РЕШЕНИЕ
№ 1234
Бургас, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Съдия: |
МАРИНА НИКОЛОВА |
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа
докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20237040701817 /
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.92,
ал.14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е след съединяване на административно
дело № 1818/2023 год., административно дело № 1827/2023 год., административно
дело № 1921/2023 год. и административно дело № 1922/2023 год. към
административно дело № 1817/2023 год. всички по описа на Административен съд -
Бургас и е по жалби на Т.Х.Т., Е.Н.М. и Н.И.М., с адрес: *** против
Заповед №РД-09-718/15.09.2023 год. на Кмета на Община К., с която на основание чл.99б, ал.3
от Закона за гражданската регистрация, във връзка с чл.140а от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 год. за функциониране на единната система за
гражданска регистрация, е заличена адресната регистрация на жалбоподателите по
постоянен адрес *** връх.
Жалбоподателите оспорват заповедта като
незаконосъобразна, немотивирана и издадена в противоречие с приложимите
материални и процесуални правни норми, като искат нейната отмяна. Твърдят, че
регистрацията им е направена по надлежния ред и след като са били представени
документи за собственост и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
„Селскостопанска постройка за съхранение… и помещение за обитаване“. Сочат, че
използването на имота за земеделски нужди не отменя факта, че същият се ползва
и за обитаване, както и че сключените договори с инфраструктурните дружества,
осигуряващи нормални условия за обитаване, са били предпоставка за финализиране
на строителния процес и са предхождали издаването на удостоверението за
въвеждане в експлоатация. Претендират присъждане на разноски.
Ответникът - Кмет на Община К., редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата на Т.Т. в депозирана по делото
писмена молба – становище като недопустима и неоснователна. Посочва, че със
заявлението за регистрация са били подадени документи, удостоверяващи право на
собственост върху земеделска земя, чието предназначение не е било променено
като върху земята е извършено строителство, за което е представеното
удостоверение за въвеждане в експлоатация за „Селскостопанска постройка за
съхранение на инвентар и продукция и помещение за обитаване”, което означава,
че този строеж е свързан с ползването на земеделските земи и не се явява
жилищен обект. Освен това изтъква, че към заявлението за регистрация по постоянен
адрес не е представено писмено съгласие от собственика на имота „Борела“ ЕООД в
нарушение на чл.92, ал.3 от ЗГР, което е основание за издаване на заповед за
дерегистриране на основание чл.99б, ал.3 от ЗГР. Сочи също тока, че Т.Т.
притежава и друг имот - земя и сграда в гр.К. на адрес, включен в националния
класификатор на настоящите и постоянни адреси.
В съдебно заседание, редовно призовани,
жалбоподателите не се явяват. Преди съдебното заседание процесуалният им
представител депозира по делото молба с приложени към нея писмени доказателства
и моли за уважаване на подадените жалби, както и за присъждане на разноски в
размер на по 600 лева за всеки жалбоподател за заплатено адвокатско
възнаграждение и по 10 лева за заплатена държавна такса.
Ответник, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбите по изложените в
молбата - становище съображения и моли за оставянето им без уважение като
неоснователни. Сочи, че са спазени всички административнопроизводствени правила
по издаване на обжалваната заповед и моли същата да бъде потвърдена. Претендира
присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-09-637/23.08.2023 год. кметът на община К. е
назначил комисия, която да извърши документална проверка по повод постъпил в
община К. устен сигнал за неправомерна регистрация по постоянен и настоящ адрес
на лицата Т.Х.Т., Н.И.М. и Е.Н.М. *** в имот, който не представлява жилище, а
земеделска земя.
С Протокол на Комисията от 23.08.2023 год. е открито
административно производство за разпоредената документална проверка.
Жалбоподателите са получили уведомление за откритото
административно производство, видно от представените с административната
преписка обратни разписки и в указания срок не са подали възражения, писмени
становища и не са представили доказателства.
