Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
Димитровград,
17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното
заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Членове:
Секретар:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1074 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН- за намаляване на дарствени разпореждания и възстановяване на запазена част
от наследство.
Ищцата Р.Т.П. твърди, че е наследник по
закон на Т.Г.А. от гр.Димитровград, починал на ***. Освен тя, наследник по
закон бил и нейният брат - Г.Т.А.. Приживе наследодателят им притежавал и
се разпоредил чрез дарение със следните
недвижими имоти: 1.Апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***., ведно с таванско помещение № 4 с площ от 10,04 кв.м., и
1,250 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници на апартамента: на
същия етаж - апартамент с идентификатор 21052.1016.82.3.3, под обекта -
21052.1016.82.3.56 и над обекта -21052.1016.82.3.19, 21052.1016.82.3.20. Този
имот бил прехвърлен на ответника - Ц.Г.А. с нотариален акт за дарение на 12.01.2018г.;
2.Сграда с идентификатор ***със застроена площ съгласно кадастралната карта 99
кв.м., а по строителни документи 99,45 кв.м., на един етаж, представляваща
еднофамилна жилищна сграда, със степен на завършеност 63 %, построена по силата
на учредено право на строеж в поземлен имот 66915.12.333 в с.***, с трайно
предназначение - земеделска, с начин за трайно ползване - ниско застрояване.
Този имот бил прехвърлен на ответника с нотариален акт за дарение на
18.09.2015г.
Тъй като наследодателят на ищцата не
притежавал друго движимо или недвижимо имущество, с извършените сделки били
нарушени наследствените права на ищцата и засегната запазената по закон част от
наследството, която би получила, ако даренията не били извършени. Иска съдът да
постанови решение, с което да намали до размера на наследствените й права по
закон - 1/3 идеална част, Договор за дарение на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт № 7, *** и Договор за дарение на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт № 73, том VI, рег.№ 5052, нот.дело № 998 от 18.09.2015г. на
Нотариус Светлана Запрянова и възстанови на ищцата запазената част от
наследството, оставено от наследодателя Т.Г.А..
Ответникът Ц.Г.А. поддържа чрез процесуалния
си представител, че приемането на наследството по опис е материално правна
предпоставка на иска по чл.30 от ЗН, съгласно т.4 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на
ВКС. В случая приемане под опис по смисъла на ЗН не било осъществено, доколкото
това изисквало два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да
бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема
наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следвало да бъде
вписано в особената книга на съда по реда на чл.49 ал.1 от ЗН. В настоящия
случай възложеният от районния съдия опис на наследството не бил извършен
поради отказ от страна на ищцата.
С
оглед охраняване интересите на призования да наследи, опис следвало да бъде
извършен. Съгласно чл.64 от ЗН наследникът бил длъжен да посочи на районния
съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, в
противен случай губел изгодите, които са свързани с приемане на наследството по
опис. В подадената пред PC молба за приемане на наследството по опис, ищцата не
била посочила никакво имущество, което да бъде предмет на опис, с оглед
установяване на накърнени права на наследник по закон. Задължение на наследника
по силата на чл.64 от ЗН било да посочи на районния съдия всички наследствени
имущества, които му били известни, като, ако не стори това, то по силата на
чл.64 ЗН той губел изгодите, свързани с приемане на наследството по опис,
включително и да иска намаляване на извършено дарение до размера на запазената
част. В случая опис не бил направен, тъй като само определението на PC, с което
било постановено вписване на приемането на наследството по опис, не било
достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена цялата процедура по чл.61 и сл. от ЗН. Липсата на протокол за извършен опис водела до извода, че такъв не бил
извършван, от което следвало, че наследството не е прието по опис.
На следващо място поддържа, че твърденията
на молителката в производството по приемане на наследство по опис, че не й били
известни други имущества на наследодателя били неверни. Към момента на
откриване на наследството наследодателят оставил в наследствената маса два броя
недвижими имоти, които не били предмет на разпореждане, а именно: Поземлен имот
пл.№ 47008, с площ по документ за собственост 36.999 кв.м., находящ се в с.***,
представляващ „Нива“ ; Поземлен имот пл.№ 17010, с площ по документ за
собственост 20.990 кв.м., находящ се в ***, представляващ „Нива“. Тези недвижими
имоти били в близост до морето, намирали се между гр.***и макар притежавани в
идеални части от наследодателя на ищцата, същите поради голямата си площ,
представлявали съществена част от наследствената маса, която съзнателно била
укрита в депозираната молба за прием на наследство под опис. Невярно било
твърдението, че ищцата не била наясно с наличието на посочените по-горе имоти,
доколкото данни за налично имущество към датата на откриване на наследството
били налични и ищцата могла да се снабди
с такива от Службата по вписванията.
В тази връзка ответникът заявява, че
ищцата не била заявила изрично, че приема наследството по опис и не била
осъществена процедурата по чл.61-64 от ЗН. Следователно не можела да се ползва
от изгодите на приемане на наследството по опис, поради което моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че исковата претенция е основателна, ответникът сочи, че семейството му
и семейството на неговите родители живеят в дарената къща, находяща се в с.***.
Към момента на дарението на имота къщата била в степен на завършеност 67 %. Сам
ответникът, с помощта на своите родители, довършил сградата и към момента
живеел в нея. Имотът, находящ се в гр.Димитровград, не се използвал. В тази
връзка моли в случай, че бъде признато правото на ищцата по реда на чл.30 ал.2
от ЗН, възстановяването на запазените части да се извърши единствено с имота,
находящ се в гр.Димитровград, като на ответника бъде предоставена къщата в с.***.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото
Удостоверение за наследници изх.№773/12.06.2019г., издадено от община
Димитровград, Т.Г.А. е починал на ***., като е ставил двама законни наслидници-
Р.Т.П.- дъщеря и Г.Т.А.-син.
Съгласно представения с исковата молба
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №73, том VІ, рег.№***от регистъра на
Нотариалната камара на Република България, на 18.09.2015г.Т.Г.А. дарил на своя
внук- ответника Ц.Г.А., свой недвижим имот, а именно:Сграда с идентификатор ***със
застроена площ съгласно кадастралната карта 99 кв.м., а по строителни документи
99,45 кв.м., на един етаж, представляваща еднофамилна жилищна сграда, със
степен на завършеност 63 %, груб строеж, построена по силата на учредено право
на строеж в поземлен имот 66915.12.333 в с.*** общ.***, местност „***“, с
трайно предназначение - земеделска, с начин за трайно ползване - ниско
застрояване до 10 метра. Данъчната оценка на въпросния имот, съгласно
представено от ищцата Удостоверение за данъчна оценка от 20.06.2019г., издадено
от община Марица, гр.Пловдив, е 3904,60 лева.
На 12.01.2018г., с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №7, том І, рег.№142, дело *** от регистъра на
Нотариалната камара на Република България, Т.Г.А. дарил на своя внук- ответника
Ц.Г.А., свой недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1016.82.3.4, с предназначение жилище, апартамент, с площ от
53,41 кв.м., с адрес в Димитровград, ул.“***, ведно с таванско помещение № 4 с
площ от 10,04 кв.м., и 1,250 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при
граници на апартамента: на същия етаж - апартамент с идентификатор
21052.1016.82.3.3, под обекта - 21052.1016.82.3.56 и над обекта
-21052.1016.82.3.19, 21052.1016.82.3.20, като дарителя си запазил правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота. Данъчната оценка на
този апартамент, съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК изх.№1606/20.06.2019г., издадено от община Димитровград, е 9539 лева.
Видно от приетата като доказателство по
делото Справка по лице, изготвена от Служба по вписванията-***за периода от
01.01.1992г. до 26.08.2019г., наследодателя **Г.А. е съсобственик заедно с още
41 лица на Поземлен имот пл.№ 47008, с площ по документ за собственост 36.999
кв.м., находящ се в с.***, представляващ „Нива“ и на Поземлен имот пл.№ 17010,
с площ по документ за собственост 20.990 кв.м., находящ се в ***, представляващ
„Нива“. За собствеността на въпросните два имота са съставени Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и
ползуването на земеделски земи №112, том ІХ, дело №4700/97г. на нотариус при
РС-***и Нотариален акт за поправка на нотариален акт №118, том І, ***от
регистъра на Нотариалната камара на Република България.
Безспорно установено по делото и не се
оспорва от страните е, че с Молба вх.№6808/18.06.2019г. ищцата е поискала от
РС-Димитровград да образува производство за приемане на наследство по опис и
след извършване на необходимите процедури и установяване имуществото на Т.Г.А.
към датата на смъртта му- ***., да й издаде удостоверение, от което да е видно,
че е приела наследството по опис. В същата молба Р.П. изрично е посочила, че не
й е известно към момента на смъртта на наследодателя й той да е притежавал
каквото и да било движимо и недвижимо имущество, освен процесните два имота в
Димитровград и с.***, с които обаче се бил разпоредил приживе. Във връзка с
така подадената молба в РС-Димитровград е било образувано ч.гр.д. №1073/2019г.,
като с Определение №881/31.07.2019г. съдът е допуснал приемане на наследство по
опис, с който Р.Т.П. приема по опис наследството, оставено от Т.Г.А., като
разпорежда това обстоятелство да бъде вписано в особената за това книга в
РС-Димитровград. Въз основа на това определение, съдът издал Удостоверение
изх.№2803/31.07.2019г. в уверение на това, че ищцата приема по опис
наследството на покойния си наследодател Т.Г.А., като това обстоятелство е
допуснато с определение на съда и вписано в специалната книга за приемане и
отказ от наследство под №70/31.07.2019г. при РС-Димитровград.
За изясняване на фактическата обстановка
по делото, по искане на страните съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да установи стойността към
момента на откриване на наследството на всички недвижими имоти, принадлежащи на
наследодателя към момента на смъртта му. Съгласно заключението на вещото лице М.Х.И.,
пазарната стойност на процесните имоти към ***. възлиза общо на 133373 лева, от
които апартамент в Димитровград, ул.“*** е с пазарна стойност 15700 евро или
30700 лева; Къща в с.***, ул.“***е с пазарна стойност 21400 евро или 41900
лева; Поземлен имот с идентификатор 07079.17.1589 по КК и КР на кв.***е с
пазарна стойност 46243 лева; Поземлен имот с идентификатор 07079.17.656 по КК и
КР на кв.***е с пазарна стойност 14530 лева. В устния си доклад по делото
вещото лице посочва, че към настоящия момент къщата в с.*** е завършена, но
оценката й е дадена за имота при 63%степен на завършеност, т.е. при груб
строеж. Сградата била едноетажна, като към момента подпокривното й пространство
било обособено като мансарден етаж. Нямало обаче строителни книжа и
разрешително за строеж за така извършеното преобразуване на подпокривното
пространство в мансарден етаж, поради което вещото лице не го било оценило като
такъв, макар и с 63% степен на завършеност.
По искане на ищеца съдът назначи нова
съдебно-оценителна експертиза със задача да даде оценка на сградата, находяща
се в с.*** във фактическото положение, в което се намира, при наличието на
мансарден етаж, като посочи каква би била стойността на сградата при 63% степен
на завършеност. В своето заключение вещото лице С.С. посочва, че пазарната
стойност на еднофамилна жилищна сграда, състояща се от приземен жилищен етаж и
мансарден /подпокривен етаж/, построена въз основа на отстъпено право на строеж
в северната част на ПИ 66915.12.333 по КККР на с.***, община ***, при степен на
завършеност груб строеж 63% към м.05.2019г. е 68355 лева. Жилищният етаж се
състоял от входно антре, вътрешно дървено стълбище към мансардното ниво, дневна
с кухненски бокс, три спални, баня и тоалетна. В подпокривното пространство на
сградата било обособено мансардно жилищно ниво, състоящо се от дневна с
кухненски бокс, две спални и баня с тоалетна. Довършителните работи в помещенията
били изцяло завършени, като сградата се ползвала по предназначение. Жилищният и
мансардния етаж били с площ от по 99,45 кв.м. В устния си доклад по делото
вещото лице посочва ,че достъпа до таванското помещение е осигурен чрез
вътрешно дървено стълбище. Експертът посочва, че при оценка на сградата оценила
приземния жилищен етаж като стандартен, а при оценката на мансардния етаж взела
предвид, че няма покривна стоманобетонова плоча, а дървена покривна
конструкция, като неговата цена била различна от тази на приземния жилищен
етаж.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По делото не се
спори, че ищцата е дъщеря и пряк наследник по закон на Т.Г.А., бивш жител ***,
починал на ***. Няма спор и относно това, че приживе той е дарил на своя внук-
ответника Ц.Г.А., който е син на втория пряк наследник по закон на
наследодателя –Г.Т.А., два свои недвижими имота- апартамент в Димитровград и
еднофамилна жилищна сграда в с.***. Безспорно установено е по делото, че освен
горепосочените два недвижими имота, с които се разпоредил приживе, наследодателят
притежава в съсобственост с други лица и два други недвижими имота- ниви в
землището на с.***. Не се спори между страните, че ищцата, като дъщеря на Т.Г.А.,
има право на запазена част от оставеното от него наследство.
Спорно по делото е
спазено ли е изискването на чл.30 ал.2 от ЗН и приела ли е Р.Т.П. наследството
на баща си по опис, за да може да предяви иск против ответника с правно
основание чл.30 ал.1 от ЗН. В случай, че така предявения иск е допустим, как
следва да бъде оценен дарения на ответника от наследодателя имот в с.***- като
едноетажна жилищна сграда с подпокривно пространство или като едноетажна
жилищна сграда с мансарден етаж.
С предявения иск с
правно основание чл.30 ал.1 от ЗН ищцата поддържа ,че е наследник на Т.Г.А. с
право на запазена част, като не може да получи пълния размер на тази част,
поради дарения направени от наследодателя в полза на неговия внук –ответника Ц.Г.А..
Поради това иска съдът да намали извършените две дарения на процесните
недвижими имоти до размера, необходим за допълване на нейната запазена част.
Предпоставка за
предявяването на този иск е дареното лице да не е наследник по закон на
наследодателя, както и ищцата да е приела наследството по опис. В настоящия
случай, първата предпоставка за предявяване на иска по чл.30 ал.1 от ЗН е
безспорно налице. Ищцата е пряк наследник по закон с право на запазена част от
наследството на своя баща. От друга страна, ответникът Ц.Г.А. е внук на Т.Г.А.,
като неговия баща Г.Т.А. е жив и съответно пряк наследник по закон на починалия
дарител.
На следващо място,
съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г. на ВКС по т.д.№3, ОСГК,
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото
да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване. Както правилно посочва
пълномощника на ответника, приемането на наследството по опис изисква два
формални акта- да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено
заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис,
която заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената
книга на съда по реда на чл.49 ал.1 от ЗН. Наличието на вписано по предвидения
в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството в хипотезата на чл.30 ал.2 от ЗН.
В настоящият случай, с молба
вх.№6808/18.06.2019г. ищцата е поискала от РС-Димитровград да
образува производство за приемане на наследство по опис и след извършване на
необходимите процедури и установяване имуществото на Т.Г.А. към датата на
смъртта му- ***., да й издаде удостоверение, от което да е видно, че е приела
наследството по опис. В тази молба обаче
Р.П. е посочила, че не й е известно към момента на смъртта на наследодателя й
той да е притежавал каквото и да било движимо и недвижимо имущество, освен
процесните два имота в Димитровград и с.***, с които вече се
бил разпоредил приживе. Между страните няма спор, че във връзка с тази
молба в РС-Димитровград е било образувано ч.гр.д.№1073/2019г. по което на
31.07.2019г. съдът е постановил Определение №881, като е допуснал приемане на
наследство по опис, с който Р.Т.П. приема по опис
наследството, оставено от Т.Г.А., като разпорежда това обстоятелство да бъде
вписано в особената за това книга в РС-Димитровград. Въз основа на това
определение, съдът е издал Удостоверение изх.№2803/31.07.2019г. в уверение на
това, че ищцата приема по опис наследството на покойния си наследодател Т.Г.А.,
като това обстоятелство е допуснато с определение на съда и вписано в
специалната книга за приемане и отказ от наследство под №70/31.07.2019г. при
РС-Димитровград.
По горепосоченото ч.гр.д.№1073/2019г. на
РС-Димитровград действително не е бил извършен опис на оставеното от Т.Г.А., но
това е направено предвид изричното изявление на молителя, че не й е известно
наследодателя й към момента на смъртта си да е притежавал движимо и недвижимо
имущество. От представените от пълномощника на ответника писмени доказателства
в хода на производството по делото безспорно се установи, че освен
горепосочените два недвижими имота, с които Т.Г.А. се е разпоредил приживе, в
наследство от него са останали и два поземлени имота –ниви, находящи се в
землището на с.***, на които той е съсобственик заедно с още 41 лица. Тези
имоти действително не са били посочени в молбата на ищцата до съда за приемане
на наследството по опис и съответно не са били надлежно описани в
производството по ч.гр.д.№1073/2019г. на РС-Димитровград. Както във въпросната
молба, така и в настоящото производство, същата поддържа, че въпросните два
земеделски имота не са й били известни, поради което и не е поискала техния
опис. От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства, чрез които
да установи, че твърденията на Р. Тенева П. не отговарят на истината и че тя е
знаела за съществуването на въпросните две ниви към момента на подаване на
молбата си за приемане на наследството по опис. Действително още с отговора на
исковата молба ответникът поддържа, че твърдението на ищцата, че не е била
наясно с наличието на въпросните два имота в землището на с.***, е невярно.
Данни за това имущество имало в Службата по вписвания-***и ищцата е можела да
се снабди с нужната информация от там. Дори тя да била забравила за притежаваните от баща й имоти, то нямало
пречка да извърши справка в масивите на
Агенция по вписванията и да установи наличието на същите. Книгите и регистрите
били публични и нямало пречка всеки заинтересован да направи необходимите
справки. Във връзка с тези възражения на ответника следва да се има предвид, че
съгласно Решение №75 от 13.05.2014г. на ВКС по гр.д.№7467/2013г., ІІ г.о., знанието,
респ. незнанието за налично имущество е от значение само за прилагане
последиците на чл.64 ЗН. Съгласно посочената норма наследникът е длъжен да
посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се
впишат в описа. Изискването е за посочване на имуществата, които са известни на
наследника. Законът придава правна последица - изгубване на изгодите, които са
свързани с приемане на наследството по опис - само на съзнателното невписване в
описа на известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество,
за което наследникът не знае. От значение е обективният факт на знание или
незнание, но не и извинителността на незнанието и в този смисъл неотносимо е
дали наследникът е могъл да научи за наличие на останали в наследството
имуществени права или задължения при направата на справки в публичните регистри
на Службата по вписвания.
Предвид изложеното, съдът счита, че
ищцата е приела реално оставеното от баща й наследство по опис, макар и
формално такъв да не е бил извършен със съставяне на съответен протокол, тъй
като от нея не е било посочено известно й наследствено имущество, което да бъде
описано. С оглед на това и доколкото съдът с определението си от 31.07.2019г.
по ч.гр.д.№1073/2019г. е допуснал приемане на наследство оставено от Т.Г.А., по
опис от Р.Т.П., предявения от последната иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН е допустим.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл.28 ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
В настоящия случай
наследодателят Т.Г.А. е оставил двама свои низходящи наследници- дъщеря си Р.Т.П.
и сина си Г.Т.А., които имат запазена част от наследството и съответно техния
баща не е имал право с извършените две дарения на свои недвижими имоти да
накърнява тази запазена част. Размерът на запазената част на двамата низходящи
наследници на Т.Г.А., съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН, е 2/3 ид.ч.
от наследственото имущество или по 1/3 ид. за ищцата и нейния брат.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключения на съдебно-оценителни експертизи се
установи, че приживе наследодателя е бил собственик на общо четири недвижими
имота, с два от които апартамент в Димитровград, ул.“*** и едноетажна къща в с.***,
община ***, той се е разпоредил приживе, дарявайки ги на своя внук- ответника Ц.Г.А.,
който е син на неговия пряк низходящ наследник Г.Т.А.. Доколкото оставените в
наследство два недвижими имота, представляващи поземлени имоти- ниви, в
землището на кв.**, са с обща пазарна стойност 60773 лева и са съсобствени на
наследодателя и още 41 лица, при равни дялове, то припадащия се на Т.Г.А. дял
от тях възлиза на стойност 1447 лева. В
този смисъл, при извършване на двете дарения в полза на ответника,
наследодателя е накърнил запазената част на своите двама преки низходящи
наследници, тъй като стойността на дарените два недвижими имота значително
превишава тази на оставените в наследство след смъртта му два поземлени имота. Поради
това и предявения от ищцата иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН за
намаляване на процесните два договора за дарение на недвижим имот, сключени
между наследодателя Т.Г.А. и ответника Ц.Г.А., до размера необходим за допълване на запазената част на ищцата Р.Т.П.
от 1/3 ид.ч. от наследството, се явява основателен и доказан.
Съгласно
заключението на първата съдебно-оценителна експертиза, пазарната
стойност на процесните имоти към ***. възлиза общо на 133373 лева, от които
апартамента в Димитровград, ул.“*** е с пазарна
стойност 15700 евро или 30700 лева; Къщата в с.***,
ул.“***е с пазарна стойност 21400 евро или 41900 лева; Поземлен имот с
идентификатор 07079.17.1589 по КК и КР на кв.***е с пазарна стойност 46243
лева; Поземлен имот с идентификатор 07079.17.656 по КК и КР на кв.***е с
пазарна стойност 14530 лева. Между страните няма спор
относно определената от вещото лице стойност на апартамента в Димитровград и
двата поземлени имота, находящи се в землището на кв.***. В проведеното на
25.11.2019г. съдебно заседание по делото, вещото лице изготвило тази
експертиза, посочва, че при оценката на къщата в с.*** е установила, че в нея
има изграден и мансарден етаж, който заема подпокривното пространство, но
обекта оценила като едноетажна сграда на един етаж, със застроена площ от 99
кв.м. Обособения в подпокривното пространство мансарден етаж, вещото лице не
оценила като такъв, тъй като така направеното подобрение било незаконно- нямало
разрешително за строеж, нито строителни книжа.
Предвид възникналия
между страните спор относно стойността на къщата в с.***, съдът назначи и
изслуша заключение на втора съдебно оценителна експертиза, вещото лице по която
даде оценка на недвижимия имот като едноетажна постройка с мансарден етаж при
63% степен на завършеност. Съгласно заключението на втората експертиза, жилищният етаж се състоял от
входно антре, вътрешно дървено стълбище към мансардното ниво, дневна с
кухненски бокс, три спални, баня и тоалетна. В подпокривното пространство на
сградата било обособено мансардно жилищно ниво, състоящо се от дневна с
кухненски бокс, две спални и баня с тоалетна. Жилищният и
мансардния етаж били с площ от по 99,45 кв.м., като към
настоящия момент били изцяло завършени и се ползвали по предназначение. Достъпът
до таванското помещение бил осигурен чрез вътрешно дървено
стълбище. Експертът оценила приземния жилищен етаж като стандартен, а за
мансардния етаж взела предвид, че няма покривна стоманобетонова плоча, а
дървена покривна конструкция, като неговата цена била различна от тази на приземния
жилищен етаж. Дава заключение, че стойността на къщата с приземен етаж и мансарден етаж, при
63% степен на завършеност, е 68355 лева.
Съдът счита, че по
отношение на стойността на процесната къща в с.***, следва да кредитира заключението
на втората съдебно-оценителна експертиза. Действително по документи въпросната
къща представлява еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
99,45 кв.м., ниско застрояване до 10м. Двете вещи лица, извършили оглед на
обекта са единодушни, че изискванията по документи са били спазени при строежа
на сградата, като застроената площ на първия етаж и нейната височина
съответстват на параметрите, посочени в издадените строителни книжа.
Същевременно в заключенията и на двете експертизи се посочва, че в предвиденото
подпокривно пространство е изграден мансарден етаж, за който нямало
разрешително за строеж, нито строителни книжа. Според заключението на втората
съдебно-оценителна експертиза, до този мансарден етаж се стигало по вътрешно
дървено стълбище, като площта му била равна на тази на приземния етаж- 99,45
кв.м. На тази площ, в мансардния етаж имало разположени дневна
с кухненски бокс, две спални и баня с тоалетна. Съдът
намира, че при оценката на къщата следва да бъде включен и въпросния мансарден
етаж, макар и същия да е незаконен строеж, поради липса на строително
разрешение и строителни книжа. В тази връзка, дори и при степен на завършеност
на сградата от 63%- груб строеж, съдът счита, че в подпокривното й пространство
към този момент вече са били извършени подобрения, от които да се направи
извод, че идеята на дарителя е била да ползва това пространство за жилищни
нужди, изграждайки го като мансарден етаж. В този смисъл следва да се има
предвид, че към 18.09.2015г., когато сградата е била в състояние на завършен
груб строеж, в така нареченото
подпокривно пространство вече следва да са били изградени прозорци за бъдещите
стаи, както и стени, които да ги отграничават една от друга. Прокарани са били
водопровод и канализация за изградените там баня, тоалетна и кухненски бокс,
свързани с тези на първия етаж. От друга страна, в случая трябва да се има
предвид и разпоредбата на чл.31 от ЗН, съгласно която за да се определи разполагаемата
част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса
от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта
му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на
обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
Видно от тази разпоредба е, че оценката на дарените недвижими имоти следва да
бъде направена към момента на откриване на наследството, което в настоящия
случай е към ***.
Предвид изложеното
съдът кредитира заключението на втората съдебно-оценителна експертиза, според
която стойността на процесната къща в с.***, представляваща едноетажна
еднофамилна сграда с изграден в подпокривното пространство мансарден етаж, при
63% степен на завършеност, е 68355 лева.
С оглед на това,
стойността на включените в наследствената маса недвижими имоти Поземлен
имот с идентификатор 07079.17.1589 по КК и КР на кв.***и Поземлен
имот с идентификатор 07079.17.656 по КК и КР на кв.**, както и на дарените приживе от наследодателя апартамент в Димитровград,
ул.“*** и къща в с.***, ул.“***, възлиза общо на 100502 лева. Наследствения дял на Р.Т.П. от реално
оставените в наследство земеделски земи е ½ от тяхната обща стойност,
или 723,50 лева. Тази сума следва да се приспадне от стойността на
наследствената маса, като запазената част за ищцата от дарените два недвижими
имота е в размер на 33018,33 лева.
Предвид изложеното,
искът с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН се явява основателен и доказан,
поради което направените дарствени разпореждания от наследодателя на ищцата –Т.Г.А.,
в полза на ответника Ц.Г.А., следва да бъдат намалени до размера на запазената
част -1/3 част от наследството за ищцата, относно извършените с Договор
за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 7, *** и Договор за
дарение на недвижим имот № 73, том VI, рег.№ 5052, нот.дело № 998 от
18.09.2015г. на Нотариус Светлана Запрянова дарения на
апартамент находящ се в Димитровград, ул.“*** и еднофамилна едноетажна къща в
с.***, община ***, местност „***“ и възстанови на Р.Т.П.
запазената част от наследството, оставено от наследодателя Т.Г.А..
Съгласно
разпоредбата на чл.34 изр.1 от ЗН, когато на едно лице са завещани или подарени
няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице.
С отговора на
исковата молба, както и в хода на производството по делото, ответникът заявява,
че иска да запази собствеността върху дарената жилищна сграда, находяща се в с.***,
тъй като семейството му , както и това на неговите родители, живеят в този
дарен недвижим имот, като със собствени средства са довършили сградата, след
нейното дарение. Предлага възстановяването на накърнената запазена част да бъде
ограничено до сделката, с която е било извършено дарение на недвижимия имот в
Димитровград, ул.“***.
Ищецът по делото не
възразява срещу така направеното искане, като заявява, че е съгласен с него.
Стойността на имота, находящия се в с.*** е 68355 лева, като запазената 1/3
ид.ч. от наследството на ищцата от същия възлиза на стойност 22785 лева. Предвид
това, че ответникът иска да запази собствеността си върху този имот, то същия
следва да бъде осъден да заплати на ищцата запазения й наследствен дял от 1/3
ид.ч. равняваща се на 22785 лева.
Доколкото имота в
Димитровград, ул.“***, след намаляване на дарението, става съсобствен между
ищцата и ответника при дялове от 1/3 ид.ч. за първата и 2/3 ид.ч. за втория,
същият имот при липса на искане за делба в настоящото производство не може да
бъде поставен изцяло в дял на Р.Т.П., в замяна на принадлежащата й 1/3 ид.ч. от
втория дарен от наследодателя на ответника недвижим имот в с.Скуттаре,
обл.Пловдив.
При този изход на делото, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него деловодни разноски за държавна такса- 80 лева, възнаграждение за вещо
лице- 450 лева и адвокатско възнаграждение- 860 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
НАМАЛЯВА
на основание чл.30 ал.1 от ЗН, с 1/3 ид.ч. даренията, направени: 1. С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №73, том VІ, рег.№***от регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с който Т.Г.А., с
ЕГН **********, починал на ***., е дарил на Ц.Г.А., с ЕГН **********,*** /извън
регулация/, следния недвижим имот: Сграда с идентификатор ***със
застроена площ съгласно кадастралната карта 99 кв.м., а по строителни документи
99,45 кв.м., на един етаж, представляваща еднофамилна жилищна сграда, със
степен на завършеност 63 %, груб строеж, построена по силата на учредено право
на строеж в поземлен имот 66915.12.333 в с.*** общ.***, местност „***“, с
трайно предназначение - земеделска, с начин за трайно ползване - ниско
застрояване до 10 метра; 2. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №7, том І, рег.№142, дело *** от
регистъра на Нотариалната камара на Република България, с който Т.Г.А., с ЕГН **********,
починал на ***., дарил на Ц.Г.А., с ЕГН **********,***
/извън регулация/, свой недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1016.82.3.4, с предназначение жилище,
апартамент, с площ от 53,41 кв.м., с адрес в Димитровград, ул.“***, ведно с
таванско помещение № 4 с площ от 10,04 кв.м., и 1,250 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при граници на апартамента: на същия етаж - апартамент с
идентификатор 21052.1016.82.3.3, под обекта - 21052.1016.82.3.56 и над обекта
-21052.1016.82.3.19, 21052.1016.82.3.20, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р.Т.П.,
с ЕГН **********,***, от наследството на Т.Г.А., с ЕГН **********,
починал на ***., в размер на 1/3 ид.ч. от гореописаните имоти.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл.34 от ЗН, надарения Ц.Г.А., с ЕГН **********, да
задържи дарения му от Т.Г.А., с ЕГН **********, починал на ***., недвижим имот,
представляващ Сграда с идентификатор ***със застроена площ
съгласно кадастралната карта 99 кв.м., а по строителни документи 99,45 кв.м.,
на един етаж, представляваща еднофамилна жилищна сграда, със степен на
завършеност 63 %, груб строеж, построена по силата на учредено право на строеж
в поземлен имот 66915.12.333 в с.*** общ.***, местност „***“, с трайно
предназначение - земеделска, с начин за трайно ползване - ниско застрояване до
10 метра, като го осъжда ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.П., с ЕГН **********,***, сумата от
22 785 лева /двадесет и две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева/,
представляваща равностойността на 1/3 ид.ч. от нейния запазен и възстановен
наследствен дял от имота.
ОСЪЖДА Ц.Г.А., с ЕГН **********,***
/извън регулация/, да заплати на Р.Т.П., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер общо на 1390 лева /хиляда триста и
деветдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: