Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260046
гр. Б., 25.08.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 328 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
ЗК “***” АД, гр. С. твърди, че по подадено от него заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника е постъпило възражение
от същия, пораждащо интерес от предявяване на установителен иск за установяване
на вземанията си по него. Твърди, че на 16.03.2016 г., около 00:30 часа, в гр. Б., на ул. „***“,
при кръстовището с ул. „***“ ответникът Ц.Д.М. при управление на лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Добло“, с peг.
No ***, собственост на „***“ ЕООД, поради неспазване
на достатъчно дистанция реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил марка
„Фолскваген“, модел „Голф 1.6“, с peг.
No ***, собственост на В.Ц.М.. От транспортния инцидент за причините увреждания
на лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Голф
1.6“, с peг. No ****. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен Протокол за ПТП No ****, в който е описано, че водачът Ц.Д.М. е отказал да
се подложи на проверка за алкохол. Сочи, че към момента на застрахователното
събитие отговорността на водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел ,Добло“, с peг. No *** е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „***“ АД, полица No ****, със срок на валидност от 12.11.2015 г. до
11.11.2016 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищцовото
дружество е образувана щета No ***. За констатираните
увреждания на лек автомобил марка „Фолскваген“, модел
„Голф 1.6“, с peг. No ****е
определено застрахователно обезщетението в размер на 340.90 лв., като същото е
изплатено на В.Ц.М. на 10.05.2016 г. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” ищецът е придобил право на регрес срещу виновния водач до размера
на изплатеното застрахователно обезщетение от 340.90 лв., както и 10.00 лв.,
представляващи ликвидационни разходи по щетата. На ответника е изпратена покана
да възстанови на ЗК „***“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, като
същата е получена на 03.06.2017 г., но към настоящия момент изплатеното застрахователно
обезщетение не е възстановено. Предвид това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за
установени вземанията му по издадената заповед за изпълнение за сумата от 350.90 лв. - главница, и сумата от 106.91 лв., представляваща мораторна
лихва върху горната сума за периода от 15.10.2017 г. до 15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, като и претендира и направените разноски по делото. Претендира разноски.
Ответникът-
Ц.Д.М. *** в срока по чл. 131 от ГПК не
е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. Съдебно заседание
чрез пълномощника си ответника оспорва исковете като неоснователни, като
оспорва да се е отклонил виновно от проверка на алкохол. Заявява, че не оспорва
обстоятелствата относно прътно-транспортното
произшествие, а оспорва твърдението, че е отказал проба за алкохол, като сочи,
че е дал кръвна проба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч.
гр. д. No ****г. по описа на РС- Б., по заявление на
ищеца от 19.10.2020 г. съдът е издал заповед No ****г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Ц.Д.М.. С разпореждането за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на
заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница в
размер на 350.90 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,
застрахователна полица No ****, със срок на валидност
от 12.11.2015 г. до 11.11.2016 г., както и сумата от 106.91 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 15.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2020 г. /датата на подаване
на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както да
заплати и сумата от 25.00 лв. за направени разноски за платена държавна такса,
както да заплати и сумата от 50.00 лв. за направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В предвидения за това срок
ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
От заверено копие на
Застрахователна полица “Гражданска отговорност” на автомобилистите No **** се установява, че на между ответника “***” ЕООД,
гр. Б. и ищеца ЗК “***”, АД гр. С. е сключен договор за задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, с който при ищцовото
дружество е застрахован лек автомобил “Фиат”, модел “Добло”,
с peг. No ***, със срок на
застраховката от 12.11.2015 г. до 11.11.2016 г.
По делото по същество не са спорни между страните,
като се признават от ответника, всички факти и обстоятелства относно механизма
на реализиране на процесното ПТП, вината на ответника, причинената от същия
вреда, причинно-следствената връзка между деянието на ответника и вредата, като
от страна на ответника не е оспорено и обстоятелството относно изплащането на
застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на увредения лек автомобил.
Единствено спорнио обстоятелство по делото са
обстоятелствата дали ответникът е отказал и виновно се е отклонил от проверка
за алкохол.
Видно
от заверено копие на Протокол за ПТП
No ****/16.03.2016 г. на пътен полицай при РУ- Б., на
16.03.2016 г. в 02.20 часа в гр. Б., на кръстовище с ул. “***”, е настъпило ПТП
с участници лек автомобил “Фиат”, модел “Добло”, с peг. No ***, собственост на “***”
ЕООД, гр. Б. и управляван от ответника Ц.Д.М., и лек автомобил “Фолскваген”, модел “Голф 1.6”, с peг.
No ***, собственост на В.Ц.М. и управляван от М.Я. Ц..
Като причина за произшествието е отбелязано, че водачът на лек автомобил “Фиат Добло” при движение в гр. Б. по ул. “***” с посока ул. “***”
и на кръстовище с “Фиат”, модел “Добло” реализира ПТП
в спрелият пред него “Фолскваген Голф”. Вписано е, че
участник No 1 – ответникът, отказва да бъде изпробван за алкохол, както и че му
е издаден талон за кръвна проба. Протоколът е подписан от посочените в него
двама участници в ПТП, както и от съставителя му. Видно от отбелязването в
протокола, същият е съставен след посещение на мястото на произшествието.
Видно
от заверени копия на Уведомление за настъпило застрахователно събитие от
16.03.2016 г., Опис-заключение от 16.03.2016 г., Експертиза по щета No
***г., Сравнителна експертиза по щета No ***г. и
Доклад по щета No ***г., по уведомление от М.Я.Ц. в
ищцовото дружество е образувана щета No ***, като причинените щети на лек автомобил “Фолскваген Голф” при процесното ПТП са оценени на
обща стойност 340.90 лв., колкото е и определената от застрахователя стойност
на обезщетението, което да се изплати на собственика на лек автомобил “Фолскваген Голф 1.6”,
като в доклада е определена регресна претенция срещу
ответника в размер на 350.90 лв., включваща посоченото застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. Видно от заверено копие на
Преводно нареждане за кредитен превод от 10.05.2016 г., със същото ищецът като
наредител е наредил да се плати на В.М.– получател, сумата от 340.90 лв., с
посочено основание - щета ***. В преводното нареждане е вписана дата на
изпълнението му 10.05.2016 г.
С Покана за доброволно изпълнение
“***” АД, ЗД “***” АД е отправило покана до ответника за заплащане на сумата от
360.90 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на собственика
на пострадалия автомобил, и обичайни ликвидационни разходи, като е посочено, че
ответникът е отказал, виновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол
над допустимата норма по закон. Видно от заверено копие на обратна разписка,
поканата е получена от ответника на 03.06.2017 г.
От заверено копие на изисканата
по делото административно-наказателната преписка във връзка с ПТП от 16.03.2016
г. е видно, че за извършените административни нарушения при процесното ПТП на
ответника е съставен АУАН No ***г., като от заверено копие на Талон за
медицинско изследване от полицай Л.П.Л., актосъставител
и съставил протокола за ПТП, се установява, че на 16.03.2016 г. на ответника е връчен срещу подпис препис от талон
за медицинско изследване на кръвна проба
за алкохол, която да се извърши във ФСМП гр. Б., като е посочено, че не е извършена
предварителна проверка за алкохол. Върху представения препис от талона е
отбелязано допълнително, че лицето се е явило в определеното време и е дало
кръв за алкохолна проба.
Видно
от заверено копие на Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта No ***г., в същия е отразено, че в изпратените за
изследване проби кръв, взети от Ц.Д.М. не се доказва етилов алкохол или
упойващо вещество.
Видно
от Наказателно постановление No ***г., издаденото въз
основа на АУАН No
***г., , е наложено наказание за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – като
участник в движението създава пречки за движението, имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората, като е не е наложено наказание посочено на ответника за нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП – за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тех. средство за установяване употреба на алкохол или друго
упойващо вещество, като е посочено, че лицето е дало кръвна проба за алкохол –
експертиза No ***г. – о,0 промила.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Я.Ц., участник в процесното ПТП, от показанията на който се
установява, че през 2016 г., движейки се в
посока „Никсметал” в гр. Б., ответникът карал след
него го удари отзад умишлено, като това се случило, след като помежду им имало
конфликт. Било в тъмната част на денонощието, но било осветено и имало добра
видимост. Вследствие на удара, на автомобила на свидетеля се счупили картера и
бронята. На мястото пристигнали полицаи. Свидетелят бил изпробван за алкохол, а
ответникът след удара продължил и отишъл на бензиностанцията на 20-30 метра
разстояние, където полицаите го намерили. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
По иска по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпване
на пътнотранспортното произшествие е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
За да бъде уважен този иск,
ищецът следва да докаже наличие на застраховка “Гражданска отговорност” за
управляваното от ответника МПС, наличие на застрахователно събитие в рамките на
покритите рискове, причинено от ответника, причинените от него вреди и причинна
връзка между противоправното поведение на причинителя на вредите и претърпените
вреди, обстоятелството, че ответникът при настъпването на ПТП-то е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и факта на извършено плащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца на пострадалото лице, респ.
неговия застраховател.
В случая от посочения фактически
състав на регресната отговорност единственото спорно
по делото е обстоятелството дали
ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, като всички останали предпоставки за
възникване на регресното право на ищеца не се оспорват
от ответника, а същият изрично признава обстоятелствата във връзка с процесното
ПТП.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява посоченото спорно обстоятелство.
Видно от протокола за ПТП от 16.03.2016
г., в същия е вписано, че ответникът, като водач на лек автомобил с “Фиат Добло” и участник No 1 в процесното пътно-транспортно
произшествие, е отказал да бъде изпробван за алкохол, както и че му е издаден
талон за кръвна проба. От приетите с админстативно-наказателната
преписка във връзка с процесното ПТП заверени копия на Талон за медицинско изследване от
16.03.2016 г. и Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта No ***г. се установява, че ответникът се е
явил в определеното му в талона време във ФСМП гр. Б. и е дал кръв за алкохолна
проба, както и че при медицинското изследване на кръвната проба не е установен
етилов алкохол или упойващо вещество. Посоченото обстоятелство е съобразено и
от администратично-наказващия орган, като видно от
издаденото Наказателно постановление No ***г., на
ответника не е наложено административно наказание за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – за това, че е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол или друго упойващо вещество, като е посочено, че същият е
дал кръвна проба за алкохол.
Предвид това съдът намира, че по
делото не се установява наличието на оспореното от ответника обстоятелство,
обуславящо регресната му отговорност по чл. 500, ал.
1, т. 1, предл. 2 от КЗ, а именно същият да е отказал да бъде изпробван за
алкохол. С оглед изложеното предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен.
По иска по чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 86 от ЗЗД.
При
неоснователност на главното вземане, неоснователен се явява искът и по
отношение на акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане на главното
вземане.
С оглед изхода на спора и
направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да му заплати направените от него по делото разноски в размер на 400.00
лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Застрахователна
компания “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н “***”,
бул. “***” No ** срещу Ц.Д.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за
които е издадена Заповед No ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ****г. по описа на РС-Б., както
следва: за сумата-главница от 350.90 лв. /триста и петдесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета No
*** по договор за застраховка “Гражданска отговорност”- застрахователна полица No ****, със срок на валидност от 12.11.2015 г. до
11.11.2016 г. на ЗК “***”, за причинени щети при ПТП от 16.03.2016 г., за което
е съставен протокол за ПТП No ****/16.03.2016 г., и
за сумата от 106.91
лв. /сто двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.10.2017 г. до 15.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.10.2020 г. /датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н “***”, бул. “***” No
** на основание 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на Ц.Д.М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400.00
лв. /четиристотин лева/ за направените от последния разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :