МОТИВИ
По нахд № 906.2017г. по описа
на Районен съд – Асеновград
Съдът е сезиран с постановление на РП- Асеновград, с
което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК, на
обвиняемия Б.С.И. , ЕГН – **********,***, по народност българин, български
гражданин, с висше образование, работещ в „***“ еоод като управител, разведен, неосъждан, за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал.1 от НК, за това, че на
25.02.2017г. в с.Нареченски бани, област Пловдивска, по хулиганско подбуди е
причинил на Б. С. И. две леки телесни повреди, изразяващи се в счупване на
ностните костици, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК и разкъсно – контузна рана по гърба на носа, довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира за признаване на обвиняемия И. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 131 ал.1т.12 вр.чл. 130 ал.1 от НК и за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание – „Глоба“, в размер на 1000 лева.
Обвиняемият признава вината си и моли за оправдателно решение, с оглед на
липса на състав на престъпление.
Упълномощеният му защитник – адвокат Д., пледира за признаване на
обвиняемия за невинен, предвид на това, че престъплението не е извършено по
хулиганско подбуди, тъй като е налице личен мотив за неговото извършване.
По фактите:
Обвиняемият И. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а ал.1
от НК.
Характеристичните му данни са добри. Той има частна фирма, като доходите му
варират между 1000 лева и 2000 лева.
Свидетелката Д.Х. и обвиняемият И. живели на семейни начала около 15
години. Имат дъщеря. Преди около 7 месеца обвиняемият И. започнал да упражнява
системен физически и психичекси тормоз върху свидетелката
Х., поради което и се разделили.
На 25.02.2017г. свидетелите Д.Х. , А.
Х., К.П. и Б. С. И. били на заведение в
ресторант „Трите бора“. Докато вечеряли, обвиняемият И. влязъл в заведението и
без каквото и да каже, нанесъл два удара с юмрук в лицето на свидетеля Б. С. И., от които последният
паднал от стола. По лицето му потекла обилно кръв. След това обвиняемият И.
започнал да отправя заплахи към свидетеля Б. С. И. като му казвал, че бил до
тук и че ще види. Искал свидетелката Д.Х. да излезе навън, за да се разберат,
но тя отказала да стори това, след което обвиняемият И. си тръгнал. За случая
сигнализирали на телефон 112, като на място била изпратена патрулна кола. В този момент обвиняемият И. отново се върнал
и като разбрал, че са извикали полиция, влязъл в автомобила си и напуснал
ресторанта .Пред дошлите на място полицейски служители Л.П. и В. В. свидетелите изрично посочили
обвиняемия И. като извършител на побоя на свидетеля Б. С. И., чиято кръв по
лицето била възприета от полицаите.
От изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза се установява,
че обвиняемият Б.С.И. не се води на диспансерен отчет при ЦПЗ Пловдив и не
страда от психично заболяване. Могъл е по време на извършване на
инкриминираното деяние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Той е могъл да възприема правилно обстоятелствата и
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения по
тях. Може да участва пълноценно в наказателния процес. Няма основание да се
приеме, че обвиняемият Б.С.И. е извършил деянието в състояние на физиологичен
афект. СПЕ установява, че обв. И. проявява ревност, силна неприязън и
враждебност към потенциалните партньори на жена си.
От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че
на Б. С. И. е било причинено разкъсно- контузна рана по гърба на носа, счупване
на ностните костици. Счупването на носните костици се преценява като довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Разкъсно –
контузната рана по гърба на носа е довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са причинени чрез сбиване.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за доказани от протоколите за разпити на свидетелите Д.Д.
Х., К.Й.П., А. Й. Х., Л.К.П., В. Н. В., Б. С. И., които съдържат логични,
последователни, непротиворечиви и подкрепени от изготвените поделото СПЕ и
СМЕ-зи и писмените доказателства по делото, както и от обясненията на
обвиняемия, дадени в съдебно заседание.
Като обосновани и правилни, съдът кредитира изготнвените по делото СМЕ и
СПЕ.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените
доказателства по делото – справка за съдимост, характеристична справка.
От правна страна:
Налице е нанасяне на два удара челно в областта на лицето на пострадалия Б.
С. И., от страна на обвиняемия Б.С.И., в резултат на които на пострадалия е
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
а именно – счупване на носните костици и разкъсно- контузна рана по гърба на
носа. Налице е пряка причинно – следствена връзка между действията на
обвиняемия И. и причинената лека телесна повреда на пострадалия Б. С. И., по
чл. 130 ал.1 от НК.
Налице са хулигански подбуди за нейното нанасяне - между обвиняемия Б.С.И. и Б. С. И. е нямало
каквито и да било лични отношения. Самото присъствие на масата на пострадалия с
бившата жена на обвиняемия не представлява
такива. От изследването на СПЕ се установява характерова особеност в личността
на подсъдимия, изразена в силна ревност и неприязън по отношение на всеки
потенциален партньор на бившата му жена. Тази част от личността на обвиняемия
обаче не дава основание да се приеме личен мотив, тъй като фобиите не
представляват факти от действителността, които да бъдат основание за наличие на
лични отношения, които да изключат хулиганството така, както това се сочи от
защитата, изтъквайки ревността като личен мотив. Нещо повече, обвиняемия И. е нанесъл
леката телесна повреда на пострадалия Б. С. И. без да каже каквото и да било
преди нейното нанасяне, а имено – той просто е влязъл в заведението и виждайки
мъж на масата в присъствието на бившата му жена, директно му е нанесъл два удара,
в резултат на които е причинена леката телесна повреда на пострадалия. В този
ред на мисли, личностовите характеристики на дееца не са равнозначни на наличие
на личен мотив, поради което и като отчете, че такъв липсва, съдът намери, че
престъплението е нанесено по хулигански подбуди, което обуславя правна
квалификация на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал.1 от НК.
С оглед на това, съдът намери, че обвиняемият Б. С. И. е осъществил от
обективна страна, състава на това престъпление.
От субективна страна той е сторил това с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния му характер и последици и е целял настъпването на същите,
което сочи и изречените след нанасяне на ударите думи спрямо пострадалия.
Предвид на това, съдът намери, че обвиняемият Б. С. И.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъпление по чл. 131 ал.1т.12 вр.чл. 130 ал.1 от НК, поради което и за това
престъпление, го призна за виновен.
По отговорността:
Налице са основания за освобождаване на обвиняемия Б. С. И. от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК, а именно – деецът не
е осъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност с.на основание чл.
78а ал.1 от НК, от престъплението не са били причинени имуществени щети, като
не се установиха основания по чл. 78а ал.7 от НК, изключващи приложението на
ал.1 на посочения законов член. Поради което и на основание чл. 78а ал.1 от НК,
съдът освободи обвиняемия Б. С. И. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание – „Глоба“ в
размер на 1000 лева, платима в полза на Държавата.
Размерът на глобата, съдът определи при превес на смегчаващите оговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова
ангажираност, признание за извършеното престъпление и изразено съжаление за
стореното, като съобрази и имущественото му състояние – доходи в размер на от
1000 до 2000 лева, с които издържа четири деца.
С този вид и размер административно наказание, съдът намери, че ще се
постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН за поправянето и превъзпитанието на дееца.
По разноските:
Предвид на това, че обвиняемият Б. С. И. е признат за виновен в извършване
на престъпление, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 234,76 лева, изразходени за
експертизи, като постанови те да бъдат изплатени в полза на ОД на МВР, предвид
на това, че са изразходени от неговия бюджет.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: