Закона за държавните
такси (ЗДТ) не се събират такси за производства по обжалване на наказателни
постановления.
При горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 002829 от 25.09.2023г., издадено от член на
Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София, упълномощена със заповед №
28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, на основание чл. 83, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗАНН и чл.
233, ал. 2 от ЗЗП, на „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20000 лева, за нарушение
на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „ЮтеКредит България”
ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4