Въз основа на резултатите от извършена справка в НБД „Население“ комисията е установила, че
тримата жалбоподатели са регистрирани по постоянен адрес *** както следва: Т.Х.Т.,
считано от 14.02.2022г., Н.И.М., считано от 22.06.2022г. и Е.Н.М., считано от
07.04.2023г., както и че за тримата са били приложени следните документи:
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 9/28.04.2021г. за обект „Селскостопанска
постройка за съхранение на инвентар и продукция и помещение за обитаване”
ЗП=ПЗП- 165кв.м., Нотариален акт № 104, Том I, Peг. № 1236 Дело №94 от 2016г. и
Нотариален акт № 148 Том VII Peг. № 6890 Дело №1274 от 15.09.2000г.
Във връзка със служебно изискана информация от комисията, главният
архитект на Община К. е представил писмено становище с № 93-00941/12.09.2023г.,
че ПИ с идентификатор 80916.69.53, м. “Андончов гроб“ по КККР на с. Черни връх
представлява земеделска земя с НТП – нива, собственост на „Борела“ ЕООД. Видно
от становището, в техническия архив на Община К. има данни, че за имота са
издадени Разрешение за строеж №55/19.12.2019г., издадено от Главния архитект на
Община К., за обект: „Селскостопанска постройка за съхранение на инвентар и
продукция и помещение за обитаване“, при условията на Наредба № 19 от 25
октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 9/28.04.2021г.,
издадено от Главния архитект за обект: „Селскостопанска постройка за съхранение
на инвентар и продукция и помещение за обитаване”. Позовавайки се на чл.2, ал.1
от Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без
промяна на предназначението им главният архитект е дал становище, че
извършеният строеж в имота има само обслужващо стопанско предназначение,
свързано със съответните земеделски функции и не може да се приеме за жилищен
обект във връзка с изискването за предоставяне на жилищна единица за извършване
на адресна регистрация.
Въз основа на извършените справки и становището на главния
архитект на Община К., членовете на комисията са приели единодушно на
заседание, проведено на 15.09.2023г., че в имота, в който са регистрирани
жалбоподателите по постоянен адрес ***, липсва годна жилищна сграда, тъй като
извършеният строеж, съгласно издадените строителни документи (разрешение за
строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация) не представлява жилищен
обект, а селскостопанска постройка за съхранение на инвентар и продукция и помещение
за обитаване, което е и причината посоченият адрес да не фигурира в Националния
класификатор на настоящите и постоянните адреси. По изложените мотиви,
комисията е приела, че регистрациите по постоянен адрес на Т.Х.Т., Н.И.М. и Е.Н.М.
*** са в нарушение чл.92 и чл.99 от ЗГР и следва да бъдат заличени. Резултатите
от работата на комисията са обективирани в протокол от 15.09.2023г.
Със Заповед № РД-09-718/15.09.2023г., кметът на Община К. е
заличил адресните регистрации на Т.Х.Т., Н.И.М. и Е.Н.М. по постоянен адрес ***,
въз основа на констатациите и изводите на комисията, отразени в протокола от
15.09.2023г. и на основание чл.99б, ал.3 от Закона за гражданската регистрация,
във вр. чл.140а от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на
единната система за гражданска регистрация.
Срещу така издадената заповед и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, са
депозирани и жалбите, по повод на които е образувано настоящото съдебно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбите са процесуално допустими като подадени в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от
обжалването.
Разгледани по същество, жалбите са основателни по следните
съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата
на чл.99б, ал.3 от ЗГР, съгласно която кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации,
за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.92 или на чл.99а от ЗГР.
Заповедта е издадена и в предписаната от закона писмена форма и съдържа установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити - мотивирана е в достатъчна степен с излагане на фактически и
правни основания за нейното издаване, което
обосновава извод за отсъствие на отменителното основание по чл.146, т.2 АПК.
В хода на образуваното
административно производство обаче, са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила довели и до издаване на заповедта в
противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни
основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Съгласно чл.99б, ал.1 от ЗГР при писмен
сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до кмета за нарушение на
чл.92, чл.99, ал.1 и ал.4 или чл.99а, както и по собствена инициатива кметът на
общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да
извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна
регистрация или промяна на адрес.
В конкретния случай от данните по делото се
установява, че повод за започване на проверката е устен сигнал за проверка на
адресните регистрации на жалбоподателите.
Съгласно чл.29, ал.5 от АПК, в
приложимата към датата на откриване на производството редакция, исканията,
внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от
длъжностното лице, което го е съставило. В протокола се отбелязват пълното име
и адресът на гражданина, от който изхожда, естеството на искането, дата и
подпис.
Видно от съдържанието на представената по делото
административна преписка, към същата не са представени доказателства за
съставяне на предвидения от законодателя протокол, което възпрепятства съда да
извърши преценка относно спазването на предвидения в чл.99б от ЗГР срок за
назначаване на комисия за извършване на проверка по подадения сигнал. Доколкото
обаче проверка е допустима и по служебна инициатива на ответния орган, липсва
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Редът и начина за извършване на адресна регистрация са
регламентирани в Закона за гражданската регистрация и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл.89, ал.1 от ЗГР „адресът” е
еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава
кореспонденцията си, като постоянен е адресът, където лицето избира да бъде
вписано в регистъра на населението (чл.93, ал.1 от ЗГР).
Постоянният адрес на гражданите е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление (чл.93, ал.5 от ЗГР) и той служи на гражданите за упражняване или ползване на права или
услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.
Анализът на горепосочените норми сочи, че целта на
адресната регистрация е да се отрази действителното фактическо положение на
мястото, на което гражданите са се установили да живеят и съответно където да
получават кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗГР адресната
регистрация се извършва от кмета на общината, на района или кметството или от
определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. В конкретния случай,
жалбоподателите при заявяване на адресната си регистрация в с. Черни връх са
представили Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 9/28.04.2021г. за
обект „Селскостопанска постройка за съхранение на инвентар и продукция и помещение
за обитаване" ЗП=ПЗП-165кв.м, Нотариален акт № 104, Том I, Peг. № 1236
Дело №94 от 2016г. и Нотариален акт № 148 Том VII Peг. № 6890 Дело №1274 от
15.09.2000г.
Нормата на чл.92, ал.2 от ЗГР гласи, че за извършване
на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните
документи :1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за
жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа и 3. други документи, доказващи
собствеността или ползването на имота. Направеното изброяване е в условията на
алтернативност, т.е. напълно достатъчно е да се представи един от изброените
документи и не е налице изискване за представяне на всички алтернативно
изброени документи.
В чл.121, ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 изрично е
посочено, че кметът на общината определя адреси за включване в НКНПА когато в
тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за
подслон и същите са годни за обитаване. Задължителна предпоставка, съгласно чл.121, ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
за включване в НКНПА е наличието на: жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел,
почивен дом или друго място за подслон и същите да са годни за обитаване.
Разпоредбите на § 5, т.29, във връзка с т.30 от ДР на ЗУТ и чл.89, ал.1 и ал.2 ЗГР не съдържат
императивно изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада
единствено и само с адрес на жилища по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ.
Законодателят не въвежда с понятието за адрес задължение за лицето да посочи за
свой адрес само „жилище” по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект
на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, което тълкуване
се извежда от употребата на съюза „или” в разпоредбата на чл.89, ал.1 ЗГР (Решение № 5361 от 2.06.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 1739/2022 г.).
Според съда, административният орган ограничавайки се
само до извършването на проверка въз основа на издадените
строителни документи за обекта и становището на главния архитект относно
статута на поземления имот и изпълнения строеж в него по смисъла на ЗУТ,
не е изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая в
нарушение на чл.35 от АПК, което е самостоятелно основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната заповед, като същото е довело и до материална
незаконосъобразност на акта /основание за отмяна по см. на чл.146, т.4 от АПК/.
Органът не е изяснил въпроса дали имота, в който жалбоподателите са регистрирани
по постоянен адрес, фактически може да бъде използван за жилищни нужди. В
случая, проверка в тази насока е била необходима и задължителна, при положение,
че имота, заявен от жалбоподателите като адрес включва и помещение за
обитаване, въведено в експлоатация като част от строежа, за който са налични
съответните строителни документи - факт, който е установен и не се оспорва от страна
на ответника. Административният орган не е изследвал какви са параметрите на
помещението за обитаване и дали същото може да се ползва трайно за жилищни
нужди, като вместо това необосновано е прието, че обекта има само обслужващо
стопанско предназначение, свързано със съответните земеделски функции. Допълнителен
аргумент в подкрепа на горното тълкувание е и разпоредбата на чл.121, ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране
на единната система за гражданска регистрация, съгласно която кметът на общината определя адреси за включване в
националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само когато в тях
има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за
подслон и същите са годни за обитаване. Следователно, законът не изисква изрично имота, за който е заявена
адресна регистрация, да е жилищен, а единствено да се ползва „за жилищни нужди”,
т.е. от значение е обстоятелството как фактически се ползва имота, а не какво е
неговото предназначение според устройствените планове и кадастралните регистри.
Не е изяснено и обстоятелството дали е налице писмено съгласие
от „Борела“ ЕООД като собственик на имота за регистрацията на жалбоподателите
по постоянен адрес, тъй като видно от представените по делото нотариални актове
за покупко - продажба на недвижим имот, а именно Нотариален акт № 104, Том I,
Peг. № 1236 Дело №94 от 2016г. и Нотариален акт № 148 Том VII Peг. № 6890 Дело
№1274 от 15.09.2000г. като собственик на имота е посочен „Борела“ ЕООД, вписано
като възложител в разрешението за строеж и в удостоверението за въвеждане в
експлоатация на строеж „Селскостопанска постройка за съхранение на инвентар и
продукция и помещение за обитаване".
Съгласно чл. 140а, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9/2012 г., въз
основа на протокола на комисията и при спазване на чл. 35 от АПК, кметът на общината издава
заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са
извършени в нарушение на ЗГР. Нормата изрично препраща към уреденото в закона
задължение за административния орган да изясни изцяло и всестранно всеки
конкретен случай, включително и след като даде възможност на заинтересованите
страни да изложат своето становище, и едва след това да пристъпи към
постановяване на административен акт. В настоящия случай, административният
орган, чрез назначената от него комисия, вместо да изследва дали са били налице
всички предпоставките по чл.92 от ЗГР за извършване на съответната
адресна регистрация, се е задоволил да приеме само въз основа на документална
проверка, че липсва годен жилищен обект, а оттам е направил необоснования извод
че липсва документ, удостоверяващ ползването на имота за жилищни нужди,
съответно че не са налице условията за извършване на адресната регистрация.
В допълнение на мотивите за отмяна на оспорената
заповед следва да се посочи също така, че адресната регистрация по постоянен
адрес *** връх на Т.Т. е от 14.02.2022г., на
Н.М. е от 22.06.2022г., а на Е.Н.М.
е от 07.04.2023г., като от момента на извършване на регистрацията до издаване
на оспорената заповед не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да
налагат заличаване на адресната регистрация. Недопустимо е орган на местната
власт при едни и същи факти и обстоятелства първо да регистрира адресно три лица,
а в последствие да заличи тази регистрация. Такива действия създават правна
несигурност и са в разрез с принципите на последователност и предвидимост.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се
заключи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде
отменена.
По делото е направено
„особено искане“ за налагане на справедливо наказание на кмета, относно което
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.117, ал.4 от ЗГР, установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват
при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания, като в закона – чл.117, ал.2 и ал. 3 от ЗГР са
посочени и компетентните лица, които съставят АУАН и издават НП, като на съда
не са възложени такива правомощия.
Предвид изхода на спора и на основание разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, своевременно направеното искане от жалбоподателите за
присъждане на съдебни разноски е основателно и ответникът следва да бъде осъден
да им заплати сумата от по 600 лева заплатено в брой по договор за правна
защита и съдействие адвокатско възнаграждение и по 10 лева заплатена държавна
такса, или общо по 610 лева за всеки от жалбоподателите.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-718/15.09.2023 год. на Кмета на Община
К..
ОСЪЖДА Община
К. да заплати на Т.Х.Т., ЕГН: **********,
с адрес: *** разноски в размер на 610
/шестстотин и десет/ лева, на Е.Н.М., ЕГН: **********, чрез нейния законен
представител Т.Х.Т., ЕГН: ********** с
адрес: *** разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева и на Н.И.М., ЕГН:
**********, с адрес: *** разноски в размер от
610 /шестстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
СЪДИЯ: