Р Е Ш Е Н И Е
260676/14.6.2021г.
гр.Варна, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4608 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „К.Е.В.“ ООД срещу
Наказателно постановление № 03-011404/03.07.2019г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1700 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ.
Санкционираното лице твърди, че не е извършило вмененото му нарушение.
Намира, че административнонаказващият орган
не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства по
случая. Счита, че не са събрани необходимите доказателства. Привежда доводи за
маловажност на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В условията на евентуалност моли размерът на наложеното наказание да бъде
намален до законоустановения минимум или за подвеждане на случая под нормата на
чл.415в от КТ.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Дончо Стоянов, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Привежда и доводи за наличие на съществени
процесуални нарушения.
Представител на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо
лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Санкционираното дружество имало сключен рамков договор с „Електроразпределение Север” АД, по силата на който
получавало еднократни поръчки, изпълнявани на различни обекти. Със Заповед
№01/27.09.2010г. на управителя на „Дим-93“ ООД-съдружник в „К.Е.В.“ ООД, провеждането на всекидневния инструктаж било възложено на
техническия ръководител, а при негово отсъствие- на бригадира или ръководителя
на звеното. На практика ежедневният инструктаж бил провеждан от бригадира на
обекта, на който работели съответната група лица за деня.
На 26.03.2019г.
между въззивното дружество и лицето Мартин Андреев Мартинов бил сключен Трудов
договор №84, по силата на който работникът приел да изпълнява длъжността
земекопач и на същата дата му бил проведен първоначален инструктаж. На
15.05.2019г. Мартинов бил изпратен, заедно с други работници на дружеството, в
база „Орехчето“, с.Звездица, където трябвало да бъдат поставени стоманотръбни
стълбове. Бригадирът провел инструктаж на работниците, след което записал
имената им в тетрадка-дневник, без обаче същите да положат подписи. В процеса
на работа един от стълбовете докоснал електропровод с протичащ ел.ток, в
резултат от което настъпила смъртта на работника Мартинов. По повод настъпилата
трудова злополука от Е. Даниелов Н. и Д.И.И.- инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна била извършена проверка за съответствието на дейността на
дружеството с нормативните изисквания. В хода на проверката изложените
обстоятелства били установени. Във
връзка с тези констатации на 25.06.2019г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не е документирано провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и
здраве при работа на работника Мартинов, пряко зает в дейност с висок
производствен риск- строителни и монтажни работи. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството,
бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в
срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 03.07.2019г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1700,00 лева за извършено нарушение на чл.11, ал.5, вр. с чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от
разпита на свидетелите Е.Д.Н., Д.И.И. и Йовчо Миланов Йовчев, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н. и И. следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено
наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите,
поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Макар и св.Йовчев да работи за
санкционираното лице и следователно да не се явява непредубеден и
незаинтересуван от изхода на делото, съдът намира, че неговите показания също
следва да бъдат кредитирани, предвид липсата на доказателства в различна
насока. Следва да се отбележи, че в наказателното постановление не се твърди,
че на работника не е бил проведен ежедневен инструктаж, а се приема, че
инструктажът не е бил документиран. При това положение очевидно приетата от
съда фактическа обстановка не се оспорва от никоя от страните.
Сред приложените писмени
доказателства с най-съществено значение
са Трудов договор №84/26.03.2019г., Обяснения от Ивелина Драганова Петрова и
Йовчо Миланов Йовчев, копие от Книга за ежедневен инструктаж във „Дим-93“ ООД и
копие от тетрадка-дневник от дата 15.05.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд
задължава работодателите да осигуряват
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Според петата алинея на цитираната норма инструктажите,
проведени по реда на Наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. От своя страна чл.15, ал.1 от Наредбата предвижда, че на
работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително при строителни и монтажни работи се провежда ежедневен инструктаж. След като
на работника Мартинов е било възложено извършването на изкопи и поставянето и
изправянето на стоманотръбни стълбове, съдът приема, че същият е осъществявал строителни
и монтажни работи, т.е.-дейност с висок производствен риск. При това
положение дружеството е било задължено по силата на цитираните разпоредби да
осигури провеждането на ежедневен инструктаж на работника и да документира
извършването му в Книга за инструктажи
съгласно приложение № 1 от Наредбата. Както беше посочено, не се спори между
страните, че на процесната дата не е отразено провеждането на ежедневен
инструктаж на работника в съответна Книга за ежедневен инструктаж, оформена и
водена по нормативно установения образец. По този начин дружеството
действително е извършило вмененото му нарушение, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В практиката си
ВАдмС приема изрично, че по силата на чл. 11, ал.5 от Наредбата
провеждането на инструктажа се отразява и доказва чрез документирането му в книгата за ежедневния инструктаж. След като това задължение не е изпълнено и това е безспорно
между страните, е налице нарушение от вида на процесното. В този смисъл е Решение № 1499 от 2.07.2015 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 871/2015 г., в което се приема също, че нормата на чл.
15, ал.1 от Наредбата е посочена във връзка с вида на
инструктажа и следователно
липсват
както неяснота относно фактическото описание,
така и несъответствие с избраната от АНО правна квалификация на нарушението.
Съдът
счита, че санкционната
разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено
на основание чл. 413, ал. 2
от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. За осъществяването на състава на това нарушение е необходимо извършителят да се явява
работодател спрямо конкретното лице. Понятието
„работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение. От приложения
трудов договор е видно, че Мартинов е бил ангажиран по трудово правоотношение именно
от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции
и
че то е лицето, в чиято полза е
престиран труд. При това
положение правилно е счетено, че „К.Е.В.“ ООД има качеството работодател, чиято административнонаказателна отговорност
следва да бъде ангажирана за установеното нарушение. Неоснователни са доводите
на процесуалния представител на дружеството, че за подобни нарушения се наказва
съответното физическо лице, което е следвало да извърши дължимите действия, а
не юридическото лице-работодател. В практиката си по аналогични случаи ВАдмС
приема, че към
казуса е приложима санкцията
на чл. 413, ал.2 от КТ
(при което доводите за ненадлежно определяне на
санкционната разпоредба следва да се счетат за неоснователни), която предвижда
възможност за ангажиране отговорността както на работодателя, така и на
виновното длъжностно лице. В Решение № 2618
от 29.10.2012 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3429/2012 г. се изтъква, че: „след като е работодател на съответното лице, именно дружеството следва да бъде
санкционирано за неизпълнение на задължението да проведе и документира
ежедневен инструктаж на работника си, извършващ СМР. Реализирането на
отговорността на работодателя не е обвързано, не е предпоставено и не е
изключено от ангажирането на отговорността на съответното длъжностно лице за
неизпълнение на същото задължение, поради което и възражението, че в случая е
следвало да бъде ангажирана отговорността на определеното длъжностно лице, а не
на дружеството, е неоснователно. При наличие на
предпоставки за ангажиране отговорността както на работодателя, така и на
длъжностното лице, въпросът дали и чия отговорност да ангажират, е в
компетенциите на контролните органи, а съдът не може да упражнява контрол за
целесъобразност върху решението им в този смисъл“.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното копие на Заповед № 0280/03.08.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Макар и в НП да не е посочено изрично дали се
приема, че инструктажът е проведен или не, след като волята на наказващия орган
е да наложи санкция за недокументиране, а не за непровеждане на инструктаж,
очевидно АНО приема, че работникът е бил инструктиран. Следователно правото на
защита на санкционираното лице в тази връзка не е нарушено.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното неизпълнение на административно задължение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба.
Не
следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и приложението
ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ-
становище, последователно застъпвано в практиката на съдилищата. Доколкото
отстраняването на нарушението веднага след установяването му е очевидно
невъзможно, а и няма данни да са предприети мерки за надлежно документиране на
провежданите инструктажи в съответствие с нормативните изисквания, не са налице
основания за приложението на чл.415в от КТ. За изчерпателност следва да се отбележи, че нарушението не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от показанията
на св.Йовчев и от приложените писмени доказателства е видно, че дружеството е
установило незаконосъобразна практика, при която провежданите ежедневни
инструктажи трайно не са били надлежно документирани в Книга за инструктаж по
съответен образец, а са отразявани в т.нар. тетрадка-дневник, без подпис на
работника. Конкретното нарушение е резултат от установено незачитане на
нормативните изисквания, което изключва възможността то да бъде счетено за
маловажно.
Предвид
изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното
наказание. Санкцията е определена в размер над минималния, предвиден в закона,
но за определянето му не са изложени конкретни мотиви. При това положение, като
взе предвид липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на
трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената
санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.
С оглед изхода
на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност,
но с оглед провеждането на две съдебни заседания и
проявената процесуална активност от юрисконсулта съдът намира, че следва
да се присъди възнаграждение в размер над
предвидения в закона минимум, а именно-100,00
лева. Като съобрази размера на оставената
без уважение част на жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на
потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 88,24 лв., като посочената
сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
Независимо
от изхода на делото на дружеството-жалбоподател не следва да се присъждат
разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били
направени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-011404/03.07.2019г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява наложеното на „К.Е.В.“ ООД,
ЕИК:*********, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2
от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 1700,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „К.Е.В.“ ООД, ЕИК:********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 88,24 лева /осемдесет и осем лева и двадесет и
четири ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: