Р Е Ш Е Н И Е

№……….

гр. Русе, 14.01.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд, първи граждански състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар-протоколиста БОРЯНКА Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1589 по описа на РРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 346 и следващите от ГПК - втора фаза на делбата.

С влязло в сила решение № 260057/31.08.2020 год. на РРС по делото е допуснат до делба между И.Г.З. с ЕГН ********** ***, л. Княжеска № 23, вх. Б, партер и Д.Д.А., ЕГН ********** *** независимост № 3, ет. 2, офис 6, при квоти както следва: ½ идеална част за И.Г.З. и ½ идеална част за Д.Д.А. следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО находящо се в гр. Русе, община Русе, област Русе, кв. Средна Кула, ул. П. Ч № 37 /тридеесет и седем/ с адрес по данъчна оценка ул. К* Ф* № 37 /тридесет и седем/, цялото с площ от 1010 кв.м /хиляда и десет квадратни метра/, образуващо парцел ХХІІ-530 /двадесет и две римско тире петстотин и тридесет арабско/ в квартал 58 /петдесет и осем/ по плана на кв. Средна кула - Русе, заедно с построената в него жилищна сграда, всички подобрения и трайни насаждения, при съседи: ул. П. Ч*, наследници на Д. П* и И*Х**, по нотариален акт, а съгласно кадастрална скица представляващо Поземлен имот с идентификатор 63427.10.530 /щестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и тридесет/, адрес на имота: гр. Русе кв. Средна кула, ул. К* Ф*№ 37 /тридесет и седем/, с площ от 1039 кв.м /хиляда тридесет и девет квадратни метра/ ,трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване /до 10 м/, номер на предходен план: 530 /петстотин и тридесет/, кв. 178 /сто седемдесет и осем/, парцел: ХІV-530 /четиринадесет римско петстотин и тридесет арабско/, при съседи: 63427.10.1118, 63427.10.1120, 63427.10.541, 63427.10.540, 63427.10.531, 63427.10.1109, сгради които попадат върху имота: Сграда 63427.10.530.1 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и тридесет, точка, едно/ със застроена площ от 53.00 кв.м. /петдесет и три квадратни метра/, брой етажи/един/, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том V, рег. № 8826, нотариален дело № 586 от 2012 г. на нотариус рег. № 217 с район на действие РРС Румяна Падалска и скица на ПИ № 10126/28.09.2012 год. на СГКК- Русе.

Във втората фаза на делбеното производство страните чрез процесуалните си представители сочат, че имотът е неподеляем и молят същият да се изнесе на публична продан.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа и ценова експертиза, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В представено по делото компетентно изготвено заключение на вещото лице по съдебно- техническата и ценова експертиза, експертът сочи, че имотът е неподеляем и определя справедлива пазарна стойност на допуснатия до делба имот на 32 144.00 лева, като припадащата се идеална част на И.Г.З. е 16 072.00 лева и на Д.Д.А.- също 16 072.00 лева.

Съдът счита, че процесният недвижим имот е неподеляем между страните при спазване на изискванията на ЗУТ, съобразно квотите, при които е допусната делбата, и не може да бъде поставен в един от дяловете, поради което намира искането по чл. 348 от ГПК за основателно, и следва с решението си поради невъзможността за реална подялба да изнесе допуснатия до делба имот на публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването.

С оглед тези обстоятелства, на основание чл. 71, ал. 2 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметката на Русенски районен съд държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащия й се дял от недвижимият имот, която, изчислена за всеки от съделителите, е както следва: за И.Г.З. – 642.88 лева и за Д.Д.А.- също 642.88 лева.

Вещото лице е дало заключение, че размерът на пазарния наем на собствената 1/2 ид.ч. на Д.А., от ползването на която тя е лишена, е 72.50 лева месечно. При това положение И.З. трябва да заплати обезщетение съобразно квотите й в съсобствеността, респективно държането, считано от поканата- в случая 18.12.2019 год.- от получаването на нотариалната покана, до предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение- 18.01.2021 год. включително на основание чл. 346 от ГПК. Страните не спорят, а З. признава, че той живее в съсобствения имот. Установи се от показанията на свидетеля Н. и от пр.пр. № 188200- 286/2019 год. по описа на Първо РПУ и № 1001/2019 год. но  РРП, че А. и лишена от достъп до имота, тъй като З. е сменил патрона на входната врата и й отказва достъп в негово отсъствие. Дори и да не живееше в имота, при тези данни, той пак би дължал обезщетение, съгласно приетото в ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК. На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата от И.З. държавна такса по тази претенция е в размер на 50.00 лева.

Претенцията по сметки на Д.А. за заплащане на направените с нейни средства подобрения в имота, която е приета за съвместно заглеждане съдът намира за частично основателна.

Тя претендира заплащане на направените от нея подобрения в имота в периода 2012- 2015 год., както следва: боядисване на помещенията в жилищната сграда, обособяване, изграждане и оборудване вътрешна баня и тоалетна с площ от 12 кв.м., включващо: прокарване на ел. инсталация, поставяне на кабели и ключове, прокарване ВиК инсталация, външно саниране на външните стени на банята, монтиране РУС дограма, включваща: врата и прозорец, измазване на тавана, поставяне на плочки на под и стени с фризове, закупуване и поставяне на моноблок, мивка, батерия, душбатерия и ел. бойлер, ремонт на покрив, изливане на плоча на пода в кухнята и едната стая, РУС дограма с комарници за 4 двойни прозореца, в две стаи, които оценява на 5180.00 лева и претендира от И.Г.З. сумата 2 590 лева, представляваща припадащата му се част от стойността на извършените от нея подобрения в съсобствения им недвижим имот, ведно със законна лихва, считано от 19.01.2021 година до окончателното плащане на сумата.

Ответникът по този иск е направил възражение за погасяване по давност на претенциите.

В хипотезите, когато съсобственикът извършва подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици. В случая Д.А. е била държател по отношение дела на И.З. и поради това погасителната давност за вземането й, което е облигационно, е 5- годишна и започва да тече от момента на извършването. Присъждат се действително извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, тъй като всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си.

Съдът не споделя доводите на адвокат С., изложени в становище с вх. № 267395/25.03.2021 год., че давността започва да тече с предявяване на иска за съдебна делба. Това би било вярно, ако А. беше владелец по отношение частта на З. и беше манифестирала това свое намерение (т. 13 на ППВС 6/1974 г.). Такива данни по делото липсват.

От разпита на свидетелите А., Н. и Й. се установи, че боядисването на помещенията в жилищната сграда е станало непосредствено след закупуването й през 2012 год. Поради това тази претенция е погасена по давност.

Същото се отнася и до претенцията за заплащане на вложени лични средства в закупуването на материали, изграждането и оборудването на санитарен възел в къщата. Потвърди се от свидетелите А., Н. и Й., че родителите на Д.А. са й дали 2000.00 лева, които са вложени в изграждането и оборудването на банята и тоалетната непосредствено след закупуването на имота през 2012 год. Поради това тази претенция е погасена по давност.

Погасени по давност са и претенциите за заплащане на половината от вложените средства в ремонта на покрива и изливането на плоча в кухнята и едната стая, които З. извършил с помощта на своите родители и майстор, когото ангажирал за частичен ремонт на покрива. Тези дейности по твърдения на А. са извършени в периода май- юни 2015 год. Искът е предявен на 19.01.2021 год. Петгодишната погасителна давност е изтекла половин година преди това.

По твърдения на А. през 2015 год. е вложила дарени й от нейните майка и леля 3000.00 лева (заедно с извършването на ремонт на покрива и изливането на плоча в две от стаите на къщата) също и за закупуване и монтаж на ПВЦ дограма с комарници за 4 двойни прозореца в две от стаите. По нейни думи платената сума е 1400.00 лева. Ответникът не прави възражение за погасяване на тази претенция по давност, напротив- твърди, че дограмата е сменена през 2017 год., което можело да се установи от щампа с дата на производство 18.01.2017 год., положена върху нея от производителя. Неговото твърдение е, че поставянето на дограмата е било безвъзмездно, извършено от него и свидетеля М.Н.. Платил със свои средства само стойността на дограмата- 1200.00 лева. Свидетелят установи същия период на поставяна на дограмата- 2016- 2017 год., поради което съдът приема доказана тезата на ответника относно момента на извършване на този ремонт. Останалите свидетели- бащата, лелята и приятелят на майката на А. заявиха, че дограмата е сменена през 2015 год., но по- достоверни съдът намира показанията на майстора, който я е поставял, защото никой от тях не е пряк свидетел. Относно произхода на средствата: ищецът по този иск твърди, а свидетелите А., Н. и Й. установиха, че през 2015 год. майката и лелята на А. продали свой наследствен имот и й дали сумата от продажбата, която била 3000.00 лева, тъй като такава била волята на тяхната майка и баба на Д.. Свидетелите А.Г. и Г.Г. (родители на И.З.) дадоха противоречиви и неточни данни относно сумите, които са давали на сина си, техният размер и дали са били безработни в периода 2012- 2015 год. Поради това съдът не ги кредитира и приема, че произходът на средствата, с които е закупена дограмата, е соченият от А.. Стойността на това подобрение (само материали) според оценката на вещото лице е 853.47 лева, като са съобразени данните от Справочник на цените в строителството на издание СЕК, данни и анализи на цени на строителни фирми, извършващи строителство в региона, както и частни лица, работещи в бранша. Взето е предвид, че СМР са извършени по стопански начин, с личен труд и частни майстори, без да се използват услугите на  строителна фирма, поради което печалба и ДДС не са начислени. При това положение И.З. дължи на Д.А. половината от стойността на дограмата- 426.74 лева. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата от И.З. държавна такса по тази претенция е в размер на 50.00 лева.

 

Приета за съвместно разглеждане е претенцията по сметки на И.З. срещу Д.А. за заплащане на 154.00 лева, представляващи припадаща се на ответника по този иск данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за годините 2016, 2017, 2018, 2020 и 2021. Към молбата са приложени приходни квитанции за посочените години на обща стойност 154.00 лева, издадени от Община Русе, Дирекция Местни данъци и такси на името на Д.Д.А.. Ответникът по претенцията не оспорва обстоятелството, че сумите са платени от ищеца. Искът е основателен. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата от Д.А. държавна такса по тази претенция е в размер на 50.00 лева.

По исканията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че в производството по делба разноски по правилата на чл. 78 от ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по повод всички оспорвания, които са въведени в спорния предмет и които са били приети за основателни, като искът за делба е отхвърлен или делбата е допусната при посочените от ответника квоти с оглед уважено негово възражение, по арг. от чл. 355 от ГПК. В този смисъл определение № 55/20.04.2010 г. по гр.д. № 22/2010 г. на Второ ГО на ВКС и определение № 681/18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5778/2015 г. на Трето ГО на ВКС. Ако между страните не е съществувал спор, че имотът е съсобствен и при какви квоти, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се поемат от страните така, както са сторени от тях.

Страните не си дължат разноски и за възнаграждение на вещото лице по определяне цената и поделяемостта на имота, тъй като всеки от съделителите е внесъл депозит съобразно квотата си в съсобствеността и съобразно заявената претенция.

Страните са направили разноски за възнаграждение на вещото лице. По претенциите по сметки Д.А. е внесла сумата 200.00 лева, а И.З. 195.00 лева. Съобразно уважената част от исковете, ответникът дължи разноски в размер на 60.32 лева, а съобразно отхвърлената ищецът дължи 136.16 лева. При това положение и по компенсация Д.А. следва да заплати на И.З. разноски в размер на 75.84 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК, Русенски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

  ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:  ДВОРНО МЯСТО находящо се в гр. Русе, община Русе, област Русе, кв. Средна Кула, ул. П. Ч*№ 37 /тридеесет и седем/ с адрес по данъчна оценка ул. К* Ф*  № 37 /тридесет и седем/, цялото с площ от 1010 кв.м /хиляда и десет квадратни метра/, образуващо парцел ХХІІ-530 /двадесет и две римско тире петстотин и тридесет арабско/ в квартал 58 /петдесет и осем/ по плана на кв. Средна кула - Русе, заедно с построената в него жилищна сграда, всички подобрения и трайни насаждения, при съседи: ул. П. Ч*, наследници на Д. П* и И* Х*, по нотариален акт, а съгласно кадастрална скица представляващо Поземлен имот с идентификатор 63427.10.530 /щестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и тридесет/, адрес на имота: гр. Русе кв. Средна кула, ул. К* Ф* № 37 /тридесет и седем/, с площ от 1039 кв.м /хиляда тридесет и девет квадратни метра/ ,трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване /до 10 м/, номер на предходен план: 530 /петстотин и тридесет/, кв. 178 /сто седемдесет и осем/, парцел: ХІV-530 /четиринадесет римско петстотин и тридесет арабско/, при съседи: 63427.10.1118, 63427.10.1120, 63427.10.541, 63427.10.540, 63427.10.531, 63427.10.1109, сгради които попадат върху имота: Сграда 63427.10.530.1 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, десет, точка петстотин и тридесет, точка, едно/ със застроена площ от 53.00 кв.м. /петдесет и три квадратни метра/, брой етажи/един/, предназначение жилищна сграда-еднофамилна, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том V, рег. № 8826, нотариален дело № 586 от 2012 г. на нотариус рег. № 217 с район на действие РРС Румяна Падалска и скица на ПИ № 10126/28.09.2012 год. на СГКК- Русе.

ОСЪЖДА И.Г.З. с ЕГН ********** ***, л. К* № 23, вх. Б, партер да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на  642.88 лева в полза на държавата по бюджета на РС- Русе.

ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН ********** *** * № 3, ет. 2, офис 6 да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 642.88 лева в полза на държавата по бюджета на РС- Русе.

ОСЪЖДА И.Г.З. с ЕГН ********** да заплати на  Д.Д.А., ЕГН ********** обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в размер на 942.50 лева за периода от 08.12.2019 год. до 18.01.2021 год. включително, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 19.01.2021 год. до окончателното плащане на сумата.

  ОСЪЖДА И.Г.З. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху присъденото обезщетение размер на 50.00 лева в полза на държавата по бюджета на РС- Русе.

ОСЪЖДА И.Г.З. с ЕГН ********** да заплати на  Д.Д.А., ЕГН ********** сумата 426.74 лева, представляваща половината от цената, заплатена за закупуване на ПВЦ дограма, монтирана в процесния имот през 2017 год.

          ОСЪЖДА И.Г.З. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху присъдената сума за направените подобрения в имота размер на 50.00 лева в полза на държавата по бюджета на РС- Русе.

          ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН ********** да заплати на И.Г.З. с ЕГН ********** сумата 154.00 лева, представляваща платени от ищеца нейни задължения за данък върху недвижим имот и такса отпадъци за 2016 год., 2017 год., 2018 год., 2020 год. и 2021 год. за процесния имот.

          ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху присъдената сума за заплатени нейни задължения за данък върху недвижим имот и такса отпадъци за 2016 год., 2017 год., 2018 год., 2020 год. и 2021 год. размер на 50.00 лева в полза на държавата по бюджета на РС- Русе.

          ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН ********** да заплати на И.Г.З. с ЕГН ********** сумата 75.84 лева, представляваща разноски в производството.

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Русенски окръжен съд.

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: