МОТИВИ към присъда по НОХД № 30 180/2013 г. по описа на Районен съд град
Монтана, ІV наказателен състав
Подсъдимият В.Д.П. – роден на xxx xxx,
българин български гражданин, със средно образование, женен, работи в ЕТ „В.П.”xxx,
осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен
в това, че на 23/24.11.2011 година в заведение „А.” в село
Галиче, обл.Враца противозаконно е лишил от свобода М.В.П. xxx, като я е държал
заключена около 5 часа- престъпление по чл.142а ал.1 от НК;
обвинен е в това, че на
23/24.11.2011 година в заведение „А.” в село Галиче, обл.Враца противозаконно е
лишил от свобода Ц.К.П. xxx, като го е държал заключен около 5 часа -
престъпление по чл.142а ал.1 от НК;
обвинен
е в това, че на 23/24.11.2011г. в заведение „А.” в село Галиче,
обл.Враца е принудил М.В.П. xxx да претърпи нещо, противно на волята й -
подстригал е косата й, гаврил се с нея като я карал да му се моли и целува ръка
и е употребил за това сила - нанасяйки и удари и хващайки я за шията и
заплашване със саморазправа - престъпление по чл.143 ал.1 от НК;
обвинен
е в това, че на 23/24.11.2011 г. в заведение „А.” в село Галиче,
обл.Враца е принудил Ц.К.П. xxx да претърпи нещо, противно на волята му -
гаврил се с него, като го е карал да му се моли и целува ръка и е употребил за
това сила - нанасяйки му удари в областта на носа, на ребрата, извивайки врата
му и заплашване с палеж и побой - престъпление по чл.143 ал.1 от НК;
както
и в това, че на 23/24.11.2011 г. в село Галиче, обл. Враца противозаконно повредил лек
автомобил, марка „Нисан Терано 2”, с рег.№ ВР 93 38 ВХ, собственост на Г.К.П. xxx,
ползван от Ц.К.П. xxx, като счупил
десен фар, предно и задни панорамни стъкла, стъклата на предна лява и предна дясна врати, стъклата на задна дясна
и задна лява врати, задно ляво стъкло на багажното отделение и задно дясно
стъкло на багажното отделение, двете странични огледала, срязал четирите гуми и
направил побитости на предна и задна леви врати и преден капак, с което нанесъл
значителни имуществени вреди на обща стойност 5 912.51 лева- престъпление по
чл.216, ал.5 пр. 1 във вр. с ал.1, пр.2 НК / не първоначално внесеното с ОА
обвинение, а изменено в хода на съдебното следствие, арг. лист 364- гръб
от делото с оглед указанията на ВКС в решение №19 от 06.03.2013г. по НД
№1975/2012, с което е отменено по по
реда на възобновяването определение /споразумение/ по НОХД № 328/2012г. на
РС-Бяла Слатина, влязло в законна сила на 21.08.2012г., с което подсъдимия П. е
осъден за цитираните престъпления, като на основание чл.23, ал.1 от НК съдът му
е определил едно обща най-тежко наказание- Пробация, със пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6 със срок от по една година и шест месец./
ПРОКУРОРЪТ
подържа обвиненията.
Навежда доводи, че инкриминираните деяния са доказани, както от обективна, така
и от субективна страна и моли съда да постанови осъдителна присъда, като наложи
на подсъдимия наказания, както следва:
За извършено престъпление съставомерно по
чл.142а, ал. 1 от НК с пострадал М.П. - наказание лишаване от свобода в размер
на 5 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във
връзка с чл.60 от ЗИЗНЗС;
За извършено престъпление съставомерно по
чл.142а, ал. 1 от НК с пострадал Ц.П. - наказание лишаване от свобода в размер
на 4 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във
връзка с чл.60 от ЗИЗНЗС;
За извършеното престъпление съставомерно
по чл.143, ал. 1 от НК с пострадал М.П. - наказание лишаване от свобода в
размер на 5 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.61, т.2, във връзка с чл.60 от ЗИЗНЗС;
За извършено престъпление съставомерно по
чл.143, ал. 1 от НК с пострадал Ц.П. - наказание лишаване от свобода в размер
на 4 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във
връзка с чл.60 от ЗИЗНЗ.
За извършеното престъпление съставомерно
по чл.216, ал. 5 от НК предлагам налагането на наказание лишаване от свобода в
размер на 5 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.61, т.2, във връзка с чл.60 от ЗИЗНЗС.
Предлага още на основание чл.23, ал. 1 от НК да се определи едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във връзка с
чл.60 от ЗИЗНЗС, като на основание чл. 24 от НК се увеличи общото наказание с
10 месеца, предвид броя на извършените престъпления.
Предлага още на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият П. да изтърпи отделно и
наказанието определено по ЧНД №61/2008 г. по описа на Окръжен съд Враца.
На основание чл.59, ал.1 от НК следва да
се приспадне и от определеното наказание лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият П. търпял марка за неотклонение Задържане под стража в
досъдебното производство от 24.11.2011 год. до 28.11.2011 год., от 10.07.2012
г. до 21.08.2012 год. и в съдебната фаза от 10.06.2015 год. до 03.07.2015 год.
и изтърпяната част от наказанието Пробация, определено му при предходното
разглеждане на делото за времето от 30.08.2012 до 07.05.2013 год. - /8 месеца и
7 дни/като се съобрази разпоредбата на чл.25,
ал.3 от НК. Подсъдимият П. да бъде осъден да заплати и разноските по
воденото дело.
На последно място по отношение на
веществените доказателства предлага да се отнеме в полза на държавата на
основание чл.53, ал.1, б.а от НК само машинката „REMINGTON”, тъй като е послужила
за извършването на едното престъпление, а останалите веществени доказателства
да бъдат върнати на собственика- подсъдимия,
тъй като нямат връзка с воденото производство.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ на частните обвинители счита, че обвинението с различните трима пострадали –
негови доверители, по петте пункта, е доказано по несъмнен и категоричен начин
и моли съда да признае подсъдимия В.Д.П. за виновен и по петте обвинения. По
отношение на вида и размера на наказанието, както и режима на изтърпяване,
респ. приспадане, изцяло се солидаризира с представителя на прокуратурата и
счита, че принципът, съобразно който следва да бъде определено наказанието за
всяко едно от обвиненията, е при наличието на отегчаващи вината обстоятелства,
а те са тези, които се сочат от представителят на прокуратурата, както и
обстоятелството, че се касае за престъпления, четири от които против личността
на гражданите, а личността е основното и житейско и правно благо, което
защитава законът.
ПОДСЪДИМИЯТ не се признава
за виновен по обвиненията. Защитниците му навежда доводи, че участието на
подсъдимия в инкриминираните деяния не е доказано по безспорен и категоричен
начин, поради което молят съда да постанови присъда, с която го признае за
невинен и го оправдае по повдигнатите му обвинения, като навеждат конкретни
доводи за това.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и
гласни. В хода на съдебното следствие е назначена повторната съдебно - оценъчна, а в
последствие и допълнителни експертизи изпълнени от вещо лице И.П.Н.. Назначена е и съдебно техническа експертиза,
изпълнена от вещо лице В.Б.Р..
СЪДЪТ като взе предвид събраните
по делото писмени, гласни и веществени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията
на страните приема за установено следното:
Настоящото
обвинение срещу подсъдимия В.Д.П. е за общо пет престъпления, от които четири
престъпления против личността - противозаконно лишаване от свобода на две лица
и осъществена принуда върху две лица, и едно престъпление срещу собствеността -
унищожаване и повреждане на чужда вещ, с което нанесъл значителни имуществени
вреди, извършени на 23/24.11.2011 година в село Галиче, обл. Враца в
изпитателния срок на условно осъждане.
Подсъдимият
В.Д.П. xxx. Осъждан е за извършени престъпления от общ характер, арг. справка
за съдимист рег. №585 от 09.06.2016г, лист 195-203 от част 2 от делото. А
именно: 1. С присъда № 54/11.11.2005 год. по ВНОХД № 786/2005 год. на Софийски
апелативен съд, с която изцяло е отменена оправдателна присъда на ОС-Враца по
НОХД №279/2004 год. за извършено престъпление по чл.342 ал.3 б.”б” пр.1 вр.
ал.1 вр. чл.54 от НК и е наложено наказание в размер на 3 /три/ години лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 /три/ години. Наложено е и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ години. ВКС с решение № 819/15.02.2007 год. по
наказателно дело № 249/2006 год. е оставил в сила присъда № 54/11.11.2005 год.
по ВНОХД № 786/2005г. на Софийски апелативен съд. Присъдата влязла в сила на
15.02.2007 год.
2. С присъда № 2231/14.11.2006
год. на ОС-Враца по НОХД № 640/2006 год. подсъдимият П. е осъден за
престъпление по чл.343 ал.3 предл. 1, 3 и 4 б. „б” вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 вр.
чл.55 ал.1т.1 от НК на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от 5
/пет/ години. С решение № 384/16.08.2007 год. по ВНОХД № 491/2007г., Апелативен
съд - София е изменил присъдата, като е отменил постановеното по реда на чл.66
ал.1 от НК отлагане на изтърпяване на наказанието. ВКС с Решение № 911/ 09.01.2008г.
по н.д. № 642/ 2007г. е оставил в сила въззивно решение № 384/ 16.08.2007 год.
по ВНОХД № 491/ 2007 год. на САС. Присъдата влязла в сила на 09.01.2008 год.
3. С определение /споразумение/ по
НОХД № И-209/2008г. на СРС, в сила на 28.01.2008г. за извършено престъпление по
чл.318 пр.1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева.
4. С определение № 349/ 11.03.2008
год. по ЧНД № 61/2008 год., ОС-Враца на
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание по
присъда № 2231/2006 год. по НОХД № 640/2006 год. по описа на ОС-Враца, изменена
с решение № 384/2007 год. по ВНОХ № 491/2007 год. на САС и по присъда № 54/2005
год. по ВНОХД № 786/2005 год. по описа на САС, като е наложил най-тежкото от
тях в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.4 вр.
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено със срок
от 5 /пет/ години. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е наложено едно
общо наказание в размер на 3/три/ години лишаване от право да управлява МПС,
което на основание чл.24 е увеличено с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца или
общо увеличено наказание в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.25 ал.2 от НК е зачетено
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият
В.Д.П. е изтърпявал наказание по присъда № 2231/ 2006 год. на ОС-Враца, считано
от 14.02.2008 год. до влизане на определението в сила. Определението в сила от
24.06.2008 год.
5. С определение/споразумение/ по
НОХД № 328/2012г. на РС-Бяла Слатина, влязло в законна сила на 21.08.2012г. е
осъден за извършени престъпления, като на основание чл.23, ал.1 от НК съдът му
е определил едно обща най-тежко наказание- Пробация, със пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6 със срок от по една година и шест месеца. В
последствие това определение /споразумение/ е отменено по реда на
възобновяването от ВКС, тъй като наложеното наказание не е в унисон с чл.35
ал.3 от НК и очевидно не е в състояние да постигне целите на специалната и
генерална превенция и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд от стадия на съдебно заседание, а обвиненията са предмет на
настоящето дело.
Свидетелите М.В.П. и Ц.К.П. са
съпруг и съпруга. През месец март 2011 година били кумове на сватбата на подсъдимия В.Д.П..
На 23.11.2011 година около 20.30
часа по мобилния телефон на свитдетеля Ц.К.П. се обадил подъсимия В.П., по
прякор „Л.”, който поискал свидетеля П. да го вземе от дома му в гр. Враца,
бул. „2-ри юни” и да го закара с неговата кола до село Галиче, за да си вземе
ключа за джипа, защото го е бил забравил. Свидетелят Ц.К.П. се съгласил и
заедно със съпругата си, свидетелката М.В.П. взели автомобила на сестрата на свидетеля
Ц.П., Г.К.П. xxx - джип „Нисан”, модел „Терано 2”, с peг. № BP 93 38 ВХ,
производство 1998 г. и отишли да вземат подсъдимия В.Д.П.. Двамата свидетели
взели с джипа подсъдимия В.Д.П. и малкия му син - свидетеля В.В.П. от
уговореното място и ги закарали до село Галиче. Там спрели в центъра на село Галиче,
пред дискотека „А.”, която се стопанисвала от подсъдимия В.П.. Последният ги
поканил да изпият по нещо. Свидетелите отказали, но подсъдимия П. настоял. Те
влезли вътре. В дискотеката бил само свидетеля М.Г.К.- барман, който седял зад
бара. Подсъдимият П. взел от свидетеля К. ключа, отишъл до вратата и я
заключил. Поканил свидетелите Попови в стаичката зад бара, за да пият по нещо.
Те влезли и се настанили около масата. Без всякаква причина подсъдимия В.Д.П. ударил
с юмрук свидетеля Ц.П. в областа на носа. Потекла кръв. Започнал да вика на свидетеля П.: „Айде да
видим сега на кой ще отказваш да вършиш услуги”. Свидетелят Ц.К.П. няколко дни
преди това отказал да закара подсъдимия В.П. с автомобил в чужбина. Подсъдимият
В.Д.П. започнал да хваща за гушата и за косата свидетелката М.В.П. и започнал
да се саморазправя с нея. С два пръста я удрял по носа, а с другата ръка я
държал за косата. Свидетелката М.П. и свидетелят Ц.П. поискали да си тръгнат,
но подсъдимия П. не ги пускал. Той казал на сина си свидетеля В.В.П. да донесе
машинката за коса, като попитал свидетелката М.П. какво си избира: „да я
подстриже или да й разбие мутрата”, след което я хванал за гушата и започнал с
машинка за постригване „REMINGTON”, да я подстригва до кожа. Подсъдимият В.Д.П.
започнал да бие и свидетеля Ц.К.П., като го биел в областта на ребрата и му
извивал главата, заплашвайки го с палеж и побой. Свидетелката М.В.П. и свидетеля
Ц.К.П. били много уплашени и не оказвали съпротива, с надеждата подсъдимия П.
да престане да се гаври с тях и ако намерят начин, да избягат. Подсъдимият В.Д.П.
тормозил свидетелката М.П. и свидетеля Ц.П. около пет часа от 21.00 часа на
23.11.2011 год. до около 02.00 часа на 24.11.2011 год., като през цялото време
той се гаврил с тях пред очите на сина си свидетеля В.В.П. и бармана на заведението
свидетеля М.Г.К., който влизал и излизал от стаята, за да сервира на подсъдимия
алкохол. Свидетелката М.П. и свидетеля Ц.П. многократно молили подсъдимия П. да
ги пусне да си ходят, но той ги държал противно на волята им. Подсъдимият В.Д.П.
карал съпрузите П. да му целуват ръка и да го молят за различни неща. Казал им,
че ще пие два- три дни и ще ги бие докато „гарван побелее”. По едно време подсъдимия
В.П. излязъл и започнал да троши джипа „Нисан”, модел „Терано 2”, с peг. № BP
93 38 ВХ, собственост на Г.К.П. xxx, сестра на свидетеля Ц.П.. Подсъдимия П. счупил
десен фар, предно и задни панорамни стъкла, стъклата на предна лява и предна десни
врати, стъклата на задна дясна и задна леви врати, задно ляво стъкло на
багажното отделение и задно дясно стъкло на багажното отделение, двете
странични огледала, срязал четирите гуми и направил побитости на предна и задна
леви врати и преден капака. Свидетелите П. се опитали да избягат, но подсъдимия
П. ги засякъл на входната врата и със заплахи и псуване ги накарал да се върнат
обратно в стайчката. Продължил да пие и да ги заплашва. Казал им да определят
цената, която трябва да му дадат, за да ги остави на мира, за да не ги запали.
Свидетелите мълчали, а подсъдимия казал: „20 000 лева, много ли са ви ?”.
Взел машинката за подстригване и започна пак да се опитва да стриже каквото
било останало от косата на свидетелката М.П., като си извадил пениса и казвал
на свидетелката П. „да му духа”, но свидетеля Ц.П. и сина на подсъдимия,
свидетеля В.В.П. успели да го спрат. Подсъдимият карал и сина си, свидетеля П. да
подстригва свидетелката П., но той отказал. Подсъдимият В.П. отново излязъл
пред заведението късно през нощта на 23/24.11.2011 година като свидетелката М.В.П.
и свидетеля Ц.К.П. успели да избягат от дискотеката. Двамата тичали около 6
километра до главния път от град Оряхово за град Враца, на разклона за село Галиче.
Свидетелят Ц.К.П. изпратил SMS на свидетеля Ж.Х.И. xxx, негов кръстник да дойде
с кола да го вземе от кръстовището на село Галиче. Докато го чакали свидетелката
М.В.П. и свидетеля Ц.К.П. се скрили в трънките покрай пътя, защото ги било
много страх, да не би подсъдимия В.П. да ги намери и да продължи да ги бие,
заплашва и тормози. Преди да пристигне на разклона за село Галиче, свидетеля Ж.Х.И.
се обадил на свидетеля Ц.П. и го попитал, къде точно се намира. Дошъл с
автомобила си и взел семейство П.. Видял, че свидетелката П. е много подстригана,
уплашена и разстроена, а свидетеля П. силно притеснен. По пътя те му разказали
за случилото се. Свидетелят И. закарал свидетелите
до полицията в гр.Враца. Двамата съпрузи отишли и до Спешния център - гр.Враца,
където ги прегледали и им издали болнични листове. В последствие си извадили съдебномедицински
удостоверения. Непосредствено свидетелите на 24.11.2011 година били разпитани и
пред съдия. Подсъдимият В.П. бил задържан от МВР и след изтичане на 72-
часовото му задържане пуснат. Започнал да заплашва свидетеля Ж.И., че ще му „рита
червата по центъра на Враца”, „ще го запали”, „ще го застреля”. Не спрял да
издирва и свидетелите П., изпращайки други лица. От преживяното и
продължаващата стресова ситуация, диктувана от подсъдимия П., на 27.11.2011
година свидетелите П. посетили и отделение по „Психиатрия” на МБАЛ „Христо
Ботев” АД Враца, където били хоспитализирани. Свидетелят Ц.П. е с поставена
диагноза „Остра реакция на стрес”, а свидетелката М.П. е с диагноза „Стресова
реакция”, арг. справка лист 101 от делото. Психичното състояние и страхът на двамата
свидетели от последващи действия на подсъдимия П. било такова, че ги мотивирало
да избягат от болничното заведение и напуснат страната на 28.11.2011 година,
арг. справка лист 165-166 от делото. Криели се в Испания.
От заключенията на назначените по
досъдебното производство два броя съдебно – медицински експертизи, изготвени от
вещи лица Ф.Й.Т. и Р.А.Н. е видно, че св.Ц.К.П. е получил оток на носа. По
механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с или върху твърд
предмет и могат да бъдат получени по начин и време посочени от
освидетелствания.
На свидетеля Ц.К.П. е причинено
болка и страдание за срок за няколко дни.
От заключенията на назначените по
досъдебното производство два броя съдебно - медицински експертизи изготвени от
вещи лица Ф.Й.Т. и Р.А.Н. е видно, че св.М.В.П. е получила кръвонасядане на
ляво рамо. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с или
върху твърд предмет и могат да бъдат получени по начин и време посочени от
освидетелстваната.
На св. М.В.П. е причинена болка и
страдание. В този смисъл аргумент, лист 49, 52 – том І и лист 131, 134- том ІІ.
Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите
лица по съдебно - медицинските експертизи изготвени от вещи лица Ф.Й.Т. и Р.А.Н.,
още повече че не бяха оспорени от страните в процеса. Заключенията на вещите
лица изцяло кореспондират и с установената по делото фактическа обстановка въз
основа на свидетелски показания и писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие / с оглед и
указание на ВКС по отмененото по реда на възобновяването наказателно дело, по
което на подсъдимия П. е наложено несъразмерно наказание/ е назначена повторна,
а в последствие и допълнителни съдебно - оценъчни експертизи, изпълнени от вещо
лице И.П.Н.. Съдът изцяло приема, като обективно и компетентно дадено, всяко
едно от заключенията, а още повече и не оспорени от страните в процеса. Според
експерта по всички изпълнени от него допълнителни експертизи на лек автомобил
марка „Нисан Терано 2” с рег.№ ВР 93 38 ВХ, собственост на Г.К.П. xxx, ползван
от Ц.К.П. xxx са унищожени и повредени десен фар, предно и задни панорамни
стъкла, стъклата на предна лява и предна десни врати, стъклата на задна дясна и
задна леви врати, задно ляво стъкло на багажното отделение и задно дясно стъкло
на багажното отделение, двете странични огледала, срязал четирите гуми и
направил побитости на предна и задна леви врати и преден капак, вреди на обща
стойност 5 912.51 лв.
На досъдебното производство са
назначени и изпълнени два броя съдебно - оценителни експертизи, изпълнени от
вещи лица П. Цветан П. и Д.Н.М. / по възобновеното дело/. Съдът не приема тези
експертни заключения, тъй като същите са непълни и некореспондират със
събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
На досъдебното производство е
изпълнена и съдебно техническа експертиза от вещо лице Г.П.В., лист 94 от том
ІІ на ДП. Според експертното заключение, времето необходимо за изминаване на
разстоянието от 54 км. по маршрут град Враца - село Галиче от лек автомобил
„Нисан Терано 2” с рег.№ ВР 93 38 ВХ, при спазване на правилата за движение по
пътищата, на дата 23.11.2011г. е 41,862 минути или 0,6977 часа. Съдът кредитира
и това експертно заключение, тъй като не е оспорено от страните.
В хода на съдебното следствие е
назначена и изпълнена съдебно техническа експертиза, изпълнена от вещо лице В.Б.Р..
От заключението на същата се установява, че в заведение „А.” в село Галиче има
два входа откъм двора, един вход от към улицата и един вход откъм площада. Има
две тоалетни за посетители на заведението и една баня – тоалетна за персонала с
вход от към кухнята. Има видимост от бара към заведението и част от въпросната
стая /кухня/ чрез вратата, с която са свързани.
От въпросната стая така
наречена”кухня” има видимост към бара, а чрез него и към заведението през
остъклената част, която е на 0.80 м от пода.
Заведението е остъклено от към
улицата и площада, към които има видимост от бара, когато е светло и тогава
биха се видели и предмети, които са извън заведението. Вещото лице не може да
отговори на въпроса дали помещенията в сградата към настоящият момент
съответстват на архитектурния проект, тъй като такъв не е представен. Съдът
изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а
още повече и не оспорено от страните в процеса. Нещо повече, изготвеното
експертно заключение изцяло кореспондира, както с приложената скица /л. 179-181
от делото/, така и с част от свидетелските показания.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода
на досъдебното и съдебното производство и приобщени по надлежния ред писмени
доказателства, веществени доказателства и експертни заключения, а също и от разпитаните
свидетели – М.В.П., Ц.К.П., Г.К.П. и Ж.Х.И..
Съдът дава вяра на показанията на тези
свидетели. Същите са логически последователни, подробни, безпротиворечиви, а и
изцяло кореспондират със събраните писмени доказателства. В показанията си
свидетелите М.В.П., Ц.К.П. и Г.К.П. са твърде добре ориентирани с обстановката.
Първите двама свидетели са преки очевидци на случилото се. Нещо повече, при
зададените им въпроси от страните в производството, включително и от съдът същите
отговарят точно, ясно и последователно без каквото и да е съмнение за конкретно
обстоятелство и без каквото и да е притеснение и затруднение. Ето защо съдът
прие установената по-горе фактическа обстановка и кредитира показанията на тези
свидетели. Съдът в хода на съдебното следствие констатира изключително
притеснение на свидетеля Ж.Х.И. по време на даване на показанията. Но косвените
му показания, както и тези на свидетелката Г.П., които са възприели личното
състояние на М. и Ц. П. непосредствено след деянията и са чули от тях обстоятелствата,
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка на база гласни
доказателства, писмени, веществени и заключения на вещи лица.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите М.Г.К., В.В.П., Н.Д.П., С. В.Б., В.С.З., Т.Д.М., П.К.Д., М.И.И., Л.И.М.,
П.И.А. и Р. Ц. Р.. С показанията си тези свидетели целят единствено и само да
подпомогнат защитната теза на подсъдимия. Нещо повече, същите са изцяло в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Съдебният състав
констатира при даване на показанията на тези свидетели тяхната изключителна
упоритост, проявена в изключителното намерение да свидетелстват за конкретни
факти и обстоятелства /всеки един от тях/, без да бъдат прекъсвани и да им
бъдат задавани въпроси. Не без значение е и обстоятелството, че за фактите и
обстоятелствата, за които всеки от тях следваше да свидетелства, показанията се
отличаваха с изключителна точност и категоричност, но по отношение на
задаваните им въпроси от представителя на държавното обвинение, пълномощникът
на частния обвинител и от съда, свидетелите се колебаеха в показанията си, не
можеха да отговорят, не си спомняха. Едва при задаване на въпроси от
защитниците на подсъдимия, в които се съдържаха и самите отговори, свидетелите
си коригираха показанията. В случая съдът наложи единствения възможен извод, че
показанията на тези свидетели се отличават с изключително наизустена форма по
отношение на конкретни факти и обстоятелства на всеки едни от тях.
Мотивиран от гореизложеното съдът следва да извърши прецизен
анализ на събраните гласни доказателства, тъй като в хода на съдебното
следствие бяха разпитани свидетели, чиито показания са в противоречие помежду
си и дават различни версии на случилото се на 23/24.11.2011 година в заведение
„А.” в село Галиче, обл.Враца. От една страна са преките показания на
свидетелите М.П. и Ц.П. и косвените показания на свидетелите Ж.И. и Г.П., които
са възприели лично състоянието на М.П. и Ц.П. непосредствено след деянията и са
чули от тях обстоятелствата, за случилото се същата нощ, а от друга страна са
обясненията на подсъдимия В.П. и показанията на свидетелите М.Г.К., В.В.П., Н.Д.П.,
С. В.Б., В.С.З., Т.Д.М., П.К.Д., М.И.И., Л.И.М., П.И.А. и Р. Ц. Р., посочени от защитата на подсъдимия.
В случая няма по делото спор за обстоятелствата, че свидетелите
Ц.П. и М.П. са се познавали с подсъдимия П. преди 23.11.2011 година; че са били
в близки и родствени отношения; че са пътували заедно извън границите на
страната преди датата на деянията; че вечерта на тази дата свидетелите П. са
закарали с лек автомобил „Нисан Терано 2” с рег. № ВР 93 38 ВХ подсъдимия П. и
сина му свидетеля В.П. xxx по искане на подсъдимия; че свидетеля П. паркирал
автомобила до заведение „А.”, стопанисвано от подсъдимия; че
четиримата са влезли в заведението; че свидетелите П. са престояли
продължителен период от време в заведението; че свидетелката П. напуснала
заведението с остригана коса; че автомобилът „Нисан Терано 2” с рег.№ ВР 93 38
ВХ бил силно повреден по време на престоя на свидетелите П. в заведението; че
свидетеля Ж.И. закарал свидетелите П. до гр.Враца, където са били прегледани от
лекар и били установени причинени им телесни увреждания; че двамата са
сигнализирали РУ МВР Враца за случилото им се; че са посетили медицинско
заведение в гр. Враца, където са констатирани причинени им телесни увреждания и
където са престояли за лечение от стреса.
Противоречия се съдържат в показанията на
разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия за обстоятелствата в какви
отношения са били свидетелите П. помежду си по време на пътуването от гр. Враца
до село Галиче и по време на престоя в заведението; какво било отношението на
подсъдимия П. спрямо тях по време на престоя им в заведението; кое лице подстригало
косата на свидетелката П.; колко време са престояли в заведението свидетелите П.;
кое лице повредило автомобила, с който са дошли в селото; кои лица са били в
заведението по време на пристигането на П. и кои са посетили заведението по
време на престоя им там; кога са напуснали подсъдимият и синът му В.В. Поповото
заведението, и какви действия извършил спрямо свидетелите П. подсъдимият П..
Показанията на свидетелите П. установяват,
че те отразяват действително случилото се вечерта на 23/24.11.2011 г. в
заведение „А.” и пред него. Техните показания се подкрепят от показанията на свидетеля
Ж.Х.И. и свидетелката Г.К.П., които на 24.11.2011г. лично са възприели
състоянието на двамата свидетели П. и са узнали непосредствено факти за
извършителя на деянията, от сигнала до РУ МВР Враца и установените наранявания
и общо състояние на двамата свидетели след деянията. Показанията на свидетелите
М.П. и Ц.П. са непротиворечиви и се подкрепят от съдебно – медицинските
експертизи изпълнени от вещи лица д-р Р.А.А. и д-р Ф.Й.Т., както и от справка
от Психиатрично отделение при МБАЛ-Враца и справка за задграничните пътувания
на последните от МВР-Монтана - арг. справка лист 101 от делото, арг. справка
лист 165-166 от делото.
От друга страна са показанията на
свидетелите М.Г.К., В.В.П., Н.Д.П., С. В.Б., В.С.З., Т.Д.М., П.К.Д., М.И.И., Л.И.М.,
П.И.А. и Р.
Ц. Р., които дадоха
показания в подкрепа защитната теза на подсъдимия П. и частичните обяснения на
подсъдимия П. за повреждането на автомобила. Показанията на тези свидетели
целяха да очертаят друга версия за случилото се на 23/24.11.2011г., а именно -
че свидетелите М.П. и Ц.П. са пристигнали в силно влошени отношения в
заведението „А.”; там свидетеля П. предприел определени действия спрямо
съпругата си, като я удрял, обиждал, заплашвал и подстригал с машинка, а в това
време св. Т.М., воден от чувството за мъст към св. П., потрошил с тръба и нож
автомобила, с който те били пристигнали.
Основните изводи наложени от съда при
разбора на доказателствата от техните показания са, че очевидно подсъдимият П.
разполага с множество лица, които са готови да дадат, каквито са му угодни на
защитната му теза показания, включително и да поемат вината за извършено от него
деяние, какъвто е случаят с св.М., така и че тези свидетели не са могли да
запомнят добре, какво се очаквало да кажат и сами си противоречат в изложените
от тях факти.
Присъствието на св. М.К. в заведението „А.”
по време на пристигането и престоя на пострадалите свидетели П. е категорично
доказано, както и за св. В.В.П.. В случая следва да се отчетат обстоятелствата,
че свидетеля К. работил в заведението и бил зависим до голяма степен от
подсъдимия П., тъй като той го издържал и позволявал да ползва заведението,
като свое жилище. Съдът констатира противоречия в показанията на свидетеля
дадени в досъдебното производство и в съдебната фаза за основни обстоятелства
по делото, което наложи прочитане на показанията му и очни ставки със
свидетелите П.. И той, като останалите изброени свидетели, стриктно се придържа
в показанията си към версията, че свидетелите П. са пристигнали скарани в
заведението, но следва да се отбележи, че нито той, нито един от другите
изброени свидетели не даде някаква конкретна причина, макар да твърдят, че са
свидетели на разговорите им по време на престоя им, нито данни за някакви
конкретни изрази, използвани от тях, за да се установи причината за влошените
им отношения. Свидетеля К. сочи и други посетили заведението лица, макар при
първия разпит на досъдебното производство да не е посочил такива - кога и как са дошли
свидетелите М. и Ц. П. на инкриминираната дата и място, като в досъдебната фаза
заявява, че не са дошли в заведението заедно с подсъдимия и сина му, но всички
са били на една маса, че не е имало скандали и всичко е било спокойно, първо са
си тръгнали подсъдимият и сина му, после свидетелите. За разлика от заявеното в
досъдебното производство, в съдебното производство - в съдебно заседание на
05.02.2014 г. освен, че изброява много повече лица, за които не сочи да са
присъствали в досъдебната фаза, въвежда коренно различна обстановка. Нелогично е,
едва сега в хода на съдебното следствие да се въвеждат нови и противоречащи
обстоятелства от тези, които са дадени в досъдебното производство.
Св. В.В.П. също се придържа към версията
за скарването между свидетелите П. по време на пътуването и посещението в
заведението „А.”, но и той не дава никакви конкретни данни за причината за
скарването, макар да е стоял в тяхно присъствие най-дълго време от останалите
свидетели. Той е син на подсъдимия П. и от всички свидетели има най-голям
интерес и възможности да свидетелства в негова полза. Той също е разпитан в
досъдебното производство и дадените пред съда показания се различават, както по
отношение на присъствалите лица в заведението, така и за случилото се със
свидетелите П. и автомобила, с който са пристигнали.
Св. Н.П., за разлика от другите свидетели
дава показания за причината за влошените отношения между свидетелите П., както
и за причината, последните да дадат показания във вреда на подсъдимия П.. Този
свидетел дава показания за обстоятелствата, че св. Ц.П. бил недоволен от св. М.П.
и предприемал мерки спрямо нея и преди 23.11.2011 г., с мисията да обвърже
тезата за боя и подстригването на св. П., като пореден акт от страна на съпруга
й. От неговите показания се налага изводът, че св. Ц.П. се е държал
изключително лошо със съпругата си, но въпреки това тя го придружила до село
Галиче, там той й нанесъл побой и я подстригал насила, след което приписал тези
деяния на подсъдимия П., с който тя имала връзка преди да се оженят. Ако
показанията на свидетеля се приемат за достоверни, то остава без отговор
въпроса, защо след деянието, свидетелите П. се прибрали заедно и заедно
посетили медицинско заведение и съд, където дали еднакви показания за вината на
подсъдимия и заедно напуснали страната от страх, като се криели в Испания, в
каквато насока са и безспорните писмени доказателства.
Св. С. Б. също като останалите посочени
от защитата свидетели е в добри отношения с подсъдимия П. и е част от групата
свидетели, които твърдят, че са посетили заведението по време на престоя на
свидетелите П.. Този свидетел видял и чул как св. П., познат му като „Б.”,
крещял по съпругата си, позната му като „М.”, в стаята зад бара, но следва да
се отбележи, че не е видял други лица там. Това обаче е в противоречие с
показанията на останалите свидетели, които поддържат версията, че св. М.И. с
прякор „Б.” бил непрекъснато в стаята заедно със свидетелите П. по време на
насилията върху П..
Показанията на свидетеля В.З. са изключително
противоречиви и абсурдни. Той дава показания в смисъл, че бил помолен от своя
приятел М.И. да го закара до заведението, където да се срещне с подсъдимия П.,
но той не влязъл вътре, а останал удобно навън, където видял множество
обстоятелства, кое от кое по-невероятни - видял пристигането на свидетелите П.
и подсъдимия П. и сина му; как половин или час по-късно подсъдимият П. и синът му
си тръгнали от заведението, след което св. Т.М. последователно спукал четирите
гуми на джипа и потрошил стъклата с някакъв предмет; след това излезли св. П. и
св. П. и си заминали, очевидно без да забележат, че автомобилът с който са дошли
е тотално повреден и бил установен на следващия ден пред заведението.
Св. Т.М. е осигурен от подсъдимия, с
мисията да поеме вината за повреждането на автомобила. Неговата версия за
случилото се е напълно абсурдна и лишена от житейска логика. Той, за разлика
от останалите свидетели, изобщо не сочи дори ориентировъчно по кое време е
извършил деянието си. Впечатляващ е фактът, че воден от неприязънта си към св. П.,
той изчакал неговото посещение в село Галиче скрит в тъмното, предварително
въоръжен с нож и тръба, изчакал влизането на св. П. в заведението и въпреки присъствието
на св. З. в автомобила наблизо, извършил деянието - първо нарязал с нож
четирите гуми, скрил се за кратко, след което отново изникнал от тъмното и
потрошил стъклата и ламарините на джипа; на следващия ден, след като разбрал,
че подсъдимия П. е задържан, измъчван от разкаяние, отишъл към РУ МВР Бяла
Слатина, за да спаси приятеля си В.П., като си признае за извършеното.
Водената по този повод преписка в РУ МВР Бяла
Слатина е приобщена и приета от съда, като доказателства по делото, като по
нея, а и в хода на съдебно следствие св. Ц.П. отрече да е имал лоши отношения със
свидетеля М. изобщо, а още по–малко до степен, той да се вбеси и да повреди
ползвания от него автомобил. В предварителната проверка св.М. е посочил два
ползвани от П. автомобили, но и двата различни от МПС, с което е посетил заведението
вечерта на 23.11.2011 г. в село Галиче.
Свидетелят П.Д. свидетелства за множество
неслучили се обстоятелства. Той дава показания за обстоятелствата, освен за
посещението на свидетелите П., подсъдимия и сина му, така и за посещението
периодично на останалите свидетели в заведението. Неговата версия си
противоречи с тази на част от другите свидетели, като особено фрапиращо е
обстоятелството, че св. Ц.П. е излязъл от заведението, посетил е джипът, с
който е дошъл, взел е найлонов плик от там, скубал приятелката си и я подстригал.
От неговата версия /показания/ може да се направи единствения извод, че след
като свидетеля П. е посетил джипа си, за да вземе машинката, за да подстриже
св.П., не е забелязал състоянието му от действията на св. М., и след като
подстригал съпругата си, неизвестно как си заминали заедно, пак въпреки
състоянието на превозното средство.
Св. М.И. /Б./ твърди в показанията си, че
е присъствал на извършените действия от св. П. спрямо съпругата му – св.П. в
заведението „А.”, като също спестява на съда данни за причините за влошените им
отношения. И той поддържа нелогичната версия, според която св. П. пристигнала в
лоши отношения със съпруга си в заведението; там изтърпяла пред свидетели
побой, заплахи, подстригане, след което си изпила сока и се прибрала спокойно с
лицето, което уж й причинило всичко това. Свидетелят упорито цели да внуши, че
хем в заведението имало множество хора, хем било осветено пред заведението и
прозорците са предлагали видимост, хем отвън св. М. спокойно унищожава и
поврежда джипа, воден от сляпа ярост, без реакция от никого.
Св. Л.М. и св. П.А. се били разбрали да
посетят заедно заведението „А.” на неизвестна дата, но като че ли не се
разбрали добре, защото единият твърди, че е влязъл вътре в заведението докато
чакал там приятеля си дошли и свидетелите П., които били скарани, след което
дошъл приятелят му. Другият твърди, че заедно влезли вътре и си поръчали нещо
за пиене и едва тогава дошли скарани свидетелите П.. Тези свидетели по тези
факти не са категорични, но са категорични в това, което подпомага защитната
теза на подсъдимия – че именно той, подсъдимият П. се опитал неуспешно да спре
св. П. да стриже с машинка съпругата си в заведението пред множество хора. Св. А.
дори отива по-далеч, като дава показания, че св. П. го срещнал след тези
събития в гр. Вършец и го заплашил, че ще му строши краката, но по каква
причина, не стана ясно.
Напълно нелогично е и обстоятелството, че
свидетелят П. при наличие на толкова
хора в заведението, преки очевидци, би си позволил да набедява в извършените
престъпления подсъдимия П., ако той би извършил тези деяния, да посещава
болнично заведение и различни лекари специалисти, сам да си причинява
наранявания, да стигне и до това да напуска страната.
При
направения анализ на свидетелските показания съдът намира, че и показанията на
свидетеля Р. Ц. Р. остават изолирани, целящи единствено и само да подпомогнат
защитната теза на подсъдимия П..
На следващо място, показанията на свидетелите М.Г.К., В.В.П., Н.Д.П., С. В.Б., В.С.З., Т.Д.М.,
П.К.Д., М.И.И., Л.И.М., П.И.А. и Р. Ц. Р. са в противоречие с изготвената по делото техническа
експертиза изпълнена от вещо лице В.Р., която дава нагледна представа за
местоположението на инкриминираното място, а именно заведението, броя на
помещенията и видимостта, която се осигурява през съответните помещения. При
съпоставка на тези обективни данни от техническата експертиза с показанията на
свидетелите, се установява и безспорно противоречие от местоположението, на
което самите свидетели твърдят, че са се намирали, на практика лишени от
възможност да възприемат конкретните факти и обстоятелства, за които
свидетелстват.
Предвид направения анализ на свидетелските показания съдът не кредитира
показанията на тези свидетели.
Тези
свидетелски показания не могат да оборят твърдо установените по делото
обстоятелства, че св. Ц.П. и св. М.П. са били държани насила около пет часа в
заведение „А.”, стопанисвано от подсъдимия П., през което време са били бити,
заплашвани, а св. П. и подстригана насила от подсъдимия П., който не се
задоволил с извършеното спрямо тях, а насочил яростта и върху превозното
средство, с което те са го докарали в село Галиче, обл.Враца, като му нанесъл
значителни имуществени вреди на стойност 5 912.51 лева. В тази връзка
изцяло кредитира заключенията по основната и допълнителни експертизи на вещо
лице И.П.Н. във основа, на които представителят на държавното обвинение е
направил и изменение на обвинението от такова по чл.216 ал.1 от НК, в такова по
чл.216 ал.5 пр.1 във връзка с ал.1 пр.2 от НК, а именно че подсъдимият П.
противозаконно повредил лек автомобил „Нисан Терано 2”, с ДКН Вр 93 38ВХ,
собственост на Г.К.П. xxx, ползван от Ц.К.П., с което нанесъл значителни
имуществени вреди. Тези заключения кореспондират изцяло със свидетелските
показания на свидетелите П., Г.П., с протокола за оглед на местопроизшествие –
арг.л.4 от ДП, том 1 и приложените снимки във фотоалбум.
В тази връзка са неоснователни доводите
на защитата на подсъдимия П., че ако съдът възприеме експертното заключение, то
следва да кредитира и показанията на свидетеля М.. Повторната, а в последствие
и допълнителните експертизи изпълнени от вещо лице И.П.Н. са съобразени
единствено и само със свидетелските показания на свидетелите Ц. и М. П., Г.П. и с
протокола за оглед на местопроизшествие – арг.л.4 от ДП, том 1, както и със
снимковия материал. Свидетелят М. в съдебно заседание на 05.02.2014г. в
показанията си твърди, че е счупил и други части на автомобила, които не са
описани в протокола за оглед и които не съответстват на снимковия материал.
Вещото лице е съобразило това обстоятелство и затова е изготвило експертното
заключение в два варианта, арг. лист 358- 362 от делото. Съдът е приел обаче
първия вариант на заключението, които не е съобразен с показанията на свидетеля
М..
Неоснователно е и възражението на
защитата на подсъдимия, че в хода на досъдебното производство не са събрани
всички относими доказателства, като в този смисъл не са допуснати до разпит в
качеството на свидетели лица посочени от подсъдимия. В хода на съдебното
следствие съдът даде възможност на подсъдимия П. да осигури явяването и
допускането им като свидетели по делото и по никакъв начин не му ограничи
правото на защита и правото да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си.
При направения разбор на доказателствата
съдът намира, че обвиненията се подкрепят от събрания доказателствен материал,
от който могат да се направят обосновани изводи, че подсъдимият П. е извършил
от обективна и субективна страна петте престъпления.
От обективна страна на 23/24.11.2011 г. в
заведение „А.” в село Галиче, обл. Враца подсъдимият В.Д.П. лишил
противозаконно от свобода М.В.П. и Ц.К.П.; на същата дата и място принудил М.В.П.
да претърпи нещо противно на волята й - подстригал косата й, гаврил се с нея
като я карал да му се моли и целува ръка и употребил за това сила - нанасял й
удари и я хващал за гушата и я заплашил със саморазправа; на същата дата и
място принудил Ц.К.П. да претърпи нещо противно на волята му - гаврил се с него
като го карал да му се моли и целува ръка и употребил за това сила - нанасял му
удари в областта на носа, на ребрата, извивал врата му и го заплашил с палеж и
побой, както и че на същата дата в село Галиче, обл. Враца противозаконно
повредил лек автомобил марка „Нисан”, модел „Терано 2”, с peг. № BP 93 38 ВХ,
собственост на Г.К.П. xxx, ползван от К. Ц. П. xxx, като счупил десен фар,
предно и задно панорамни стъкла, стъклата на предна лява и предна дясна врати,
стъклата на задна дясна и задна лява врати, задно ляво стъкло на багажното
отделение и задно дясно стъкло на багажното отделение, двете странични
огледала, срязал четирите гуми и направил побитости на предна и задна леви
врати и преден капак, с което нанесъл значителни вреди на обща стойност от
5912.51 лв .
От субективна страна и петте деяния са
извършени от подсъдимия П. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че държи против
волята им други лица в определено помещение, че те не желаят да търпят
извършените спрямо тях деяния - удари, стригане, душене, заплахи и да му
целуват ръката, съзнавал и че противозаконно поврежда чужда движима вещ, като е
съзнавал и обществено-опасните последици от деянията си - причиняването на
душевни и телесни страдания на двамата свидетели П. и материални щети за св. Г.П.
и е искал настъпването на последиците, воден от желанието да си отмъсти за
отказа на св. Ц.П. да го откара с автомобила си до определено място в чужбина.
Причини за извършените
престъпления са игнориране на свободната воля на личността и възможността за
свободно осъществяване на набелязано от индивида поведение, незачитане на
чуждата собственост и утвърдените престъпни навици на подсъдимия П..
В случаят отегчаващи отговорността обстоятелства са утежненото съдебното минало
на подсъдимия, без данни за поправяне от търпените наказания до момента;
изключително лошите му характеристични данни, проявената чрез деянията
жестокост и несъобразяване с волята на други лица, както и обстоятелството, че
е извършил петте престъпления в изпитателния срок на наложено наказание.
В случая
липсват смекчаващи ваната обстоятелства. Не признаването на вината не може и не
следва да се приема като отегчаващо вината обстоятелство.
Мотивиран от гореизложеното съдът
призна подсъдимия В.Д.П. за ВИНОВЕН по петте престъпления и му наложи съответните
наказания, а именно:
За извършено престъпление съставомерно по
чл.142а, ал. 1 от НК с пострадал М.П. - наказание лишаване от свобода в размер
на 4 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във връзка
с чл.60 от ЗИЗНЗС;
За извършено престъпление съставомерно по
чл.142а, ал. 1 от НК с пострадал Ц.П. - наказание лишаване от свобода в размер
на 4 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на осн. чл.61, т.2, във връзка
с чл.60 от ЗИЗНЗС;
За извършеното престъпление съставомерно
по чл.143, ал. 1 от НК с пострадал М.П. - наказание лишаване от свобода в
размер на 4 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.61, т.2, във връзка с чл.60 от ЗИЗНЗС;
За извършено престъпление съставомерно по
чл.143, ал. 1 от НК с пострадал Ц.П. - наказание лишаване от свобода в размер
на 4 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във
връзка с чл.60 от ЗИЗНЗ.
За извършеното престъпление съставомерно
по чл.216, ал. 5 от НК предлагам налагането на наказание лишаване от свобода в
размер на 5 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.61, т.2, във връзка с чл.60 от ЗИЗНЗС.
За четирите
престъпления против личността - противозаконно лишаване от свобода на две лица
и осъществена принуда върху две лица съдът наложи наказание над средния размер
предвиден в правната норма /до 6 години лишаване от свобода/, като наложи
наказание от 4 години лишаване от свобода за всяко престъпление. Съдът определи
тези наказания, като съобрази в случая, че са налице само отегчаващи ваната
обстоятелства. Действията
на подсъдимия П. сочат на лице с изключително висока степен на обществена
опасност, способно да се вбеси до такава степен от отказа на св. П. да го
закара донякъде, поради обстоятелството, че е лишен от правото да управлява МПС
по силата на влезли в сила присъди за извършени транспортни престъпления с
жертви, че да постъпва така над лица, с които е в близки и родствени отношения,
в продължение на пет часа. През тези мъчителни за тях часове той е удрял,
душил, заплашвал с различни тежки деяния, подстригал св. П. насила, повредил
превозното средство, с което са го докарали. Може само да се предполага, как е
щяло да приключи всичко за двамата свидетелите П., ако подсъдимият П. бе
изпълнил заканата си да ги държи три дни и да ги бие докато „гарван побелее”.
За престъплението срещу собствеността
- унищожаване и повреждане на чужда вещ, с което подсъдимия П. е нанесъл
значителни имуществени вреди съдът му наложи наказание в средния предвиден в
нормата размер /до 10 години лишаване от свобода и лишаване от права/, а именно
5 години лишаване от свобода. За да наложи това наказание съдът съобрази
личността на подсъдимия и начина на извършване на деянието.
Съдът не наложи алтернативно
предвиденото наказание лишаване от права, тъй като подсъдимия П. не упражнява
такива /липсват доказателства в този смисъл/, а никой не може да бъде лишаван
от права, които той сам не притежава.
С така
наложеното по вид и размер наказание за всяко от престъпленията,
респ.определено общо най-тежко съдът счита, че ще могат да се постигнат целите
и задачите на личната и на генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим,
като го мотивира занапред да спазва законите и установения правов ред в
страната и по отношение на останалите граждани.
На последно място при определяне и налагането
размера и на петте наказания за всяко от престъпленията, съдът съобрази и
волята на законодателя, визирана в разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, а именно,
че следва да се определи едно общо наказание до размера на най- тежкото от тях.
Затова на основание чл.23 ал.1 от НК в случаят съдът определи едно общо най-
тежко наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, което подсъдимия П. да
изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60 от ЗИЗНЗС.
Съдът счете, че не е наложително да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК и
се увеличите определеното общо най-тежко наказание, тъй като и с така
наложеното наказание ще се изпълнят целите на личната и генерална превенция.
При спазване правилата на чл. 61, т.2, вр.
чл.
60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът намери, че първоначалният режим при който
осъдения В.Д.П. следва да изтърпи наказанието е строг и това следва да стане в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Именно този режим съответства
на съдебното минало на осъдения. Последният е осъждан на лишаване от свобода
преди извършване на деянията, предмет на настоящия обвинителен акт, поради
което първоначалният режим на изтърпяване на наказанието, в това число общо
най- тежко следва да е строг.
В конкретния случай са налице
законни пречки за приложение на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия П.,
предвид неговата положителна съдимост, размера на наложените наказания и
обстоятелството, че деянията предмет на
настоящето дело са били извършени от подсъдимия П. в изпитателния срок, на
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода в
размер на три години определено му по ЧНД № 61/2008 година по описа на Окръжен
съд Враца, арг. справка за съдимост. Предвид това обстоятелство съдът счете, че
следва да намери приложение и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК. Цитираното
по-горе ЧНД е влязло в законна сила на 24.06.2008 година и по него на
подсъдимия П. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години
лишаване от свобода, изпълнението, на което наказание е отложено с изпитателен
срок от пет години. Деянията по настоящето дело са извършени на 23/24.11.2011
година, т.е в изпитателния срок. Ето защо съдът на основание чл.68 ал.1 от НК ПРИВЕДЕ
в изпълнение определеното общо най – тежко наказание с определение
№ 349/11.03.2008г. по ЧНД № 61/2008г. по описа на ОС-Враца, в сила от
24.06.2008г. в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е
било отложено с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, което наказаншие да се изтърпи
ефективно при първоначанен строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съдът ПРИСПАДНА на основание чл.59 ал.1
от НК времето, през което подсъдимият В.Д.П. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража” с определение от 24.11.2014г. по настоящето дело, от 10.06.2015г. до
03.07.2015г, включително, арг. лист 259-261 от делото.
ПРИСПАДНА още на основание чл.59 ал.1
от НК времето, през което подсъдимият В.Д.П. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража” в периода от 24.11.2011г. до 28.11.2011г; в
периода от 10.07.2012г. до 09.08.2012г; както и в периода от 13.08.2012г. до
21.08.2012г, включително.
ПРИСПАДА и на основание чл.25 ал.3 от НК изтърпяната част от наказанието пробация, наложено на подсъдимия В.Д.П. при
предходното разглеждане на делото /възобновено/ за времето от 30.08.2012г. до
07.05.2013г. – /осем месеца и седем дни/.
Съдът ОТНЕ и в полза на държавата на
основание чл.53 ал.1 б.А от НК веществено доказателство 1 бр. машинка за подстригване „REMINGTON”, която принадлежи на подсъдимия
и е послужила за извършване на престъплението.
Относно веществените доказателства -
1 бр. машинка за подстригване „GRUNDIG” и 1 бр. машинка за подстригване
„FIRST” постанови да се върнат на
собственика – подсъдимия В.Д.П., тъй като нямат отношение към престъпленията, а
1 бр. найлонов плик с коса след влизане на присъдата в сила да се унижощи, тъй
като същата е негодна за употреба.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия В.Д.П. следва да заплати
направените разноски по водене на делото по сметка на ОД на МВР - Враца сумата
от 333.60 лева /разноски направени на досъдебното производство за изпълнени
експертизи/, а по сметка на РС-Монтана сумата от 648.87 лева /разноски
направени в хода на съдебното следствие за експертизи, разноски пътни и дневни
за свидетели и вещи лица/ както и сумата
от 10.00 /десет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителни листя / 2
броя/.
Съдът постанови още подсъдимия В.Д.П. да
заплати на Г.К.П., Ц.К.П. и М.В.П. направените по водене на делото разноски 1 000.00 лева
за адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: