РЕШЕНИЕ
Номер 4445 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ
граждански състав
На 19.12
Година 2018
В публично заседание на 26.11.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 11985 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179,
ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р.А.А. от гр. *** моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати
сумата 1 598, 08 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 277 часа
извънреден труд, положен през периода от 01.06.2015 г. до 31.03.2018 г., заедно
с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до
датата на подаване на исковата молба в размер общо на 273, 86 лева, заедно със
законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
при Министерството на Правосъдието – гр. София първоначално признава исковете
по основание, но ги оспорва по размер и прави възражение за погасяване по
давност на част от претенциите на ищеца, по изложените в отговора на исковата
молба съображения, но при приключване на устните състезания по делото заявява,
че счита исковете за основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че от 2005 г. ищецът работи като
държавен служител от *** състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение
на служебните му задължения *** в гр. Пловдив, последно на длъжност „***“ в ***
в гр. Пловдив.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства,
показанията на разпитания по делото свидетел *** и заключението от 26.10.2018
г. на вещото лице по ССЕ ***, действително през процесния
период ищецът е положил общо 277 часа извънреден труд следствие неотчетени
инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства, за което му се
полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 598, 08 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата
молба период е в размер общо на 273, 86 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в
съдебното заседание по делото на 26.11.2018 г. изменение на обективно
съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими
размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по
основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва
върху главницата от 26.07.2018 г. – датата на подаване на исковата молба.
Предвид обстоятелството, че макар и да се касае за ежемесечно дължими суми,
платими с трудовото възнаграждение, но отчитането на полагания извънреден труд
се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че забавата за плащането на
допълнителното възнаграждение настъпва с изтичане на сроковете, в които
последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана,
поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва
върху главниците, а само на законната такава, както и възражението му за
погасяване частично на претенциите на ищеца по давност, тъй като исковете за
заплащане на допълнително възнаграждение за положения извънреден труд за третото
тримесечие на 2015 г. и мораторна лихва върху тези
претенции са предявени в рамките на приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок (доколкото исковата молба е била подадена на
26.07.2018 г., а падежът на главниците за месеците юни, юли и август 2015 г. е
бил на 26.09.2015 г.).
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500
лева – платено адв. възнаграждение, а на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 113,
92 лева ДТ и 80 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** ***,
със съдебен адрес:***, чрез *** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Р.А.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис № ***, адвокат ***, СУМАТА 1 598, 08 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 277 часа извънреден труд, положен
през периода от 01.06.2015 г. до 31.03.2018 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху
тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на
следващия месец до 26.07.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 273, 86 лева, ЗАЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 26.07.2018 г., ДО окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр. Пловдив – 113, 92 лева ДТ и 80 лева депозит за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.